РЕШЕНИЕ
№ 2646
гр. Варна, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110109157 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Ищецът Й. А. Ч. твърди, че на 29.08.2022 г. сключил с ответника
„Застрахователна компания У. АД договор за имуществена застраховка „У
дома и щастлив“, обективиран в застрахователната полица № 220016Q5786, за
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ***********. Посочва, че
обект на застраховката е описаният апартамент и находящите се в него
движими вещи, а срокът на действие на договора е от 30.08.2022 г. до
29.08.2023 г. Твърди, че уговорената застрахователна сума е в размер на 47 700
лева за недвижимия имот и в размер на 13 000 лева за движимите вещи, а
застрахователната премия възлиза на 104.95 лева, разсрочена на 2 вноски,
които понастоящем са изцяло изплатени.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 27.05.2023 г. около 10:00
часа ищецът влязъл в банята и видял, че има вода по стените, тавана и пода.
Тъй като се ориентирал, че течът идва от съседа на горния етаж, веднага се
качил при него и спрели крана. След като огледали ВиК инсталацията,
установили наличието на скъсан кран и го сменили. С това проблемът бил
отстранен.
Ищецът заявява, че на същата дата уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и на 29.05.2023 г. негов представител
изготвил опис на щетите, в който посочил следното: баня с размери 1,90 х 1,30
и Н 2,50, демонтаж и монтаж на окачен таван 5 кв.м., изкърпване мазилка 1.2
1
кв.м., демонтаж и монтаж на осветителни тела тип „луна“ - 2 бр., доставка на
осветително тяло тип „луна“ – 1 бр., увредено осветление на огледало -
откриване и отстраняване на късо съединение. На 02.06.2023 г.
застрахователят му изплатил обезщетение в размер на 246.27 лева. Ищецът
поддържа, че тази сума не може да покрие настъпилите щети. Сочи, че
ангажирал фирма, която да извърши ремонта, за което заплатил сума в размер
на 525 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 20 лева, представляваща частичен иск от общо 278.73 лева –
незаплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер от 525 лева
за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 27.05.2023 г. по застраховка „У дома и щастлив“,
застрахователна полица № 220016Q5786 от 29.08.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 17.07.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 14.06.2024 г. открито съдебно заседание е допуснато
изменение на иска чрез неговото увеличаване на сума в размер на 278.73 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по застраховка „У дома и щастлив“ за
процесния имот към датата на застрахователното събитие – 27.05.2023 г.
Потвърждава, че ищецът е подал уведомление, въз основа на което е
образувана щета № 22260010398. Сочи, че в рамките на последната вещо лице
е заснело подробно уврежданията, изготвило е констативен протокол, опис на
уврежданията, както и количествено-стойностна сметка, на базата на която е
определен размерът на застрахователното обезщетение. Поддържа, че с
изплащането на сумата от 246.27 лева напълно е погасил задължението си към
ищеца.
Моли предявеният иск да бъде приет за неоснователен и недоказан и да
му бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2) настъпили вреди в срока на договора, които да са
причинени от застрахователно събитие – покрит риск.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение между тях по договор за застраховка „У дома
2
и щастлив“, застрахователна полица № 220016Q5786 от 29.08.2022 г. за
недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в гр. ***********, със срок
на действие от 30.08.2022 г. до 29.08.2023 г.; че в срока на договора са
настъпили процесните вреди вследствие на застрахователно събитие – покрит
риск, както и че по образуваната щета застрахователят е заплатил на ищеца
обезщетение в размер на 246.27 лева.
Следователно наличието на посочените по-горе материалноправни
предпоставки е безспорно между страните. В случая спорът е съсредоточен
върху стойността на щетите.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на
реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния
договор.
С исковата молба са представени писмени доказателства /договор от
12.06.2023 г. и фискален бон – л. 9/, от които се установява, че ищецът е
извършил разноски в размер на 525 лева за отстраняване на настъпилите
вследствие на процесната щета вреди. Следва да се отбележи, че описаните в
договора ремонтни дейности напълно кореспондират с констатираните от
представител на застрахователя щети, отразени в съставения опис от
29.05.2023 г. /л. 7/ и количествено-стойностната сметка, въз основа на която е
определено застрахователното обезщетение /л. 31/.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите
първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключенията
по които съдът кредитира в пълнота като компетентно изготвени и
обосновани. В т. 3 от заключението по първоначалната съдебно-техническа
експертиза вещото лице е потвърдило, че ремонтните работи, предмет на
горепосочения договор, са именно за възстановяване на щетите от процесното
застрахователно събитие. Изчислило е, че сумата нужна за отстраняване на
щетите, определена съобразно Справочника за цените в строителството, е в
размер на 421 лева. Съгласно заключението по допълнителната съдебно-
техническа експертиза стойността на нужния ремонт, определена на база
средната стойност на офертни цени на фирми, предлагащи такива услуги на
територията на гр. Варна, възлиза на 506.25 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото в случая са
представени доказателства за действителното извършване на разноски в
размер на 525 лева за отстраняване на уврежданията, настъпили вследствие на
3
застрахователното събитие, именно тази сума се явява възстановителната
стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. От тази сума следва да бъде
приспаднато изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 246.27
лева, като дължимият незаплатен остатък възлиза на 278.73 лева.
Поради така изложените съображения предявения иск е доказан както по
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за експертизи в общ размер от
450 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 278.73 лева /двеста
седемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ – незаплатен остатък
от застрахователно обезщетение в общ размер от 525 лева за имуществени
вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
27.05.2023 г. по застраховка „У дома и щастлив“, застрахователна полица №
220016Q5786 от 29.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 980 /деветстотин и
осемдесет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Застрахователна компания У. АД, ЕИК *******,
че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Й. А. Ч., ЕГН
**********, по банкова сметка с IBAN BG************, с титуляр адв. Й. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5