РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Петрич, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „О.В.И. К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „В.М.“ №*, офис – *, представлявано от В.Е.Б.,
в качеството си на управител на дружеството, чрез Адвокатско дружество „Л
и п.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление област София-град, с.
К., ул. “Ц.Б. III“ № *, представлявано от адвокат Й.К.Л., чрез процесуален
представител адвокат К. И. А., против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал.3,
във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, поради
1
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и
противоречието му с материалния закон. Релевира се, че отговорността на
дружеството жалбоподател е ангажирана неправилно чрез издаването на
обжалвания електронен фиш, тъй като за вмененото нарушение по чл. 179, ал.
3б ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, а
приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт за
установяване на административното нарушение и издаването на наказателно
постановление. Навежда се, че в ЕФ неправилно е посочено мястото на
нарушението, както и че не са спазени сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Твърди се, че не е ясно в какво се изразява изпълнителното деяние, тъй като
не е установено дали санкционираното лице е нарушило забраната по чл. 102,
ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на ППС без едновременно да са
изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, или заради това, че не е заплатил
дължимата пътна такса. Навежда се, че нарушението не е подведено под
приложимата по време, място и лица правна норма, като несъответствието на
установените факти с посочените като нарушени законни разпоредби, е
основание за отмяна на електронния фиш, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, препятстващи възможността лицето да разбере в
какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно
правото си на защита. Твърди се, че ППС-то е оборудвано с бордово
устройство, което функционира въз основа на сим карта, като неотчитането на
тол данни и неподаването на декларация се дължи на техническа
неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на
тол такси, както и на доставчика на електронна услуга по електронно
събиране на тол такси за изминато разстояние, което по силата на сключения
с конкретния потребител договор отговаря за дейността по предоставяне на
съответната услуга. Оспорва се компетентността на издателя на обжалвания
електронен фиш, както и годността на техническото средство, с което е
установено процесното нарушение. Твърди се, че не са спазени предвидените
от закона давностни срокове за издаване на електронен фиш, оспорва се
изправността на техническото устройство, в което се установява
нарушението, твърди се неправомерно начислена имуществена санкция, че е
налице възможност за остраняване на нередности, иска се директно
приложение на европейското законодателство, както и по-благоприятен
2
закон. Излагат се съображения, че са налице предпоставките случаят да се
квалифицира като маловажен, както и че наказващият орган не е извършил
преценка по отношение приложението на чл. 28 ЗАНН. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството. Претендират се сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законен или
процесуален представител.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, се явява
редовно упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли
съда да потвърди процесния електронен фиш като правилен и
законосъобразен по подробно изложени съображения в депозирано писмено
становище, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Б., ТО – Петрич не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от проведено съдебно заседание на 14.05.2024 г. и на 18.06.2024
г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 24.11.2021 г. в 03:33 часа в Община
Петрич, на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км
3
163+488, с посока намаляващ километър, е установено движение на ППС
влекач МАН ТГХ 18.540 БЛС, с рег. № ****, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Така
извършеното нарушение с № D24C9D306BBE46A0E053041F160ACF5F е
установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А - 3 км 163+488.
Собственик на ППС-то е „О.В.И. Кар“ ЕООД, със законен представител
В.Е.Б., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „В.М.“ № 32, офис – 3,
ЕИК *****, срещу което дружество за така установеното нарушение е
съставен обжалваният Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Независимо от наложеното административно наказание, в
ЕФ е посочено, че дружеството жалбоподател дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на
притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 133.00 лева.
ЕФ № ********** е връчен на представител на дружеството жалбоподател на
21.02.2024 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от
създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с
№ **********, удостоверяващ липсата на валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването за ППС с рег. № **** на 24.11.2021
г. в 03:33 часа, тол селекция 10112, път А - 3, 163+488, посока намаляващ
4
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и данни за
собственика/ползвателя на процесното ППС с рег. № **** и
индивидуализиращи превозното средство данни, ведно със статично
изображение във вид на снимков материал на същото. Съгласно цитирания
доклад ППС влекач МАН ТГХ 18.540 БЛС с рег. № ****, е собственост на
дружеството жалбоподател „О.В.И. К.“ ЕООД.
