Решение по дело №1120/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 104                                       12.07.2019 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 10 юли                                                                                         Година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР И.Г.

ПРОКУРОР МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1120 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 54 от 09.04.2019 г., постановена по НОХД № 78/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Г.С.Й., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 26.06.2018г., в гр. Стара Загора, от лек автомобил марка: Мерцедес, модел: Спринтер, рег. № СТ 3201 СК, отнел чужди движими вещи – 1бр. флаш памет бяла на стойност 5,60лв., 1бр.слънчеви очила марка: Полароид на стойност 65,80лв., 1бр. навигация за МПС „Престижио Геовижън 5057“ на стойност 103,60лв., всичко на обща стойност 175лв., от владението на М.С.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл.  373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а, вр. с чл. 54 НК е осъден на Лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимия Г.С.Й. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 58,65 лева /петдесет и осем лв. 65 ст./, представляваща направените разноски на досъдебната фаза.

С присъдата съдът се е произнесъл и по вещественото доказателство по делото.

 

В срока по чл. 319 от НПК  е постъпила въззивна жалба от от подсъдимия Г.С.Й. чрез служебния му защитник адв. К.Н.В. ***. Постъпили са и допълни писмени съображения към въззивната жалба.

В жалбата и в допълненията към нея се правят оплаквания за неправилност на присъдата поради неправилно приложение на материалния закон, като се развиват съображения за маловажност на деянието, налагащо преквалифицирането му по чл.194, ал.3 от НК. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се алтернативни искания обжалваната присъда да бъде изменена или като се преквалифицира деянието по чл.194, ал.3 от НК и се наложи по-леко наказание, или чрез приложение на по-благоприятната разпоредба на чл.58а, ал.4 от НК, предвиденото наказание „лишаване от свобода“ да бъде заменено с „пробация“, а в случай че не са налице основания за това – присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона размер.  

 

Въззивният съд, като обсъди доказателствата, събрани по делото в хода на проведеното по реда на Глава ХХVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, намира от фактическа страна за безспорно установено следното:

Подсъдимият Г.С.Й., с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, начално образование, неженен, безработен, осъждан. Спрямо него са постановени следните влезли в сила присъди:

1. Със споразумение от 08.08.2018 г. по НОХД № 2094/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 НК, извършено  02.03.2018 г.  е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от седем месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца.

2. Със споразумение от 13.12.2018 г. по НОХД № 542/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.18, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено  07.07.2018 г.   е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

3. Със споразумение от 05.02.2019 г. по НОХД № 248/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено в периода от 18.04.2018 г. до 22.04.2018 г.  е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от два месеца. Същевременно за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 15.06.2018 г. до 08.07.2018 г.  му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК са групирани така наложените му наказания, като му е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

4. С присъда от 30.01.2019 г. по НОХД № 3192/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 15.02.2019 г., за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода от 15.04.2018 г. до 16.04.2018 г.  е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

С присъдата са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 2094/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и НОХД № 542/2018 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора като му е определено едно общо наказание, а именно: лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.24 НК е увеличено с три месеца, като увеличеното общо наказание е в размер на девет месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, считано от 15.02.2019 г.

 

Свидетелите С.А.М. и неговият син М.С.А., живеели заедно в къща, находяща се в гр. Стара Загора.

На 25.06.2018 г. свидетелят М.А. паркирал ползвания от него лек автомобил марка: Мерцедес, модел: Спринтер, с рег. № СТ 3201 СК (бус) пред дома си в гр. С., без да го заключи.

На 26.06.2018 г. около 01,30 ч., подсъдимият Г.С.Й. *** и търсел какво да открадне. Видял буса на свидетеля М. и решил да провери дали е отключен, натиснал дръжката и вратата се отворила. Подсъдимият Й. влязъл в буса и взел 1бр. флаш памет бяла на стойност 5,60 лв., 1 бр. слънчеви очила марка „Полароид“ на стойност 65,80 лв., 1 бр. навигация за МПС „Престижио Геовижън 5057“ на стойност 103,60 лв., всичко на обща стойност 175 лв.

В този момент свидетелят С.М. чул шум в двора на къщата и видял, че има човек в буса. Събудил сина си - свидетеля М.А., но докато двамата отидат до буса, подсъдимият Й. побегнал. Докато бягал обаче, от джоба му изпаднали флаш паметта и слънчевите очила, и така ги изгубил, като в хода на разследването тяхното местонахождение не е установено.

Същата нощ подсъдимият Й. продал откраднатата навигация за МПС „Престижио Геовижън 5057“ на свидетеля Г.К., който впоследствие я предал на органите на реда с протокол за доброволно предаване.

При така установеното по делото, първоинстанционният съд, при правилно приложение на материалния закон е приел, че подсъдимият Г.С.Й. ***, от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Възражението на защитата, че в случая се касае за деяние, разкриващо признаците на маловажен случай по чл.93, т.9 от НК и искането за преквалификацията му по чл.194, ал.3 от НК е разгледано и оставено без уважение от първоинстанционния съд, като са изложени съображения за това, които се възприемат от въззивната инстанция. Действително в случая се касае за кражба на вещи на незначителна стойност – на обща стойност 175 лева, под установената за страната минимална работна заплата към датата на извършването й, но стойността на вещите не е единственият критерий, който да обоснове маловажност на случая. Следва да се имат предвид както степента на обществена опасност на деянието, така и на дееца. Становището на защитата, че връщането на една от вещите на собственика й следва да се отчете като по-ниска степен на обществена опасност на деянието, не може да бъде възприето, тъй като видно от доказателствата по делото не подсъдимият Г.С.Й. е възстановил вещта на собственика й, а това е сторено от свидетеля Г.К., на когото Й. след деянието я е продал. От друга страна няма как да не бъде отчетено, че подсъдимият Й., който е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, а вече пълнолетен, е деец разкриващ по-висока степен на обществена опасност за възрастта си, поради това, че към момента са налице четири влезли в сила присъди, с които е осъден за тежки умишлени престъпления главно против собствеността.

По изложените съображения и въззивният съд намира, че не са налице условия за преквалифициране на извършеното от подсъдимия Г.Й. престъпление по чл.194, ал.1 от НК по по-леко наказуемия състав по чл.194, ал.3 от НК.

Неоснователно се явява и оплакването на защитата за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по чл.55 от НК, които са налагали наказанието да бъде индивидуализирано от районният съд при условията на чл.58а, ал.4 от НК, а не по реда на ал.1 от същия текст. В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд изчерпателно и правилно е посочил смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия Й. обстоятелства, като правилно е приел, че в случая не се касае нито за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито за изключително такова. Направеното от подсъдимия Й. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като същото е основание за императивно приложение на чл.58а от НК и налагане на по-благоприятно за дееца наказание. В допълнение следва да се посочи, че процесуалното поведение на подсъдимия Й. в хода на досъдебното производство не е такова по оказване на съдействие за разкриване на обективната истина, тъй като същият се е възползвал от правото си да не дава обяснения по случая и няма никакво основание за отчитане на смекчаващо отговорността обстоятелство в този смисъл.

За извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК в закона е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 8 години. Районният съд, като е отчел смекчаващите и отегчаващото отговорността на подсъдимия обстоятелства и тяхното съотношение, правилно е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.373, ал.2, вр. чл.58а от НК е намалил с една трета и наложил на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца. След преценка на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е отложил изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. Така индивидуализираното наказание е справедливо, като съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, и не са налице основания за намаляването му.

 

Предвид гореизложените съображения, съдът намери въззивната жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК прие, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 54 от 09.04.2019 г., постановена
по НОХД № 78/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

   

 

                                                                       2.