Решение по дело №1792/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2371
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110101792
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1792 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П.П.С., ЕГН **********,  с адрес ***, срещуЕ.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***-6 иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от  97.30 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.02.2010г. до 26.01.2011г.  по договор за потребителски кредит от  29.07.2009 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г. по заповед № 2994 от 23.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 411 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд и е образувано изпълнително дело № *** по описа за 2011 г. на СИС при Варненски районен съд поради изтекла погасителна давност.

Твърди се в исковата молба,  че „***, е подало  заявление по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 4340 по описа за 2011г. на ВРС, въз основа на което са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 21.03.2011 г. до окончателното изплащане на сума. Твърди се, че е образувано изпълнително дело № 4351 по описа за 2011 г. на СИС при ВРС.  С  молба с вх. № 1814 от 27.01.2012 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на притежавано от ищеца движимо имущество, намиращо се в дома му на адрес: град ***. С последваща молба с вх. № 1248 от 07.07.2016 г. ответникът е поискал конституирането му като взискател. С разпореждане от 08.07.2016 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане.  С молба с вх. № 82558 от 29.07.2016 г. от ответника повторно е поискано на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател и с разпореждане от 05.08.2016 г. молбата е уважена. Твърди се, че за периода от последното поискано от взискателя изпълнително действие обективирано в протокол за опис от 06.03.2012г. до 06.03.2014г., не са поискани каквито и да е изпълнителни действия, с които давността се счита прекъсната. Счита, че от последното валидно изпълнително действие на 06.03.2012г. до 06.03.2017г. процесното вземане е погасено по давност.

 

Сочи се, че въпреки изтеклата петгодишна давност на процесното вземане, конституираният като взискател „Е.М. *** не е преустановил извършването на изпълнителния действия спрямо ищеца и към днешна дата. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество, с оглед на обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора за кредит. Не се оспорва, че на  29.07.2009г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, между П.П.С.  качеството на кредитополучател/ и „*** /в качеството на кредитодател/. Твърди се, че 18.01.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „***/като цедент/ и „Е.М." ЕООД /като цесионер/, по силата на който „*** в качеството си на цедент е прехвърлил на „Е.М." ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Вземането на „***към П.П.С. по гореописания договор е описано в Приложение №1 към посочения договор за прехвърляне на вземания (цесия). Счита твърденията на ищеца за недопустими. В евентуалност възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен изпълнителен лист от 14.04.2011г. по които П. *** С. е осъден да заплати  на „***" АД сумата от 2 628.38 лева /две хиляди шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и осем ст./,  – главница по договор за потребителски кредит от 29.07.2009 г., сумата от 357.76 лева /триста петдесет и седем лева и седемдесет и шест ст./, договорна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 26.01.2011 г., сумата от 97.30 /деветдесет и седем лева и тридесет ст./, наказателна лихва за периода от 28.02.2010г. до 26.01.2011г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21-03-2011 г.  до окончателното им изплащане, на основание чл.418, вр. чл.417, т.2 от ГПК, както и сумата от 61.67 лева /шестдесет и един лева и шестдесет и седем лева/ - платена държавна такса и 279 лв. /двеста седемдесет и девет лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4340/2011г. По молба вх.№ 9610/16.08.2011г. на взискателя „*** е образувано изп.дело.

С молба с вх. № *** г. ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател и с разпореждане от 05.08.2016 г. на съдебния изпълнител молбата е уважена.

Видно с молба с вх. № 1814 от 27.01.2012г. взискателят е поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на притежавано от ищеца движимо имущество, намиращо се в дома му по изп.д. 4351/11г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, тъй като докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена „оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително производство като такова, а неговата материална законосъобразност – изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна. Независимо от прекратяването на изпълнителното дело ищецът има правен интерес да установи, че вземането вече не съществува. Налице е съществено различие между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното производство. По тази причина прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл.

В случая липсват твърдения, както и ангажирани доказателства изпълнителното производство да  е прекратено.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска, предвид постановено съд.решение №5076/07.12.2018г. по гр.д. № 5812/2018г. на ВРС, тъй като настоящата претенция за недължимост на сумата от 97.30 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.02.2010г. до 26.01.2011г.  по договор за потребителски кредит от  29.07.2009 г. и е извън неговия предмет.

В разпоредбата на  чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В случая, с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по  чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че е налице образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „Е.М.“ ЕООД на взискател, конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на иска по чл.439 ГПК.

Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е 3-годишен.

С решение по гр.д. № 5812/2018г.. на ВРС, съдът е приел  в отношенията между страните, че ищецът П.П.С., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***-6 сумата от  2 628.38лв. /две хиляди шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит от  29.07.2009 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г. по заповед № 2994 от 23.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело4340 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд и е образувано изпълнително дело № 4351 по описа за 2011г. на СИС при Варненски районен съд, на основание чл.439 ГПК. Служебно известно е на съда, че към момента същото е влязло в законна сила.

С оглед погасяване по давност на главното задължение, погасени са и акцесорните вземания за лихва, които биха могли да се претендират от ответника спрямо ищеца, в приложение разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД и чл. 119 ЗЗД. Поради което настоящата претенция за недължимост на сумата от 97.30 /деветдесет и седем лева и тридесет ст./, наказателна лихва за периода от 28.02.2010г. до 26.01.2011г. е основателна и предявеният иск следва да се уважи.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 300 лв.

Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид на което уговорено и заплатено от ищеца адв.възнаграждение от 300 лв., не следва да се намалява поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - д.т. 50 лв. и 300 лв. внесен адв. хонорар, общо в размер на 350 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът П.П.С., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***-6 сумата от  97.30 лв. (деветдесет и седем лева и тридесте стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 28.02.2010г. до 26.01.2011г.  по договор за потребителски кредит от  29.07.2009 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г. по заповед № 2994 от 23.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело4340 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд и е образувано изпълнително дело № 4351 по описа за 2011г. на СИС при Варненски районен съд, на основание чл.439 ГПК.

            ОСЪЖДА Е.М.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати на П.П.С., ЕГН **********,  с адрес *** сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

           

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           СЪДИЯ: