РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Смолян , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440101055 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците П. Т. Х. и ИЖИ – Х.а от гр. Х са предявили субективно съединени искове
срещу ответниците Р. А. В. и Е. К. В. от с. М с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
неоснователно обогатяване в размер на 458 лв. /размерът на иска изменен в съдебно
заседание, проведено на 06.04.2021 г./, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното плащане. Претендират присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищците основават исковете, се свеждат до
следното: Собственици са на поземлен имот с идентификатор **** (****) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М, ЕКАТТЕ ****, община ****, област
****, одобрени със Заповед № РД-18-35/04.05.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на поземления имот: местност „Г“, с площ 352 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, при съседи: ПИ ****.***, ПИ
****.****, ПИ ****.****, ПИ ****.**** и ПИ ****.***. Горният имот е идентичен с имот
№ ****, в местност „Г“ по КВС за землището на с. М, ЕКАТТЕ ****, община ****, област
****, с площ 0.352 дка, при граници на имота: ****,****,****,****, на Нотариус ***, вписан
под № **** в регистъра на Нотариална камара - гр. София, с район на действие - Районен
съд - гр. ****, вписан в Служба по вписванията - гр. ****, вх. № ****.
С влязло в сила Решение № 280/12.10.2011 г. по гр.д. № 382/2011 г. по описа на
Районен съд - гр.**** ищците са признати за собственици по отношение на ответниците на
следния недвижим имот: Част с площ от 29.80 кв.м от недвижим имот с номер **** по
картата за землището на с. М, находящ се в местността „Г“, в землището на с. М, община
****, с ЕКАТТЕ **** и площ от 0.352 дка, при граници на имота: имот № ***-жилищна
територия, имот № ***, ливада и имот № *****-ливада, който е с идентификатор ****
съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
53/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.София и допълнена със Заповед №
КД-14-21-430/29.08.2011г. на Началника на СГКК- гр. ****, находяща се в югоизточната
част на имота, съгласно Скица № 1, представляваща неразделна част от решението, като
1
ответниците са осъдени да им предадат владението на този имот, която владеят без
основание. Въз основа на издадения в тяхна полза изпълнителен лист от 03.02.2012 г.,
издаден по гр.д. № 382/2010 г. по описа на Районен съд-гр.****, е образувано изп.д. №
332/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.**** за въвод във владение на посочения
по-горе недвижим имот. С Протокол от 05.12.2012 г. по същото изпълнително дело ищците
са въведени във владение на 25.23 кв.м от имота, предмет на въвода, материализиран на
място чрез геодезично заснемане от инж. АС. Със същия протокол държавният съдебен
изпълнител е отказал да въведе ищците във владение на останалите 4.57 кв.м от имота им,
тъй като същите попадат под пристройка (лятна кухня) към жилищната сграда, собственост
на ответниците.
Считат, че по този начин ответниците ползват без каквото и да е основание част от
поземлен имот с идентификатор ****, собственост на ищците с площ 4.57 кв.м.. За 5-
годишен период на ползването от 01.11.2015 г. до 01.11.2020 г. ответниците дължат на
ищците обезщетение за неоснователно ползване, което за целия период възлиза на сумата 1
800 лева (60 месеца х 30 лева). По този причина с Нотариална покана рег. № 2132/23.10.2020
г. на Нотариус ХК - № *** в РНК, с район на действие - Районен съд - гр. Х ищците са
поканили ответниците да им заплатят сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на посочената по-горе част от собствения им недвижим имот за
периода 01.11.2015 г. - 01.11.2020 г. Поканата е връчена на ответниците на 09.11.2020 г. под
рег. № 5862, том 2, Акт 89 от 02.11.2020 г. на Нотариус Ана Шопова-№ 613 в РНК, с район
на действие-Районен съд - гр. ****, но в определения в поканата срок плащане не е
извършено. Твърдят още, че ответниците са се обогатили неоснователно за тяхна сметка със
сумата 1 800 лева, тъй като са ползвали част от имота им без основание и без да са платили
обезщетение за ползването на имота им, равняващо се на дължимия пазарен наем.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че ползват процесните 4.57 кв.м. на годно
правно основание, което изключва дължимост на обезщетение на претендираното основание
и в претендирания размер. Процесната площ от 4,57 кв.м. попада под техни сгради, които са
построили в периода от 1980-1983 г. и към момента на построяването им попадали с цялата
си площ в собствения им имот. Поради намалени отстояния при построяването им имат
дадено съгласие от собствениците на съседния имот, които са праводатели на ищците. След
придобиване на имота от ищците, те предявили претенции към част от техния имот, като
тази част включва и процесните 4,57 кв.м.. Признават фактите, че претенцията на ищците
била уважена в производството по иск по чл. 108 от ЗС и е бил извършен въвод във владение
върху присъдения в полза на ищците имот, като отново въводът във владение бил отказан по
отношение на процесиите 4,57 кв.м., тъй като 2,87 кв.м. от тях попадат под тяхна сграда с
идентификатор ****.****.2, а 1,70 кв.м. попадат под сграда ****.****.3 също тяхна собственост.
Отказът по изп.д. № 332/2012 г. по описа на СИС при СРС за въвод във владение върху процесната
площ е потвърден от съда с Решение № 73 от 26.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 72/2013г на
СмОС.
В мотивите на решението по гр.д. № 434/2013 г. по описа на СРС по предявен от ищците
срещу ответниците иск с правно основание чл. 109 ЗС е прието, че ответниците имат право да
държат постройките върху претендираните части от 2,87 кв.м. и 1,70 кв.м. /общо 4,57 кв.м./, а
ищците Х.и са длъжни да търпят това. Затова считат, че държат сградите върху процесните 4,57
кв.м. на годно правно основание, поради което не дължат обезщетение на ищците за ползването
им.
2
Претендират за разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват, за тях адв. К поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в писмената защита съображения.
Претендират за разноски, представят списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответниците не се явяват, представлявани от адв. М молят исковете да бъдат
отхвърлени по изложените в писмената защита съображения. Претендират за разноски,
представят списък на разноските по чл. 80 ГПК.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том
II, рег. № 3891, дело № 330/2009 г. по описа на нотариус К /л. 5 и 6/ АГИ е прoдал на ищците
ИИ-Х.а и П. Т. Х. поземлен имот № **** с площ от 352 кв.м. с начин на ползване - ливада
10-та категория, при съседи на имота: имот № ***-жилищна територия на с. М; имот № ***-
използваема ливада на НКН и имот № ***** - използваема ливада на наследниците на ЕТИ.
С решение № 280 от 12.10.2011 год. по гр. дело № 382/2011 год. по описа на
****ски районен съд е признато за установено по отношение на ответниците Р. А. В. и Е. К.
В., че ищците П. Т. Х. и ИЖИ-Х.а са собственици на недвижим имот с номер **** по
картата на землището на с. М, находящ се в местността „Г" в землището на с. М, община
****, с ЕКАТТЕ ****, и площ от 0.352 дка, при граници на имота - имот № *** жилищна
територия, имот номер *** ливада и имот номер ***** ливада, който е с идентификатор
****, съгласно кадастралната карта и регистър одобрени със Заповед № РД-18-53/27.08.2010
год. на ИД на АГКК и допълнена със заповед № КД-14-21-430/29.08.2011 г., които не са
влезли в сила, като са осъдени ответниците Р. А. В. и Е. К. В. да предадат владението на
ищците П. Т. Х. и ИЖИ-Х.а върху част от същия имот с площ от 29,80 кв., находяща се в
югоизточната част на имота, повдигната в оранжев цвят на скица № 1 /л.111/ от делото,
представляваща неразделна част от решението, която владеят без правно основание.
С окончателно решение № 262/16.01.2012 г. по в.гр.д. № 505/2011 г. на СмОС е
потвърдено първоинстанционното решение и същото е влязло в сила на същата дата.
Въз основа на решението по ревандикационните искове съдът е издал изпълнителен
лист в полза на ищците срещу ответниците за предаването на владението върху имота,
послужил за образуване на изп.д. № 332/2012 г. на СИС при СмРС.
С протокол за въвод във владение от 09.12.2012 г. ДСИ е извършил въвод във
владение на ищците върху част от предаваемия имот с площ от 25,23 кв.м. и е отказал
извършването на въвод в останалата част от имота с размер 4,57 кв.м. с мотива, че тази площ
попада под жилищна сграда, собственост на длъжниците, представляваща пристройка –
лятна кухня, която сграда не е предмет на делото. В частта на отказа за въвода действието на
3
ДСИ е обжалвано пред СмОС и по образуваното в.гр.д. № 72/2013 г. е постановено
окончателно решение № 73/26.02.2013 г., с което е отхвърлена жалбата на Петър и Е Х.и
срещу частичния отказ за въвод, обективиран в протокола за въвод от 09.12.2012 г. по изп.д.
№ 332/2012 г. на СИС при СмРС
С решение № 134/14.03.2014 г. по гр.д. № 434/2013 г. на СмРС са осъдени Р. А. В. и
Е. К. В. да премахнат частта от сграда с идентификатор ****.****.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. М, Община ****, с площ от 2,87 кв.м., която част е
повдигната с жълт цвят на скица № 1 към заключението по СТЕ с Вх. № 9700/21.11.2013 г.,
попадаща в имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. М- собственост на ищците П. Т. Х. и ИЖИ – Х.а, както и частта от сграда с
идентификатор ****.****.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М,
Община ****, с площ от 1,70 кв.м., която част е повдигната със зелен цвят на скица № 1 към
заключението по СТЕ с Вх. № 9700/21.11.2013 г., попадаща в имот с идентификатор ****
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М- собственост на ищците П. Т. Х.,
ЕГН********** и ИЖИ – Х.а, ЕГН6008268515, от гр.Х, ул.”Еп. Софроний” №10, ет.4 и е
отхвърлен предявеният от П. Т. Х. и ИЖИ – Х.а иск срещу Р. А. В. и Е. К. В. в частта за
премахване на частите от сгради с идентификатори ****.****.2 и ****.****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М, Община ****, попадащи в имота с
идентификатор ****.**** в рамките на 3-метровото отстояние до границата между имота с
идентификатор **** и имота с идентификатор ****.**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.М, Община ****, които части са с обща площ от 30,75 кв.м..
С решение № 493/03.12.2014 г. по в.гр.д. № 206/2014 г. на СмОС е отменено
решение № 134/14.03.2014 г., постановено по гр.д. № 434/2013г. по описа на Районен съд-
****, В ЧАСТТА, в която съдът е осъдил ответниците РА В. и Е. К. В. да премахнат частта
от сграда с идентификатор ****.****.2 с площ 2,87 кв.м, повдигната с жълт цвят на скица
№1 на вещото лице по назначената СТЕ, попадаща в имот с идентификатор **** по
кадастралната карта на с. М, както и частта от сграда с идентификатор ****.****.3 с площ
от 1,70 кв.м., повдигната със зелен цвят на скица №1 от заключението на вещото лице,
попадаща в имот с идентификатор **** по кадастралната карта на с. М и вместо него е
отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Т. Х. и ИЖИ – Х.а срещу Р. А. В. и Е. К.
В. иск за премахване на частта от сграда с идентификатор ****.****.2 с площ 2,87 кв.м,
повдигната с жълт цвят на скица № 1 на вещото лице по назначената СТЕ, попадаща в имот
с идентификатор **** по кадастралната карта на с. М, както и частта от сграда с
идентификатор ****.****.3 с площ от 1,70 кв.м., повдигната със зелен цвят на скица № 1 от
заключението на вещото лице, попадаща в имот с идентификатор **** по кадастралната
карта на с. М.
С определение № 95/31.03.2015 г. на Върховен касационен съд, І гр.отд. по гр.д. №
1188/2015 г. са оставени без разглеждане по същество касационните жалби на П. Т. Х. и
ИЖИ-Х.а срещу решение № 134/ 14.03.2014 г. по гр. д. № 434/ 2013 г. по описа на ****ски
4
окръжен съд. С окончателно определение № 426/23.09.2015 г. на ВКС, I гр.о. по гр.д. №
4165 /2015 е потвърдено определение № 95 от 31.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1188
/2015 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
С нотариална покана, връчена на 09.11.2020 г. * И * Х.и са поканили Р и Е В.и в 10-
дневен срок да им заплатят сумата от 1 800 лв. обезщетение за неоснователно ползване на
площта от 4,57 кв.м. от притежавания от тях имот в периода 01.11.2015 – 01.11.2020 г., по
сметка, посочена в поканата.
От заключението по назначената СОЕ се установява, че пазарният наем на
ползваната от ответниците площ от имота на ищците за периода 01.11.2015 – 01.11.2020 г. е
в размер на 458 лв.. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено, същото не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявен е иск за неоснователно обогатяване. Правната квалификация на иска е по
чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън случаите по чл. 55 ЗЗД, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването.
В т. 5 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е
прието, че при исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД „Съдилищата правилно изясняват спора с оглед
връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. В много решения
обаче тази връзка се окачествява като причинна. Това е неправилно. Обогатяването не е
следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг
факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал.
1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти.“
Така за основателността на иска е необходимо ищецът да докаже наличието на
четири кумулативни елемента на фактическия състав: наличие на обедняване на ищцовата
страна, обогатяване от страна на ответника, връзка между обедняването и обогатяването,
подчинена на един или няколко общи факта, както и липса на основание, което да оправдава
разместването на благата.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС по т.
д. № 657/2009 г., TK, I т. о., докладчик председателят НХ, е прието, че под обогатяване се
5
разбира както недължимо плащане, така и получаването на имуществени ползи, така и
придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под
неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване,
придобиване, спестяване.
Безспорно се установи по делото, че ищците се легитимират като собственици на
целия поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. М, като върху процесните 4,57
кв.м. от същия имот са построени части от пристройка /лятна кухня/ към жилищната сграда,
собственост на ответниците. Не е спорно и че към настоящия момент тези 4,57 кв.м. от
имота на ищците са заети с постройка на ответниците. От мотивите на решение №
493/03.12.2014 г. по в.гр.д. № 206/2014 г. на СмОС е видно, че през 1979 г. праводателите на
ищците Т И иС и П В са дали писмено съгласие, обективирано в декларация, на праводателя
на ответниците – Р.В. за осъществяване на строителство на лятна кухня в рамките на
неговия имот, което обвързва и техните правоприемници. Извършеното допълнително
застрояване е било заснето през 1988 г., следователно строителството е било изпълнено
преди това. С изработването и утвърждаването на КККР обаче се установило, че застроените
4,57 кв.м. попадат в рамките на имота на ищците. Установеното фактическо положение е
продължило повече от 30 години, при което част от сградата на ответниците е разположена
върху тези спорни 4,57 кв.м. от имота на ищците, поради което същите търпят
ограничението в правната им сфера на собственост досежно тези застроени квадрати,
попадащи в собствения им имот, съгласно одобрената кадастрална карта.
Не се ангажират доказателства от страна на ищците, че строителството на
пристройката /лятна кухня/ е незаконно, каквото твърдение се въвежда едва в писмената
защита.
Даденото обвързващо за ищците съгласие от техните праводатели за извършването
на строителството от праводателя на ответниците точно по този начин, ги обвързва да
търпят установеното положение, поради което и ищците не могат да претендират
обезщетение за ползването на същата площ. Собствениците на постройката не дължат
заплащане на собствениците на имота обезщетение за площта от 4,57 кв.м., разположена под
пристройката им, тъй като не я държат в имота на ищците без основание.
Впрочем ищците са упражнили правото си на негаторен иск за премахване на
построеното върху същата площ, но искът е отхвърлен като неоснователен с влязлото в сила
съдебно решение № 493 по в.гр.д. № 206/2014 г. на СмОС.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските: С оглед изхода от спора на ищците не се дължат разноски, а на
ответниците следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв..
6
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените субективно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от П. Т. Х., ЕГН ********** и ИЖИ – Х.а, ЕГН
****– и двамата от гр. Х, ул. „***” № *, ет. *, срещу Р. А. В., ЕГН ********** и Е. К. В.,
ЕГН ********** - и двамата от с. М, Община ****, ул. „***” № 25 за сумата от 458 лв., с
която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищците от ползването на
площ от 4,57 кв.м. от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. М, ЕКАТТЕ ****,
община ****, област ****, одобрени със Заповед № РД-18-35/04.05.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият имот с площ 352 кв.м, в периода 01.11.2015 –
01.11.2020 г., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. – датата на подаването на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Т. Х., ЕГН ********** и ИЖИ – Х.а, ЕГН *** – и двамата от гр. Х,
ул. „ЕС № 10, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на Р. А. В., ЕГН **********
и Е. К. В., ЕГН ********** - и двамата от с. М, Община ****, ул. „****” № 25 направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищците чрез адв. К и на ответниците
чрез адв. М.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7