Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.03.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №8350 по
описа за 2016год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124, ал. 1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от ЕООД ”В и К”-Плевен против И.Г.Г., в която се твърди, че на
ответника са предоставени В и К услуги
за периода 31.08.2013г.-31.08.2016г. в размер на 632,66лв., които не са
заплатени. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е
издадена заповед спрямо ответника за сумата 632,66лв., стойността на
предоставени, но незаплатени услуги за
периода 31.08.2013г.-31.08.2016г. и лихва за забава в размер на 96,30лв. за
периода 30.09.2013г.-15.09.2016г., ведно със законната лихва, върху
главницата,считано от датата на заявлението 27.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение от
страна на ответника. На осн. чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване на вземането си,
поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че сумите
по издадената заповед по чл.410 от ГПК са дължими, както и да осъди ответника
да му заплати направените по делото разноски.
За ответника, назначения особен
представител е взел становище, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. Направено е възражение за изтекла давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№7148/2016г.
по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на В и К услуги
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №4523/29.09.2016г. за изпълнение
на парично вземане спрямо ответника както следва:главница 632,66лв. за периода
31.08.2013г.-31.08.2016г., лихва в размер на 96,30лв. за периода
30.09.2013г.-15.09.2016г., ведно със законната лихва върху главница, считано от
27.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.В законовия двуседмичен
срок е подадено възражение от длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви
иск за вземането си.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: предоставени, но незаплатени В и К услуги.
Не е спорно, че партидата е била записана на името на Е. А* Г*, поч.
25.11.2009г., видно от представеното удостоверение за наследници – л.28.Не е
спорно, че ответникът е нейн наследник и е станал собственик по силата на
наследяването, заедно с друго лице. Приложен е и споразумителен протокол от
15.11.2013г., от който е видно, че ответникът е направил признание на
задълженият за периода до 10.2013г.Съгласно ОУ
за предоставяне на В и К услуги- чл.62 при смърт на потребител- ФЛ,
наследниците са длъжни в 60- дневен срок да подадат заявление по Ви К за
промяна на партидата.
При това положение и с оглед заявеното от ищеца , е че
ответника се явява потребител. Още повече, че и НА и ПА адреси са за посочения имот.
Спорен по делото е въпроса изтекла ли е погасителната
давност за посочените суми и период.
В случая с оглед обстоятелството, че се касае за периодични
плащания всеки месец следва да се приложи разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват по
давност вземанията за лихви и периодични
плащания.Съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането става изискуемо, а именно всеки месец, следващ месеца, през който са
ползвани услугите, предоставени от
дружеството.С признанието на задълженията до м.10.2013г. се е прекъснала
давността и е започнала да тече нова тригодишна давност, която към датата на
заявлението 27.09.2016г., не е изтекла.С депозирането на ИМ, в съдебната
практика, се приема, че давността се прекъсва от датата на подаване на
заявлението. Самото заявление не прекъсва давността, тъй като е част от изпълнителния процес, но
при предявяване на иск при условията на чл.415 от ГПК, който на общо основание
прекъсва давността- бл.116, б.”в” от ЗЗД, се приема, че този ефект е настъпил
със задна дата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение / чл.422 , ал.1 от ГПК/. При това положение ,съдът
приема, че не изтекъл изискуемия три годишен срок към датата на заявлението и
посочените суми се дължат.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 375лв. -75лв.за държавна такса и 300лв. за особен
представител. Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,
съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив, като
ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 25лв. - разноски по ч. гр.д.№7148/2016г.
по описа на ПлРС.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответникът И.Г.Г., ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25,
представляван от инж. М* Н* С*-Управител, сумата главница 632.66лева, за
предоставени Ви К услуги за периода 31.08.2013г. до 31.08.2016г., лихва 96.30
лева от 30.09.2013г. до 15.09.2016г. и законната лихва върху главницата от
27.09.2016г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №4523/29.09.2016г. по ч.гр.д.№7148/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.Г.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №
25, представляван от инж. М*Н* С*-Управител сумата общо в размер на 375лв.,разноски по
настоящето дело.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, представляван от инж. М*Н*
С*-Управител сумата 25лв. - разноски по ч. гр.д.№7148/2016г. по описа на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :