№ 94
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело
№ 20242000500093 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на И. А. К. с ЕГН ********** и Р.
Г. Ж. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Сливен, ул. „С. С.“ № 37Б, със
съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г. Р.“ № 1, офис № 6 - адв. Л. Д. против
Решение № 12 от 11.01.2024 г. по гражданско дело № 20222200100298/2022г.
на Окръжен съд – Сливен, с което са отхвърлени исковете им по чл. 511, ал. 3
вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите против Сдружение „Н. б. на б. авт. з.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Ср.“, ул.
„Г. И.“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр. София, ул. „С.“ № 5, ет. 4, ап. десен -
адв. Р. Ц. (НББАЗ) за заплащане на обезщетения по 30000 лева за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Р. А. К. с ЕГН ********** (брат на
ищцата и вуйчо на ищеца), настъпила на ***.2017г. в резултат на пътно-
транспортно произшествие, допуснато от унгарския гражданин Л- Ф., род. на
********* г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с
унгарски регистрационен номер ******* по автомагистрала „Тракия“, км.327,
ведно със законната лихва от ***.2017 г. до окончателно изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното
решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
1
От показанията на разпитаните свидетели се установявала
изключително близката връзка между въззивниците - ищци и загиналия при
процесното ПТП Р. К.. Той не просто помагал на сестра си - ищцата И. К., а
но и отгледал сина й - ищеца Р. Ж. като свое дете. Докато ищцата учела в
Бургас между 1985 г. и 1989 г., именно пострадалият полагал грижи за
племенника си Р.. След като завършила образованието си през 1989 г. ищцата
започнала работа с брат си, което засилило доверието помежду им. Не било
вярно, че те не живеели в общо домакинство. Пострадалият К. се бил изнесъл
в отделно жилище едва през 2005 г. Въпреки това братът и сестрата
продължили да поддържат ежедневни контакти и да си помагат във всяко
едно отношение. Р. К. бил мъж за пример в живота на племенника си Р..
Помагал му в ученическите години, спортувал заедно с него, наставлявал го и
го водел на почивки. Формирана била връзка като между баща и син.
Окръжният съд погрешно приел, че след заминаването на Р. за
Великобритания между двамата настъпило отчуждение. Те продължавали да
общуват ежедневно чрез съвременните средства за комуникация и често си
гостували.
Ищците настояват за цялостна отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на претенциите им в пълен размер.
Ответникът Сдружение „НББАЗ“ е оспорил въззивната жалба с
представен в срок писмен отговор.
Според тази страна окръжният съд правилно и в съответствие с
разясненията по Тълкувателното решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените
претенции: създадена особено близка връзка между починалия и ищците и
действително претърпени от тях неимуществени вреди, надхвърлящи по
интензитет и времетраене тези, които са нормално присъщи за съответната
връзка.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 26.10.2023 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
Ищците И. А. К. и Р. Г. Ж. по чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД против Сдружение „НББАЗ“ за заплащане на обезщетения по
30000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. А. К. с ЕГН
********** (брат на ищцата и вуйчо на ищеца), настъпила на ***.2017г. в
резултат на пътно-транспортно произшествие, допуснато от унгарския
гражданин Л- Ф., род. на ********* г., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с унгарски регистрационен номер ******* по
автомагистрала „Тракия“, км.327, ведно със законната лихва от ***.2017 г. до
2
окончателно изплащане.
Няма спор, че за автомобила е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при унгарското дружество „К.
В“ Ztr по застрахователна полица № Н/07/*********.
Пред ответника НББАЗ - процесуален субституент на застрахователя
по чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ са били предявени застрахователни
претенции, но той е отказал плащане поради липсата на дълбока емоционална
връзка между ищците и пострадалия.
За разследване дали увреждането покрива състав на престъпление по
чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е било образувано приложеното
ДП №282 ЗМ-260/2017г. по описа на РУП – Карнобат. То обаче е било
прекратено на основание чл. 243, ал.8 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради
несъставомерност на деянието – с определение от 21.07.2020 г. по ВЧНД №
148/2020 г. на АС - Бургас.
От изслушаните пред първоинстанционния съд комплексна
медицинска и автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа
експертиза, се установява следният механизъм на произшествието:
На ***.2017 г. около 12:40 часа пострадалият Р. А. К. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* като се движел по
автомагистрала „Тракия“, км.327 към гр.Бургас. На предната дясна седалка
пътувала свидетелката Д. Д.. Колата заемала дясната лента от платното за
движение. Зад нея в лявата лента се движел лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с унгарски регистрационен номер *******, управляван свидетеля Л.
