Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 17.06.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6273 по
описа на РРС за 2019г, за да се произнесе
съобрази следното:
В.Я.К. е депозирала молба да бъде изменено постановеното по
делото решение в частта за разноските, както и молба за отстраняване на
очевидна фактическа грешка.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.
Решението по делото е постановено при безспорни факти и без спор по отношение
на приложението на закона, като мотивите в по-голямата им част касаят именно
определянето на разноските, към които мотиви съдът се придържа и при
постановяване на настоящият съдебен акт.
Делото не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна.
Претендираното право на обезщетение произтича от няколко прости факта-
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и размерът на брутното трудово възнаграждение. Тези факти се установяват
лесно, а освен това са безспорни. Това, че дадено производство е исково не
означава, че непременно е сложно и настоящото дело е добра илюстрация на този
извод. Липсва и правен спор- ответникът не оспорва нито релевантните факти,
нито правните последици от тези факти. Фактът, че ответникът не е платил едно
свое задължение, което е признал в заповедта от 9 август 2019г. не означава че
страните имат правен спор. Не следва да се смесва правният интерес от воденето
на дело с наличието на правен спор. Неплащането обосновава правният интерес, но
то може да се дължи на липса на средства или финансови затруднения или на
нежелание да се плати, без да се оспорват фактите и техните правни последици. В
тази ситуация правен спор няма.
По въпросът защо съдът не е приложил Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения са изложени мотиви в решението по делото.
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка също е
неоснователно. Искът е отхвърлен, като в мотивите е посочено, че се отхвърля
поради плащане в хода на делото, и последното обстоятелство не е необходимо да
бъде вписвано в диспозитива на решението. Когато към момента на постановяване
на решението задължението на ответника не съществува искът срещу него е
неоснователен, независимо дали това задължение никога не е съществувало или е
престанало да съществува преди или след завеждането на делото. Погасяването
чрез плащане в хода на производството не е необходимо да се отразява в
диспозитива на решението, тъй като това обстоятелство представлява обосновка
защо искът е неоснователен и то е посочено в мотивите на решението. Единствената
хипотеза, при която основанието за отхвърляне на иска трябва да бъде включено в
диспозитива на решението е когато искът се отхвърля поради погасяване чрез
прихващане извършено в хода на делото.
Това е така, тъй като следва да се формира сила на пресъдено нещо и по
отношение на възражението за прихващане. В останалите случаи причината за
отхвърляне на иска не е задължително да се изписва в диспозитива, като е
достастъчно посочването й в мотивите на решението.
Мотивиран така съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Я.К. за отстраняване на фактически
грешки в постановеното решение.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на В.Я.К. за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок.
Районен съдия: