Решение по дело №585/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 223
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320100585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 17.06.2019                               Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

На седемнадесети юни                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Иванов

 

Секретар: Снежана Данчева 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 585 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.4 ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба от В.Н.С. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Л.Н. за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против сина ѝ И.Н.С. с ЕГН: **********, живущ на същия адрес. Претендират се направените по делото разноски.

Молителката твърди, че живее заедно със сина си в с. Д., ул. „*****“ № 9. С Решение №308/02.09.2016 г. по гр. д. №890/2016 г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 21.09.2016 г. по отношение на В.С. били взети следните мерки за защита:

„ЗАДЪЛЖАВА И.Н.С. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение спрямо В.Н.С. с ЕГН ********** ***.

ОТСТРАНЯВА И.Н.С. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с на В.Н.С. с ЕГН ********** *** за срок от дванадесет месеца.

ЗАБРАНЯВА на И.Н.С. с ЕГН ********** да приближава пострадалата В.Н.С. с ЕГН **********, до жилището ѝ, няходящо се в село Д., община К., ул. ***** № 9, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца.“

Въпреки влязлото в сила съдебно решение, молителката твърди, че синът ѝ не го спазвал, а продължил да я тормози физически и психически. Той от години злоупотребявал с алкохол и в това състояние отправял към нея обиди и заплахи, удрял я и изпочупил покъщнината им, като непрекъснато искал да му дава пари.

Поредният такъв случай бил от 22.04.2019 г., когато сутринта, в нетрезво състояние, ответникът нанесъл удари с крак на майка си и я обвинил, че има пари, които крие от него. Казал ѝ със заплашителен тон: „Отивай в банката да теглиш пари! Ти ги криеш!“

Предвид гореизложеното пострадалата, моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: да му бъде забранено да извършва  актове на домашно насилие спрямо нея; да бъде отстранен ответникът от съвместно обитаваното жилище в село Д., общ. К., ул. „*****“ № 9 за срок от 18 месеца и да му бъде забранено да приближава пострадалата В.С.,  жилището ѝ, находящо се в село Д., ул. „*****“ № 9, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката поддържа молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.

Ответникът И.н.С. редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и признава иска.

Молителката В.Н.С. е направила искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, като доказателства по делото: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и удостоверение за родствени връзки, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира молбата за издаване заповед за защита за основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Ето защо, съдът постанови настоящото решение при признание на иска, без да излага мотиви за това съгласно чл.237, ал.2 от ГПК.

 Отчитайки интересите на пострадалата, за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като тези по т.2 и т.3 следва да бъдат взети за срок от осемнадесет месеца. Същите се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици от извършеното спрямо нея от ответника  домашно насилие.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба от 300.00 лева. При определяне размера на дължимата глоба, съдът съобрази имотното състояние на извършителя, както и обстоятелството, че това деяние не е първо за него по реда на този закон.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв.

По делото не са представени доказателства за направени разноски от молителката, поради което такива не следва да ѝ се присъждат.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК и чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на В.Н.С. с ЕГН: ********** ***, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА И.Н.С. с ЕГН: **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо В.Н.С. с ЕГН: **********.

ОТСТРАНЯВА И.Н.С. с ЕГН: ********** от съвместно обитаваното със В.Н.С. с ЕГН: ********** *** за срок от 18 месеца.

ЗАБРАНЯВА на И.Н.С. с ЕГН: ********** да приближава пострадалото лице В.Н.С. с ЕГН: **********,***, както и местата ѝ за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ  решението и заповедта на страните и на РУ –  К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните, а обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.