Ф.. Той пътувал заедно с близки, сред които и свидетелят Т. М.. Вторият
автомобил развивал по-висока скорост и когато достигнал първия се
отклонил към неговата лента. Така се получил удар, при който пострадалият
К. не успял да овладее колата си. Тя рязко сменила траекторията си,
преминала през десния банкет и се преобърнала по страничния скат, късайки
преградна мрежа и събаряйки циментови стълбове. К. бил с хлабав предпазен
колан с една препаска, вързана на възел. Получил тежки травми на черепа,
гръдния кош, гръбначния стълб, кости и вътрешни органи, от които починал
на място.
Изводите на експертите се базират на внимателно изследване на
движението на участващите в инцидента МПС на базата на оставените следи
и деформации, включително и чрез компютърна симулация,.
Приетите експертни заключения категорично опровергават
показанията на свидетелите Ф. и М., разпитани по делегация пред унгарски
съд по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 г., за липса на съпричастност
към инцидента.
3
При така изяснената обстановка съдът намира, че свидетелят Л. Ф. е
нарушил правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП като не е осигурил
необходимата дистанция между управлявания от него автомобил и този на
пострадалия. Поведението му е в причинна връзка с настъпилата смърт на Р.
К. и представлява граждански деликт по чл. 45 от ЗЗД.
Ищците И. К. и Р. Ж. са сестра и племенник на пострадалия Р. К.. Те
са извън кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетения за
неимуществени вреди според Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителните указания по Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д.
1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС ищците биха могли да обосноват
активната си материалноправна легитимация, само ако установят, че между
тях и пострадалия е имало изключително трайна и дълбока емоционална
връзка. Убедителни доказателства в тази насока обаче не са ангажирани.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Е. Ст. Т.
(приятелка на ищцата) и Н. К. П. (родственик). Свидетелката Т. заявява, че
познавала ищците И. К. и Р. Ж. (майка и син) от 1984 г. Тя работела заедно с
ищцата и брат й Р. К. на търговски обекти по Черноморието. Ищцата се
разделила със съпруга си малко след раждането на Р. през 1980 г. Когато през
1985 г. заминала да учи в Бургас, тя оставила детето на грижите на майка си и
брат си Р.. През 1997 г. Р. постъпил в колеж по туризъм в КК „А.“. Тогава
вуйчо му помагал с плащането на такси за обучението. Според свидетелката
пострадалият не се бил задомил. Живял за кратко с някаква жена около 2010
г.
Свидетелят П. сочи от своя страна, че пострадалият Р. К. след
смъртта на баща си през 1984 г. започнал да полага грижи за сестра си И. и
племенника си Р.. Последният заминал за Англия през 2005 г. – 2006 г. и там
създал свое семейство. Върнал се в страната за погребението на вуйчо си.
Пострадалият имал приятелка (свидетелката Д. Д.) от около 10 години, с
която живял на съпружески начала до смъртта си.
И двамата свидетели споделят по-скоро свои общи впечатления, без
да пресъздават конкретни факти и обстоятелства. Свидетелката Т. не е
наясно, с дългогодишното фактическо съжителство между пострадалия и
свидетелката Д.. Показанията на последната не насочат към други изводи.
При така изяснената обстановка може да се заключи, че между
ищците и пострадалия е имало близост, която е обичайна според
общоприетите норми и традиционни разбирания. Тя обаче не може да се
квалифицира като изключителна.
Изложеното обосновава отхвърлянето на предявените претенции за
4
обезвреда по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. До същия
краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските (не е било поискано изменение чл. 248 от ГПК).
Пред настоящата инстанция ответникът НББАЗ е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 7320 лева с вкл. ДДС.
По повод възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
необходимо да се отбележи следното:
При съобразяване на тълкуването на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, дадено
с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, постановено по повод
преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС, следва да се приеме, че съдът не е
обвързан от Наредба № 1 от 09.01.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При липсата на други данни правилата по
наредбата могат да служат само за общ ориентир относно стойността на
адвокатските услуги.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес от него, както и вида и обема на оказаната защита, възнаграждението
на ответника пред настоящата инстанция следва да се намали до 6000 лева с
ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от 11.01.2024 г. по гражданско
дело № 20222200100298 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА И. А. К. с ЕГН ********** и Р. Г. Ж. с ЕГН **********,
и двамата с адрес гр. Сливен, ул. „С. С.“ № 37Б, със съдебен адрес гр. Сливен,
ул. „Г. Р.“ № 1, офис № 6 - адв. Л. Д. да заплатят на Сдружение „Н. б. на б.
авт. з.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Ср.“, ул. „Г. И.“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр. София, ул. „С.“ № 5,
ет. 4, ап. десен - адв. Р. Ц. разноски пред въззивната инстанция в размер на
6000 (шест хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6