ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 03.12.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 състав, в
закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 12885/2020 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на И.К.З.
срещу действия на съдия-
изпълнител по изп. дело 20208630402513 - ЧСИ С.Х., рег. № 863, а именно –постановлението, с
което са определени дължимите разноски по ТАРИФА ЗА ТАКСИТЕ И РАЗНОСКИТЕ КЪМ
ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, обективирано
в изпратената до длъжника призовка за доброволно изпълнение, образуване на
изпълнителното производство и наложения запор върху банковите сметки на
длъжника с мотиви за несеквестируемост.
Взискателят
възразява за неоснователност на жалбата, а съдебният изпълнител намира жалбата
за частично недопустима и в останалата част – за неоснователна.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът
може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.
На първо място, няма основание за
спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК, а доводите, изложени в
жалбата и нейното допълнение във връзка с липсата на съществуващо вземане по
издадения изпълнителен лист не могат да бъдат релевирани
в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител с искане за
спиране. Обратно, такова искане би могло евентуално да се релевира
пред исковия съд при оспорване на вземането и предприеме като обезпечителна
мярка.
По отношение на оспореното
действие по образуване на изпълнителното производство – същото не попада в предметния
обхват на нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, в която изчерпателно са
изброени действията, атакуеми в срока по чл. 436 ГПК
и в тази част жалбата е недопустима. Следователно, неотносими
към предмета на делото остават наведените доводи за неполучаване на покана по
реда на чл. 182 ДОПК, като същевременно по делото е представена изпратена по
електронен път такава. А жалбоподателката и не
оспорва, че поканата е изпратена до нейния ел. адрес и съответно постъпила на
него, каквото е изискването на закона. Следва да се отбележи и че след
изменението на нормата на чл. 182 ДОПК, считано от 01.01.2016
година е отпаднало задължението за изпращане на покана и съответно – не е
налице липса на абсолютна предпоставка за образуване на изп.
производство.
По отношение на жалбата в частта
срещу определените в ПДИ /призовката за доброволно изпълнение/ разноски по
изпълнението. Същата е неоснователна.
Разноските са уредение
в общите правила в ГПК, които в тази част важат, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. В конкретния случай, по делото няма данни, а и не се твърди, че процесните изпълняеми права са
били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А
след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране
на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане на отговорността за разноски. Последните, предвид
извършените по изпълнението вид и броя действия, не се установява да са
определени неправилно и са в размерите по Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ.
Относно обжалване действията по
наложени запори възрху вземанията на длъжника по
банкови сметки. С оглед твърденията за несеквестируемост,
жалбата е допустима, но с оглед липсата на каквито и да е доказателства – е
неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И.К.З. срещу действия на съдия-
изпълнител по изп. дело 20208630402513 - ЧСИ С.Х., рег. № 863 в частта срещу Разпореждането
за образуване на изпълнителното производство от 25.09.2020 година, като
недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по
чл. 435, ал. 2 ГПК на И.К.З. срещу действия на съдия- изпълнител по изп. дело 20208630402513
- ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 ва частта срещу постановлението, с което
са определени дължимите разноски по ТАРИФА ЗА ТАКСИТЕ И РАЗНОСКИТЕ КЪМ ЗАКОНА
ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, обективирано в
изпратената до длъжника призовка за доброволно изпълнение от 25.09.2020 година,
получена на 07.10.2020 година, както и срещу наложения на 06.10.2020 година по запорно съобщение от 25.09.2020 година запор върху
банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване, като единствено в частта, в която има характер на определение /с
която жалбата е оставена без разглеждане/ подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 1-седмичен срок от връчване на препис.
Председател: Членове: 1. 2.