Решение по дело №4428/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260426
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330204428
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260426

 

гр. Пловдив, 21.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при участието секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4428/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 2189544, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***  на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като същият бил съставен в присъствието на контролен орган и нарушител, а всъщност следвало да е в отсъствието им. Нямало монтиран знак за или устройство за видоезаснемане, както и бил спорен въпросът дали уредът, с който е извършено заснемането и  бил одобрен и годен за употреба. Моли се да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява представлява се от процесуален представител – адвокат П., който навежда следните аргументи – на първо място се посочва, че протоколът който е съставен не е по утвърдения образец, което го правило негоден да носи релевантната информация изисквана от чл. 10 на Наредбата. Твърди се, че в съдържанието са допуснати съществени пороци, а именно липсвала дата на приемането и служител  който да го е приел. Изтъква се, че само можело да се предполага, че са спазени техническите изисквания, тъй като лицето боравило с АТСС не е преминало соченото от въззиваемата страна обучение, а именно това на 08.09.2015 г.

Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден, тъй като е неприложима разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, както и че са спазени процесуалинте изисквания при издаването му, отчетен е толерансът, и нарушението е извършено. Прави се искане за разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като от въззиваемата страна не са постъпили доказателства за момента на връчването на електронния фиш, което не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя поради което съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.07.2018 г. в 11:46 ч. на Автомагистрала Тракия км. 107+600 м. в посока Бургас, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% от отчетената скорост, при ограничение на скоростта от 140 км. в час, лек автомобил марка „Инфинити“, модел ФХ 350, с рег. № ****се е движил със скорост от 162 km/h, като е превишил максимално допустимата с 22 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 581. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя С.Г.С. в качеството му на собственик на процесното МПС.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 581 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 07.02.2018 г., като е издаден протокол от проверка № 1-33-18 от същата дата.

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 2189544, който е бил връчен.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010 г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 1-33-18/07.02.2018 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-18042/31.07.2018 г., разпечатка на фиш серия К № 2189544, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, протокол за извършено обучение с УРИ: 1030р7088/13.03.19 г., Протокол от 18.04.2007 г. за проведено обучение от „Тинел Електроникс“ ООД, техническо описание и инструкция за експлоатация на TFR1-M от 2010 г.

Съдът не кредитира писменото доказателство протокол за извършено обучение  от 08.09.2015 г. доколкото записаното в него, че С.Г. С.е преминал обучение е опровергано от изпратения документ от Тинел Електроникс ООД, от където е видно че на такъв служител обучение не е провеждано. Съдът намира, че представения от въззиваемата страна горепосочен протокол, в който фигурира името на С. С.е създаден за нуждите на административно наказателното производство и по-конкретно неговата въззивна фаза, поради което не го кредитира. 

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като в за Автомагистрала за ППС от категория В се предвижда скорост от 140 km/h.  От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че на 27.07.2020 г. в 11:46 ч. лек автомобил марка „Инфинити“, модел ФХ 35, с рег. № ****се е движил със скорост от 162 km/h, по автомагистрала Тракия км. 107+600 м., като е превишил максимално допустимата скорост с 22 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3% на засечената скорост над 100 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 22 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона межди 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3% на засечената скорост при такава над 100 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушението.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно от приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички  кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на ѝ валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз основа на която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения. Видно от регистрационния номер протоколът е приет на 31.07.2018 г., а именно след изготвянето му на 27.07.2018 г. Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.

Съдът не споделя аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, че има разлика между утвърдения образец на Протокол за използване на АТСС по наредбата и този съставен при установяване на процесното нарушение. Разлики практически не се установиха. Протоколът съдържа цялата необходима информация релевантна към установяване на нарушението, посочена по-горе. Липсата на подпис на лице, което е приело протокола се компенсира от проверката извършена от началника на структурното звено извършена на 31.07.2018 г.

Съдът не приема и за процесуално нарушение и установеното по делото че служителят С.не е преминал обучението, проведено от Тинел Електроникс на 08.09.2015 г. По никакъв начин това не влече автоматичен извод, че АТСС не е било използвано съгласно инструкцията му за управление. Видно от Протоколът от 18.04.2007 г. С. С.е преминал обучение от същата фирма при доставката на система за автоматично фиксиране на нарушенията. Той дори провежда обучения за експлоатацията на TFR1-М, видно от Протокол с № УРИ 1030р 7088/13.03.2019 г., което сочи че същият е запознат с метода на работа с АТСС. Освен това по никой начин не се доказа, че конкретното АТСС, с което е установено нарушението

е било използвано по начин, който не съответства на инструкцията за употреба. Това прави извода, че е допуснато процесуално нарушение при установяване на нарушението, абсолютно произволен. 

По разноските:

Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за въззиваемата страна като с писменото становище такива са претендирани.  Поради това на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се определи възнаграждение в минимален размер, а именно 80 лв.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от това – да бъде потвърден.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2189544, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.Г.С. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на ОД на МВР Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.