Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 23.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на десети септември  две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Председател: Венцислав Василев

                                              Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Мирослава Пенева …………………………………...

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………..

         Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1108/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от С.Л.Х. против наказателно постановление № 20-1085-001922/12.06.2020г. , издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе , с която се иска да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

         Жалбоподателката, редовно призована се явява и взема становище по жалбата, като я поддържа.

         Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          На 10.05.2020г. жалбоподателката паркирала л.а.“Опел Астра“ с ДК№ *** на тротоара по ул.“Плиска“ пред бл.“Плиска“ в гр.Русе, като това място не било определено от администрацията или собственика на пътя, като разрешено паркиране. Неразрешеното паркиране било възприето от св.А.Н., служител при сектор „Пътна полиция“ Русе, който съставил фиш на собственика на автомобила – Н. С.  и закрепил същия на автомобила. Узнавайки за фиша, той с декларация на основание чл.188 от ЗДвП посочил, че е  предоставил автомобила на жалбоподателката срещу който св.Н. съставил АУАН. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за нарушение по чл.178 Е вр.чл.94 ал.3 от ЗДвП и наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.  

        

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН  и от лице, което има право на това.

 

Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените.

Съдът намира, че неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че АНО е наложил наказание, което е маловажен случай на административно нарушение.

        

         От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е извършила вмененото и нарушение. Този извод се налага от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който лично е възприел неправилно паркирания от жалбоподателката автомобил в нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка; възраженията и са единствено от правен характер.

         Съгласно санкционната норма на чл.178Е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. В случая жалбоподателката е наказана за това ,че е паркирала на тротоар извън разрешените за това места. Отговор на въпроса при какви кумулативни предпоставки е разрешено да се паркира на тротоар дава нормата на чл.94 ал.3 изр. 2 от ЗДвП, като очевидно първата от тях е това да е на тротоар на който това изрично е разрешено от собственика (в случая Община Русе) или администрацията. Доколкото в случая на този тротоар,видно от писмо от Община Русе на л.20 от делото и на който и да е друг на територията на Община Русе няма подобно разрешение чрез съответното обозначаване е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП – успоредно ли е паркирането на оста на пътя, каква е допустимата максимална маса на паркираното ППС и какво е разстоянието откъм страната на сградите.      

         Неправилно в жалбата се интерпретира съотношението между нормите на чл.94 ал.3 изр.2 и чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП ,вкл. и през призмата на санкционната норма на чл.178Е от с.з. Съгласно чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП паркирането е забранено на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Нормата на чл.178Е от ЗДвП  не е релевантна към забраната по чл. 98 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, тъй като касае случаи, при които паркирането на тротоара не затруднява достъпа до входа на жилищна сграда или гараж, а е направено на тротоар, но извън разрешените за това места. Нормата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП не дава право за паркиране на тротоара при отсъствие на посочената отрицателна предпоставка, защото във всички случаи изначално трябва да са налице всички кумулативни условия по чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП. За нарушаването на тази забрана също е предвидена санкция, но в чл. 180 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, т.е. съотношението между двете норми е специална (чл.178Е от ЗДвП, защото предвижда само няколко изрични хипотези в диспозицията си само при изпълнително деяние паркиране и то в населено място) към обща (чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, защото санкционира всяко нарушение на общата забрана както за престой ,така и за паркиране, съответно в и извън населено място ).  

         Обстоятелството ,че на този тротоар „паркират денонощно над  10 коли“ само по себе си не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателката, защото административнонаказателната отговорност е лична. В рамките на своята компетентност настоящият съд не може да коментира причините поради, които Община Русе, като собственик на пътя не е определила на кои тротоари е разрешено паркирането, доколкото това е въпрос на конкретна политика на общинските власти.         

         В случая съдът намира, че е налице маловажен случай на административно нарушение, т.е. налице са всички предпоставки на чл.28 от ЗАНН. Видно от справката за извършени административни нарушения по ЗДвП на жалбоподателката се установява, че  същата е правоспособен водач от 1999г., като до този момент, т.е. за период повече от 20 г. не е наказвана нито веднъж за извършени такива. Това е показателно в насока на това, че тя е изключително дисциплиниран водач на МПС с трайно утвърдени нагласи да спазва установените правила за движение по пътищата и съответно с поведението си не представлява заплаха за останалите участници в движението. Отделно от това от представените по делото доказателства се установява, че тя е изпълнила всички останали изисквания на нормата на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП  без коментираното по-горе разрешение на собственика на пътя. Обобщено казано при подобен нарушител е следвало единствено да бъде отправено предупреждение, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

         При това положение съдът намира,че издаденият незаконосъобразно и  като такова следва да бъде отменено.

        

         С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

 

                                                   

                                                Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-001922/12.06.2020г. , издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на С.Л.Х. и  е наложено наказание „глоба“ в размер на  50 лв. за нарушение по чл. 178 Е  от ЗДвП.

        

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        

         Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

        

                                                                                   Районен съдия :