О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 795 08.06.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 08.06.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 895 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.278, ал.1, вр.чл.413 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, чрез пълномощника
си юрк.Л. против Разпореждане № 21169/ 04.03.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3535/
2020г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което e оставено
без уважение искането
на жалбоподателя срещу Р.И.И. *** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, за 1 825,68 лева, от които 795,74 лева
главница, 107,10 лева неплатено договорно възнаграждение за периода 01.05.2019
г.ц до 06.08.2019 г., 892,82 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, 30,00 лева неплатени такси по по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземане, 12,14 лева лихва за забава от 02.05.2019 г. до 06.08.2019
г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски. По изложени съображения в
частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, претендира се
присъждане на разноски в размер на 15 лева държавна такса и 50 лева –
юриск.възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
При отхвърляне на искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК районният съд е изходил от
приетата и действащата към момента на подаване на заявлението от 03.02.2010г.
разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / нова, ДВ, бр.100/2019г./ за наличие на
евентуална неравноправност на клауза в Договора за паричен заем, представен към
заявлението относно ГПР като надвишаващ многократно размера на законната лихва,
като е уговорено и заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, които не са изчерпателно изброени в ДПК в съответствие с императивни
разпоредби на закона, както и не е формирана цена за всяка от услугите
поотделно. Мотивирано е, че всяка от тези уговорки противоречи на добрите нрави, не
само с оглед установената съдебна практика, преди приемането на измененията в
ЗПК, но и с оглед изискванията за справедливост. Добрите нрави са такива
критерии за норми на поведение, които не позволяват по никакъв начин
неравноправното третиране на икономически по-слабите страни участници в оборота
и използването на недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстването на друг (в този смисъл Решение №1270/09.01.2009 г.,
постановено по гр.д. № 5093 по описа за 2007 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Въз
основа на тези съображения е прието наличието на обоснована вероятност за
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането се иосновава
на неравноправна кауза в договора с потребител или е налице налице обоснована
вероятност за това. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването
на исканата заповед. В случая за отказ на съда е достатъчно да се констатира
обоснована вероятност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по
категоричен начин. Съдът е обосновал преценката си и изводите му намират опора
в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението
на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако
заявителят намира, че изводите на съда са неправилни, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като
в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не
се изисква от закона.
По така
изложените съображения и неоснователност на частната жалба обжалваното
разпореждане ще се потвърди като правилно.
Водим от
горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
въззивния съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 21169/ 04.03.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3535/ 2020г. по описа на ПРС –
ХІІІ гр.с., с което e оставено без уважение искането на „Профи
Кредит България“ ЕООД – гр.София срещу Р.И.И. *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за 1 825,68
лева, от които 795,74 лева главница, 107,10 лева неплатено договорно
възнаграждение за периода 01.05.2019 г.ц до 06.08.2019 г., 892,82 лева
неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 30,00 лева
неплатени такси по по тарифа за извънсъдебно събиране на вземане, 12,14 лева
лихва за забава от 02.05.2019 г. до 06.08.2019 г., законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането и разноски..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: