РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. Благоевград, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101985 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. О. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. **** против *****, представлявана от кмета ***.
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „санитар“. Сочи, че със заповед на
законния представител на ответника-работодател, издадена на 31.07.2023г., трудовото й
правоотношение е било прекратено, считано от 31.07.2023г., поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Поддържа, че уволнението е
незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: не й е било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана; работодателят не бил
изтъкнал никакви основания за да считал, че била в обективна невъзможност да изпълнявала
трудовите си задължения. Ищцата изтъква още, че след уволнението била останала без
работа, поради което й се дължало обезщетение за 6-месечен период, считано от
31.07.2023г., в размер на по 780 лв. месечно, или общо 4680 лв.
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищцата е
работила при него по безсрочен трудов договор на длъжността „санитар“ до 02.08.2023г.,
когато със Заповед № 78/31.07.2023г. на законния представител на ответника - кмета на
община Симитли, трудовото й правоотношение било прекратено. Счита, че е налице
основание за прекратяване на процесното трудово правоотношение.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцата от заеманата при ответника длъжност „санитар“,
извършено със заповед № 78/31.07.2023г. на законния представител на ответника - кмета на
община Симитли;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищцата на
1
заеманата до уволнението длъжност, и
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 4680 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението, за периода 31.07.2023г. – 31.01.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2023г., до
окончателното погасяване.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово
правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ („обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“) включва кумулативно следните елементи: 1/ възникнала
нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно
по причини, стоящи извън волята на страните по договора и 2/ да е налице безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за
уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие
обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на
уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по
причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се
дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова
основанието по т. 12 е формулирано общо (вж. Решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр. д. №
984/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 634 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 1330/2009 г., ІІІ г.о.
на ВКС.
Гореочертаните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и
правните проблеми, които поставя разглежданият казус, поради което именно на тяхната
плоскост трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да
се съобрази следното:
Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите са се намирали в
трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява от приетото лично трудово
досие на ищцата. Страните по делото до 31.07.2023г. са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение, в рамките на което ищцата (като служител) е заемала при ответника (като
работодател) длъжността „санитар“.
Безспорно е също така, че считано от 31.07.2023г. посочената трудовоправна връзка е била
прекратена със Заповед № 78/31.07.2023г. на законния представител на ответника - кмета на
община Симитли, като в заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се
прекратява поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Горепосочената Заповед била връчена на ищцата В. Б. на 31.07.2023г.
Във връзка със заявените в исковата молба възраженията за незаконност на уволнението,
които очертават и предмета на делото, съдът приема следното:
Съображенията на ищцата, че не й е било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение не могат да обосноват незаконност на уволнението. В тази
връзка ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката
****. Тази свидетелка заяви в показанията си, че датата на заповедта за прекратяване на
трудовия договор съвпадала с датата на предизвестието, което било връчено на ищцата.
Следва да се подчертае, че прекратяването на трудовоправната връзка не се опорочава от
липсата на връчване на предизвестие, независимо, че основанието, на което се базира
конкретното уволнение, предвижда отправяне на такова. Нужно е да се отбележи също така,
че връчването и оформянето на заповедта са обстоятелства, които не са включени във
фактическия състав, пораждащ потестативното право на работодателя да прекрати трудовия
договор.
2
Основателни се явяват доводите на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била немотивирана. Аргументите за този извод са следните:
Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е законно, ако е упражнено от работодателя, когато
е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е
станала невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните. При това положение
следва да се установи, че след сключване на трудовия договор между страните са
възникнали обективни пречки, непреодолими за и от страните по вече възникнало трудово
правоотношение, неподвластни на тяхната воля, които пречки създават едно нова
обстановка, при която реалното изпълнение на договора е станало невъзможно. Заповедта
не е мотивирана, тъй като в нея не се посочва какво възпрепятства ищцата, за да заема
длъжността по трудовото правоотношение, което обстоятелство трябва обективно да
съществува и да прави напълно невъзможно същата да изпълнява трудовите си задължения.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е безвиновно, но
това не е равнозначно на освобождаване от задължението на работодателя да посочи
конкретните обстоятелства, които са формирали волята му за прекратяване на
трудовоправната връзка, тъй като само в рамките на изложените мотиви съдът може да
извърши преценка за законност, като провери съществуването на фактите в обективната
действителност, както и правилното им квалифициране. В оспорената заповед
работодателят не е посочил фактическите обстоятелства, довели до обективна невъзможност
ищцата да изпълнява задълженията си, а само е цитирана бланкетно законовата разпоредба.
Следователно липсата на описание на обективната невъзможност за изпълнение на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е основание за признаване на уволнението за незаконно.
Показанията на ангажираната от ответника свидетелка **** не могат да променят
горепосочените изводи. В тази връзка свидетелката **** дава показания за евентуално
извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, свързани с неизпълнение на трудовите
задължения на последната. Тези показания обаче сочат причина на прекратяване на
трудовото правоотношение (дисциплинарно уволнение), която причина е различна от
посочената в оспорената заповед.
2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 KT:
Между страните не е спорно, че съществувалото помежду им трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Фактът на неговото незаконосъобразно прекратяване дава
основание за уважаване и на конститутивната искова претенция за възстановяване на
ищцата В. Б. на длъжността, от която е била незаконно освободена.
С оглед горните съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което налага
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
3. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде счетена за основателна претенцията на работник или служител с посочената
правна квалификация, е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1/ прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя да
бъде незаконно; 2/ уволненото лице да е останало без работа и/или да е работило на по-
нископлатена работа; 3/ оставането без работа, респ. започването на по-нископлатената
работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди за работника или
служителя, чийто размер се изчислява съобразно брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до квалифициране на процесното
уволнение като незаконосъобразно.
Не са налице обаче останалите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на този
иск. В тази връзка следва да се подчертае, че ищцата не е ангажирала каквито и да е
доказателства за това, че след уволнението е останала без работа и/или да е работила на по-
нископлатена работа. Както е посочено с доклада по делото, неоспорен от страните, в тежест
именно на ищцата е да докаже, че след уволнението е останала без работа за период от 6
месеца след уволнението, като е изрично й е указано, че за това обстоятелство не сочи
доказателства.
3
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г.
по тълкувателно дело № 6 по описа за 2013 г на ОСГК на ВКС при предявен иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
В настоящия казус това не е сторено, което налага отхвърляне на тази искова претенция.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
С оглед изхода от спора следва да се определят разноските, които страните си дължат в
производството. Право на разноски имат и двете страни. Искане за присъждане на разноски
е направено както от ищцата, така и от ответника. При определяне на дължимите разноски
трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може
да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съгласно чл.7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ е в размер на минималната работна заплата, понастоящем 780 лв. По отношение на
втория иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се съобрази, че неговата цена е
4680 лв., поради което минималният адвокатски хонорар е 768 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). При това положение не може да се сподели тезата на ответника, че
претендираният от ищцата адвокатски хонорар е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК. На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят разноски в размер на
400 лв. На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ възлиза
да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Сборът на държавните такси по двете
претенции възлиза общо на сумата от 160 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на В. О. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** от длъжността
„санитар", заемана при *****, представлявана от кмета ***, извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ и със заповед № 78/31.07.2023г. на законния представител на ответника -
кмета на община Симитли.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. О. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. **** на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – „санитар”,
при *****, представлявана от кмета ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. О. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. **** против *****, представлявана от кмета ***, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4680 лв. за периода от 31.07.2023г.до
31.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба – 29.09.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *****, представлявана от кмета *** да заплати
на В. О. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****, разноски в производството в
4
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, В. О. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. **** да заплати на *****, представлявана от кмета ***, разноски в
производството в размер на 50 лв. /петдесет лева/, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, *****, представлявана от кмета *** да заплати
по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 1985/2023г. на РС –
гр. Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 27.11.2023г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5