Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 274 от 23.11.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 244 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „В.П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. М. Ч. – управител, срещу Ревизионен акт № Р-22001019000483-091-001/27.09.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта, с която на дружеството са установени задължение за корпоративен данък в размер на 1289,90 лева, в резултат на преобразуване на декларирания финансов резултат за 2017 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3, и чл. 78 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), и задължение за лихва в размер на 195,29 лева, в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 2080/11.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на НАП. В жалбата са изложени доводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт поради на липса на компетентност на органа, възложил ревизията и на членовете на ревизионния екип, както и за незаконосъобразност на акта поради протИ.речие с приложимите материалноправни разпоредби. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на дружеството жалбоподател адвокат М. М..
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Ж. Н., представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 333,96 лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019000483-020-001/24.01.2019 г., издадена от М.Й.С.– началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София. Определени са обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и за корпоративен данък за 2017 г., и ревизиращите органи по приходите – С.М.М.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.Х.И.– главен инспектор по приходите. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със Заповед № Р-22001019000483-020-002/29.03.2019 г. и Заповед № Р-22001019000483-020-003/03.05.2019 г., издадени от М.С., в частта относно срока на ревизията, като във втората заповед е определено ревизията да завърши до 04.07.2020 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001019000483-092-001/17.07.2019 г., срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 53-00-726#5/02.07.2019 г. С възражението се оспорват фактическите констатации и направените предложения за определяне на данъчни задължения за корпоративен данък, възразява се срещу установените обстоятелства за отклонение от данъчното облагане и прилагане на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, твърди се, че сключените договори за заем с „И.Т.С.” ООД и „К.Б.П.” ЕООД, впоследствие изменени с предоставени в хода на производството анекси, имат двустранен и възмезден характер, както и че в заключението по назначената на основание чл. 60, ал. 1 от ДОПК експертиза са посочени прекомерно високи стойности на лихвените проценти. Към възражението не са приложени доказателства. На 27.09.2019 г. от М.С., началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от С.М.М.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден оспореният ревизионен акт. С него са установени задължение за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1289,90 лева, в резултат на преобразуване на декларирания финансов резултат за 2017 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3, и чл. 78 от ЗКПО, и задължение за лихва в размер на 195,29 лева, като по отношение за ДДС за ревизирания период не са констатирани различия спрямо декларираните от задълженото лице данни. Ревизионният акт, съобщен на ревизираното лице на 23.07.2019 г., е обжалван по административен ред с жалба с вх. № 53-06-10187/17.10.2019 г. С Решение №2080/11.12.2019 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е потвърдил ревизионния акт.
В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на „В.П.” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител И. М. Ч., е търговия с дизелово горИ., бензин, газ пропан-бутан и газ пропан-бутан за битови нужди, както и продажба на кафе, топли и безалкохолни напитки и др. от кафе/вендинг автомат на самообслужване. Дейността на дружеството се осъществява на автомобилна бензиностанция, газостанция и пълначно за бутилки, находящи се на адрес: гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа” № 101. Обектът е нает от „Р.Т.” ЕООД. И. Ч. декларира, че в качеството си на представляващ „В.П.” ЕООД, е свързано лице със следните дружества: „К.Б.П.” ЕООД, с ЕИК ********* – едноличен собственик, „И.Т.С.” ООД, с ЕИК ********* – управител, „П.И.” ООД, с ЕИК ********* – съдружник, „Е.Т.А.Е.” ООД, с ЕИК ********* – съдружник, „Г.М.” ООД, с ЕИК ********* – съдружник и „Л.Е.П.” ООД, с ЕИК ********* – съдружник. За финансовата 2017 г. „В.П.” ЕООД е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №100И0049103/20.03.2018 г. В хода на ревизията са установени различия спрямо декларираните данни. От ревизираното дружество са представени договори за паричен заем от 06.04.2017 г., 17.05.2017 г., 04.08.2017 г., 09.08.2017 г., 18.08.2017 г. и 21.12.2017 г., сключени между „В.П.” ЕООД, като заемодател, и „К.Б.П.” ЕООД, като заемател, за суми в размер съответно на 8000,00 лева, 8000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева и 9000,00 лева, със срок до 31.12.2027 г. Посочените суми са предоставени на дружеството заемател, видно от разходни касови ордери № 1712/06.04.2017 г., № 1766/17.05.2017 г., № 1892/04.08.2017 г., №1899/09.08.2017 г., № 1908/18.08.2018 г. и № 2069/21.12.2017 г. Съгласно условията по посочените договори лихви по заемите не се дължат и не се начисляват. Представени са и договори за паричен заем от 16.01.2017 г., 26.01.2017 г., 08.02.2017 г., 20.02.2017 г., 24.02.2017 г., 09.03.2017 г., 22.03.2017 г., 19.04.2017 г., 09.05.2017 г., 07.06.2019 г., 21.06.2017 г., 05.07.2017 г., 19.07.2017 г. и 23.08.2017 г., сключени между „В.П.” ЕООД, като заемодател, и „И.Т.С.” ООД, като заемател, за суми в размер съответно на 8000,00 лева, 9000,00 лева, 8000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева, 9000,00 лева и 5000,00 лева, със срок до 31.12.2027 г. Посочените суми са предоставени на дружеството заемател, видно от разходни касови ордери № 1591/16.01.2017 г., № 1601/26.01.2017 г., № 1633/08.02.2017 г., №1641/20.02.2017 г., № 1646/24.02.2017 г., № 1673/09.03.2017 г., № 1684/22.03.2017 г., № 1725/19.04.2017 г., № 1758/09.05.2017 г., № 1801/07.06.2017 г., № 1814/21.06.2017 г., № 1851/05.07.2017 г., № 1863/19.07.2017 г. и № 1912/23.08.2017 г. Съгласно условията по договорите лихви по заемите не се дължат и не се начисляват.
С оглед обстоятелството, че по горепосочените договори за заем не са начислявани лихви и не са отчитани приходи от лихви, в хода на ревизията е възложена експертиза за определяне пазарните цени на лихвените проценти. Експертизата е извършена от Елена Георгиева Кузова, регистрирана под № *********/14.12.2009 г. в камарата на независимите оценители в България, експерт от списъка на НАП. Определената от експерта пазарна лихва по сключените през 2017 г. договори за заем с „К.Б.П.” ЕООД е 2,50%, а по тези с „И.Т.С.” ООД – 3,70%. Резултатите от експертизата се приети с Протокол № Р-22001019000483-145-001/13.06.2019 г. Ревизиращият екип е приел, че неотчетените приходи от лихви водят до отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО, поради което счетоводният резултат следва да се увеличи със сумата от 3755,91 лева (544,31 лева лихви по сключените през 2017 г. договори за заем с „К.Б.П.” ЕООД и 3211,60 лева лихви по сключените през 2017 г. договори за заем с „И.Т.С.” ООД).
След извършената експертиза, с вх. № 53-00-726#4/01.07.2019 г. (в края на ревизионното производство) по електронен път „В.П.” ЕООД е представило анекси от 20.04.2017 г., 25.05.2017 г., 24.08.2017 г., 01.09.2017 г., 10.09.2017 г. и 23.12.2017 г. съответно към договорите за заем от 06.04.2017 г., 17.05.2017 г., 04.08.2017 г., 09.08.2017 г., 18.08.2017 г. и 21.12.2017 г., сключени с „К.Б.П.” ЕООД, и анекси от 25.06.2017 г., 15.07.2017 г., 25.07.2017 г. и 02.09.2017 г. съответно към договорите за заем от 21.06.2017 г., 05.07.2017 г., 19.07.2017 г. и 23.08.2017 г., сключени с „И.Т.С.” ООД. С посочените анекси страните по всеки от изменените договори се споразумяват за подпомагане на търговската си дейност, като си оказват взаимна финансова помощ в зависимост от възможностите за предоставяне и нуждите на всяка страна, като предоставените парични средства не са безвъзмездни и подлежат на връщане на предоставилата ги страна в срок до 5 години, считано от датата, на която са предоставени на получателя. Посочено е и че „В.П.” ЕООД ще предоставя финансова помощ съответно на „К.Б.П.” ЕООД и „И.Т.С.” ООД без да иска заплащане на лихва или друго възнаграждение за предоставените суми, като при условията на взаимност „К.Б.П.” ЕООД и „И.Т.С.” ООД също се съгласяват да предоставят на „В.П.” ЕООД финансови средства при необходимост, без заплащане на лихва или друг доход срещу оказаната помощ. С анексите е договорено сумите, предоставени по всеки от изменените с тях договори за заем, да се считат за предоставена взаимна финансова помощ, в изпълнение на анексите, за която не се дължи лихва. Ревизиращият екип е приел, че анексите са съставени единствено с цел избягване на плащането на задължения за данъци от ревизираното дружество – същите не са приложени към договорите, представени при посещението в счетоводството на „В.П.” ЕООД, документирано с Протокол № Р-22001019000483-145-001/13.06.2019 г., поради което не са кредитирани като доказателства от екипа.
В хода на ревизионното производство е установено и че през 2017 г. по дебита на сметка 609 „Други разходи” и кредита на сметка 304 „Стоки” са отчетени разходи, свързани с фира на газ пропан-бутан за бутилки за 2016 г. в размер на 1475,67 лева, фира на бензин А-95 за 2016 г. в размер на 2295,85 лева и фира на дизелово горИ. за 2016 г. в размер на 5351,61 лева. Тези разходи за фира в общ размер на 9123,13 лева е следвало да се признаят при действителното им възникване през 2016 г., а не през 2017 г., поради което е обоснован изход, че са отчетени в нарушение на счетоводната политика на дружеството и на основание чл. 78 от ЗКПО ревизиращият екип е увеличил счетоводния финансов резултат на дружеството през 2017 г. със сумата от 9123,13 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е издаден от М.Й.С.– началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София, и С.М.М.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, определена за такъв съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със заповедта за възлагане на ревизията (с посочената заповед е определен и другият ревизиращ орган по приходите – Т.Х.И.– главен инспектор по приходите). По изложените съображения доводите на дружеството жалбоподател за нищожност на ревизионния акт са неоснователни. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В акта са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на относимите доказателства. Подробни мотиви са изложени в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Нормата е императивна, съдържа необорима презумпция и е специална по отношение на тази на чл. 294, ал. 1 от Търговския закон. От принципната възможност за сключване на безлихвени заеми, която търговското право позволява, не може да се обоснове неприложимост на специалната материалноправна данъчна норма относно третирането на тези заеми за целите на данъчното облагане. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Основанието за увеличението на финансовия резултат не е наличието на реализирани приходи, които не са взети предвид при определяне на резултата, а наличието на отклонение от данъчно облагане чрез сключване на една или повече сделки (вж. в т. см. и Решение № 7709/25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. №7532/2014 г., VIII о.). Съгласно § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО „пазарна лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
От събраните по делото доказателства се установява, че през 2017 г. „В.П.” ЕООД е предоставило на свързаните с него лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК „К.Б.П.” ЕООД и „И.Т.С.” ООД безлихвени договори за заем и не е отчитало приходи от лихви, а именно: договори за заем от 06.04.2017 г., 17.05.2017 г., 04.08.2017 г., 09.08.2017 г., 18.08.2017 г. и 21.12.2017 г., сключени с „К.Б.П.” ЕООД, и договори за заем от 16.01.2017 г., 26.01.2017 г., 08.02.2017 г., 20.02.2017 г., 24.02.2017 г., 09.03.2017 г., 22.03.2017 г., 19.04.2017 г., 09.05.2017 г., 07.06.2019 г., 21.06.2017 г., 05.07.2017 г., 19.07.2017 г. и 23.08.2017 г., сключени с „И.Т.С.” ООД. Съдът намира за логически издържан изводът на приходната администрация, че представените от „В.П.” ЕООД анекси от 20.04.2017 г., 25.05.2017 г., 24.08.2017 г., 01.09.2017 г., 10.09.2017 г. и 23.12.2017 г. съответно към договорите за заем от 06.04.2017 г., 17.05.2017 г., 04.08.2017 г., 09.08.2017 г., 18.08.2017 г. и 21.12.2017 г., сключени с „К.Б.П.” ЕООД, и анекси от 25.06.2017 г., 15.07.2017 г., 25.07.2017 г. и 02.09.2017 г. съответно към договорите за заем от 21.06.2017 г., 05.07.2017 г., 19.07.2017 г. и 23.08.2017 г., сключени с „И.Т.С.” ООД, не следва да се кредитират, доколкото са съставени единствено с цел избягване на плащането на задължения за данъци от ревизираното дружество. Независимо че Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Административнопроцесуалният кодекс не съдържат разпоредби, които да забраняват относими към спора писмени доказателства да бъдат представяни в хода на административното и съдебното обжалване, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и другите подзаконови нормативни актове търговските субекти следва да отразяват редовно извършваните от тях стопански операции и съставените за това документи да се намират в тяхното държане и да бъдат представяни при поискване в рамките на ревизионното производство. Непредставянето на счетоводни документи за стопанските операции в рамките на ревизията и представянето им впоследствие в рамките на административното и съдебното обжалване поставя под основателно съмнение достоверността на датата на тяхното съставяне, като същата се преценява съобразно останалите събрани по делото доказателства (вж. в т. см. и Решение № 4607/03.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4/2014 г., I о.). В случая горепосочените анекси не са приложени към договорите, представени при посещението в счетоводството на ревизираното дружество, документирано с Протокол № Р-22001019000483-145-001/13.06.2019 г., и независимо че са представени в рамките на ревизионното производство, това е станало едва в края на същото (по електронен път едва на 01.07.2019 г.), след извършването на експертизата.
Установеното в случая предоставяне на безлихвени заеми обосновава приложението на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО и счетоводният финансов резултат подлежи на корекция, като съгласно правилата на СС 18 „Приходи” приходите от лихви се признават за данъчни цели и участват във формирането на данъчния финансов резултат. Съдът кредитира експертното заключение, изготвено в ревизионното производство, с което по сключените през 2017 г. от „В.П.” ЕООД договори за заем с „К.Б.П.” ЕООД е определена пазарна лихва в размер на 2,50%, а по тези с „И.Т.С.” ООД – пазарна лихва в размер на 3,70%, според метода на сравнимите неконтролирани цени (посоченото заключение е прието като доказателство по делото и няма пречка съдът да основе на него изводите си за размера на пазарната лихва, съобразно чл. 171, ал. 1, изр. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с § 2 от ДР на ДОПК – вж. в т. см. и Решение № 16409/10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2013 г., I о.). Изчисленият размер на пазарни лихви по начина, посочен в експертното заключение, отговаря на определението по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
По изложените съображения съдът намира за законосъобразно извършеното от органите по приходите увеличение на счетоводния финансов резултат на „В.П.” ЕООД през 2017 г. с определените лихви по предоставените заеми в размер на 3755,91 лева (544,31 лева по сключените през 2017 г. договори за заем с „К.Б.П.” ЕООД и 3211,60 лева по сключените през 2017 г. договори за заем с „И.Т.С.” ООД).
Законосъобразно е и извършеното от органите по приходите на основание чл. 78 от ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат на „В.П.” ЕООД през 2017 г. със сумата от 9123,13 лева – разходи на фири, възникнали през 2016 г. Съгласно посочената разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице (изр. 1), а когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели (изр. 2). От събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че през 2017 г. по дебита на сметка 609 „Други разходи” и кредита на сметка 304 „Стоки” са отчетени разходи, свързани с фира на газ пропан-бутан за бутилки за 2016 г. в размер на 1475,67 лева, фира на бензин А-95 за 2016 г. в размер на 2295,85 лева и фира на дизелово горИ. за 2016 г. в размер на 5351,61 лева. Тези разходи за фира в общ размер на 9123,13 лева е следвало да се признаят при действителното им възникване през 2016 г., а не през 2017 г., поради което правилно са отчетени в нарушение на счетоводната политика на дружеството.
Поради дължимостта на установеното задължение по корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1289,90 лева правилно и законосъобразно е определянето на лихва по отношение на същия в размер на 195,29 лева, в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По изложените съображения процесната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 161, ал.
1, изр. 3 от ДОПК „В.П.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 333.96 лева, определено на
основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (делото е с материален
интерес в общ размер на 1485,19 лева).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „В.П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. М. Ч. – управител, срещу Ревизионен акт № Р-22001019000483-091-001/27.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която на дружеството са установени задължение за корпоративен данък в размер на 1289,90 лева, в резултат на преобразуване на декларирания финансов резултат за 2017 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3, и чл. 78 от ЗКПО, и задължение за лихва в размер на 195,29 лева, в която част ревизионният акт е потвърден с Решение №2080/11.12.2019 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „В.П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. М. Ч. – управител, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 333,96 лв. (триста тридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки).
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: