№ 28
гр. Котел, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20222210200071 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на дружество
„АСТРЕЯ 2 БГ“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) №
F590944/23.03.2021г. на Заместник-директора на ТД на НАП град Бургас, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00
лева за извършено по чл.38, ал.1 от ЗСчет. административно нарушение с
искане за отмяната му поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон : липсвало посочено място на извършване на
административното нарушение; в НП не била посочена правната разпоредба,
за нарушаването на която бил санкциониран жалбоподателят – в чл.38, ал.1 от
ЗСчет. имало три точки, без да е уточнено коя от тях е нарушена, с което
жалбоподателят бил поставен в невъзможност да разбере за какво нарушение
е наказан и съотвено да организира защитата си; в АУАН пък изобщо не било
посочено коя разпоредба от закона била нарушена. Посочването на точната
нарушена разпоредба било относимо и към определяне на иуществената
санкция. Прави се искане и за извършване на преценка по чл.28 от ЗАНН и за
отмяна на НП на това основание, тъй като извършеното било маловажен
случай, с оглед липсата на вредни последици и изпълнение на задъжението за
подаване на декларацията, макар и със закъснение. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява по пълномощие
1
от адвокат Н.Т. от АК Пловдив, който поддържа жалбата и претенцията за
разноски.
За въззиваемата страна ТД на НАП Бургас се явява главен
юрисконсулт Ж. Д., която моли НП да бъде оставено в сила. Оспорва
твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и искането за отмяна на НП на основание чл.28
от ЗАНН. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да
обжалва, поради което производството по делото е надлежно образувано и е
допустимо.
Жалбоподателят - дружество „АСТРЕЯ 2 БГ“ ЕООД е със седалище
в град Котел. Управител е Г. Й. И..
До дружеството – жалбоподател била изпратена покана изх. № О-79-
45/002.2021г. негов представител да се яви в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, в седемдневен срок от получаване на поканата при Т.Р. – Орган по
приходите, за съставяне на акт за установяване на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). В поканата е посочено, че дружеството
не подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър (ТР) на годишен финансов отчет за 2019г. в срок до 30.09.2020г.
Поканата била изпратена на електронния адрес на Г. Б. –
счетоводител на дружеството. Получаването било потвърдено с изпратено на
11.02.2021г. до НАП съобщение.
На 16.02.2021г. Т.Р., в присъствието на един свидетел и на
управителя по закон Г.И., съставила срещу дружеството АУАН с № F590944,
в който описала следното : Дружеството не подало в срок до 30.09.2020г.
заявление и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2019г.
Агенцията по вписванията изпратила до НАП списък със задължените лица,
неизпълнили задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет. Годишният финансов
отчет бил заявен за вписване на 16.02.2021г. Прието е, че била нарушена
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет. Актът бил подписан от
актосъставителя, свидетеля и от управителя И.. Управителят получил препис
от АУАН същия ден и в момента възразил писмено, като отправил искане да
му отпадне наказанието или да бъде в минимален размер, тъй като било
първо нарушение.
2
По делото е приложена годишната данъчна декларация по чл.92 от
ЗКПО за календарната 2019г., подадена на 24.03.2020г., според която нетните
приходи от продажби през 2019г. възлизат на 3 471 827.86 лева.
Въз основа на АУАН, на 23.03.2021г. Заместник – директорът на ТД
на НАП Бургас, оправомощен със заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г., издал
обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа
обстановка и на жалбоподателя за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗСчет. била
наложена 4000.00 лева имуществена санкция на основание чл.74, ал.1 от
ЗСчет. НП било връчено на управителя И. на 28.03.2022г. и жалбата срещу
него била подадена на 04.04.2022г. в преклузивния четиринадесетдневен срок
за обжалване.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети от
съда на основание чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
При служебната проверка за спазването на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, съдът констатира, че не са
допуснати такива съществени нарушения на тези правила, които да са
ограничили правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че в АУАН изобщо липсва
посочване на нарушената разпоредба, тъй като най-горе на страница втора от
текста на документа е изписано, че е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСчет.
