РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София,
02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на девети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА
ИВАНОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ |
при участието на секретаря Снежана Апостолова,
като
разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 12813 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 271 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на П.С.Н. срещу Решение № 442185/02.07.2018 г. по
гражданско дело № 73267/2016 г. на Софийския районен съд, 53. състав, с което е
признато за установено по отношение на въззивника, че същият дължи на
Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 432 лева –
незаплатено възнаграждение по договор за услуга със сигнално-охранителна
техника и полицейски сили за охрана на обект, ведно със законната лихва за
забава за плащане на тази сума за периода от 30.06.2016 г. до окончателното
плащане, както и 137, 37 лева – неустойка за забава за периода от 01.03.2013 г.
до 30.06.2016 г., като въззивникът е осъден и за разноски. Гореописаните
вземания са предмет на заповед за незабавно изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 34269/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 53. състав.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Излагат се доводи, че съдът бил нарушил процесуалните
правила, като се бил позовал на неналични по делото документи. Аргументите му
за изпълнение на договора за сигнално-охранителна дейност били обосновани с превратно
тълкуване на доказателствата. Излагат се доводи, че разпечатката за изпратени
сигнали до охранителната техника не доказвала изпълнение по договора, тъй като
при активиране на алармената система на обекта не пристигали уговорените
съгласно договора патрули на охранителната полиция. Излагат се доводи, че бил
разпитан и свидетел, който в условията на обратно доказване, бил установил, че
при активиране на алармената система в охранявания според договора гараж не
пристигали патрули. Излагат се доводи, че установената от свидетеля липса на
кражби на обекта не доказвала изпълнение по договора. Твърди се, че свидетелят
установил липса на реакция и пристигане на патрул в множество случаи. Излагат
се доводи, че отразените в справката за сигналите от охранителната техника са
описани случаи на задействане, но няма доказателства да е изпълнено
задължението да е изпратен патрул. Ана следващо място е оспорено, че редовно
воденото счетоводство на ищеца било годно да установи изпълнението на договора
като факт, тъй като се ползвали създадени от една страна документи, за да бъдат
използвани в подкрепа на твърденията на същата тази страна. Поради това се
приема, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорът е бил
изпълнен, и се иска отмяна на решението му и отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – Столичната дирекция на вътрешните работи.
В
съдебното заседание страните изпращат представители. Въззивникът поддържа
аргументите от жалбата си, въззиваемата страна представя писмена защита, с
която оспорва жалбата. Сочи, че първоинстанционният съд правилно бил установил
наличие на правоотношение между страните, че от счетоводните записвания на
ищеца се установявало продължаване на периода на действие на процесния договор
до 2014 г., когато същият бил прекратен поради неизпълнение на задължението на
въззивника да заплаща по него. Излагат се доводи, че от счетоводството на
въззиваемата страна – СДВР, може да се направи извод за липса на възражения на
въззивника Н. срещу предоставената услуга, като така се установявало и
изпълнението на договора, съответно – дължимостта на сумите. Сочи се, че не
било доказано неточно изпълнение на договора, тъй като от охранявания обект
нямало кражби. Установявало се и наличие на неустоечна клауза по договора, по
която не било настъпило изпълнение, поради което правилно бил уважен и искът за
неустойка.
Първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на възнаграждение по договор за
услуга – осъществяване на охрана на недвижим иможт със сигнално-охранителрна
техника, като е приел, че за приемане на изпълнението по този договор се
прилагат правилата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД.Прието е, че между страните е сключен
договор за охрана със сигнално-охранителна техника (СОТ) № 1289/01.06.2010 г.,
сключен между страните, като по договора се дължало годишно плащане в размер на
360 лева (12 месеца по 30 лева). Прието е, че договорът е сключен с едногодишен
срок на действие, но се подновява автоматично при липса на възражение от
насрещната страна. Съдът е приел, че е бил развален едва на 03.07.2014 г.,
когато въззиваемият – СДВР, бил изпратил покана за прекратяване на договора до
въззивника Н. поради неплащане на вноски. Съдът е приел, че на 07.07.2014 г. въззиваемата
страна – СДВР, е изпратило на въззивника Н. покана за заплащане на дължимите се
суми. Същевременно е приел, че от представените по делото счетоводни записвания
на въззиваемата страна – СДВР, които се подкрепяли от показанията на свидетелката
Т..в частта им, че на охранявания обект е монтирана охранителна техника, и че
не е имало кражби от същия, се установява изпълнение на договора. Съдът е
установил, че въззивникът Н. не е направил своевременно възражение за липсващо
качество на изпълнението, поради което е налице основание да се приеме, че
вземането на СДВР за заплащане на задълженията по договора е установено. Съдът
е приел, че в т. 6.3. от договора е уговорена неустойка за забавено плащане на
задълженията на въззивника Н., която е в размер
на законната лихва за всеки ден на просрочено плащане. Установил е, че съгласно
договора между страните плащането следва да се извърши на 20-ия ден от
изпращане на фактура от въззиваемата страна – СДВР, до въззивника Н.. Установено
е и че се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение – 30.06.2016 г.
При
служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК
настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до
нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на
абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното
решение настоящият съдебен състав намира следното:
Между
страните не е спорно, че същите са сключили на 01.06.2010 г. договор за охрана
чрез използване на сигнално-охранителна техника на гараж с адрес: София, ул. „******;
че по договора не са постъпвали плащания след 2013 г., че на 03.07.2014 г. въззиваемата страна е изпратила
на въззивника Н. съобщение, че разваля договора поради неплащане на дължимите
се вноски.
От
неоспорения представен по делото договор за сигнално-охранителна техника (на
лист 8 – 11 от заповедното дело) се установява, че задълженията на въззиваемата
страна СДВР са били за инсталиране на охранителна техника (т. 5.2. от
договора), но и за изпращане на полицейски патрул на адреса на обекта до пет
минути от активиране на сигналната техника (т. 5.4. от договора).
Спорно
е дали е налице изпълнение по договора, като въззивникът Н. оспорва
доказателственото значение на счетоводните записвания на въззиваемата страна –
СДВР. Настоящият съдебен състав приема принципните разсъждения на
първоинстанционния съд, че счетоводните записвания са годни на основание чл.
182 ГПК да установят изпълнение на договор, но само при условие, че ако
записванията в счетоводните книги бъдат оспорени се установи, че същите се
подкрепят от представени по делото първични счетоводни документи, или други
доказателства, установяващи изпълнение по договора.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая обаче не е било безусловно необходимо
първоинстанционният съд да се позовава на доказателственото значение на
счетоводните записвания, тъй като по делото са представени две преки
доказателствени средства, от които се установява извършване на охрана чрез
сигнална техника. На лист 20 – 29 от първоинстанционното дело е представена
разпечатка на електронната комуникация между централата на СДВР и охранителното
устройство в обекта, в който е била инсталирана сигнална техника – гаража на
въззивника Н.. Съдържанието на тази справка не се оспорва от него, като се
посочва, че той оспорва изпълнението на договора единствено поради това, че при
активиране на сигналната техника не се е явявал патрул на полицията, което се
изисква според условията на договора. Свидетелката Я.Т.при разпита си в
съдебното заседание на първоинстанционния съд от 04.04.2018 г. (на лист 36 от
първоинстанционното дело) също заявява, че в гаража е имало монтирана
сигнално-охранителна техника и тя се е задействала.
Правилно
съдът е приел, че при договори за предоставяне на услуга, изразяваща се в
охрана чрез сигнална техника, поради близостта на начина на изпълнение следва
да се прилагат по аналогия на закона (поради липса на изрична правна уредба на
договора за услуга) правилата за приемане на работа по договор за изработка
(чл. 264 – 265 ЗЗД). Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД, когато по един договор за
предоставяне на услуги услугата се предоставя (което е установено от
свидетелката Т..– в гаража е имало сигнална техника), то за всички възражения
относно качеството на услугата нейният получател (който има положение, сходно с
това на възложител по договор за изработка) е длъжен да съобщи за недостатъка
незабавно. Това задължение е уредено изрично и в т. 4.13.3. от договора между
страните.
По
делото свидетелката Я.Т.съобщава, че при едно от влизанията си в охранявания
гараж алармата се е задействала, но не е пристигнал патрул на полицията. Съдът
няма основание да не кредитира тези показания, но констатира, че става въпрос
за единичен случай. Поради това от казаното от свидетелката се установява, че е
налице некачествено изпълнение по договора – в определени периоди от време
сигналната техника в обекта не се е задействала или въззиваемата страна – СДВР,
не е изпълнила задължението си да изпрати патрул. За да се позове на това
нарушение на договора обаче въззивникът, съобразно изложеното по-горе, е
следвало да уведоми за неизправността.
В
настоящия случай не се установява въззивникът Н., макар че твърди многократно
неявяване на полицейски служители при активиране на алармата и установява поне
един такъв случай чрез показанията на свидетелката Трифонова, да е уведомил за
това насрещната страна по договора. След като не е изпълнил задължението си да
уведоми незабавно въззиваемата страна – СДВР, за констатираните неизправности,
въззивникът Н. носи последицата по
чл. 264, ал. 3 ЗЗД – щом не направи своевременно възраженията за некачествено
изпълнение, се смята, че приема услугата. Поради това той следва и да изпълни
задълженията си за плащане.
Следователно
крайният извод на първоинстанционния съд, че се дължи плащане по договора, е
правилен. Размерът на задължението от 432 лева не е спорен между страните,
поради това искът правилно е уважен в този размер от Софийския районен съд и
решението му следва да се потвърди.
По
отношение на втория предявен иск – за заплащане на договорна неустойка (чл. 92 ЗЗД), срещу аргументите на първоинстанционния съд за уважаване на същия не са
изложени оплаквания във въззивната жалба. При това положение въззивният съд не
следва да следи служебно за правилността на решението в тази част (чл. 269 ГПК), освен ако констатира нарушение на императивна материалноправна норма
(съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд за въззивното производство). Такова нарушение в случая не се
констатира и с оглед на уважаването на главния иск решението следва да се
потвърди в тази част.
За
пълнота следва да се посочи, че не се установява първоинстанционният съд да се
е позовал в решението си на непредставени по делото документи.
Относно
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна – СДВР, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед потвърждаването на първоинстанционното
решение по главния предмет на спора, същото следва да се потвърди и в частта за
разноските.
Пред
въззивната инстанция въззиваемата страна не е доказала извършване на разноски,
претендира само юрисконсултско възнаграждение. Съдът присъжда същото и без
представяне на доказателства съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, като определя размера
му според сложността на делото, но до горната граница, определена от чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. с оглед извършените от юрисконсулта
на СДВР действия пред настоящата инстанция – явяване в съдебното заседание,
настоящият съдебен състав намира за справедлив размер на възнаграждението 50
лева и приема, че въззивникът следва да бъде осъден да плати разноски в този
размер.
Доколкото
по настоящото дело е предявен иск с цена под 5 000 лева по договор между
държавна институция и гражданин, същото не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
442185/02.07.2018 г. по гражданско дело № 73267/2016 г. на Софийския районен
съд, 53. състав, с което се установява дължимостта на вземания по заповед за
незабавно изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 34269/2016 г. по
описа на Софийския районен съд, 53. състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.С.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на Столичната дирекция на вътрешните работи, с код по БУЛСТАТ: *********,
с адрес на управление: София, ул. „***, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |