№ 17894
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110169889 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 3 ЗЗД от Н. Н. И. срещу Фирма за признаването за нищожен като
противоречащ на закона и на добрите нрави на Договор за потребителски
кредит № ****** от 31.03.2022г., сключен между страните.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД от Н. Н. И. срещу Фирма за признаването за нищожна
като противоречаща на закона и на добрите нрави на чл. 27 от Договор за
потребителски кредит № ****** от 31.03.2022г., сключен между страните.
Ищецът твърди, че между него и Фирма на 31.03.2022 г. е сключен
договор за потребителски кредит № ****** за сумата от 500 лв. при уговорен
ГПР от 42,58%, лихвен процент в размер на 36%. В чл. 17, ал.1 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията по ОУ, или с банкова гаранция. С чл. 27 страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението по чл. 17 от договора,
заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита, като
според договора страните се съгласяват, че непредоставянето на
договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в сочените размери.
Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
като на ищеца е начислена такава заради непредоставено обезпечение.
Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи
за нарушение на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на
законоустановената форма. Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10,
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е разписана методиката за формиране на ГПР и не
е ясно как е формиран същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
грешен, а действителният такъв надвишава установения минимум в чл. 19,
1
ал.4 ЗПК, като възлиза на 376,76% при включване на неустоечната клауза.
Сочи, че неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до
недействителност на целия договор. Поддържа, че посочването на ГПР, който
не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото неизпълнението на
задължението по чл. 17, ал.1 от договора не е свързано пряко с причинени
вреди. Поддържа, че клаузата за неустойка води и до заобикаляне на закона,
доколкото с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение, освен
лихвата, и се стига до недопустимо кумулиране. Навежда доводи за
неравноправност на оспорената клауза, като последната не е индивидуално
уговорена. Сочи още, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави, което води до нищожност на целия договор. Поддържа, че
клаузите в договора са неясни и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици, което води до нищожност на целия договор.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда
страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Сочи, че договор между страните не е сключван,
като на процесната дата-31.03.2022 г. ищецът е подал заявка за отпускане на
кредит, но същата не е одобрена. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представена заповед № ******* от 06.07.2016 г. на
подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, съгласно
която Фирма е вписано в регистъра на финансовите институции при БНБ.
По делото е представена и извадка от информационната система на
ответника от 31.03.2022 г., от която се установява, че във връзка с подадена
електронна заявка от ищеца за отпускане на кредит са генерирани справки за
кредитната задлъжнялост на ищеца, справка за осигурителни му доход, както
и справка от МВР за личната карта на ищеца. Съгласно представената извадка
се установява, че за ищеца е отбелязано потребителски статус „некоректен“ и
на 31.03.2023 г. до телефонния номер посочен в заявката на ищеца е
изпратено текстово съобщение, в което е посочено, че заявката за кредит не е
била одобрена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски
кредит № ****** от 31.03.2022г. с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че същият, респ. сочените клаузи, е нищожен на твърдените
2
основания, като в доказателствена тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в т.ч. че договорът, респ. клаузата за неустойка, е
действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи
доказателства.
Настоящият състав намира, че в случая се касае за предоставяне на
кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия
закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на
този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая с оглед
на събраните по делото писмени доказателства, а именно извадка от
информационната система на ответника, не може да бъде установено по
безспорен начин, че договор за потребителски кредит № ****** от 31.03.2023
г. е бил сключен между страните. Видно от извадката ищецът действително е
отправил на процесната дата електронното изявление за предоставяне на
кредит чрез платформата на ответника, но такъв му е бил отказан, за което
обстоятелство ищецът е бил информиран на предоставения от него телефонен
номер на дата 31.03.2023 г. Още повече, че заемният договор е реален договор
и за да породи действие, не е достатъчно единствено между страните да е
постигнато съгласие за предаване на определена парична сума, а договорът се
счита сключен едва с действителното предаване на сумата. В настоящия
случай по делото не се установи както между страните да е постигнато
съгласие за предаване на определена парична сума, така и самото предаване
на същата, поради което не може да се направи извод, че процесния договор
за потребителски кредит № ****** от 31.03.2023 г. е бил сключен. При
липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че между
страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е. да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на предявения иск, а именно
сключването на договор за потребителски кредит № ****** от 31.03.2022 г.,
поради което няма как да бъде изследван въпроса за неговата нищожност на
твърдените основания, поради което предявените искове с правно основание
3
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД от Н. Н. И. срещу Фирма за признаването за
нищожен като противоречащ на закона и на добрите нрави на договор за
потребителски кредит № ****** от 31.03.2022г., се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на предявения в условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД от Н. Н. И. срещу Фирма за
признаването за нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави
на клаузата на чл. 27 от договор за потребителски кредит № ****** от
31.03.2022 г., сключен между страните, настоящият състав намира следното.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договор за
потребителски кредит № ****** от 31.03.2022г. с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че сочената клауза, е нищожна на твърдените
основания. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че
доколкото по делото не се установи договор за потребителски кредит №
****** от 31.03.2022 г. въобще да е бил сключван между страните, то се явява
безпредметно изследването на останалите предпоставки за основателност на
исковите претенции, поради което и предявените в условията на евентуалност
искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение, която
сума следва да бъде присъдена.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. И., ЕИК ********** с адрес
/административен адрес/ против Фирма, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в /административен адрес/, искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, за признаването за нищожен като противоречащ
на закона и на добрите нрави на договор за потребителски кредит № ******
от 31.03.2022г., сключен Н. Н. И. и Фирма.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. И., ЕИК ********** с адрес
/административен адрес/ против Фирма, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в /административен адрес/, искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, за признаването за нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави на клаузата на чл. 27 от Договор
за потребителски кредит № ****** от 31.03.2022г., сключен Н. Н. И. и
Фирма.
ОСЪЖДА Н. Н. И., ЕИК ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление в
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
1200лв., представляваща разноски в исковото производство.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5