Видно от заверено копие на Справка за местоположението на стационарни
контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване
на РПМ находящи се на територията на Областно пътно управление Б., Рамка
№ 10112 за сегмент № **********, на който е разположено устройство №
10112, с което е установено нарушението, е разположена на път А - 3, позиция
на АУЗПТ (км) 163+488., включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Съгласно представено заверено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020
г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса, път А - 3, клас Автомагистрала, тол
сегмент № ********** е включен в цитирания списък и за същия се събира
такса за изминато разстояние – тол такса.
От АНО е представено заверено копие на Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.
на И.Д. Председател на Управителния съвет на АПИ, с която са утвърдени
образци на електронни фишове съгласно приложение, измежду които и
Приложение № 2 – Образец на електронен фиш за превозно средство с обща
техническа допустима максимална маса над 3.5 тона за собственик на ППС;
Приложение № 2 към същата заповед – електронен фиш; и Протокол №
28765/21 от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г.,
съгласно който УС на АПИ приема предложението и утвърждава образци на
електронни фишове на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, от които и
Приложение № 2, отменя предходно издадена заповед, одобрява проект на
заповед за утвърждаване на образците на електронни фишове и възлага на
И.Д. Председател на УС на АПИ да подпише заповедта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
5
законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана за това, че на посочените в ЕФ дата, час и място е установено
движение на ползваното от дружеството ППС, индивидуализирано с
техническите му характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС-то
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването
– нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Вменената за нарушена разпоредба
предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е документирано от
Електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП, която създава доклад с приложени към него статични изображения
във вид на снимков материал. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, докладът и
снимките, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства, тъй като законодателят е предвидил, че контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси. А съгласно ал. 9 на същата разпоредба - чл. 189е ЗДвП, справката от
електронната система за събиране на пътни такси има доказателствена сила за
6
отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.
В настоящия случай не беше оборена доказателствената сила на доклада,
генериран от Електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и отразените в него обстоятелства.
По делото е безспорно, че собственик на ППС влекач МАН ТГХ 18.540 БЛС с
рег. № ****, е дружеството жалбоподател. Обстоятелството се установява от
приложеното към преписката извлечение от създаден доклад от Електронната
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с № **********. Липсват наведени
съображения или доказателства в обратна насока от дружеството
жалбоподател.
Пътят, по който е установено движението на процесното ППС – път А - 3 км
163+488, с посока намаляващ километър, е включен в обхвата на платената
пътна мрежа и съгласно Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – тол такса, приет с Решение № 101 на
МС от 20.02.2020 г. на Министерския съвет, за движението по него се дължи
съответната такса. Същият път се намира на територията на Областно пътно
управление Б. и представлява Рамка № 10112 за сегмент № **********, на
който е разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението.
Установеното движение на ППС-то, за което не е платена дължимата пътна
такса, безспорно попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – за
преминаването му по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато
разстояние – тол такса, тъй като същото е с обща техническа допустима
максимална маса над 3.5 тона и попада в категорията на пътните превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Размерът на дължимата за плащане тол такса,
съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 от ЗП или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут. Като същевременно от дружеството
жалбоподател не са ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи
заплащането на дължимата тол такса.
В тази връзка наведените от дружеството жалбоподател твърдения, че
процесното пътно превозно средство е било оборудвано с бордово устройство
7
и за същото ППС е имало сключен договор с лице, предоставящо услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, са неоснователни, тъй
като не са ангажирани каквито и да е било доказателства в тази насока,
оборващи установената липса на подадени тол данни, респективно тол
декларации за посочените в електронния фиш дата и час на извършване на
нарушението.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно доказано от обективна
страна, въз основа на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с приложени към
него 3 броя статични изображения във вид на снимков материал, че
ползваното от дружеството жалбоподател ППС влекач МАН ТГХ 18.540 БЛС
с рег. № ****, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000, на дата 24.11.2021
г. в 03:33 часа се е движило по път включен в обхвата на платената пътна
мрежа – А - 3 км 163+488, с посока намаляващ километър, като за същото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Докладът е редовен и служи като доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. Същият не е оборен с
допустимите по закона доказателствени средства, поради което съдът зачита
присъщата му доказателствена стойност и приема, че дружеството
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно съдържанието на ЕФ –
датата на издаването му. Следва да се има предвид, че електронният фиш се
отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на
ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
изр. Второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен
фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може
да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на
8
наказателното постановление са приложими по отношение на електронния
фиш.
Съкратеното производство за ангажиране на административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството със съставянето на
АУАН и завършването му с издаването на НП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11
от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП
единствено по отношение на неговото правно действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Доколкото в настоящото
производство се установи, че оспорваният акт – електронният фиш, отговаря
на изискванията, възведени с чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че
процедурата относно ангажиране на административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш не е опорочена, а издаденият в
хода й ЕФ е съобразен с процесуалните правила и същият е законосъобразен.
Предвид изложените съображения, неоснователно е и твърдението на
дружеството жалбоподател, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване
на електронен фиш е своеобразно съкратено производство, предвидено в
ЗДвП, което е изключение от общите правила по ЗАНН, съгласно
постановките изложени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС,
постановено по т.д. № 1/2013 г. В специалното производство по издаване на
електронните фишове не намират приложение разпоредбите на ЗАНН
касателно сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, обективирани в
чл. 34 ЗАНН.
Доводите на жалбоподателя, че при издаването на електронния фиш са
допуснатисъществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
липса на яснота относно това в какво нарушение е обвинен нарушителят
намирам също за неоснователни. Твърди се алтернативно посочване на
изпълнителното деяние. Внимателният прочит на описателната част на
нарушението обаче дава друг извод, а именно, че изпълнителното деяние се
изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП. Допълнението към това, в което се посочва, че незаплащането се
дължи поради липса на маршрутна карта или неподадена тол декларация този
съдебен състав не счита, че представлява елемент от изпълнителното деяние,
9
доколкото описаното
в санкционната норма нарушение по чл. 179, ал. 3б се състои в изцяло или
частично незаплащане на дължимата пътна такса. В този смисъл е без
значение причината, поради която това задължение не е било изпълнено, в
частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол декларация,
още повече че двете алтернативни възможности представляват еднакъв
способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло предоставен на
ползвателя на платената пътна мрежа. АНО следи само за факта на
плащането, който няма да е осъществен, без да са изпълнени
изискуемите задължения за установяване размера на пътната такса, които пък
на своя страна зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна
мрежа вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на тол
таксата. Изборът как да бъде определено това разстояние, респ.да бъде
заплатена таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП, е предоставен на ползвателя на
пътната мрежа – това може да стане въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 (т. е. по реда на Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние) или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут. В случая не се касае до алтернативни
задължения, които могат да бъдат вменени на съответния субект, което да
обосновава извод и за две алтернативно съществуващи форми на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а за
единно задължение за деклариране на изминатото разстояние по платената
пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол такса, което
задължение обаче може да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване
на декларирани тол данни посредством съответните технически средства и
софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и
изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и
заплащане на така определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна
карта за предварително определения от ползвателя маршрут. Касае се до
регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един
от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от
10
закона негово задължение. Задължението и при двата начина на отчитане, за
което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса, което,
изключва възприетата от жалбоподателя теза за алтернативност на
изпълнителното деяние на нарушението – в този смисъл е и Решение №
98/22.05.2023 г. по КАНД № 59/2023 г. на АдмС – Русе.
Неправилен се явява изводът на жалбоподателя, че изминатото разстояние се
установявало посредством монтираните камери – т. н. устройства, които
заснемат нарушението. Бордовото устройство събира данни за геолокацията и
посредством вградената в него SIM карта предава данните за гелокация към
системата на ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ АД за обработка и
генериране на тол декларации. Изминатото разстояние се установява само и
единствено въз основа на предаваните от бордовото устройство данни, поради
което, след като същото не е функционирало в определен период от време,
няма възможност да се установи през кои сегменти е минало процесното
ППС. Дори и да се приеме, че АПИ би могла да установи преминаване не
само през контролните точки, но и през
камерите на пунктовете за автоматично преброяване на трафика, то не
навсякъде са позиционирани такива устройства и не е възможно да се
установи цялостния маршрут на ППС през всички сегменти на преминаване.
Още повече това задължение е вменено на собственика на ППС, а не на
санкционния орган.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи оспорващи
техническата годност на използваното техническо средство/система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и табелата с
регистрационния номер на пътното превозно средство. Осъществяваната
дейност по констатиране на процесното нарушение е извършено съобразно
регламентираните правомощия в чл. 167 а от ЗДВП. Съобразно създадената
законова регламентация електронната система за събиране на пътни такси
представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, и
не представлява автоматизирано техническо средство, като за нея не
съществува изискване за сертифициране, одобрение и последващ контрол на
годност от Българския институт по метрология.
11
Неприемлива е и тезата, лансирана от жалбоподателя, че мястото и времето, в
смисъл астрономическото време и геостационарната локация, представляват
величини и то на относим към предмета на нарушението обект – моторно
превозно средство. Времето би било величина, ако е под формата на период,
който има свое начало и край. Не така стои въпросът с астрономическото
време, което е факт от заобикалящата действителност не подлежащ на
метрологичен контрол. Контролните устройства на АПИ не измерват
свойства, принадлежащи на превозното средство, а документират
преминаването на превозно средство през дадена контролна точка, като при
самото преминаване се извършва автоматична проверка в Електронната
система за събиране на пътни такси за установяване дали към точно този
момент на преминаване за превозното средство са изпълнени задълженията,
свързани с установяването и заплащането на дължимата пътна такса. Факта,
че в случая е налице достатъчно качествен снимков материал, към доклада, от
който е видно как изглежда ППС, какъв е регистрационния му номер и т.н.,
установява изправността на системата. В тежест на жалбоподателя беше да
обори доказателствената стойност на създадения доклад по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП и да докажезаплащане на дължимата за ППС с рег. № **** тол такса,
посредством един от двата възможни начина – предварително чрез МК или по
време на движение чрез БУ, което не бе сторено.
Неоснователно е твърдението, че наличието на договор с НДУ и монтирано
БУ e достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил
законоворегламентираните си задължения. Наличието на договор и
монтирано БУ не означава автоматично, че са изпълнени съответните
задължения за установяване на размер и заплащане на дължимата пътната
такса. Наличието им не опровергава факта на безспорно установеното
нарушение. Предпоставка за определяне, изчисляване и заплащане на
дължимата пътна такса посредством използване на бордово устройство е
наличието на подадени валидни тол декларации за движението по всеки
участък от платената пътна мрежа. В настоящия случай е безспорно
установено, че през целия процесен ден не е подадена нито една тол
декларация, включително за сегмента, в рамките на който попада мястото на
извършване на нарушението и няма закупени маршрутни карти. В този
12
смисъл ирелевантно е обстоятелство оборудвано ли е или не ППС с бордово
устройство. Дори да има монтирано БУ е необходимо същото да е включено,
със заредена батерия и т.н. за да подава необходимите данни, за установяване
на географското положение на ППС-то. Наличието на БУ е способ да се
изпълняват законово регламентирани задължения, но не е предпоставка за
освобождаване от отговорност. Отношенията между дружеството-
жалбоподател и лицата (дружествата, изпълняващи по занятие функциите по
доставяне и декларирани на тол данни), чрез които се твърди, че е изпълнено
дължимото поведение, се уреждат на плоскостта на облигационното право и
не са относими към настоящия казус.
Твърденията на жалбоподателя за приложението на по-благоприятен закон са
неоснователни. Същият се позовава на разпоредби, които към момента на
извършване на нарушението. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП влизат в
сила от 01.01.2024 г. и има действие занапред.
За всички нарушения извършени преди 01.01.2024 г. на основание чл.3, ал.1
от ЗАНН ще бъде приложим нормативният акт и съответните разпоредби,
които са били в сила по време на извършването им. Нормата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН предвижда обратно действие на по-благоприятния закон за дееца. По-
благоприятен във всички случаи е този закон, който изключва характера на
административно нарушение и съответно наказуемостта на даден вид деяние,
третирано до тогава като административно нарушение или предвижда по-
леко наказание по размер или вид, или смекчава
административнонаказателната отговорност за даден вид деяния, без да се
засяга видът и размерът на установеното за тях наказание.Новоприетите
разпоредби на чл.10 б, ал.7 и 9 от ЗП /обн. в ДВ бр.14 от 2023г./ като за
същите, чрез изрична законова разпоредба, е предвидено да влязат в законна
сила от 01.01.2024г. не изключват характера на извършените
административни нарушения регистрирани от електронната система; не
изключват и наказуемостта за тях, а само я поставят под условие; не
предвиждат и по леко по размер и вид наказание; както и не смекчава
отговорността за тези деяния, без с това да се засегне видът и размерът на
установеното за тях наказание. Новите разпоредби категорично не водят и до
изключване на наказуемостта на даден вид деяния, обособени като отделна
13
категория противоправни действия. Деянията, третирани до 01.01.2024 г. като
административни нарушения, продължават да се третират като такива и след
тази дата, като законодателна промяна в тяхната наказуемост не е предвидена.
В този смисъл новосъздадените разпоредби не представляват по-
благоприятен за нарушителя закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и
следователно не могат да имат обратно действие по силата на същата
разпоредба.
Относно нарушенията, които са установени преди дата 01.01.2024 г.,
проявление намира принципът, закрепен в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН - за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7 и 9 от ЗП
имат правно действие единствено „за напред“, а именно – по отношение на
факти (установени нарушения), възникнали след 01.01.2024г.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно регламент 2020/204
на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване…. и
произтичащите от него задължения съгласно чл. 2, пар. 7 за доставчиците на
ЕУЕПТ, тъй като същият не вменява задължения за АПИ, предвид че
Агенцията не е доставчик на Европейска услуга за електронно пътно
таксуване. „Интелигентни трафик системи“ АД не е доставчик на европейска,
а само на национална услуга т.е. само за таксуване на територията на
Република България. Още повече, както беше посочено по-горе, отношенията
между дружеството собственик на процесното ППС и доставчика им на
услуга по
електронно събиране на пътни такси се уреждат на плоскостта на
облигационното право и не са предмет на настоящото производство.
Изпълнението или неизпълнението на договора от страна на доставчика на
услуги не е основание, освобождаващо собственика от
административнонаказателна отговорност
Неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя като основание за
отмяна на ЕФ с довода занепропорционалност на предвидената имуществена
санкция спрямо извършената деятелност и твърденията за несъответствие на
14
нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
Практиката на Съда на ЕС е категорична, че компетентни да изберат санкции,
които според тях са подходящи и съответстващи на всеки вид нарушение са
държавите членки. Именно към тях е насочен и чл. 5 § 4 от ДФЕС. В тази
връзка държавите-членки носят отговорност при нехармонизиране на
законодателството си с европейското такова, като биват санкциониран от ЕС.
Що се касае до националните юрисдикции същите разполагат с възможност
да прилагат директно европейското законодателство, когато съответната
норма е годна да породи директен ефект. В конкретния случай е налице
конкретна европейска норма - чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (консолидирна версия), съгласно
която „Държавите-членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни
и възпиращи.“ Нормата вменява задължение за страните да предприемат
всички необходими мерки, за да се гарантира изпълнението на тези
национални разпоредби, включително и чрез установена система от
наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм,
залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата, целящ именно
съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата
изискване. Този режим включва не само инструментариума на
административнонаказателната принуда, който борави с административни
наказания и санкции в абсолютен размер, а и уредената възможност в чл. 10,
ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият
се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2
от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е
диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане
на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима
максимална маса и оси, като за жалбоподателя е съществувала възможност да
заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което
15
административнонаказателното производство би били прекратено. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от
жалбоподателя противоречие с правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
10. Разпоредбата от европейското законодателство може да прояви директен
ефект в случаите, в които същата позволява на гражданите на държавата
членка да стават незабавно носители на права и задължения, предвидени от
общностните актове. Член 9а от Директивата не се характеризира с такава
функция, тъй като, както по-горе е описано, същата съдържа такава
съвкупност от принципи, които биха могли да бъдат
приложени/имплементирани в националното законодателство, но не съдържа
конкретно правило за поведение, което обективно (по своето съдържание), да
е годно да породи права или задължения за частно лице, защитими пред
национален съд.
Следва да се има предвид и че целта, която преследва европейския
законодател, е че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването
за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и
възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната
отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН. В този смисъл определянето на едно наказание, съобразено изцяло със
изискването за съразмерност, но неефективно и невъзпиращо, противоречи
както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена в
разпоредбата на чл. 9а от Директивата.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, отговорността на което е
обективна, съдът не следва да обсъжда субективната съставомерност на
деянието.
При категорично установеното нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, правилно
дружеството е санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. Санкцията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда
наказание за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, каквото е ППС с рег. № ****, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Разпоредбата на
чл. 187а ЗДвП определя административноотговорното лице, според която при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП в отсъствие на
16
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му. А съгласно ал. 2 на чл. 187а ЗДвП, когато
собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
имуществена санкция, като в настоящия случай последната е по т. 3 от
същата алинея - по чл. 179, ал. 3б – в размер на 2500 лева. Имуществената
санкция е определена в константен размер, което препятства възможността за
индивидуализация на наказанието.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието му. В същия са посочени мястото на нарушението
– община Петрич, път А – 3 км 163+488 с посока намаляващ километър;
датата на нарушението – 21.11.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 03:33 часа; регистрационният номер на пътното превозно
средство – ****; собственикът – дружеството жалбоподател; описание на
нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията
във връзка със заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП;
нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на
компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, с което санкционираният да се
освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност;
размерът на имуществената санкция – 2500 лева; срокът и начините за
доброволното й заплащане.
Издаденият ЕФ съответства на образецът на ЕФ – Приложение № 2, одобрен
по надлежния ред, за което в преписката са представени Протокол 28765/21
от заседание на УС на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед № РД-11-
983/13.09.2021 г. на И.Д. Председател на Управителния съвет на АПИ.
Доколкото в настоящото производство се установи, че оспорваният акт –
електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
не е опорочена, а издаденият в хода й ЕФ е съобразен с процесуалните
правила и същият е законосъобразен.
17
Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Охраняваните обществени отношения касаят управлението и в частност
поддръжката на републиканската пътна мрежа, като част от необходимите
финансови средства за нея се генерират именно чрез заплащането на пътни
такси за движението по платената пътна мрежа. В тази връзка неоснователен
е доводът на дружеството жалбоподател, че административнонаказващия
орган не е извършил такава преценка. Напротив, не плащането на дължимата
пътна такса ощетява държавния фиск, от който се разходват средства и за
републиканските пътища. Не на последно място е и обстоятелството, че
доколкото нарушението е извършено преди влизане в сила на чл. 189з от
ЗДВП /от 23.12.2021 г./, съдът намира, че нарушението не е маловажно и към
него не са приложими правилата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което
обжалваният електронен фиш да се потвърди като правилен и
законосъобразен.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с който на „О.В.И. К.“ ЕООД, със законен
представител В.Е.Б., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „В.М.“
№*, офис – *, ЕИК *****, за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
18
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
гр. Б. на основанията предвидени в НПК и по реда на АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
19