Решение по дело №635/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, депозирана чрез старши юрисконсулт Б.Н. , против Решение № 166/31.01.2023 г. по НАХД № 20223110204267/2022 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора НП № 03-2200510/22.06.2022 г. и дирекция „Инспекция по труда“ е осъдена да заплати на Д.Н.М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. С изложени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора за потвърждаване на НП с аргументи , че фактите за срочно извършване на работата не изключвали трудовия характер на възложените функции. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като в съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът Д.Н.М. е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. В съдебно заседание се представлява от адв. Г., който моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 415, ал.3 от КТ на ответника глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, а именно: затова, че на 13.05.2022 г. на строителен обект – жилищен комплекс „**, находящ се в гр. **, в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Д. П.Д. да осъществява трудови функции като „монтажник гипсокартон“, с определено работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч. и с договорено трудово възнаграждение в размер на 575,00 лв., без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидения от закона срок и съдържат всички реквизити посочени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел, че деянието е несъставомерно, тъй като не е установено по несъмнен и категоричен начин да са налице всички основни елементи за съществуването на трудово правоотношение между Д. Д. и Д.М..

Обжалваното решение е правилно като постановено при отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Касационният съд намира за правилен извода на районния съд за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, налагаща отмяната му.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ е необходимо да бъде установено, че работникът полага труд за работодателя при наличието на характерните за трудовото правоотношение /ТПО/ негови елементи, а именно : работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време. В тази връзка и противно на изложеното в касационната жалба, събраните във въззивното производство доказателства не установяват Д. да е извършвал трудовите функции на посочената от АНО длъжност в полза на санкционираното физическо лице. Напротив, събраният като писмено доказателство граждански договор от 12.05.2022 г. и показанията на разпитаният свидетел Д. П.Д. разкриват данни за наличието на възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка. За разлика от трудовия договор, чийто предмет е престацията за труд на работника или служителя, предмет на гражданския договор е постигането на конкретен резултат, който е свързан с предоставянето на определена услуга при пълна самостоятелност на изпълнителя. Основната разлика между тези два договора се състои в техните елементи : работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархична зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.

В конкретния случай, горепосочените доказателства успешно опровергават констатациите по съставеният АУАН, а от друга страна наказващият орган не е положил необходимите процесуални усилия за пълно и обективно изясняване на релевантните факти - така, при разпита като свидетел на актосъставителя Б. Д. , същият неколкократно твърди, че наказаното лице стопанисвало процесния обект в качеството си на дружество „Д.М.“, които твърдения остават очевидно необосновани, тъй като първо не става ясно точно какво дружество се има предвид, а от друга страна така дадените показания не са подкрепени с налични данни за съществуването на каквото и да било притежавано от Д.Н.М. дружество. Последното е от съществено значение, тъй като извършването на стопанска дейност под формата на търговско дружество би било индиция , че наказаното лице наема работна сила в качеството си на предприемач с цел изпълнение на работата по сключен от него граждански договор със собственика на нуждаещия се от строителен ремонт обект. Отсъствието на такива данни и наличието на други по представеният граждански договор от 12.05.2022 г. , според които наказаното лице действа не от свое име, а като упълномощен представител на собственика Д. Н.А., изключва съществуването на каквото и да било правоотношение, включително трудово такова между Д.Н.М. и Д. П. Д.. Игнорирайки представеният още при проверката граждански договор, наказващият орган не е установил действителните факти, които сочат на съществуването на гражданско правоотношение възникнало между  Д.А. и Д. Д. Съдържанието на този гражданския договор изцяло кореспондира с представеното по преписката обяснение на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, изготвено от Д.  Д., както и с възражението, депозирано от Д.М. в хода на административно-наказателното производство – същото сочи на престация по договор за изработка и монтаж на гипсокартон и конструкция по стени и таван в размер на 125 кв. метра, а не на присъщото за трудовия договор продължително и многократно изпълнение на трудова функция. Така, съобразявайки се с правилата на въззивното производство и събирайки пропуснатите от наказващия орган доказателства, ВРС правилно е установил фактите и съответно правилно е приложил към тях материалния закон приемайки несъставомерност на визираното в НП нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ и отменяйки същото на това основание.

Освен материално законосъобразно по тези съображения, при служебно извършената от касационният съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка, а от страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166/31.01.2023 г. по НАХД № 20223110204267/2022 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА