Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12095
по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Л.Ц.Д.,
ЕГН ********** е предявила против „А.“ АД, гр.
София иск за обезщетяване неимуществени вреди – болки , мъки и страдания в следствие смъртта на сина й В.В.Д.,
настъпила при ПТП на 25.08.2015 г. в размер на сумата от 180 000 лв.
Твърди, че вина за катастрофата , при която е починал сина й , носи А.Р.Х., който при управление на лек автомобил марка „Мерцедес С
500“ с ДК № *******е предизвикал
произшествието и смъртта на сина й. За това си
престъпление водачът на горния автомобил е осъден с влязла в сила присъда.
Твърди,че за лек автомобил марка „Мерцедес С
500“ е имало валидна застраховка при ответното дружество.
Ищцата чрез своя пълномощник поддържа
предявения иск и претендира присъждане на законна лихва
върху главницата считано от датата на деликта до
окончателното й изплащане и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Твърди, че предявения размер е съобразен с разбирането й за справедливо
обезщетяване на вредите с оглед тежестта на увреждането и лимитите на
отговорност на ответната компания.
ответникът „А.“ АД, гр. София оспорва иска по основание и по размер.
Оспорва
механизма на ПТП като в тази връзка твърди, че
основен принос за настъпването му има пострадалият В.В.Д., който е управлявал
процесното МПС след употреба на упойващо вещество – кокаин и се е движел с
превишена скорост от порядъка на 145 км./ч. при разрешени 50 км./ч., предприел
е необезопасено изпреварване на забранено за целта място чрез навлизане в
насрещната пътна лента при наличие на двойна непрекъсната линия на маркировката,
като при прибиране в своята лента за движение осъществил съприкосновение между
задната дясна част на управлявания от него „БМВ М5“ с ДК № *******с предна лява
част на застрахования лек автомобил „Мерцедес С 500“ с ДК № *******, при което
автомобилът загубил устойчивост и катастрофирал в редицата пъркирани автомобили
и метален стълб. Твърди, че посоченото противоправно поведение на пострадалия е
първопричина за настъпилото ПТП и е в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Алтернативно, в случай, че не бъде доказана
изключителната вина на водача на „БМВ М5“ твърди, че е налице хипотезата на
независимо съизвършителство от страна на двамата водачи с основен принос на
пострадалия в съотношение 90:10. Моли съдът да постанови
справедливо решение.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените Присъда № 273/10.11.2016г. по НОХД №
4488/2016 г. по описа на СГС, НО, 18 с-в влязла в сила на 12.06.2017 год. ,констативен протокол за
ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие със скица е установено е, че на
25.08.2015г. в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“, в района на
бензиностанция „Шел“ е настъпило ПТП, при
което управлявания от В.В.Д. лек
автомобил „БМВ М5“ с ДК № *******движещ се със скорост от 145 км.ч. в посока от ул.’Тен.Владимир Динчев" към
бул."Царица Йоана" е при маневра изпреварване
на лек автомобил Мерцедес С500 с д.к. № *******управляван от А.Р.Х. от лявята пътна лента и при навлизането в средната пътна лента пред
Мерцедеса го е ударил със задната си дясна част и реализирал
пътнотранспортно произшествие , в следствие на което на
място е починал водача на „БМВ М5“ с ДК № *******В.В.Д..
С цитираната присъда А.Р.Х. е признат за
виновен за
това, че е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.21,ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
В.В.Д. и на основание чл.343, ал.З, предл.2,
б. „Б“ вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК го е
осъдил на три години лишаване от свобода.
Няма спор по
делото ,че за лекия автомобил участвал в катастрофата е имало сключена застраховка
„ГО” в ответното дружество,а това се потвърждава и от справка от
ГФ на л.32 от делото.
От представеното на л.8 удостоверение за раждане на В.В.Д. се установява,че ищцата е негова майка.
Фактът,че към датата на настъпване на процесното ПТП за
управлявания от А.Р.Х. лек автомобил Мерцедес С500 с д.к. № *******е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по силата на застрахователна полица №
11114002614907/22.10.2014г. при
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е признат за
безспорен.
По делото е назначена, изслушана и приета автотехническа експертиза, заключението
на която съдът приема като обективно и професионално, като от него се
потвърждава механизма на катастрофата описан по-горе.
От него се установява също,че пътният участък,където е настъпила катастрофата е покрит със сух асфалт без неравности и
наклон, прав участък. Осветлението е от уличните лампи и видимостта на фарове е
добра. Платното за движение на бул."Д-р
Петър Дертлиев" по посока към бул."Царица
Йоана" е с три пътни ленти с
широчина: дясната-3,9 м., средната и лявата- по 3,5 м. всяка,
разделени помежду си с прекъсната разделителна линия M3.Установява,че съприкосновението е настъпило между задната дясна
част - калник и броня на БМВ М5 и предната лява част - калник и броня на автомобил Мерцедес С500,като
скоростта на движение на последния е била около 130 км.ч.
След
удара, движещият се с по-висока скорост автомобил БМВ
М5 преминава пред автомобил Мерцедес и в условия на
загуба на управляемост е навлязъл на тротоарната площ, ударил се е с предната
си дясна част в паркираните там два автомобила.Последвал
е и удар в металния стълб с преден десен калник. Ударът е бил кос и стълбът
прониква в двигателния отсек, в дясно от двигателя в посока волана. В следствие
натози удар със скорост от порядъка на 103 км/час се е отделил двигателят
заедно с окачването и предното ляво колело. Според експерта
водачът на БМВ М5 е бил
е без поставен предпазен колан.
От показанията на св. Л.А.се установява ,че ищцата е била много привързана
към починалия си син,били приятели.Живеели заедно до около 2 години преди
смъртта му,майка му го отгледала сама и била напълно отдадена към него.Дори и
след като живеел на друго място ищцата и сина й поддържали ежедневни много
добри отношения.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и по правилото на чл.300 ГПК съдът
приема да установени елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправност
на деянието и вината на А.Р.Х.-водач на лек автомобил
Мерцедес
С500 с д.к. № *******.
Доказани са и другите предпоставки: наличието на вредоносен резултат и
причинна връзка между деянието и резултата.
Съдът възприема за основателни възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат.Факт е,че при ограничение за скорост от 50 км.ч.
пострадалия се е движил с около 145 км.ч. и то в тъмната част на денонощието-грубо
нарушение на чл.21,ал.1 и на чл.20,ал.2 ЗДвП. Установено е,че същия е бил под
въздействие на наркотично вещество и това
има отношение към противоправното му поведение при инцидента-нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.Налице е и трето нарушение на ЗДвП - при изпреварването на
автомобила е бил длъжен да се убеди,че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство биз да създаде опасност за движението-чл.42,ал.1,т.2 ЗДвП.
Няма доказателства относно възражението на ответника,че при изпреварването
лекия автомобил БМВ е навлязъл в насрещната лента за движение,поради което
съдът не го възприема за основателно.
При гореизложеното съдът приема,че съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на пострадалия е в размер от 75 %, тъй като именно неправомерните
действия на В.В.Д. са основната причина за настъпване на катастрофата, като на практика с
много висока скорост е изпреварил и „засякъл“ изпреварения автомобил чрез бързо
и рисково навлизане в средната лента за движение,където се е намирал последния.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Загубата на дете на 27 години, с което
ищцата е живеела в едно домакинство от момента на раждането му до около 2
години преди смъртта, е причинила големи
мъки, болки и страдания. Това е
най-тежката загуба,която може да се случи на един родител-детето ме да умре
преди него.
Според настоящия състав справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и
страдания е в размер на 150 000 лв., като след приспадане на определения
процент на съпричиняване ответникът следва да бъде осъден да й заплати 37 500
лв. ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до
окончателното й изплащане. Този размер е съобразен с установените по делото
правно релевантни факти и обстоятелства, а също със социално-икономическите
условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи.
Над уважения размер до предявения такъв от 180 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: Съобразно този изход
на делото ответникът следва заплати на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1050 лв., а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 1500 лв.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. и за експертиза в размер на 237 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ***
да заплати на Л.Ц.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. А.Т.,
съдебен адрес:*** на основание 226,ал.1 КЗ/отм/ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 37 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й В.В.Д., настъпила при ПТП на 25.08.2015 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 25.08.2015 год. до окончателното й изплащане и
разноски по делото в размер на 1050 лв. като отхвърля иска над уважения размер
до претендирания такъв от 180 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД, ЕИК ********да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА Л.Ц.Д.,
ЕГН ********** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********разноски в размер на 537 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: