О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./03.06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 753 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от М.Й.Г., чрез адв. Милена Димитрова против Решение № 669/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2366/2018 г. по описа на ВРС, в частите, с които е прието за установено в отношенията между страните, че М.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 379, 69 лв. /триста седемдесет и девет лева и шестдесет и девет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Младост”, бл. 131, вх. 7, ап. 127, обективирана във фактура № **********/13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 84 лв. /петдесет и четири лева и осемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 379, 69 лв. по фактура № **********/13.07.2017г, както и законната лихва върху сумата от 46, 80 лв. /четиридесет и шест лева и осемдесет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги относно обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Младост”, бл. 131, вх. 7, ап. 127 по фактура № **********/13.07.2017г. в размер на 26, 33 лв. и фактура № **********/11.08.2017г. в размер на 20, 47 лв., считано от деня на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2017г. до деня на извършеното плащане, за които суми е издадена заповед № 6902/25.08.2017г. по ч.гр.д. № 12378/2017г. на ВРС по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 427, 42 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 363, 31 лв. за исковото производство и 64, 11 лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 12378/2017., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Излага се становище в жалбата, че решението е вероятно нищожно и недопустимо и очевидно неправилно, като постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърдението за недопустимост е обосновано със съображения за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника и с такива за нищожност на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, с оглед липса на качеството на потребител на страната. Въззивникът сочи още, че решението е неправилно, тъй като не е сключвал валиден договор за откриване на партида, поради което ищецът злоупотребил с правото му на неприкосновеност на личните данни при създаване на партида при липса на съгласие. На следващо място твърди неправилност на съдебния акт, поради пропуск на съда да се произнесе по неравноправността на клаузи, без да сочи конкретни такива. Становището си за допуснати съществени нарушения обоснова с отказ на съда да измени и допълни протокола от открито съдебно заседание, липса на произнасяне по искане за даване на възможност за представяне на писмени бележки, както и с твърдения за неприети доказателства с номера на процесната партида. Моли са отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на исковете с присъждане на съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е представен отговор от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, чрез юриск. П. В., с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна и недоказана, и се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Въззивникът се противопоставя на твърдението на насрещната страна за недопустимост на съдебния акт поради липса на пасивна процесуална легитимация, със становище, че по делото било безспорно установено, че Г. е собственик на имота, находящ се в гр.Варна, жк.Младост бл.131, вх.7, ап.127, закупен през 2002г. За да възникне облигационна връзка между конкретно физическо лице и В и К оператора било достатъчно лицето да е придобило правото на собственост върху водоснабден имот. Този факт се установявал от представената по делото справка от Служба по вписванията-Варна за М.Й.Г.. Обстоятелството дали именно Г. фактически е ползвала имота бил без правно значение. В обобщение твърди, че обстоятелството, че Г. не се е легитимирала пред В и К оператора като собственик на водоснабдения имот в определения за това в чл.5, т.13 от ОУ срок от 30 дни, считано от датата на придобиване правото на собственост, не следвало да се цени в тежест на ищцовото, като потребителят по този начин се опитвал да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение. Въззиваемото дружество твърди, че е действало добросъвестно като е извършило проверка за собствеността на процесния имот в Служба по вписванията преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, като Г. не е спазила задължението си, произтичащо от чл.58, ал.З от ОУ да го уведоми писмено за напускане на семейното жилище. Позовавайки се на разпоредбите на чл.З, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ и на § 1, ал.1, т.2, б."б" от ДР на ЗРВКУ въззиваемият сочи, че потребители на В и К услуги са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на ползване на жилища в сгради-етажна собственост. Възразява още срещу твърдението на въззивника за неправилност на решението, поради неотчитането на липсата на открита партида от страната, по съображения, че с придобиване правото на собственост върху водоснабден имот, собственикът встъпва в договорни отношения по предоставянето и ползването на В и К услуги в същия. Оспорва изложеното във въззивната жалба за наличие на неравноправни клаузи, както и за лишаването на страната от възможност за представяне на писмени бележки. В заключение дружеството твърди, че в имота са ползвани В и К услуги, като същите са отчитани в присъствие на лице, осигурило достъп до водомера на инкасатора, което е доказано с подпис в карнета срещу отчетеното показание на измервателния уред на посочения абонатен номер – 1165924. По изложените съображения, отправя искане за потвърждаване на съдебния акт в обжалваните части заедно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 753/2019г. на 05.07.2019
г. от 14 часа, за която дата и
час да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.