№ 131
гр. ББ. , 03.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ББ., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501366 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Ю.Б.АД, ЕИК .
седалище и адрес на управление в гр.С. бул.О.П.№. против разпореждане
№901776/11.09.20г на РС-Сандански по ч.гр.д.№543/20г по описа на с.с.,
подадена чрез процесуален представител по реда на чл.418, ал.4 ГПК.
С атакувания акт частично е уважено заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, като досежно исканите сумите: 30лв такса за
периода 09.01.17г – 13.07.20г и за сумата от 54лв за нотариални такси за
периода 10.07.19г-13.07.20г, заявлението е отхвърлено, като неоснователно.
Недоволен от отхвърлителната част на разпореждането е останал
жалбоподателя, който я намира за незаконосъобразна, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за нейната отмяна и издаване на
исканата заповед и изпълнителен лист за отказаните вземания.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателя
е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника за
1
подробно описаните суми, сред които: сумата от 30лв такса за периода
09.01.18г – 13.07.20г и сумата от 54лв за нотариални такси за периода
10.07.19г-13.07.20г.Взискателя се е основал на извлечение от счетоводни
книги, обосновавайки се с представеното заявление- договор за издаване на
„Euroline“ кредитна карта от 26.07.05г, сключен с длъжника, както и на ОУ
към него. Относно отказаните вземания в извлечението лаконично е посочено
обявяването на кредита в предсрочно изискуем с нотариална покана,
изпратени на посочения в договора адрес, връчена на 23.08.19г и
дължимостта на такси от 30лв за периода 09.01.18г - 13.07.20г, описани в
нарочна таблица.
Според чл.23 ОУ евентуалните разходи за принудително събиране, в
случай на извънсъдебни или съдебни искове за плащане на банката, да се
покрият от картодържателя.
По делото са налице доказателства за платени на нотариус П.П. 18лв за
нотариална заверка на подпис(вж. преводното нареждане от 11.07.19г) и 36лв
на ЧСИ М.К., за осъщественото връчване на нотариална покана(вж. преводно
нареждане от 19.09.19г).
При тези данни РРС правилно е отказал издаването на заповед по 417
ГПК досежно вземането за таксата за администриране на просрочения кредит
от 30лв за периода 09.01.18г – 13.07.20г.Макар Тарифата за такси и
комисионни на взискателя да я предвижда, в случая липсват данни въобще за
каквото и да е администриране на кредита през визирания период, за да се
приеме въпросната такса за дължима.Както в извлечението, така и в
заявлението липсват дори твърдения в тази насока.Представените писмени
доказателства също не сочат на конкретно извършени фактически и правни
действия от служителите на банката по просрочения кредит с длъжника,за да
се присъди въпросната такса.Най-общото й посочване не е достатъчно за
автоматичното ангажиране отговорността на картодържателя.Още повече, че
обхваща и период след превръщане кредита в предсрочно изискуем.Оттук и
несъстоятелността на изложените в тази връзка оплаквания, за които също
следва да се отбележи, че не внасят яснота относно администрирането на
просрочения кредит.Ограниченията на чл.33, ал.1 ЗПК, с които се е обосновал
РС, в случая не важат, впредвид влизането му в сила едва през 2010г и
2
изричната разпоредба на §5 от същият, изключваща действието на ЗПК
спрямо сключените договори отпреди влизането му в сила, с няколко
изключения, които в случая не са налице.
По аналогични съображения ЗПК е неприложим и досежно вземането за
54лв.Дори в разрез с горното да се приеме обратното, то нормата на чл.33,
ал.1 ЗПК в случая не е в състояние отблъсне претенцията за търсените
разноски, впредвид доктрината и константната съдебна практика, според
които за периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на
вземането се определя по действалите до този момент уговорки между
страните(вж.ТР№3/19г на ОСГТКВКС и др.).От материалите по делото се
установи по категоричен начин, че претендираните разходи се търсят, а и
датират отпреди превръщане кредита в предсрочно изискуеми, настъпило с
достигане волеизявлението на банката до длъжника на 23.08.19г.
Според чл.23 от ОУ разходите на банката за извънсъдебно събиране на
вземанията, са за сметка на картодържателя.В случая горната сума се
претендира като „нотариални разноски за периода от 10.07.19г-13.07.20г“,
описани като сбор от „2бр нотариални разходи“ на банката във връзка с
връчването на нотариална покана за обявяване кредита в предсрочно
изискуем(вж.т.9 и 14 от заявлението, както и извлечението от счетоводните
книги).От представените писмени доказателства обаче, се установи
разходването от страна на жалбоподателя само на една нотариална такса –
18лв(вж.преводното нареждане от 11.07.19г), платена в полза на нотариус
П.П. за заверка на подпис в покана №6288/03.07.29г.Данни за плащане на
други нотариални такси липсват. Преводното нареждане от 19.09.19г за
изплащане сумата от 36лв в полза на ЧСИ М.К. и съставения от него
констативен протокол не променят горните изводи - освен че следва
превръщане кредита в предсрочно изискуем, не съставлява нотариална
такса.Ето защо и с оглед диспозитивното начало, задължаващо съда да даде
защита само в поисканите предели, атакувания акт ще следва да се отмени
само досежно сумата от 18лв и в полза на взискателя се издаде търсената
заповед и изпълнителен лист за същата,представляваща дължими й от
длъжника нотариални разноски, направени на 11.07.19г.Докато останалата
обжалваната част от разпореждането като краен резултат се явява правилна и
законосъобразна и следва да се потвърди, макар по съображения,
3
различаващи се от тези на РС.
С оглед изхода на спора и по арг. на чл.78, ал.1 ГПК в полза на
взискателя следва да се присъдят единствено доказаните разходи за държавна
такса,които съобразно уважената част на претенцията,възлизат на 3,21лв.
Водим от горното ББ.ския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА атакуваната част от разпореждане №901776/11.09.20г на
РС-Сандански по ч.гр.д.№543/20г по описа на с.с., в частта за 18лв,
представляващи разноски за нотариални такси за извънсъдебно събиране на
вземанията през претендирания период, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение, респ.изпълнителен
лист, в полза на Ю.Б.АД, ЕИК . седалище и адрес на управление в гр.С.
бул.О.П.№., против О. К. Д., ЕГН **********, ББ., ул.“К.М., за сумата 18лв,
представляващи разноски за нотариални такси, разходвани на 11.07.19г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА О. К. Д., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б.АД, ЕИК . с
посочени по-горе адреси, сумата от 3,21лв, представляващи разноски пред
настоящата инстанция съобразно уважената част от претенциите.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4