Решение по дело №45455/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18407
Дата: 12 октомври 2024 г. (в сила от 12 октомври 2024 г.)
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20231110145455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18407
гр. София, 12.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110145455 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239 ГПК.
В съдебно заседание от 09.10.2024 г. ищцата С. Й. И. е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника „Финанси Център“ ООД.
С протоколно определение от 09.10.2024 г. съдът, след като е констатирал, че са
налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т.т. 1-2 ГПК, е
прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение,
каквото се постановява с настоящото решение.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лв., разноски в
производството по делото за държавна такса.
Представлявалият ищцата адвокат М. претендира възнаграждение за безплатно
представителство по чл. 38 ЗАдв. в размера по Наредба № 1/2004 г.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
1
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантира. доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия съдът
приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 5500 лв.
Съдът приема, на следващо място, че при нормална натовареност от 8-часов работен
ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около
77 лв./час.
С оглед на факта, че по делото е проведено едно открито заседание, на което адв. М.
не се е явил, предвид сравнително малката правна и фактическа сложност на делото и
установената съдебна практика, то съдът оценява труда на адв. М. на 4 часа – 1 час за
2
консултация на клиента, 2 час за изготвяне на исковата молба и по 0,5 часа за депозирането
й по пощата и за изготвяне и депозиране на молба становище по пощата. Възнаграждението,
което съдът присъжда, е 4х77=308 лв.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Финанси Център“ ООД, ЕИК *********, да заплати на С. Й. И., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 1004 лв., главница, недължимо платена
сума, представляваща разликата между предоставената в заем сума от 1300 лв. и платената
от ищцата сума 2304 лв. по нищожен договор за кредит с дата на първа вноска 15.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане, и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски, сторени в производството.
ОСЪЖДА Финанси Център“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. М. В. М.,
Адвокатска колегия-Пловдив, с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „**, на осн. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. възнаграждение за безплатно представителство на ищцата С. Й. И., ЕГН **********,
в размер на 308 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3