МОТИВИ към Присъда №260021/19.10.2020г. по НЧХД № 1479/2020г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***
РАЙОНЕН
СЪД – *** е сезиран с тъжба на основание чл.161 ал.1 НК от страна на Х.И.К.
ЕГН: ********** срещу В.Х.Б. ЕГН: ********** – за това, че на 02.02.2020 г. в
гр. *** причинил на Х.И.К. ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се
в травматична руптура на тъпанчето на лявото ухо, довела до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 НК.
В
съдебно заседание, частния тъжител се представлява от упълномощен повереник.
Счита, че от събраните по делото доказателствени материали се установява по
несъмнен начин престъплението по чл.130 ал.1 НК, за което спрямо В.Х.Б. е
повдигнато обвинение. Пледира за постановяване на справедлива осъдителна
присъда, при отчитане на обстоятелството, че причинените с престъплението
имуществени вреди не са възстановени, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Подсъдимият
В.Х.Б. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се
ползва от правото да не дава обяснения; пледира да бъде оправдан. Защитникът
изтъква, че в хода на наказателното производство не са събрани надлежни
доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. Специално във връзка с
установената телесна повреда на частния тъжител изтъква, че същата е могла да
бъде причинена вследствие на разнообразни физически въздействия и че в тази
връзка – не може да се приеме за установено извършването на подобно въздействие
от страна на подсъдимия Б.. Пледира същият да бъде признат за невиновен и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
След
като обсъди задълбочено събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
В.Х.Б.
е роден на *** ***, настоящ адрес:***, ** гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият
В.Б. и частният тъжител Х.К. се познават. Към 02.02.2020 г. стопанисвали
съседни лозови масиви в местността „***“, в землището на гр.***.
На
посочената дата в следобедните часове, подсъдимият Б., заедно със своя *** –
св.Х.В.Б., посетили споменатия лозов масив. Установили, че от съответни конструкции
в масива, липсват телове. Усъмнили се, че частният тъжител и неговите работници
са осъществили противоправно посегателство спрямо имуществото на В.Б. и решили
да потърсят обяснение от Х.К..
Подсъдимият
В.Б. и св.Х.Б. намерили частния тъжител в собствения му лозов масив. Същият броял
главини; междувременно, на известно разстояние /около десет реда настрани/ се
намирал свидетелката П.П.М. – нает работник от страна
на Х.К., която събирала изрязани пръчки.
Подсъдимият
Б., видимо ядосан, започнал да крещи на частния тъжител, питайки го къде е
телта – и настоявал да си получи телта обратно. К. отговорил, че не е взимал
никаква тел. От своя страна, подсъдимият Б. нанесъл два удара с разтворена длан
/“шамар“/ в областта на лявата част на главата на частния тъжител и
по-конкретно – в областта на устата и лявото му ухо. От така нанесените удари,
на Х.К. били причинени оток, кръвонасядане и малка, плитка, разкъсно-контузна
раничка /рагада/ с дължина 0,7 – 0,8 см. по лигавицата на горна устна вляво,
както и травматична руптура на тъпанчето на ляво ухо.
След
така предприетата саморазправа, подсъдимият и неговият *** си тръгнали.
Извършените от страна на подсъдимия Б. действия били видени от страна на
свидетелката П.М..
На
03.02.2020г. на Х.К. било издадено СМУ №43/2020г. от страна на *** д-р Д.Д.. На 04.02.2020г. пострадалият бил опериран в МБАЛ „***“
ООД - ***, като му била извършена т.нар. „тимпанопластика“; впоследствие било
извършено и аудиометрично изследване на слуха, което констатирало практическото
възстановяване на слуха на лявото ухо.
Отново
на 03.02.2020г., Х.К. сигнализирал за случая органите на 02 РУМВР – ***. След
извършена предварителна проверка, с Постановление от 16.03.2020г. на РП-***,
било отказано образуването на досъдебно производство, като К. бил насочен да
подаде частна тъжба пред РС – ***, съобразно чл.161 ал.1 НК.
Така
приетата от Съда фактическа обстановка се основава на следните доказателствени
материали:
-
показания на свидетелката П.П.М., дадени в хода на съдебното следствие, от които се
изяснява времето, мястото, механизма на извършване на деянието и неговия автор;
-
заверен препис на СМУ №43/2020г. /л.7
- 8 от делото/;
-
заверен препис на Епикриза на Х.И.К.
/л.27 от делото/;
-
сигнал от Х.И.К. до органите на 02
РУМВР – *** /л.42 от делото/;
-
експертно заключение по единична
съдебномедицинска експертиза /л.61 - 65 от делото/, от което се установява, че
на Х.И.К. са причинени оток, кръвонасядане и малка, плитка, разкъсно-контузна
раничка /рагада/ с дължина 0,7 – 0,8 см. по лигавицата на горна устна вляво,
както и травматична руптура на тъпанчето на ляво ухо. Според вещото лице,
последната травма е довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, а останалите травми – до болки и страдание. Вещото лице отбелязва, че
оздравителният период е продължил до три и половина седмици и е приключил с
пълно възстановяване на предишното общо здравословно състояние, вкл. – слуха,
без остатъчни явления. Счита, че най-вероятният механизъм на причиняване на
споменатите телесни увреждания е удари с ръце в областта на устните и лявата
ушна мида; отбелязва, че най-честата причина за разкъсване на тъпанчето на ухото
/мембрана тимпани/ е плесница /шамар, удар с длан/, при която въздухът, който
изпълва външния ушен канал се сгъстява, тъй като този канал наподобява фуния,
чийто широк край е ушната мида /външното
ухо/, а тесния край – завършва с тъпанчева ципа /мембрана тимпани/; по този
начин, сгъстения в тесния край на фунията въздух, причинява силен натиск върху
мембраната, вгъва я навътре - и я разкъсва. Вещото лице е категорично, че
съобщеният от страна на частния тъжител и свидетелката П.М. механизъм на
получаване на травматичните увреждания изключително добре отговаря на
морфологията /вида/ на описаните по-горе травматични увреждания; отбелязва и
това, че по делото не се съдържа друг възможен механизъм на получаване на
травматичните увреждания, който да бъде експертно обсъден. Съдът намира
представеното експертно заключение за обосновано, обективно и небудещо съмнение
в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
-
характеристични справки за частния
тъжител и подсъдимия /л.25, л.35 от делото/;
-
справки за съдимост /л.19 - 20 от
делото/.
Щателното
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали разкрива, че са
налице преки противоречия между показанията на свидетелите П.П.М. и Х.В.Б.. Според показанията на последния, заедно с ***
си, двамата установили липсата на гореспоменатата тел, но и забелязали, че в
лозовия масив, стопанисван от страна на частния тъжител, негови работници
полагат тел в лозовите редове; намерили частния тъжител и му поискали обяснение
за липсващата тел и междувременното полагане на тел в лозята на Х.К., но не
получили удовлетворителен отговор, след което си тръгнали – без прояви както на
вербална, така и на физическа агресия. От друга страна, в показанията на св.П.М.
е възприет изложения по-горе механизъм на случилото се, включително –
нанасянето на два удара с разтворена длан от страна на подсъдимия, спрямо
частния тъжител.
Съдът
намира, че показанията на св.Х.Б. не само изхождат от лице, което се намира в
изключително близка родствена връзка с подсъдимия /негов ***/, но и не намират
надлежно потвърждение в други доказателствени източници. Напротив, показанията
на св.П.М. намират опора в заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза и медицинските документи, установяващи вида и интензитета на
телесните увреждания на частния тъжител К.. Налице е хармонична доказателствена
съвкупност, сочеща на пряка причинно-следствена връзка между единствено
известния и юридически възможен механизъм – нанасяне на два удара с разтворена
длан от страна на В.Х.Б. в областта на лява част на главата на пострадалия, от
една страна и споменатите по-горе телесни увреждания на Х.К. – от друга. Съдът
счита, че липсват сериозни юридически съображения, опровергаващи именно този
механизъм на получаване на телесните увреждания от страна на пострадалия, като
наред с това отчита, че показанията на свидетелката П.М. не оставят впечатление
за проявена недобросъвестност и тенденциозност, а напротив – явяват се
убедителни и последователни. Ето защо, отдава вяра на показанията на св.П.М.,
докато показанията на св.Х.В.Б. - приема, че не отразяват действителната
фактическа обстановка на случая, а имат за цел да осигурят удобна защитна теза
на подсъдимия В.Х.Б.. Поради това, не кредитира показанията на свидетеля Х.Б.;
след влизане на Присъдата в сила, заверен препис от същата, ведно с мотивите и
Протокол от съдебно заседание на 16.09.2020г., следва да бъдат изпратени на РП
– ***, по компетентност – за преценка наличието на предпоставките за
наказателно преследване спрямо Х.В.Б., за извършено престъпление по чл.290 НК.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият В.Х.Б. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.130 ал.1 НК - на 02.02.2020 г. в гр. *** причинил на Х.И.К.
ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в травматична руптура на
тъпанчето на лявото ухо, довела до разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.130 ал.1 НК се е изразило в действие –
причиняване на телесна повреда, посредством нанесени два удара с разтворена
длан, от страна на подсъдимия, в областта на лявата част на главата на
пострадалия. В пряка причинно–следствена връзка с така нанесените удари, настъпили
няколко телесни увреждания - оток, кръвонасядане и малка, плитка,
разкъсно-контузна раничка /рагада/ с дължина 0,7 – 0,8 см. по лигавицата на
горна устна вляво, както и травматична руптура на тъпанчето на ляво ухо.
Както
беше изтъкнато и по-горе, според заключението по приетата съдебномедицинска
експертиза, отокът, кръвонасядането и малката, плитка, разкъсно-контузна
раничка /рагада/ с дължина 0,7 – 0,8 см. по лигавицата на горна устна вляво, са
довели до страдание /т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС -
„По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.“/,
а травматична руптура на тъпанчето на ляво ухо – до временно и неопасно за
живота, разстройство на здравето. В съответствие с възприетия в т.18 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. принцип на квалифициране съобразно най –
тежкия настъпил резултат, Съдът приема, че в случая се касае за една лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 НК.
Авторството
и изпълнителното деяние се доказват пряко от показанията на св.П.М.. Механизмът
на причиняване на телесната повреда и нейното естество като престъпен резултат
се доказват пряко както от показанията на същия свидетел, така и от
заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, заверен
препис на СМУ №43/2020 г. и заверен препис на Епикриза
на Х.И.К..
От
субективна страна, деецът е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал неговите общественоопасни последици /причиняване на телесно
увреждане на частния тъжител Х.К./, като е целял тяхното настъпване.
Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от
доказателствените източници, които бяха посочени и по – горе и от които се
установява неговата обективна страна. Извън всяко съмнение, подсъдимият си е
давал сметка, че нанасянето на удари в областта на лицето на пострадалия е от
естество да му причини известна телесна повреда – което всъщност е и настъпило,
под формата на коментирания по – горе престъпен резултат.
Въз
основа на изложените фактически и правни съображения Съдът намира, че извършеното
от страна на В.Х.Б. ЕГН: ********** престъпление по смисъла на чл.130 ал.1 НК
се явява доказно по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна
страна.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо подсъдимия Б. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 НК, като същевременно не са налице пречки по смисъла на чл.78а ал.7 НК:
-
за престъплението по чл.130 ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация;
-
деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК;
-
с престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди /действително, налице са такива, които са с имуществен
характер, но не са съставомерни – във връзка с предприето лечение от страна на Х.К.
– в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2/2016 г., ОСНК/.
При
решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието по чл.130 ал.1 НК, следваща от предвидената в Закона и
отбелязана по – горе наказуемост, е относително ниска.
Личната
обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото справка
за съдимост, следва да се определи като ниска. Както беше отбелязно,
подсъдимият е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. В
тази насока са и представените характеристични данни, от които следва, че
подсъдимият, макар да не се ползва с добро име по местоживеене, но за същия не
са налице данни за нарушения на обществения ред, злоупотреба с алкохол или
наркотични вещества, както и за контакти с лица от криминалния контингент; Б.
упражнява трудова дейност. Следователно, съвкупно преценено, личната му
обществена опасност следва да бъде преценена като ниска.
Не
се събраха доказателства за обстоятелства, които смекчават отговорността на
дееца. По – конкретно, „чистата“ съдимост, се явява предпоставка за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, поради което на самостоятелно основание, не следва да бъде взета
предвид.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът отчете причиняването на телесни
увреждания на пострадалия, извън установеното разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота – които, макар и да не оказват влияние върху
наказателноправната квалификация на деянието, сочат на по-интензивно отрицателно
въздействие върху телесната неприкосновеност на частния тъжител.
При
така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че се касае за деец с
ниска лична обществена опасност и деяние с относително ниска степен на
обществена опасност, при формален превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. В този смисъл и за да бъде административното наказание съответно
на извършеното престъпление, Съдът намира, че неговият размер следва да бъде
между минимума и средата, предвиден в чл.78а ал.1 НК, като клони към минимума –
предвид обсъдените по-горе степен на обществена опасност на деянието и на
дееца; определянето на административното наказание в самия минимум обаче, не се
явява целесъобразно, предвид отбелязания интензитет на засягане на телесната
неприкосновеност на пострадалия.
В
съответствие с тези доводи Съдът призна подсъдимия В.Х.Б. ЕГН: ********** за виновен
в това, че на 02.02.2020 г. в гр. *** причинил на Х.И.К. ЕГН: ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в травматична руптура на тъпанчето на лявото
ухо, довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота –
престъпление по чл.130 ал.1 НК, поради което и на основание чл.305 ал.5 НПК във
вр. с чл.78а НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така
определения размер на административното наказание
е достатъчен, за да има необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект
върху В.Х.Б., както и съответен възпитателен и предупредителен ефект – върху
обществото.
При този изход на
наказателното производство и на основание
чл.189 ал.3 НПК, В.Х.Б. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените от
частния тъжител Х.И.К. ЕГН: ********** разноски по делото – 210 /двеста и
десет/ лв. – за съдебномедицинска експертиза и 400 /четиристотин/ лв. – за
адвокатско възнаграждение.
По
така изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :