№ 20740
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110119317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т. С. И., с ЕГН:
**********, с адрес: град П........., ул. „.......“ № 57, ап. 67 чрез адв. И. Г. Д...... - САК С адрес
за съобщения: град София, ул. „..” 14, партер срещу ЗК„ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Мария Стоянова Масларова-Г ъркова и Павел Валериев Димитров -
изпълнителни директори, с която е предявен иск да се установи спрямо ответника , че
ищецът Т. С. И. не дължи по отношение на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в 1081.19 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2013 г., както и сумата в размер на 125
лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.11.2023 г. въз
основа на заповед за изпълнение № 3096/27.09.2013г. по частно гражданско дело №
5117/2013г. ,по описа на РС-П..........
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
20148410411066 при ЧСИ Неделчо Митев, което дело е образувано от страна на ответното
дружество за събиране по принудителен ред на вземане по изпълнителен лист от
11.11.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 3096/27.09.2013г. по частно
гражданско дело № 5117/2013г. по описа на PC-П......... за сумата в размер на- 1081.19 лева -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2013г. до
окончателното плащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер
на 125 лева.
Поддържа се, че ищецът Т. С. И. не дължи по отношение на ответника ЗК „Лев Ине“ АД
горепосочените суми , за които е издаден изпълнителен лист издаден въз основа на заповед
за изпълнение № 3096/27.09.2013г. по частно гражданско дело № 5117/2013г. по описа на PC-
П........., което вземане е погасено по давност, поради което и не могат да бъдат предмет на
принудително изпълнение.Ищецът твърди, че единственото действие по принудително
изпълнение извършено срещу него е на 20.06.2016г., като е наложен запор на банкови
сметки на ищеца, което действие съставлява последното валидно извършено изпълнително
действие срещу Т. С. И., след така наложените запори от 20.06.2016г. не са извършвани
1
други изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на приложимата в случая
петгодишна погасителна давност. Твърди се, че поради липса на извършени изпълнителни
действия, на 20.08.2021г. вземането по процесния изпълнителен лист се явява погасено по
давност и след така посочената дата същото не би могло да бъде предмет на принудително
изпълнение, както и че при изчисляването на давностния срок са взети предвид и
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време, извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно които давностни
срокове не текат в периода 13.03.2020.г. - 13.05.2020г.Посочва се, че в рамките на
изпълнителното дело са постъпвали молби от взискателя и ответник в настоящото
производство. В резултат на депозираните от страна на взискателя молби не са предприети
същински изпълнителни, нещо повече не са внасяни и такси за извършването на такива
действия.
Ищецът се позовава на възприетото в ТР от 2015г., в посока, че същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от 3ЗД, е налице само в случай на реално засягане
сферата на длъжника. В този смисъл съгласно постановките на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се
прекъсва считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за
принудително изпълнение. Счита, че новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на
длъжника. Изтъква, че към датата на предявяване на иска, след налагането на запора на
банкови сметки на ищеца от 20.06.2016г. други действия по същинско принудително
изпълнение в хода на образуваното изпълнително дело не са предприети. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Позовава се
на постановеното Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/201 Зг.
на ОСГТК на ВКС, като според него е прието, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, каквито ЗК
„Лев Инс” е извършил периодично.Излагат се правни доводи ,че взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Заявява, че в изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/, като в настоящия случай ЗК „Лев Инс” АД периодично е искал
извършване на валидни изпълнителни действия. Според ответника не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да
е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата
разпоредба на чл. 116 буква "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата
"предприемане" на изпълнителните действия, а не "извършване". Възразява срещу
твърденията в молбата , като намира, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност в следствие на прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на
взискателя, напротив - ответникът ЗК „Лев Инс” АД периодично е искал от Частен съдебен
изпълнител Неделчо Митев предприемането на валидни изпълнителни действия, без да е
дезинтересиран от процеса на изпълнението, а оттук- не е налице настъпване на погасителна
давност, поради което и прекратяване на изпълнителното производство поради давност не е
настъпило. Счита, че не са налице предпоставки за уважаване на ищцовата претенция,
поради което моли да се отхвърли предявения иск – като неоснователен. Заявява, че на
самостоятелно основание, тъй като ответното дружество, със своето извънпроцесуално
поведение не е дало повод за завеждане на настоящото производство, възразява срещу
2
искането за присъждане на разноски в тежест на ответника.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на
делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи,
че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 11.11.2013 г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение № 3096/27.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5117/2013 г. по описа
на РС – П......... за сумата в размер на 1081,19 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.09.2013 г. до окончателното плащане на вземането, както и
направените по делото разноски в общ размер на 125,00 лева, не съществува, респективно не
подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на
погасителна давност, който факт е настъпил след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) и
въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден
изпълнителен лист за горепосочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за
процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да
докаже твърдените от него положителни факти, включително и правопогасяващото си
възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни
действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт – давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
на погасителната давност за съдебно предявената главница.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия
исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са
преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет
години. Влязлата в сила Заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.;
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение
№ 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.) В мотивите на
задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за
разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство
започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това
извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
3
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса
настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
По делото е представен Изпълнителен лист от 11.11.2013 г., издаден от Районен съд –
П........., Гражданска колегия, IV състав на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК,
който констатира, че Заповед за изпълнение № 3096/27.09.2013 г. по Ч.Гр.Д. № 5117/2013 г.
подлежи на изпълнение. Следователно съдът приема, че от дата 11.11.2013 г. е започнала да
тече петгодишна погасителна давност.
От приложеното по делото изпълнително дело № 20148410411066 на ЧСИ Неделчо
Любомиров Митев се установява, че същото е образувано въз основа на издадения
изпълнителен лист от 11.11.2013 г. по молба на кредитора ЗК „Лев Инс“ АД. В случая с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на
съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, да бъде
пазач на описаното имущество, както и да определи начина на изпълнението. /л. 42 - 109 от
делото/
С Разпореждане от 15.10.2014 г. ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 е образувал Изпълнително
дело № 20148410411066/2014 г. срещу Т. С. И.. /л. 44 от делото/
Установява се, че на дата 22.10.2014 г. са извършвани изпълнителни действия с които се
прекъсва давността, а именно изпратени запорни съобщения за запор на банкови сметки на
длъжника в различни банки, получени от третите задължени лица на 24.10.2014 г. и
25.10.2014 г. /л. 51 – 61, л. 69 от делото/. Представена е и Покана за доброволно изпълнение
от 22.10.2014 г., адресирана до Т. С. И., в качеството му на длъжник, с която покана същия е
уведомен, че му е наложен запор върху вземанията за суми по банкови сметки в различни
банки. /л. 65 от делото/.
Установява се, че на дата 20.06.2016 г. са изпратени запорни съобщения върху всички левови
и валутни банкови сметки, открити от длъжника в ЮРОБАНК България“ АД и „Пиреос
България“ АД. Представена е Призовка за принудително изпълнение от 20.06.2016 г. /л.72, от
делото/, с която ЧСИ Неделчо Митев уведомява длъжника – Т. С. И., че ще извърши опис на
движимото имущество на длъжника, който опис ще се състои на 05.08.2016 г. от 13:00 часа,
адрес: гр. П........., ул. „.......“ № 57, ет. 14, ап. 67, както и Разпореждане от дата 20.06.2016 г.
за насрочване на опис /л. 77 от делото/, но по делото не са представени доказателства такъв
опис да е извършван. Представена е Молба от дата 12.10.2016 г. с която взискателя ЗК „Лев
Инс“ АД е поискал от ЧСИ Неделчо Митов да насрочи и извърши опис на движимите вещи
на адреса на длъжника, да извърши актуална справка в НОИ относно регистриран трудов
договор на длъжника, да му бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и
върху банковите му сметки. ЧСИ Неделчо Митов с Разпореждане от 24.04.2018 г. е наложил
запор върху вземанията на длъжника и е насрочил опис на движимите вещи на длъжника.
Със запорно съобщение от 24.04.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането за трудово
възнаграждение, дължимо от неговия работодател – „Ели 1949“ ЕОООД. / л. 86 и 88 от
делото/. Установява се, че ЧСИ с Разпореждане от 03.12.2018 г. и Призовка за принудително
изпълнение от 03.12.2018 г. е уведомил длъжника и е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, като по делото няма доказателства такъв действително да е извършен. На дата
4
04.03.2020 г. и 23.04.2021 г. взискателя ЗК „Лев Инс“ АД е поискал от ЧСИ да извърши
посочените в молбата изпълнителни действия. Установява се, че ЧСИ с Разпореждане от
16.11.2021 г. и Разпореждане от 07.12.2023 г. /л. 95 и 105 от делото/ е насрочил опис на
движимите вещи на длъжника, но отново такъв не е действително извършен.
С оглед на гореизложеното следва да се отбележи, че с предприемане на действия за
принудително събиране на задължението на дата 22.10.2014 г. по налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, давността е прекъсната и по изложените по – горе
съображения е спряла да тече. По делото безспорно се установи, че последното действие за
принудително събиране на изпълнението, което прекъсва давността е от 16.11.2021 г., когато
ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, независимо от липсата на данни
такъв да е извършван. За пълнота следва да се отбележи, че в настоящия случай няма
налагана обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по процесното изпълнително
дело, следователно петгодишната давност е изтекла.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Предвид гореизложените аргументи, твърдението на ищеца да е изтекла погасителна
давност от 5г. се явява неоснователно, доколкото от дата 16.11.2021г. , не е изтекъл този срок
, и предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът няма право на
направените от него разноски в исковото производство.С оглед изхода на спора ответното
дружество има право на поисканото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78
ал.3 във вр.с ал.8 от ГПК , в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, иск
от Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П........., ул. „.......“ № 57, ап. 67 против ЗК „Лев
5
Инс“ АД, ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А представлявано от Александър Славчев Александров, за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника по
изпълнителен лист от 11.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 5117/2013 г., по описа на РС -
П......... за сумата в размер на 1081,19 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата 25.09.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 125,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П........., ул. „.......“ № 57, ап. 67, да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А представлявано от Александър Славчев
Александров, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6