Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 19 с-в, в публично съдебно заседание
на трети април две хиляди и седемнадесета в състав:
СЪДИЯ: Невена
Чеуз
при секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от
съдия Чеуз гр.дело № 16 917 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове
с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
Д.Д.К. твърди, че с ответника М.Е.И., действащ като ЕТ „МИ – Е.-М.И.”
са в договорни отношения по повод сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи: 1. триетажна сграда –
търговско-социален комплекс /магазин за хранителни стоки и закусвалня/ пл. №
1170, със застроена площ от 96, 63 кв.м. и РЗП 163, 41 кв.м., находяща се в гр.
София, район „Искър”, ж.к. „********, състоящ се от първи партерен етаж –
магазин за хранителни стоки и закусвалня, заедно със сервизни помещения към
тях, втори етаж – 3 броя офиси, коридор и сервизни помещения и трети етаж –
таванско помещение, заедно с правото на строеж върху поземления имот, на който
е построена сградата, 2. едноетажна сграда – детска сладкарница /тип „шатра”/
пл. № 85, със застроена площ от 256 кв.м., състояща се от търговска зала
/компютърен клуб/ и сервизни помещения, заедно с правото на строеж върху
поземления имот, на който е построена сградата, находящо се в гр. София, район
„Искър”, бул. „Копенхаген”, а именно: УПИ –III, отреден за обществено
обслужване, социална дейност и детска площадка, от кв. 4, местност „Д.– II
част” по плана на гр. София, целият УПИ с площ от 1470 кв.м. при съседи на УПИ:
север – УПИ – II,
изток – бул. „Копенхаген”, юг – улица, запад – улица. Твърди се, че уговорената
продажна цена от 100 000 лв. е платена изцяло при сключване на
предварителния договор, а продавачът се е легитимирал с документи, установяващи
правото му на собственост. Твърди се, че страните постигнали съгласие
окончателен договор да бъде подписан до 15.03.2011 г., но това и досега не се
било случило. Изложени са твърдения, че съгласно чл. 11 от предварителния
договор, при неизпълнение от страна на продавача на кое и да е от условията или
задълженията му по договора същият дължи на купувача сумата от 100 000
лева – неустойка. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на исковете и от съда се иска да обяви за окончателен сключеният между
страните предварителен договор и да осъди ответника да плати на ищеца сумата от
100 000 лв. – договорна неустойка. Претендират се и сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът ЕТ „МИ Е.-М.Е.”,
редовно уведомен, не е заявил отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от адв. М.З..
Ответникът не изпраща
процесуален представител.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК
и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.
19 ал.3 от ЗЗД:
От представените по делото писмени
доказателства – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2011
г., се установява, че между М.Е. И., действащ лично и като ЕТ „МИ Е.-М.И.”,
продавач, и Д.Д.К., като купувач, е бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими
имоти: 1.
триетажна сграда – търговско-социален комплекс /магазин за хранителни стоки и
закусвалня/ пл. № 1170, със застроена площ от 96, 63 кв.м. и РЗП 163, 41 кв.м.,
находяща се в гр. София, район „Искър”, ж.к. „********, състоящ се от първи
партерен етаж – магазин за хранителни стоки и закусвалня, заедно със сервизни
помещения към тях, втори етаж – 3 броя офиси, коридор и сервизни помещения и
трети етаж – таванско помещение, заедно с правото на строеж върху поземления
имот, на който е построена сградата, 2. едноетажна сграда – детска сладкарница
/тип „шатра”/ пл. № 85, със застроена площ от 256 кв.м., състояща се от
търговска зала /компютърен клуб/ и сервизни помещения, заедно с правото на строеж
върху поземления имот, на който е построена сградата, находящо се в гр. София,
район „Искър”, бул. „Копенхаген”, а именно: УПИ –III, отреден за обществено обслужване, социална дейност и
детска площадка, от кв. 4, местност „Д.– II част” по плана на гр. София, целият УПИ с площ от 1470
кв.м. при съседи на УПИ: север – УПИ – II, изток – бул. „Копенхаген”, юг – улица, запад – улица за
сумата от 100 000 лв. /чл. 2.1 от договора/
Страните не спорят, че продажната цена
е заплатена от купувача, а и в чл. 2.3 от договора е установено заплащането на
сума от 100 000 лв., от страна на купувача, като в тази своя част договорът има
характер на разписка.
При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че между ищеца, като купувач, и
ответникът, като продавач, е сключен действителен предварителен договор, който
съдържа всички съществени елементи, необходими за сключване на окончателен
договор.
Съдът приема, че при сключване на
договора са спазени изискванията за неговата действителност съобразно чл.19,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа съществените
условия на окончателния договор.
На следващо място съдът приема, че
цената е съществен елемент от договора за продажба. Съдът счита, че страните са
се съгласили и са определили в предварителния договор към момента на
сключването му, тя да бъде в размер на 100 000
лева, като е безспорно между страните, че същата е заплатена от ищците.
В производството за обявяване на
предварителния договор за окончателен съдът проверява, дали продавачът е
собственик на процесния недвижим имот към момента на постановяване на
решението, като от събраните по делото доказателства, се установява, че ответникът
е носител на вещното право на
собственост върху процесния недвижим имот на основание осъществено право
на строеж, което се установява от представения по делото нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № 91, рег. № 13251, дело 81/2004 г. на нотариус Р.Б.с
рег. № 273 и район на действие – СРС.
С оглед на гореизложеното съдът счита,
че между страните по делото е налице валиден предварителен договор, който
следва да бъде обявен за окончателен, а искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяването му следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.364
ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден с решението да заплати следващите се
разноски по прехвърлянето на процесния недвижим имот. Данъчната оценка на
процесните имоти, определена съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, възлиза на 190 913,
30 лв. за първия обект и 281 706, 10 лв. за втория, които са по-високи от
уговорената продажна цена. Съгласно чл.47, ал.2, пр. 1-во вр. чл.46, ал.1 ЗМДТ
местният данък, платим по сметка на СО – район „Искър”, възлиза на 9452, 38 лв.
В тази връзка съдът приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СО - район ”Искър” тази сума, а по сметка на СГС сумата от 1 475,
74 лв., представляваща нотариална такса, съобразно чл.ІІ т.8 от Тарифа за
нотариалните такси към ЗННД.
По
иска с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на
неустойка за неизпълнението на договора е наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
От представения по
делото договор от 10.01.2011 г. се установява, че страните по делото са били във валидни облигационни отношения по повод
сключен предварителен договор по смисъла на чл. 19 ал.3 от ЗЗД за
покупко-продажба на недвижим имот. Постигнато е съгласие между съконтрахентите
окончателният договор между тях да бъде сключен до 15.03.2011 г. /чл. 3.1 от
договора/. Не е формиран спор относно обстоятелството, че такъв в уговорения
срок не е сключен. Няма данни по делото срокът да е бил продължаван с оглед
предвидената в чл. 3.2 от договора възможност. С оглед липсата на формиран спор
между страните настоящият съдебен състав приема, че срокът, уговорен от тях не
е спазен от ответника.
Съгласно чл. 11 от договора страните са се съгласили, че
при неизпълнение на някое от задълженията на продавача, визирани в т.1, т.2 и
т.3 на същия член за купувача да възникнат две алтернативно зададени потестативни
възможности да развали договора без предизвестие като получи платената продажна
цена и сумата от 100 000 лв. – неустойка или да предяви иск по чл. 19 ал.3
от ЗЗД и заедно с това да получи от продавача неустойка в размер на
100 000 лв.
Предвид което настоящият съдебен състав намира иска за
основателен доколкото са осъществени всички елементи на фактическия състав на
чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 5 900 лв. – разноски.
Настоящият съдебен състав установи, че е пропуснал да
събере дължимата ДТ по втория заявен иск от ищеца, поради което и на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 4 000 лв. – ДТ по иска с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19 ал.3 във вр. с чл. 19 ал.1 от ЗЗД, сключеният
на 10.01.2011 г. между Д.Д.К., ЕГН **********,***, кантора 262 – адв. М.З.,
като купувач, и М.Е. И., ЕГН **********, действащ като ЕТ „МИ Е.-М.И.”, ЕИК ********,
с адрес: ***, като продавач,
предварителен договор за покупко-продажба на следните
недвижими имоти: 1. триетажна сграда – търговско-социален комплекс
/магазин за хранителни стоки и закусвалня/ пл. № 1170, със застроена площ от
96, 63 кв.м. и РЗП 163, 41 кв.м., находяща се в гр. София, район „Искър”, ж.к.
„********, състоящ се от първи партерен етаж – магазин за хранителни стоки и
закусвалня, заедно със сервизни помещения към тях, втори етаж – 3 броя офиси,
коридор и сервизни помещения и трети етаж – таванско помещение, заедно с
правото на строеж върху поземления имот, на който е построена сградата, 2.
едноетажна сграда – детска сладкарница /тип „шатра”/ пл. № 85, със застроена
площ от 256 кв.м., състояща се от търговска зала /компютърен клуб/ и сервизни
помещения, заедно с правото на строеж върху поземления имот, на който е
построена сградата, находящо се в гр. София, район „Искър”, бул. „Копенхаген”,
а именно: УПИ –III, отреден за обществено
обслужване, социална дейност и детска площадка, от кв. 4, местност „Д.– II част” по плана на гр. София, целият
УПИ с площ от 1470 кв.м. при съседи на УПИ: север – УПИ – II, изток – бул. „Копенхаген”, юг –
улица, запад – улица за сумата от 100 000 лв., платена изцяло от купувача.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
ЕГН **********,***, кантора 262 – адв. М.З.
да заплати по сметка на СГС държавна такса за
прехвърлянето на имота, в размер на сумата от 1 475, 74 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
ЕГН **********,***, кантора 262 – адв. М.З.
да заплатят по сметка на СО Дирекция
"Приходи и администриране на местни данъци и такси" местен данък по
реда на чл. 47 ал.2 от ЗМДТ - в
размер на сумата от 9452, 38 лв.
На
основание чл. 364 от ГПК съдът разпорежда да се впише възбрана
върху имотите, до изплащането на тези разноски от ищеца.
ОСЪЖДА М.Е. И., ЕГН **********, действащ като
ЕТ „МИ Е.-М.И.”, ЕИК ********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 92 ал.1
от ЗЗД на Д.Д.К., ЕГН **********,***, кантора 262 – адв. М.З. сумата от
100 000 лв. – договорна неустойка по чл. 11 от предварителен договор от
10.01.2011 г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 5 900 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
ЕГН **********,***, кантора 262 – адв. М.З. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 4 000 лв.
- държавна такса за иска по чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна
жалба, пред САС.
СЪДИЯ: