РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. С.
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.а
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Д.а Въззивно търговско дело №
20213001000722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-262905/28.09.2021 година от С. С. АК., ЕГН-**********, чрез
процесуалния си представител срещу решение No-260053/23.08.2021 година,
постановено по т.д.80 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор
Колумб“, 43 за заплащане на сумата за разликата над 21000 лева до
предявения размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени
травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 година
на път I-7 км. 96+318, в близост до с.Хитрино, обл.Шумен, по вина на Д Д И,
управлявала л.а. „БМВ 316“ с рег. No- CC 93 31 АМ, при нарушение на
правилата за движение - чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДП и чл.63, ал.2, т.1
ППЗДП, и е осъден да заплати сумата от 224 лева, разноски.
Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е
1
съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът е определил размер от 30
000 лева, който въззивникът счита за недостатъчен, несправедливо занижен,
не отговарящ на принципа за справедливост, както и на съдебната практика
при подобни телесни увреди, с оглед търпените от пострадалата вреди и
предвид събраните и тълкуваните по делото доказателства, които считат, че
не са съобразени и обсъдени в тяхната цялост. От заключението на вещото
лице е видно, че по отношение на ищцата е било предприето оперативно
лечение, като тя е престояла 6 дни в болничното заведение Голямата скалпова
рана на главата е довела до прекъсване на множество сетивни нервни
клончета, които от своя страна обуславят променената чувствителност и
изтръпване на кожата на главата. По повод фрактурата на носните кости е
настъпило изкривяване на носа под ъгъл на дясно, което може да се коригира
с метода на козметичната хирургия и след консултация с УНГ специалист,
като е наличен загрозяващ белег от скалповата рана в дясна челна област с
дължина около 4 см., както и малък белег в областта на дясната буза. От
събраните гласни доказателства и СПЕ се установява, че ищцата е
преживявала и продължава да преживява тежко останалите загрозяващи
белези и се срамува от себе си и от тях, преживява депресивни периоди и е
разстроена емоционално и психически от ПТП и настъпилите травми, поради
което съдът не се е съобразил с тези усложнения и неправилно не е определил
размер, съобразно предявения иск. Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго
по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като
присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“ АД е представила писмен
отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да
се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.
Третото лице помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирал
писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му
част.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД срещу
решение No-260053/23.08.2021 година, постановено по т.д.80 по описа за
2020 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с която е осъдено да
заплати на С. С. АК. сумата за разликата над 10 000 лева до уважения размер
2
от 21000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 година на път I-7 км. 96+318, в
близост до с.Хитрино, обл.Шумен, по вина на ДД И, управлявала л.а. „БМВ
316“ с рег. No- CC 93 31 АМ, при нарушение на правилата за движение -
чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДП, ведно със законната
лихва върху уважената част, считано от 13.01.2020 година и е осъдено да
заплати сумата от 789 лева, разноски, както и сумата от 1423 лева, в полза на
бюджета на СВ, съразмерно на уважената част на иска.
Твърди се във въззивната жалба, че определеният от съда размер е
завишен, тъй като същият не държи сметка за причинените болки и
страдания. Липсват данни пострадалата да е изпаднала в безсъзнание, не са
извършвани сложни операции или други болезнени медицински интервенции,
като болките и страданията са отшумели в рамките на месец. Не са настъпили
усложнения, а видно от заключението на СПЕ не се установяват и
психопатологични отклонения или субективни оплаквания, свързани с
психическия и неврологичен статус. На следващо място счита, че приносът на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е занижен, тъй като се
установява, че тя е пътувала без предпазен колан, като очевидно травмата е
настъпила поради непоставянето на предпазния колан, тъй като според
вещите лица главата на пострадалата се е ударила в огледалото за задно
виждане, поради което съпричиняването от страна на пострадалата следва да
се определи най-малко на 50%. Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго
по съществото на спора, с което отхвърли иска за разликата над 10 000 лева,
като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна С. С. АК. е представила писмен отговор, с който
моли да се потвърди решението, в тази му част като твърди, че определеният
от съда размер не е завишен с оглед принципа на справедливост и
задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, намерила
израз в ППВС 4/68 година.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлено искането на С. С. АК. за присъждане на законната лихва
върху уважената част от 21 000 лева за периода от датата на деликта -
3
13.11.2019 година до 12.01.2020 година.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 12.08.2020 година ищцата С. С. АК. излага, че
на 13.11.2019 г., около 15:00 часа на път I–7, „Силистра - Шумен - Ямбол“,
км. 96+318 като пътник в превозно средство марка „Скания“, модел г – 410, с
рег. № В 6174 ВС, с водач НН П, при маневра „завой“ претърпяла ПТП,
причинено виновно от Д Д Р - водач на л.а. марка „БМВ“, модел 316И с рег.
№ СС9331АМ. Водачът не се е съобразил с правилата на ЗДвП и извършва
неподсигурена и забранена маневра „изпреварване“ на МПС, в резултат на
което реализира ПТП, като се удря с висока скорост в задната част на МПС на
с л.а. марка „Скания“, при което биват причинени телесни увреждания на
пътниците в л.а. марка „БМВ“, модел 316И, в частност на ищцата е
причинена фрактура на фронталната кост на черепа, фрактура на носни кости,
голяма контузионна - разкъсна рана в окосмената част на главата с масивна
кръвозагуба, с данни за чуждо тяло с метална повърхност в меките тъкани, в
съседство с главичката на пета метакарпална кост, без спомен за случилото
се. По случая е образувано ДП № 1301/2019 г. по описа на РУ на МВР
Шумен, пр. пр. 2736/2019 г. по описа на РП Шумен.
Видно от данни на нормативно уредения информационен център към
Гаранционен фонд към датата на събитието, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, учредено с полица относно МПС с рег. №
СС9331 АМ, с начална дата на покритие 03.07.2019 г. и крайна дата на
покритие 02.07.2020 г. и представляващо покритие по чл. 493 от КЗ.
Ищцата е депозирала писмена претенция на 13.01.2020 г., като на
13.01.2020 г., е образувана щета № ********** при ответното дружество.
Застрахователят е изпратил писма до ищцата, с искане за представяне на
допълнителни доказателства. На 14.04.2020г. от застрахователя е постановен
отказ за изплащане на обезщетение.
По отношение на претърпените вреди ищцата посочва, че на 13.11.2019
година е извършена оперативна интервенция – реплантация на скалп,
анестезия-венозна, като след дезинфекция на оперативното поле е направено
реимплантиране на скалп и поставен подкожен дрен. Ищцата е изписана на
18.11.2019 година. Вследствие нанесената травма и оперативна интервенция
4
ищцата твърди, че търпи болки и страдания за един неопределен период от
време, като все още се нуждае от чужда помощ и от специално приготвена
храна, за да може да се храни, предвид черепно – мозъчната травма. Около
два месеца непосредствено след ПТП не е могла да се движи поради болки в
главата и десен горен крайник. Налице е психическо и физическо
разстройство на здравето, като така претърпените увреждания ще оставят
негативен отпечатък. Налице са силни болки в цялото тяло, невъзможност за
безпроблемно придвижване, наложително е постоянно приемане на
медикаменти, невъзможност за спокоен и пълноценен сън, постоянно
безпокойство, като всичко това е придружено с интензивни болки в
травматизираните крайници – изживения неописуем ужас, шок и стрес от нея.
С оглед на изложеното претендира ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 70 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, съгласно чл. 429 от КЗ от датата на деликта -
13.11.2019 г. до окончателното им изплащане, законна лихва върху
горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 считано 15 дни след
уведомяването с извън съдебната претенция, а именно от 03.02.2020 г. до
окончателното им изплащане.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът подава писмен отговор, с
който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ като потвърждава наличието на застрахователна
полица със срок на покритие от 03.07.2019 година до 02.07.2020
година.Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, като твърди, че
водачът на л.а.“БМВ“ няма вина за катастрофата и не е налице противоправно
поведение и нарушаване на правилата за движение. Според констативния
протокол виновен за произшествието е водачът на товарен автомобил
„Скания“, като той е предприел маневра ляв завой от най-дясна лента без да
се увери, че няма да създаде опасност за движението и без да пропусне лекия
автомобил, който го е изпреварвал в този момент. В резултат на това
камионът е пресякъл траекторията на движение на автомобила като е
навлязъл в опасната му зона за спиране, поради което водачът на „БМВ“ Д Д
Р ме е имала никаква възможност да избегне сблъсъка. Тя не е можела нито
да спре нито да се прибере в лентата си за движение. Предвид горното
водачът на товарния автомобил е допуснал нарушение на чл.25 и чл.26 ЗДвП.
5
Твърди, в отношение на евентуалност наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, тъй като е безспорно обстоятелството,
че не е поставен предпазен колан. Твърди, че размерът е изключително
завишен, като оспорва изцяло неимуществените вреди и връзката им с ПТП,
оспорва претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на ПТП –
13.11.2019 г. и 03.02.2020 г. Прави искане за привличане на негова страна на
трето лице-помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А П Л и Р К Д..
С Определение №260113/29.12.2020г. е конституиран като трето лице
помагач „ОЗК-Застраховане” АД. В предоставения му двуседмичен срок по
исковата молба и допълнителната искова молба, третото лице-помагач
представя писмено становище, в което оспорва предявените искове, заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
В настоящият случай в хода на делото е постановена и влязла в сила на
23.10.2020 година Присъда №15/07.10.2020г. на ШОС, по силата на която
подсъдимата Д Д Р е призната за виновна в това, че на 13.11.2019 г. на път І-7
км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, при управляване на лек
автомобил „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, нарушила правилата за
движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП и
по непредпазливост причинила: смъртта на А Р Ш от с. Черковна обл.
Силистра; средна телесна повреда на Х К Х от с. Черна обл. Силистра,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка за период
по-голям от един месец, обусловено от счупване на дясната ключица и трайно
затрудняване движенията на снагата за период по –голям от един месец,
обусловено от счупването на 12-ти гръден прешлен и средна телесна повреда
на С. С. АК. от с. Черник обл. Силистра, изразяваща се в проникване в
черепната кухина по смисъла на чл. 129 от НК, обусловено от разкъсно-
контузна рана на главата с подлежащо счупване на челната кост, като от
деянието е настъпила смъртта на едно лице и телесна повреда на повече от
едно лице, - престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3 б. „б“, вр. с чл. 343
6
ал.1, вр. с чл. 342 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК.
По делото не е спорно и че към момента на ПТП, прекия причинител Д
Д Р е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно посоченото МПС. Също не е спорно, че на 13.01.2020г.,
ищцата е инициирала пред ответника, като застраховател на деликвента,
производство по чл. 380, ал. 1 от КЗ, което обуславя допустимостта на иска.
От заключението по назначената КСМЕ, изготвена от вещи лица със
специалност “неврохирургия“ и „ортопедия“, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на
възникването на ПТП ищцата е получила скалпова рана на главата, рана в
областта на дясната буза и фрактура на носните кости. Скалповата рана на
главата е обработена хирургично, зашита е и е зараснала първично. Конците
са свалени в обичайното време, след 10-12 дни. Няма данни за друг вид
лечение. В резултат на получените травми ищцата не е била в състояние
опасно за живота. Престояла е в болницата 6 дни. Получените увреждания са
обусловили наличието на болки и страдания в продължение на един месец.
Към момента на прегледа не са установени усложнения от нараняванията на
ищцата. Голямата скалпова рана е довела до прекъсване на множество
сетивни нервни клончета, което обяснява променената чувствителност и
изтръпване на кожата на главата, каквито изживявания споделя ищцата.
Възстановяването на повърхностната сетивност е спонтанно и трае около две
години. В резултат на счупването на костите на носа е настъпило изкривяване
на върха му, което може да се коригира с методите на козметичната хирургия.
Освен изкривяването на носа е установен загрозяващ цикатрикс от първично
заздравялата рана на дясната буза. Към момента на прегледа здравословното
състояние на ищцата е много добро, без съществени оплаквания и не се
очаква някакво влошаване свързано с уврежданията от ПТП. Не са
необходими никакви последващи интервенциии и манипулации. Могат да се
извършат козметични корекции, след консултации с козметичен хирург и
специалист УНГ.
Относно преживяванията на ищцата след ПТП като свидетел е
разпитана Р.Гиясидин- майка на ищцата. Въпреки близката родствена връзка
с ищцата, съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля, т.к. са
житейски логични и обосновани. По време на престоя в болницата не можела
7
да се движи, поради което се налагало майка и да и помага, а след
изписването и от болницата майка и била два месеца в отпуск за да и помага,
тъй като тя не можела да се движи спокойно, страхувала се, плачела. След
възстановяването от физическите травми, ищцата станала много по-
затворена, срамувала се от белезите които смятала, че я загрозяват, искала да
си направи пластична операция на носа. Точно пред окото и до носа имало
белег, по главата и също имало белези, от които се срамувала.Оплаквала се от
болки, страх я било да си пипа главата. Изпитвала страх да се вози в
автомобил, особено ако трябва да се изпреварват тирове. Често се събуждала
през нощта, била неспокойна.Тежко изживяла подстригването на косата,
наложило се да и поставят изкуствена коса.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е била без поставен
предпазен колан. Този извод се налага от показанията на Д И - водач на МПС
марка „БМВ“, рег. № СС9331 АМ, в което е пътувала ищцата. Разпитана в
съдебно заседание тя заявява, че всички пътуващи на задната седалка са били
без колани. Тези твърдения се потвърждават от заключенията по КСМАТЕ
предвид липсата на наранявания обозначени с термина „синдром на
предпазните колани. Ударът, при който ищцата е получила травмите е с
огледалото за „обратно“ виждане , закрепено от вътрешната страна на
предното стъкло и със самото стъкло. При челен удар, какъвто е настъпил при
процесното ПТП инерционната сила е придвижила тялото на пострадалата
напред, в резултат на което е настъпило силно съприкосновение (удар) с
посочените части от автомобила.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.432 КЗ.
В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата,
както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя
наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не
8
се оспорва между страните, поради което ответникът е активно легитимиран
да отговаря за вредите, настъпили вследствие ПТП, причинено от Д Р, ако се
установи, че същото е причинено виновно.
На основание чл.300 от ГПК вр. с чл.235,ал.3 от ГПК, с оглед влязлата
в сила присъда съдът приема за доказано, че е извършен деликт – виновно,
противоправно действие, осъществено от Д Д Р в резултат на което са
настъпили посочените в присъдата травматични увреждания на ищцата, т.е.
неоснователни се явяват всички възражения въведени от ответника и третото
лице-помагач касаещи отговорността на Д Д Р, като водач на МПС „БМВ
316I“ с рег. № СС 93 31 АМ.
Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда –
настъпилите травми на ищцата, които са безспорно установени от
приложените епикризи и заключението по назначената СМЕ, като причинно-
следствената връзка се потвърждава и от заключението по назначената СМЕ.
Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът
следва да се съобрази с тежестта на причиненото на ищцата увреждане, вида
и продължителността на проведеното лечение, възрастта на ищцата,
настъпило ли е пълно възстановяване както и да се вземе предвид социално-
икономическото състояние в страната към датата на ПТП. В заключение и
съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив
размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод подобни
по вид травми, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума е 30 000 лева.
Въпреки, че вещите лица не приемат фрактурната линия на
фронталната кост в ляво от установеното с присъдата следва да се приеме, че
на ищцата С. С. АК. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
проникване в черепната кухина, обусловена от разкъсно –контузна рана с
подлежащо счупване на челната кост. Размерът, съдът определя с оглед
благоприятното протичане на оздравителният процес, както и с оглед данните
по делото, че при приемането си в болницата ищцата е била в задоволително
9
общо състояние, в съзнание, стабилна хемодинамично. Видно е, че
понастоящем неврологичния статус е добър – липсва огнищна неврологична
симптоматика, като не се очаква влошаване, свързано с уврежданията.
Съдът, при определяне размера на обезщетението съобразява възрастта
на пострадалата, както и данните от съдебно-психиатричната експертиза, от
които се установява, че към момента на освидетелствуването при ищцата не
се регистрират психопатологични отклонения, свързани с преживяното ПТП,
като е налице добра социална адаптация и ниво на функциониране, няма
субективни оплаквания, свързани с психичния или неврологичния статус.
Нарушения в съня, тревожност е имала непосредствено след психотравмата в
рамките на една остра стресова реакция, която към момента е отшумяла, без
остатъчна симптоматика.
Обичайният размер за този тип травма съдът намира, че следва да бъде
завишен с оглед наличието на цикатрикс от заздравяла рана в областта на
дясната буза, както и загрозяването от счупването на носа.
Наведените оплаквания касаят наличието на съпричиняване от страна
на пострадалият за настъпването на вредоносния резултат, като наличието
или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.
По въпроса, свързан с предпоставките за редуциране на обезщетението
поради съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, е
налице задължителна за съдилищата в Република България практика на
Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС №
17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са
следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове. В мотивите
към т. 7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне
на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата,
е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато
пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена
10
степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде
установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на
ВКС, обективирана в решение по т. д. № 146/2019 г., както и в цитираните в
него съдебни актове на ВКС, намаляването на обезщетението за вреди е
възможно само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалото лице е ползвало
обезопасителен колан. Преценката за реалния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на
поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и
процентното съотношение на този принос.
Установено е по делото, че С. С. АК., която е пътувала на задната
средна седалка, е била без поставен обезопасителен колан. Вещите лица са
отговорили на въпроса, че поставения правилно триточков предпазен колан,
с какъвто е бил оборудван автомобила възпрепятства движението на тялото
напред и нагоре, поради което получените травми биха били в малък обем
или не биха настъпили.
Гореизложеното обуславя извода, че като не е поставила
обезопасителен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
пострадалата със собственото си бездействие е способствала при ПТП да
настъпи контакт с посочените части от автомобила, респ. до настъпване на
травмите като неизпълнението на това нормативно установено задължение е
допринесло за настъпването на травмите. Поради всичко посочено, съдът
определя приноса за настъпване на вредоносния резултат на 30%, поради
което искът следва да бъде уважен до размера от 21 000 лева, а отхвърлен за
разликата над 70 000 лева.
На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главните искове следва да
11
бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на уведомяването на
застрахователя до окончателното изплащане на задължението по следните
съображения:
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се
лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
12
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно
правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск
спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от
застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от
застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за
периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното
обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по
отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в
чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи
застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от
него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва
началната дата на начисляване на лихвата за забава. По отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на
чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по
чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по
отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на
чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска
застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по
реда на чл.380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
13
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Тъй като, съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ лихвата за забава,
дължима от застрахования се определя като дължима от по-ранната дата
измежду датата на уведомяването на застрахователя или от застрахования или
от увреденото лице, в тежест на ищцовата страна е да установи това по-ранно
уведомяване, за което липсват твърдения и доказателства. Молбата на ищцата
е подадена до застрахователя на 13.01.2020 година, поради което законната
лихва за забава следва да тече от тази дата, а искането за присъждане на
законна лихва за периода от датата на деликта – 13.11.2019г. до 12.01.2020г.
следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението,
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Ж Т –
САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна защита на ищцата С. С. АК., чиито размер изчислен по реда чл.7,
ал.2,т.4 и 5 вр. чл.2, ал.5 на НМРАВ и съразмерно на уважената част от иска
е в размер на 789 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ определя в размер на 300 лева. От тази сума, на основание чл.78,ал.3
от ГПК ищецът дължи заплащане на ответника сумата 210 лева- съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение No-260053/23.08.2021 година, постановено
по т.д.80 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“, 43 за
заплащане на сумата за разликата над 21000 лева до предявения размер от
70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 година на път I-7 км. 96+318, в
близост до с.Хитрино, обл.Шумен, по вина на Д Д И, управлявала л.а. „БМВ
316“ с рег. No- CC 93 31 АМ, при нарушение на правилата за движение -
чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДП, и е осъден да
заплати сумата от 224 лева, разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение No-260053/23.08.2021 година, постановено
по т.д.80 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с
която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на С. С. АК. сумата за разликата
над 10 000 лева до уважения размер от 21000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на
13.11.2019 година на път I-7 км. 96+318, в близост до с.Хитрино, обл.Шумен,
по вина на Д Д И, управлявала л.а. „БМВ 316“ с рег. No- CC 93 31 АМ, при
нарушение на правилата за движение - чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДП и чл.63,
ал.2, т.1 ППЗДП, ведно със законната лихва върху уважената част, считано от
13.01.2020 година и е осъдено да заплати сумата от 789 лева, разноски, както
и сумата от 1423 лева, в полза на бюджета на СВ, съразмерно на уважената
част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Ж
В Т, адвокатско възнаграждение в размер на 789 (седемстотин осемдесет и
девет) лева, за осъществено безплатно процесуално представителство на С. С.
АК..
ОСЪЖДА С. С. АК., ЕГН **********, на основание чл.78,ал.3 от
ГПК да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 210 (двеста и десет)
лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане”
15
АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗД „Евроинс“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16