Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………..2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
Мл.с.
ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
в.гр. дело № 1931/2018 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е образувано по жалба с вх. №
3856/12.04.2018 г. на П.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, предявена чрез адв. С.С.-Б.,
срещу отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№ 718, с район на действие
ОС - Варна, от 28.03.2018 г. да прекрати изпълнително дело № 20137180400649.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на постановения
от съдебния изпълнител отказ да прекрати образуваното срещу него изпълнително
дело. Излагат се подробни аргументи за наличието на перемпция по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, тъй като от последното извършено плащане от трето задължено
лице по наложения запор на банкови сметки за трудовото възнаграждение на
длъжника – 17.07.2015 г. до депозиране на искането на взискателя за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД – 19.09.2017 г., са
изминали повече от две години, в които не са предприемани валидни действия по
принудително изпълнение. Счита се, че липсва наложен запор на банковите сметки,
предвид постъпилия от банката отговор, че към 01.11.2017 г. длъжникът няма
открити сметки и наети сейфове в „Банка ДСК“ АД, поради което не е налице
валидно извършено изпълнително действие, прекъсващо давността. Отделно от това,
счита че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, по която съдебният изпълнител не се е произнесъл. Претендира
се отмяна на постановения от съдебния изпълнител акт и прекратяване на
изпълнителното производство.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД не е депозирал писмен отговор по жалбата.
По делото са приложени мотиви на
ЧСИ,
в които се изразява становище за законосъобразност на постановения отказ за
прекратяване на изпълнителното дело. Конкретно сочи, че наложеният запор на
трудовото възнаграждение съставлява годно изпълнително действие, прекъсващо
давността, с продължително действие и спирането на плащанията от работодателя
не водят до отмяната му. Посочено е, че съдебният изпълнител не разполага с
данни трудовото правоотношение на длъжника да е прекратено, поради което
запорът се счита за наложен и към настоящия момент. Позовавайки се на ТР № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, намира че запорното съобщение до банката, в която длъжникът
няма открити банкови сметки, е валидно изпълнително действие.
Съдът,
като взе предвид материалите по изп .дело № 20137180400649, изложените в жалбата
оплаквания относно законосъобразността на обжалваните действия, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното изпълнително дело се установява, че на 11.09.2013 г.
срещу жалбоподателя е било образувано изп. дело № 20137180400649 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег. № 718,
с район на действие ОС – Варна, въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2013 г.,
издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу П.И.М..
Видно от молбата за образуване на изпълнителното
дело, молителят „Банка ДСК“ ЕАД е възложил на съдебния
изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
След извършена справка за имущественото
състояние на длъжника от съдебния изпълнител, на 27.09.2013 г. е наложен запор
на собствения му л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № В 0608 КТ.
С молба вх. № 7765/07.05.2014 г. на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискано налагане на запор на трудовото
възнаграждение на П.И.М..
С разпореждане от 31.05.2014 г. съдебният изпълнител е конституирал като
взискател по изпълнителното дело „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК въз основа на договор за
прехвърляне на вземане от 06.11.2013 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
На 21.08.2014 г. по разпореждане на съдебния изпълнител е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника М., изплащано от работодателя му „ПИ ЕЛ
ЕЙЧ ИНВЕСТ“ ООД.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, съдържаща и
уведомление за наложения запор на трудовото възнаграждение, която видно от
отбелязването е връчена на 27.08.2014 г.
От приложените по делото платежни нареждания (л. 94 – л. 100 от изп. д.)
се установява, че последното извършено плащане по изп. дело № 20137180400649 от работодателя на длъжника „ПИ ЕЛ ЕЙЧ ИНВЕСТ“ ООД е на 21.07.2015 г.
С молба вх. №12935/19.09.2017 г. на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискано налагане на запор на банкова сметка *** П.И.М., открита в
„Банка ДСК“ ЕАД.
Във връзка с постъпилото искане на 19.10.2017 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е постановен запор на
всички банкови сметки на длъжника М., открити в банката до размера на дълга –
20842,57 лева към 02.11.2017 г.
Съгласно отбелязването, извършено от банков служител на „Банка ДСК“ ЕАД върху
запорното съобщение, лицето (П.И.М.) не е клиент на банката и няма открити
сметки и наети сейфове към 01.11.2017 г.
С молба вх. № 2951/19.03.2018 г., депозирана от П.М., чрез адв. С. – Б.,
е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на
извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано
от 21.07.2015 г., както и поради липса на имущество на длъжника срещу което да
се насочи принудителното изпълнение, по която съдебният изпълнител се е
произнесъл отрицателно на 28.03.2018 г.
За да постанови обжалвания отказ, съдебният изпълнител е изложил
съображения за продължително действие занапред на запора и липса на данни от
работодателя, че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено, а на
19.09.2017 г. е поискано ново изпълнително действие – запор на банкова сметка.
***еска страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
производство, е подадена от процесуално легитимирана страна - длъжник по
изпълнително дело чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в едноседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435, ал. 2,
т. 6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се преценява от настоящият съдебен състав
за основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти – в този смисъл задължителните указания на
ВКС по прилагането на закона, дадени с
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето
от съдебния изпълнител (вкл. при овластяване реда на чл. 18 от ЗЧСИ), както и с
всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент
от фактическия състав на предвиден в закона способ. В т. 10 на цитираното тълкувателно решение са
изброени примерно действия по принудително изпълнение прекъсващи давността: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица.
Настоящият съдебен състав споделя изразеното в Решение № 4/16.06.2017 г.
по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС становище относно действието на запора, приложимо
и в хипотезата на запор на трудово възнаграждение, доколкото правните последици
на запор върху вземанията по разплащателна банкова сметка ***лъжника са
идентични. Действително, както е приел и решаващият състав в посочения съдебен
акт, запорът върху вземанията от трето задължено лице
се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от
съдебния изпълнител запорно съобщение на третото задължено лице до датата
на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния
способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на
обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на
запора или прекратяване на изпълнителното производство. В тази връзка, с
налагане на запора върху трудовото възнаграждение на М. от 22.08.2014 г. същият
се счита наложен до настъпване на някое от изброените основания без да е
необходимо съдебният изпълнител да изпраща други запорни съобщения до работодателя.
Действието на запора се разпростира, както върху наличните суми, получени от
длъжника, така и при последващи такива, изплащани от третото задължено лице.
Наличието на изисикуемо парично вземане на длъжника спрямо работодателя не е
елемент от фактическия състав на налагането на запора. То има значение за последиците от налагането на запора, а
именно дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен (в
този смисъл и коментираното Решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г.
на ВКС).
От друга страна, съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. За да се поддържа висящността на
изпълнителния процес, взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е едновременно
обезпечителна мярка и способ в изпълнителното производство за удовлетворяване
на взискателя. В случая последното плащане от третото задължено лице е
извършено на 21.07.2015 г. От датата
на налагане на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника до датата на
последното плащане давността е прекъсвана многократно – с ежемесечните плащания
на третото задължено лице – работодател на длъжника „ПИ ЕЛ ЕЙЧ ИНВЕСТ“ ООД. От датата
на спиране на постъпленията от работодателя (21.07.2015 г.) – независимо от
причините за това, до датата на подаване на искането от взискателя за налагане
на запор на банковите сметки на М. в „Банка ДСК“ ЕАД на 19.09.2017 г. не са предприемани никакви действия за принудително
удовлетворяване на вземането на взискателя. В този период запорът върху
трудовото възнаграждение на длъжника не е преустановявал действието си, но
поради факта, че същият след 21.07.2015 г. е неуспешен за реализиране на вземането
на взискателя, интересът на взискателя не е удовлетворен (плащания от
работодателя не са постъпвали). Ето защо, съдът приема, че в рамките на този изпълнителен способ не са
предприемани каквито и да е действия за прекъсване на давността, поради
което плащането от 21.05.2015 г. на третото задължено лице е последното
действие, с което същата е прекъсната. Съобразно правилата за изчисляване на
срокове по чл. 60, ал. 2 от ГПК, двугодишният срок, предвиден в чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, е изтекъл на 21.07.2017 г.
и поради бездействието на взискателя, изпълнителното производството е
прекратено на тази дата. Изпълнителният процес е прекратен ex lege, като
постановлението на съдебния изпълнител би имало само декларативно, а не
конститутивно действие, за прогласяване настъпването на визираното в чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК основание.
Само по себе си искането за налагане запор на банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, макар и да няма налични такива в банката, би
съставлявало действие, препятстващо настъпването на перемпцията (така ТР №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС), но същото е отправено едва на 19.09.2017 г., т.е.
след като по силата на закона вече е било прекратено изпълнителното
производство и поради това не може да породи правно действие.
С оглед констатираното перемиране на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по силата на закона на 21.07.2017 г.,
съдът намира, че не следва да се обсъжда наведеното от жалбоподателя основание
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.5
от ГПК относно наличието на секвестируемо имущество на длъжника.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че отказът
на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№ 718, с
район на действие ОС - Варна, от 28.03.2018 г. да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен. Съдебният изпълнител следва да предприеме
съответните процесуални действия по прекратяване на изпълнителното дело.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 3856/12.04.2018 г. на П.И.М., ЕГН **********, с адрес ***,
предявена чрез адв. С.С.-Б., отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег.№ 718, с район на действие ОС -
Варна, от 28.03.2018 г. да прекрати
изпълнително дело № 20137180400649, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ЧСИ
Станимира Костова - Данова с рег.№ 718, с район на действие ОС - Варна по изп. дело № 20137180400649 за предприемане на съответните процесуални действия съобразно мотивите
на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.