Р Е Ш Е Н И Е
№
……………………..
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4188 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу П.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** искове
с правно основание чл.415 от ГПК за установяване вземането
на ищеца по отношение на ответника
за сумата от 712,96 лева
– главница по договор за кредит
№*********/08.07.2015г., сумата от
110,25 лева – договорна лихва за периода
02.10.2015г.-02.09.2016г., както и сумата от 169,20 лева – обезщетение за забава върху
главницата от 712,96 лв. за периода 02.10.2015г.-08.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на заявлението
в съда – 09.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
които задълженията са прехвърлени с договор за цесия
от 01.07.2017г. между
„И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „П.Ф.Б.“ ООД, в последствие с Приложение
№1 от 01.09.2018г. към
рамков договор за цесия от
31.01.2017г. прехвърлени от „И.А.М.“ АД в полза на „А.К.П.З“ ЕООД, след което
прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия
от 03.05.2019г. между
„А.К.П.З“ ЕООД и „А.С.В.“ ЕАД, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20056/2019г.
по описа
на ВРС.
Ищецът
твърди, че на
01.07.2017г. е сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „И.А.М."
АД, ЕИК ***и „П.Ф.Б."
ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/8.07.2015 г., сключен
между „П.Ф.Б." ООД и П.Г.М. е прехвърлено в полза на „И.А.М." АД
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
Излага,
че на 1.09.2018 г. е подписано
Приложение 1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата
31.01.2017г.
по силата на което „И.А.М." АД е прехвърлило вземането произтичащо от
договор за потребителски кредит №
*********/8.07.2015 г., сключен между „П.Ф.Б." ООД и
П.Г.М. в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
ЕИК ********* /понастоящем
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/ ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. От своя страна "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД прехвърля процесното
вземане в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г.
Ищецът сочи, че на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия
- Уведомителни писма с изх. №УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********,
с изх. изх. №
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, с изх. №
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и трите с дата 29.05.2020 г. за извършените прехвърляния на вземането с
Договор за цесия от 01.07.2017 г. между „П.Ф.Б."
ООД и „И.А.М." АД, в последствие прехвърлено от „И.А.М." АД на
„Агенция за контрол на просрочен вземания" с Договор за цесия от 30.01.2017 г, както и за прехвърлянето в полза н.
„А.з.с.н.в." ЕАД към Рамков договор за цесия от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол
на просрочен вземания" ЕООД и „А.з.с.н.в." ЕАД. Писмото се върнало в
цялост с отбелязване на обратната разписка, че пратката не е потърсена от
получателя. На 24.02.2020 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника,
съдържащо три Уведомителни писма за извършените цесии.
Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от подписания на 8.07.2015 г. с
П.Г.М. договор за потребителски паричен кредит № ********* с „П.Ф.Б." ООД
Ищецът
твърди, че при условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 850,00лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Подписвайки договора за кредит,
страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде
в размер на 167,65 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1017,65 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на
16,96
лв. Първата погасителна вноска е платима на 17.07.2015 г., а последната погасителна вноска е
с падеж: 2.09.2016 г.
Крайният
срок за издължаване
на всички задължения по кредита
е 2.09.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/. В молбата
се излага, че на кредитополучателят,
от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в качеството
на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, за периода
от 2.10.2015 г. до датата на входиране
на задължението в съда, общият размер
на което е 269,20 лв.
Ищецът
твърди, че ответника не е заплатил/а
изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сочи, че сумата, която е погасена
до момента, е в размер на
436,04
лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 39,96 лв., такса услуга „Кредит у дома"
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 93,12 лв., такса за оценка на досие: 8,52 лв., договорна лихва: 57,40лв.,
главница: 137,04 лв. и лихва за забава 100,00 лв.
Ищецът счита, че предвид изложеното
за «А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК ***възниква правен интерес за предявяване
на претенциите по съдебен ред,
с оглед на което претендираме от П.Г.М., като Кредитополучател по договор за потребителски
кредит № *********, сключен
на 8.07.2015 г. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения
от съда особен
представител изразява становище за неоснователност
на исковете.
Оспорва задължението по основание и размер. Оспорва извършената
цесия, като правилна и законосъобразна.
Възразява,
че ответникът не е надлежно уведомен
за извършената цесия.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело
№ 20056/19 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
П.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4
сумата от 712,96 лева – главница по договор за
кредит №*********/08.07.2015г., сумата от 110,25 лева – договорна лихва за
периода 02.10.2015г.-02.09.2016г., както и сумата от 169,20 лева – обезщетение
за забава за периода 02.10.2015г.-08.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 09.12.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, които задълженията са прехвърлени с
договор за цесия от 01.07.2017г. между „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „П.Ф.Б.“ ООД, в последствие с
Приложение №1 от 01.09.2018г. към рамков договор за цесия от 31.01.2017г.
прехвърлени от „И.А.М.“ АД в полза на „А.К.П.З“ ЕООД,
след което прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 03.05.2019г.
между „А.К.П.З“ ЕООД и „А.С.В.“ ЕАД,
както и сумата от 51,68 лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на заявлението, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По
делото е представен договор
за потребителски кредит от 08.07.2017г. по които П.Ф.Б.“ ООД е
предоставен заем на П.Г.М. сумата от 850 лв., като заемополучателят
се е задължил да плаща на 60 седмични вноски по 28,77 лева, с дата на първо
плащане 15.07.2015г.
На 01.07.2017г. между П.Ф.Б.“ ООД и "И.А.М." АД е сключен договор за цесия и заместване в дълг по
силата на което са прехвърлени вземания произтичащи от договор заи за паричен заем описани в Приложение №1,неразделна част
от договора. Представено е Потвърждение за сключена цесия л.16 от делото от Ф.Б.
ЕООД относно вземането на П.Г.М. по договор №********* от 08.07.2015г. за
остатък от 1425,64 лв. към дата 01.07.2017г.
На 30.01.2017 г. е
подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ , сключен
между "И.А.М."АД и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД,
по силата на което вземането на "И.А.М."АД, са прехвърлени вземания
индивидуализирани в приложение №1, като е представена извадка от приложението
относно прехвърленото вземане на П.М. по процесния договор.
На 03.05.2019г. „А.К.П.З“ ЕООД, прехвърля с договор за продажба и
прехвърляния н.в.н. „А.з.с.н. вземанията“
ЕАД, вземания по кредити/заеми, които е придобил от банки и небанкови
финансови институции. Представено е потвърждение за извършената цесия, както
и препис извлечение от Приложение
№1/03.05.2019г. към договора за прехвърляне на вземанията относно вземането на П.М..
Представени са пълномощно от
04.07.2017 г., пълномощно с рег.
№ 1943/14.02.2017 г. на нот. М.Е., пълномощно от 03.05.2019
г. За уведомяване от името на цедента всички
длъжници относно прехвърлените вземания. Представени са и уведомителни
писма до П.М..
От
заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че подписвайки
договора, ответникът потвърждава, че е получил сумата от 850лв. на 08.07.15г.
размерът на неплатената главница по договора за кредит е 712,96лв.Общият размер
на плащанията оп договор за кредит е 336,04лв. Общият
размер на изчислената лихва за забава ца посочения в
исковата молба срок е 264,26лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит договор за кредит №*********/08.07.2015г.
Няма спор по делото, а се
установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление н.
"А.з.с.н.в."ЕАД против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал.
1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми .
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин
гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за паричен
заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а
усвояването на посочената сума ответника М. е удостоверил с полагането на
подписа си. От приетите по делото доказателства, се установява, че на ответника
М. е бил отпуснат паричен заем в размер на 850 лв. Общият размер на дълга е 1725,68
лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 15.07.2015 г. за срок от
60 седмици.
Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга
процесния договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите
на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател
има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит е с
характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП)
следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за
потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното
съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на
договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност,
пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в
процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите
състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при които се договаря конкретно
размера на дължимата лихва върху редовна главница при сключване на договора. Процесните клаузи са индивидуално договорени, погасителният
план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и на договорните лихви
за определения от страните период са договорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално
уговорените клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни.
Предвид на което ответника П.М. се е задължил да върне сумата от 1725,68 лв.,
като първото плащане е следвало да се извърши на 15.07.2015 г. за срок от 60
седмици по договор за кредит
№*********/08.07.2015г. с „П.Ф.Б.“
ООД. В тази сума е включена и договорената възнаградителна
лихва, представляваща цената която потребителят заплаща на кредитора за
ползването на отпуснатата в заем сума за определен срок, а основното задължение
на заемателя е да я върне в уговорения срок, заедно с
договореното възнаграждение на заемодателя за предоставяне на средствата под
формата на лихва, щом ползва отпуснатия заем за този срок, което не е спорно по
делото.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на
трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера
от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е
формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът,
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия,
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от
предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията
разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с
погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответника са надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията
към нея (сред които договораите за цесия ,ведно с
потвърждения и, извадки от Приложения към тях; пълномощно от цедента на цесионера за
съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения
за това цесионер), обосновано може да се приеме, че
съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда
на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на
длъжника са гарантирани Преписът от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на
ответника.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о.).
Защитата, която се осъществява
от назначения по делото в хипотезата
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която
е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Особеният представител
може да извършва
широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които
е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от
ГПК, и съответно
той се явява
и надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (в този смисъл е Решение
№ 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС).
По тези съображения следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника П.М.. И тъй като
същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер "А.З.С.Н.В." ЕАД се явява носител на
тези вземания. Издадената в хипотезата на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение съставлява изпълнително основание,
като изпълнителната й сила възниква едва когато и ако същата се стабилизира
поради неоспорването й в срок или след успешното приключване на исковия процес
и установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията по основание и размер и тяхната изискуемост.
Независимо кога длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията (преди или
след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително едва
след приключване на исковия процес. Ето защо обосновано следва да се приеме, че
с отчитането на новонастъпил факт в хода на процеса
относно съществуване на изпълняемото право в полза на
сочения в заповедта кредитор не би се променил момента на възникване на правото
на принудително изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -25 лв.
д.т.,200лв. депозит за в.л., 233,53 лв., възнаграждение за особен представител
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 358,53 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 51,68 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че П.Г.М., ЕГН
**********, с адрес *** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № 14813/2018 г.
на ВРС сумата от 712,96 лева – главница по
договор за кредит №*********/08.07.2015г., сумата от
110,25 лева – договорна лихва за периода
02.10.2015г.-02.09.2016г., както и сумата от 169,20 лева – обезщетение за забава върху главницата
от 712,96 лв. за периода
02.10.2015г.-08.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 09.12.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, които задълженията са прехвърлени с договор за цесия
от 01.07.2017г. между
„И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „П.Ф.Б.“ ООД, в последствие с Приложение
№1 от 01.09.2018г. към
рамков договор за цесия от
31.01.2017г. прехвърлени от „И.А.М.“ АД в полза на „А.К.П.З“ ЕООД, след което прехвърлени
в полза на заявителя с договор за цесия от
03.05.2019г. между „А.К.П.З“
ЕООД и „А.С.В.“ ЕАД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20056/2019г.
по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА П.Г.М., ЕГН **********да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 сумата от 358,53 лв. (триста петдесет и осем
лева и петдесет и три стотинки), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.