РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 447/13.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на единадесети юни през две хиляди
и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 428 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
2.
Образувано е по Жалба на А.Г.С., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***,
адв. В. П., срещу Заповед № 7855з-128 от 24.03.2020г. на Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, с която на основание
200, т. 11, предл. второ ; чл. 194, ал.
2, т. 1 ; чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на инспектор А.Г.С.,
на длъжност разузнавач ІV степен в Сектор 02 на Отдел 04 при Дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР.
Счита се, че
оспорената заповед е незаконосъобразна,
поради нарушение на материалния закон, за постановена при съществени нарушения
на административно производствените правила установената в закона форма, както
и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателя
заявява, че нито с действие, нито е бездействие е нарушил умишлено по какъвто и
да е начин, която и да е разпоредба по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР,
както и че е затруднен да разбере за какво точно е наказан, тъй като дисциплинарно
наказващия орган е изложил твърдения за „неизпълнение на заповеди“, но не е
посочил, кои конкретно са тези заповеди.
Възразява
се, че в заповедта липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и посочване на доказателствата, въз основа на които е установено
същото, както и че липсват твърдения от страна на дисциплинарно наказващия
орган, че „…той лично извършил каквито и
да са действия за изясняване на реалната фактическа обстановка….“.
Сочи се, че
няма събрани доказателства, жалбоподателя да е бил надлежно информиран за това,
че М.К.Р. е бил задържан на 12.12.2019г. в 18:00 часа от мл. разузнавач Ц.Ч..
В тази
насока жалбоподателя твърди, че когато Р. е бил доведен при него, той е бил без
белезници на ръцете. Семерджнев провел беседа с Р. „…с голяма доза професионализъм и е успял въз основа на личния си
авторитет пред М. Р. да го насочи да направи самопризнания и да посочи данни за
извършителите и престъпленията …“. Сочи се, че по преписката няма никакви
данни и очевидно такива не са събрани за наличието на предварително определени
за работа със задържаното лице служители.
Възразява
се, че дисциплинарно наказващия орган, формално е цитирал правилото на чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР, без да изложи конкретни съображения във връзка с определяне на
вида и размера на наложеното наказание.
Жалбоподателя
счита наложеното наказание за несправедливо и наложено в нарушение на принципа
за съразмерността, доколкото към този момент не е имал никакви други наказания
и е бил награждаван многократно.
Иска се
оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
3. Директора
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, чрез
процесуалния си представител юрк. М., счита жалбата за неоснователна. Представени
са писмени бележки, в които подробно са описани са описани всички извършени
действия и съставени писмени документи във връзка с налагане на процесното
дисциплинарно наказание.
Поддържат се
изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорената
заповед.
Като неоснователно
се определя възражението, че инспектор С. бил затруднен да разбере точно за какво
е наказан, доколкото в заповедта за налагане на наказание, изрично е посочено,
че на 13.12.2019г., инсп. А.С. ***, без да е уведомил устно или писмено и
поискал разрешение за разговор със задържано лице от ръководството на
РУ-Велинград или определен за работа с Р. служител, е провел разговор насаме
със задържания Михаил Р..
Сочи се също
така, че не е налице задължително условие, дисциплинарно наказващия орган да
извършва лично каквито и да е действия, поради което в случая, същият е
възложил извършването на проверка за изясняване на релевантните факти.
Счита се, че
твърдението на жалбоподателя за това, че не знаел за задържането на Р. е
опровергано с оглед приобщените по делото доказателства.
Като
неоснователно се определя и твърдението на жалбоподателя, че процесната заповед
не съдържа мотиви. Сочи се, че в обстоятелствената част на заповедта, изрично е
конкретизирана нормата от Инструкцията която е нарушена, действията, които не е
извършил служителя, времето и мястото, през което същият е бездействал.
Поддържа
се, че в Заповед №7855з-123 от 2020 г. изрично е посочено, че от страна на дисциплинарно
наказващия орган са съобразени фактите, че служителят е награждаван седем пъти,
не е наказван и няма действащи дисциплинарни наказания, с оглед преценката на
наказанието съобразно критериите, посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при
спазване на принципа за съразмерност, е определен минималния размер на
наказанието шест месеца, като съответен на тежестта на извършеното от инспектор
С. дисциплинарно нарушение.
Иска
се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв.
ІІ. За
допустимостта :
4. Жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
5. От
началник Районно управление Велинград към ОДМВР, Пазарджик е била изготвена Докладна
записка №367р – 1903 от 29.01.2020г. до Директора на ОДМВР, Пазарджик(л.129), във връзка с извършени
„неприемливи действия от страна на инспектор А.С.“, между които и случай, при
който на 13.12.2019г., С. наредил на мл. експерт Кундьов, да доведе задържания Р.
при него, за да го види насаме. След което, между С. и Р. е била проведена
среща, без това да е отразено по никакъв начин и без да е посочен повода по
който е бил проведен разговора между двамата.
Въз основа
на въпросната докладна записка е била изготвена Справка рег.№3121р-2524 от 03.02.2020
г. от Директора на ОДМВР, Пазарджик, адресирана до Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“, в която отново е описана проведената среща между С. и
задържания Р..
6. Със
Заповед № 7855з-66 от 10.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е наредено да се извърши
проверка за изясняване на постъпилите данни, отразени в обстоятелствената част
на Справка peг. № 3121 р-2524 от 03.02.2020 г. по описа на ОДМВР, Пазарджик.
Определена е
била комисия в състав : комисар Панайотов, Началник на 03 отдел в Дирекция „Вътрешна
сигурност“, МВР ; гл. инсп. Христов, Началник Сектор „Превенция на корупцията“
в Дирекция „Вътрешна сигурност“, МВР; инсп. Марев, разузнавач I степен в сектор
„Превенция на корупцията“ в Дирекция „Вътрешна сигурност“, МВР.
7. До С. е
била отправена Покана №9585р-140 от 11.02.2020г. за запознаване със заповедта
за извършване на проверка и даване на писмени сведения(л.82). В отговор, от страна на С. е представено Сведение №
78р-1548 от 13.02.2020г.(л.83), в което е заявил следното : Предполага, че датата на
която се е случило събитието(става реч за13.12.2019г.) е вярна но не си спомня добре. При едно от посещенията му в Районно управление
Велинград на ОДМВР, минавайки по
коридора на втория етаж, където са стаите на група „КП“, С. забелязал през
полуотворената вратата на една от стаите инспектор А. Терзиев. Реших да влезне
и да го поздрави. Когато влязъл в стаята забелязал, че вътре имало още един
човек, който бил седнал на дивана зад вратата. Инспектор Терзиев му казал, че
имали насока кои са извършителите на серия кражби и грабеж, като на него и
колегите му им е направило впечатление, че те се случват по времето докато на
работа е една определена смяна от служители осъществяващи патрулно постова
дейност. Това заинтересовало С. служебно и попитал коя е смяната на служителите
в която са се извършвали тези престъпления. Инспектор Терзиев му отговорил, че
това става в смяната на определен служители и го посочил с имена. С. попитал
дали той познава евентуалните извършители, като Терзиев отговорил, че
най-вероятно познава един от тях с прякор „Пембето“ , когото С. действително
познавал, включително с истинските му имена М.К.Р.. Жалбоподателя, попитал
Терзиев дали са установили Р. и дали са провели оперативна беседа с него, като
той му отговорил, че в момента Р. е в районното и работят с него. С. твърди, че
Терзиев не му казал, че Р. е задържан и поради това предположил, че водят с
него оперативна беседа. С. е заявил още, че „…Тъй
като нямаше как да кажа на инсп. Терзиев, че интереса ми основно е към данните
които ми сподели за служителя от ППД, предложих аз да проведа един разговор с Р.
като го уверих, че той се страхува много от мен и най-вероятно няма да ме
излъже. Инсп. Терзиев ми каза, че в момента не може да направи това защото има
работа с човека който беше в стаята, но мога да предложа това на някой от
другите колеги от група „КП“. Излязох от стаята и в друга стая, доколкото си
спомням на инспекторите от ДПС, видях инсп. Харисков, инсп. Гяхов и мл. експерт
Руси Кундьов. Не си спомням със сигурност но може би присъстваше и инсп.
Янушев. Влязох при тях и им съобщих, че инсп. Терзиев ми е казал, че имат
насоки за извършителите на въпросните престъпления, както и че Р. е в сградата
на районното управление. Предложих и на тях да разговарям с Р. и чрез личния си
авторитет да придобия информация която да им послужи да разкрият и докажат кои
са извършителите на кражбите и грабежа. На тях също не съобщих, че аз имам
оперативен интерес към него свързан с данните за служителя. Доколкото си
спомням всички изразиха съгласие с предложеното от мен. Това не е първия случая
при който помага по различен начин на служителите от РУ - Велинград да разкрият
извършителит. Никой от изброените служители в стаята не ми каза, че Р. е задържан
по ЗМВР. Като най-младши служител помолих Р.К.да доведе Р. за разговор и след
около минута или две двамата влязоха в стаята, като по нищо не личеше че е
задържан. Беше без белезници на ръцете….“ С. твърди, че в проведения
разговор с Р., той признал, че заедно с други лица са извършили няколко кражби
и назовал техните имена. След това попитал Р., дали някой полицай ги е
прикривал или по друг начин помагал при извършване на престъпленията. Р.
категорично отговорил, че полицай не им е помагал или прикривал престъпленията.
Веднага след това разговора ни приключил и двамата се върнали в стаята на
инспекторите. Казал на колегите си, че Р. ще им съдейства и ги оставил. Когато
излязох в коридора там бил началника на РУ, Велинград, гл. инспектор Бараков.
Той поискал да разговаря със С. и двамата влезли в кабинета му. Бараков уведомил С., че Р. е задържан и попитал защо е
разговарял с него. С. обяснил какво му е съобщил инсп. Терзиев относно
съмненията им за съпричастие на служител от районното към престъпната дейност
на лицата и поради това е разговарял с Р..
8. В Сведение,
вх. № 9585в-1 от 13.02.2020 г.(л.112), А. Стоянов
Терзиев, разузнавач VI степен, РУ Велинград е заявил, че на 12.12.2019г.,
провеждал беседа в кабинета си на втори етаж в сградата на управлението, когато
при него влезнал С. и го попитал дали знае, къде се намира едно от задържаните
лица и по-конкретно Р., с прякор „Пембето“. Терзиев отговорил, че най вероятно
е в помещенията за арестанти. Терзиев си спомня, че при напускане на сградата
се срещнали със С. и той го попитал, дали не му прави впечатление, че множество
кражби във Велинград стават често в дежурствата на едни и същи служители, нещо
което лично бил проверил.
В Сведение №
7855в-113 от 13.02.2020 г., Руси Алдинов Кундьов, младши разузнавач при РУ
Велинград е заявил, че през месец декември 2019г. били в една стая с колегите
му Гяхов и Харисков, когато при тях влезнал С. с когото се познавали и били
работили заедно. С. попитал къде е Р. и казал, че трябва да разговаря с него. Кундьов
слязъл до помещението с арестантите и довел Р., като не му е поставял
белезници. С. разговарял с него, след което Кундьов го върнал обратно в ареста.
Кундьов твърди, че според него, С. не е знаел, че Р. е бил задържан.
В Сведение №
7855в-106 от 13.02.2020 г., Георги Петров Харисков, на длъжност разузнавач V
степен в РУ Велинград заявява, че не си спомням точната дата, но мисли, че било
следата на месец декември 2019г. когато, колегите му били задържали пълнолетни
лица във връзка с извършени множество престъпления на територията на РУ Велинград.
Един ден с колегата му Гяхов били стаята си и коментирали определен казус
свързан детска престъпност. Вратата на тяхната стая №21 била отворена, поради
което чували говорещи колеги по коридора. Х. заявява, че ясно чул гласа на А.С.,
който преди това бял видял в сградата на РУ Велинград, да казва на колегата им Р.К.„…Доведи ми го тоя в стаята…“, но не
видял за кое лице става въпрос и в коя стая да го води.
В Сведение №
7855в-107 от 13.02.2020 г., М.Л.Г., длъжност разузнавач VI степен в РУ
Велинград, заявява, че не си спомня точната дата, но мисля, че било средата на
месец декември 2019г., когато колегите му били задържали пълнолетни лица във
връзка с извършени множество престъпления на територията на РУ Велинград. На
следващия ден с колегата му Харисков, както обикновено били в стаята си и
коментирали детската престъпност на територията на РУ Велинград и община
Сърница. Вратата на тяхната стая №21 била отворена и чували говорещи колеги по
коридора. Гяхов заявява, че ясно чул гласа на А.С., когото добре познавал, а и
преди това го видял в сградата на РУ Велинград, да казва на колегата му Р.К.„….Доведи ми го тоя в стаята….“, но не
видял за кое лице става въпрос и в коя стая да го заведе.
В сведение
рег.№ 7855в-109 от 13.02.2020 г.(л.111), М.К.Р., заявява, че на 12.12.2019 г. бил задържан
във връзка с грабеж на жена. На 13.12.2019 г. го извели от помещението за задържани
лица и го завели в стая на втория етаж на РУ Велинград, където имало шест
човека. Там бил и инсп. С., когото Р. познавал от преди това и знаел, че работи
в гр. Пазарджик. Р. бил без белезници и вече му било повдигнато обвинение до колкото
си спомня. С. попитал един от колегите си, дали може да разговаря с него насаме
и колегата му дал съгласието си. С. завел Р. в съседна стая и там го попитал,
дали има полицай, който да му помага за кражбите и да го укрива. Р. отговорил
отрицателно и се върнал в предишната стая с полицаите от Велинград. Според Р.
разговора им е бил в рамките на по-малко от една минута и след приключването му
С. си тръгнал.
9. В
резултат на извършената проверка, комисията определена със Заповед № 7855з-66
от 10.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ е изготвила
Справка № 7855р-2040 от 28.02.2020г.(л.62) в която подробно са изложени прежде описаните данни. Въз основа на тях,
комисията е приела за установено следното : На 12.12.2019 г. в 18:00 часа М.Р.е
задържан за срок до 24 часа със заповед №367зз-247 от 12.12.2019 г.(л. 115 и сл.) по описа на РУ Велинград от мл.
разузнавач Ц.Ч.. На 13.12.2019 г. след разговор на инсп. А.С. с инсп. Терзиев, С.
е казал на мл. разузнавач Руси Кундьов, намиращ се в съседна стая, да му доведе
М.Р.К. е слязъл до арестните помещения на РУ Велинград, взел е Р. от арестното
помещение, качил го е на втория етаж на сградата на РУ Велинград, където го е
предал на инсп. С.. Р. е бил без поставени белезници. Двамата са влезнали в
стая на етажа и са разговаряли, след което С. е предал Р. на Кундьов и той
отново е върнал задържания в арестното помещение на първия етаж на сградата.
След това е проведен разговор между С. ***, гл. инсп. Бараков по отношение на
това, че С. е трябвало да уведоми ръководството на дирекцията за желанието си
да разговаря със задържано лице Михаил Р..
Според
комисията, от събраните материали не става ясно по категоричен начин С. да е
уведомил и поискал разрешение за разговор със задържаното лице от ръководството
на РУ Велинград или определен за работа с Р. служител.
Цитирано е
правилото на чл.28 от Инструкция за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи, като е прието, че в случая не е налично
писмено съгласие за контакт на С. със задържаното лице Михаил Р.. Не е бил
уведомен служителя, задържал лицето, нито началника на РУ Велинград.
Посочено е
още, че съобразно чл.87, ал.1, т. 8 от същата Инструкция, в РУ Велинград трябва
да има книга за извеждане на задържано лице извън местата за задържане
(приложение № 6). Такава не е била установена и не били предоставени копия от
същата, от които да е видно, че на 13.12.2019 г. задържания М.Р.е извеждан от
арестното помещение, къде е бил и кой е работил с него.
Заключението
на комисията е било, че с описаните действия, инсп. А.С. е нарушил чл. 28 от
Инструкция за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията
за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, утвърдена с министерска заповед
рег.№ 8121з-78 от 24.01.2015 г., като осъществил контакт със задържано лице и
не е уведомил служителя задържал лицето, нито началника на РУ Велинград, с
което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1,
предложение второ от ЗМВР „Неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа па него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията па министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“, като същото представлява неизпълнение на заповед на
министъра на вътрешните работи, за което нарушение съгласно разпоредбите на
чл.200, ал.1 , т.11, предл. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди“, е предвидено наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година съгласно чл.200, ап.2 от ЗМВР.
10. До С. е
била отправена Покана № 9585р-253 от 17.03.2020г.(л.58) за запознаване н обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или
възражения.
В отговор, С.
е представил Обяснения вх. № 9585р-260 от 19.03.2020г.(л.54) в което е заявил, че всички действия които е извършил,
са били свързани с изпълнение на служебните му задължения като разузнавач в Дирекция
„Вътрешна сигурност“, поради което счита, че не е допуснал нарушения на
служебната дисциплината.
11. В тази хронологична
последователност е издадена процесната Заповед № 7855з-128 от 24.03.2020г. на Директора
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, с която на основание 200, т. 11,
предл. второ ; чл. 194, ал. 2, т. 1 ;
чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца на инспектор А.Г.С., на длъжност
разузнавач ІV степен в Сектор 02 на Отдел 04 при Дирекция „Вътрешна сигурност“
на МВР.
В
обстоятелствената част на заповедта, изцяло възпроизведени и възприети
констатациите на комисията определена със Заповед № 7855з-66 от 10.02.2020 г.
на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“, изложени в Справка № 7855р-2040
от 28.02.2020г. Съобразно приложената Кадрова справка(л.52) е констатирано, че С. е
награждаван седем пъти, както следва: „Писмена похвала“ от началника на РПУ Велинград
през 2007 г.; „Писмена похвала“ от ВНД директора на ОДМВР, Пазарджик през 2014
г. ; „Писмена похвала“ от министъра на вътрешните работи през 2015 г.; „Парична
награда“ - колективна от министъра на вътрешните работи през 2016г. ; „Писмена
похвала“ от директора на ДВС през 2018 г. ; „Обявяване на благодарност“ от
директора на ДВС през 2019 г. и „Колективна парична награда“ в размер на 300
лева от директор ДВС през 2020 г. Посочено е също така, че по време на службата
на служителя не са налагани дисциплинарни наказания.
Относно
определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание в заповедта е
посочено следното: „...Събрах и оцених
доказателства от проверката, предоставих възможност да упражни правото си на
защита, запознах се с писмените обяснения на инспектор С., взех предвид
тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици (Извършеното
нарушение на Инструкция за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, утвърдена с
министерска заповед рег.№ 8121з-78 от 24.01.2015 г., не е довело до настъпването
на вредни последици), обстоятелствата, при които е извършено деянието (по време
на служба), формата на вината (деянието е виновно-непредпазливо), като взех
предвид, че служителят е награждаван седем пъти, не е наказван и няма действащи
дисциплинарни наказания, с оглед преценката на наказанието съобразно
критериите, посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при спазване на принципа за
съразмерност, определям минималния размер на наказанието шест месеца, като
съответен на тежестта на извършеното от инспектор С. дисциплинарно нарушение,
на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение второ - (Дисциплинарните
нарушения са: неизпълнение на...заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи) от Закона за МВР,
чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, т. 11, предложение второ - Дисциплинарно
наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на заповеди), чл. 204, ал. 3 от ЗМВР, ...“.
ІV. За
правото :
12. Според
чл. 28 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в Министерството на вътрешните работи (Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 9 от 3.02.2015 г.), когато
служител или гражданин осъществи контакт със задържано лице без знанието и
писменото съгласие на предварително определените за работа със задържаното лице
служители, те незабавно се уведомяват от служителя, установил това.
В случая, от
констатациите изложени в Справка № 7855р-2040 от 28.02.2020г. и от данните
заявени в справките на служителите, събрани в хода на извършената дисциплинарна
проверка, действително, не се установява, кое точно е било длъжностното лице,
което е било предварително определените за работа със задържания Р..
В
представената по делото Книга на задържаните лица(л.119), с пореден № 191
е отразено, че въз основа на Заповед № 367зз-247 от 12.12.2019г- М.К.Р. е бил
задържан М.К.Р.. Служителя задържал лицето е мл. разузнавач Ц.Ч.. В графа 15
„Кой работи с лицето“(л.120), изцяло нечетливо е вписано някакво
име, което явно по-късно е било зачертано. Второ име не е отбелязано в книгата
за задържани лица.
При това
положение, следва да се приеме, че в случая нито се твърди, нито пък се
установява кой конкретно е бил служителя, който е бил определен да работи със
задържания Р..
Останалите
данни по делото, налагат да се приеме, че разговора между С. и Р. е бил
осъществен, най-малко със знанието и съгласието на мл. разузнавач Руси Алдинов
Кундьов и знанието на А. Стоянов
Терзиев, разузнавач VI степен, РУ Велинград.
Безпротиворечиви
са също така данните, че разговора между С. и Р. е бил във връзка с
осъществяваната от С. служебна дейност.
Неспорно е
също така, че в резултат на този разговор, не са настъпили вредни последици.
13.
Изложеното до тук налага да се приеме, че макар и формално, С. е провел
разговор със задържания Р., без да спази правилото на чл. 28 от Инструкция №
8121з-78 от 24.01.2015 г., тоест без знанието и писменото съгласие на предварително
определените за работа със задържаното лице служители. В този контекст обаче,
не трябва да се игнорира и факта, че в конкретния случай, очевидно не е било
определен конкретен служител за работа със задържания Р., факт виден от
отбелязванията в Книга на задържаните лица в РУ Велинград.
14. В тази
насока, трябва да се съобрази, че според чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне
на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. Императивното изискване на закона за точно и конкретно
обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането
на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност
по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които
същият следва да претърпи, очевидно във всички случаи засягат в съществена
степен неговата правна сфера.
В случая
обаче, дисциплинарно наказващият орган, макар формално да е изложил релевантните
по случая факти и констатации, не формирал ясни и конкретни съображение относно
кой да е от критериите посочени в закона относно определянето по вид и размер
на процесното дисциплинарно наказание.
15. По
никакъв начин не е съобразено обстоятелството, че в процесният случай става реч
за едно единствено нарушение, допуснато в работата на С., както и че в резултат
на разговора проведен със задържания Р., не са настъпили вредни последици. Не е
съобразено обстоятелството, че този разговор е бил проведен в рамките и с оглед
осъществяваната от С. служебна функция.
В случая не
се твърди и не се установява, С. да е допускал каквито и да е други нарушения
при осъществяване на служебната си дейност, нито пък да са му налагани някакви
други дисциплинарни наказания. Обратно, неспорно е че той е бил многократно
награждаван за постигнати професионални успехи.
При това
положение, съвършено неясно е защо, при липсата на каквито и да е други
нарушения, многократното награждаване за постигнати професионални успехи,
констатираното едно единствено нарушение на служебните задължения, свързано с
провеждането на
разговор със задържан без знанието
и писменото съгласие на предварително определените за работа със задържаното
лице служители, и то при положение, че такива служителя явно не са били
определени, както и че от това деяние не са настъпили каквито и да е негативни
последици, дисциплинарно наказващия орган е счел, че е необходимо на
жалбоподателя да бъде наложено именно дисциплинарно наказание „порицание“ по
чл. 199 от ЗМВР, а не например „мъмрене“ по чл. 198 от ЗМВР, което е най-леко
по степен или пък да приеме, че случая е инцидентен и не може да бъде вменен
изцяло във вина на С., поради което не следва да се пристъпва към прилагането
на такава радикална мярка, а именно налагане на дисциплинарно наказание.
16. Очевидно
е, че в процесния случай, дисциплинарно наказващия орган по никакъв начин не е
съобразил конкретно относимите С., тежест на нарушението, настъпилите от него
последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата.
Простото
възпроизвеждане на законовия текст в мотивите на заповедта и посочването на
конкретни факти и данни, не е равнозначно на конкретното им и съвкупно
обсъждане, с оглед формирането на ясни и еднозначни изводи, по отношение на
критериите посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Това е
достатъчно за да се приеме, че процесната заповед е постановена при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които имат за
последица нарушаване на правото на защита на лицето по отношение на което е
осъществена дисциплинарна отговорност.
V. За разноските :
17. Констатираната
незаконосъобразност на оспорената заповед предполага, на жалбоподателя да се
присъдят сторените разноски по производството. Според представения списък, те са
заявени в размер на 710,00лв., от които 10,00лв. заплатена държавна такса и
700,00лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 7855з-128 от 24.03.2020г.
на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните
работи, с която на основание 200, т. 11, предл. второ ; чл. 194, ал. 2, т. 1; чл. 197, ал. 1, т. 3 и
чл. 204, ал. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от шест месеца на инспектор А.Г.С., на длъжност разузнавач ІV степен в Сектор
02 на Отдел 04 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи ,
да заплати на А.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 710,00лв. (седемстотин и
десет лв.), представляващи извършени от последния разноски по производството.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия :/П/