Съдът не споделя и другото наведено в жалбата отменително
основание – че било допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да се
посочи в НП разпоредбата, която е виновно нарушена. В оспореното НП е
посочено, че санкционираното дружество е допуснало нарушение на чл.38,
ал.1 от ЗСчет. – като предприятие, не изпълнило задължението си да
публикува чрез подаване на заявление и представяне за обявяване на
годишния си финансов отчет за 2019г. в ТР Сливен до 30.09.2020г. и така
била нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСчет. Вярно е, че
предприятията са изброени в три точки, но е вън от съмнение, че настоящият
3
жалбоподател изпълва характеристиките на търговец по ТЗ, съобразно
описанието в точка първа. Изложената както в АУАН, така и в НП
фактология не оставя никакво съмнение, че жалбоподтелят е задължено лице
именно по точка първа като търговец по ТЗ и не е нито юридическо лице с
нестопанска цел по точка втора, нито някое от останалите предприятия по
точка трета. В тази връзка от особено съществено значение е различният ред,
по който предприятията по точка първа и по точка трета публикуват
годишните си финансови отчети – търговците по точка първа ги заявяват за
вписване и представят за обявяване пред ТР, докато останалите предприятия
по точка трета – чрез икономическо издание или чрез интернет. В
обстоятелствената част и на АУАН, и на НП прецизно е посочено, че
дружеството – жалбоподател не е обявило годишния си финансов отчет за
2019г. в ТР. В обобщение, съдът приема, че в НП е допуснато нарушение на
процесуалното правило на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но нарушението не е
съществено, тъй като не се е отразило на правото на защита на
жалбоподателя. Изложените в жалбата доводи в тази насока са изцяло
декларативни и не се споделят от съда.
Другото наведено в жалбата твърдение за нарушение на
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, също се явява неоснователно. Твърди се, че не било посочено
местоизвършване на нарушението. В ЗСчет. и в ЗТРРЮЛНС липсва
разпоредба, която да указва на задължените лица къде точно трябва да
подадат заявленията си за вписване и обявяване на годишните финансови
отчети. Според чл.2, ал.1 от ЗТРРЮЛНС, Търговският регистър и регистърът
на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни,
съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени
по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци,
юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни
юридически лица с нестопанска цел. Един от основните принципи, очертани в
разпоредбата на чл.2а от ЗТРРЮЛНС, е да насърчава използването на
електронен документ и електронен подпис. Според чл.6 от ЗТРРЮЛНС,
всеки търговец е длъжен да поиска да бъдат вписани в ТР, като заяви
подлежащите на вписване и представи подлежащите на публикуване актове в
седемдневен срок, освен ако със закон не е предвиден друг срок, като
актовете по чл.38, ал.1 от ЗСчет. се заявяват и обявяват в ТР по реда и
4
сроковете, предвидени в ТР. Съгласно чл.13, ал.7 от ЗТРРЮЛНС, заявленията
и актовете на съда и на органите по чл.14 (акт на съда, на друг държавен орган
и на частен съдебен изпълнител) на хартиен носител се подават в което и да е
териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища.
Според чл.17, Агенцията по вписванията осигурява възможност за приемане
на документите по чл.6, ал.1 (заявленията, актовете на съда, на друг държавен
орган и на частен съдебен изпълнител, и жалбите,) в електронна форма,
подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен
подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи,
или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), и на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
Анализът на посочените разпоредби води до извод, че законодателят
не е свързал изпълнение на задължението за подаване на годишния финансов
отчет с конкретно място. Към релевантния момент – 30.09.2020г.,
задълженото лице е разполагало с право на избор да подаде отчета в което и
да е териториално звено на агенцията, а не само това по седалището на
дружеството, както и по електронен път – така чл.73 от Наредба № 1 от
14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Само за пълнота съдът
отбелязва, че съгласно новата алинея трета на чл.17 от ЗТРРЮЛНС, в сила от
01.01.2022г., заявленията за обявяване на годишните финансови отчети и
годишните доклади за дейността се подават по електронен път по ред и начин
съгласно чл.20, ал.5 от Закона за статистиката.
С оглед гореизложеното съдът приема, че местната компетентност,
вкл. и на съдебното производство, се определя по реда на чл.48, ал.4 от ЗАНН
(предишна ал.2, изм., ДВ, бр.109 от 2020г.) – по седалище на дружеството –
нарушител. Новите алинеи втора и трета на чл.48 от ЗАНН имат тълкувателен
характер и съдът следва да ги съобрази и в настоящия случай. Според новата
ал.2 (ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), когато нарушението е
свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да
разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на
5
органа, пред който е подадена и е следвало да бъде подадена информацията.
Компетентността обаче е неопределима по този ред, тъй като според чл.90,
ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г., разпредението на заявленията за
разглеждане от длъжностните лица по регистрация се извършва от
информационната система на принципа на случайния подбор, т.е. между
работещите във всички териториални поделения длъжностни лица по
регистрация.
Липсата както на посочените в жалбата съществени нарушения на
процесуалните правила, така и на други, непосочени в жалбата, налагат
изследване на правилността на НП.
Не е спорно по делото, че дружеството – жалбоподател, като
предприятие по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет., не е изпълнило задължението си да
публикува в срок до 30.09.2020г. годишния финансов отчет за 2019г. Преди
изменението с ДВ, бр.104 от 2020г., в сила от 01.01.2021г., срокът за подаване
на отчетите е бил до 30 юни, но през 2020г. срокът за подаване на отчетите за
2019г. е бил удължен до 30.09.2020г. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 2020г.
Дружеството подало отчета за 2019г. на 16.02.2021г., след като
получило поканата за съставяне на АУАН, което е видно при справката в ТР -
https://portal.registryagency.bg/CR/IncomingDocuments?
incomingNumber=MjA1NzYyNzc1JjIwMjEwMjE2MTA1MDUxJtCQ0KHQotCg0JXQryAyINCR0JOTWhkuL9mzAu54zuQfeLtpiGbtKItddYr2xR_zjV3nxw
Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажност по
чл.28 от ЗАНН, поради което искането в жалбата за отмяна на НП на това
основание се явява неоснователно. Преценката по чл.28 от ЗАНН се
извършва при съобразяване с тежестта на нарушението, настъпилите вредни
последици и другите смекчаващи вината обстоятелства. От доказателствата
явства, че през 2019г. дружеството е е извършвало дейност и е отчело
приходи от продажби, което се установява от годишна данъчна декларация.
Вярно е, че нарушението е първо за дружеството, но отстраняването на
нарушението е извършено след близо половин година след изтичане на
крайния срок за подаване на отчета, законодателно удължен в обстановка на
пандемия от Ковид-19. Тези обстоятелство, както и факта, че нарушението е
извършено за пръв път, не дават основание същото да се третира като такова
6
с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения на ЗСч., а напротив разкрива типичната за този вид
нарушения обществена опасност. Няма представени доказателства за наличие
на обективна причина, която да е препятствала точното и своевременно
изпълнение на задължението, поради което не може да се сподели довода, че
същото се отличава с липсата или с явно незначителна степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи.
Липсата на причинени от нарушението вредни последици за фиска
не е обстоятелство, водещо непременно до извод за маловажност. Деянието е
на формално извършване и настъпването на такива последици не е част от
обективната страна на нарушението. Деянието се осъществява чрез
бездействие и въздигането на това бездействие в административно
нарушение, съчетано с предвидени много сериозни по размер санкции,
означава, че законодателят е придал на нарушението по – висока степен на
обществена опасност.
Изложеното мотивира съда да приеме, че дружеството –
жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е било
наказано с оспореното НП.
Правилно адмистративнонаказващият орган е издирил нормата и
определил имуществената санкцията по реда на чл.74, ал.1 от ЗСчет., според
който лице, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по
чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се
налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи
от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Нетните приходи от печалби за 2019г. възлизат на 3 471 827.86 лева.
Определената санкция е в размер на 4000.00 лева – 0.11521%. В НП е
посочено, че при определяне на санкцията били взети предвид тежестта на
нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Изявлението обаче е декларативно и не са изложени конкретни мотиви защо е
прието, че именно посоченият процент е съобразен с изискванията на чл.27 от
ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът не установи наличие на
отчегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват определяне на
санкцията в размер над минималния предвиден. Нарушението е първо за
7
дружество и няма данни да е допускало други нарушения. Определяне на
санкция в минимален размер, който сам по себе си е достатъчно висок, би се
явила адекватна и би постигнала целите на наказанието, очертани в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. По тези съображения съдът следва да измени
НП, като намали размера на определената санкция от 4000.00 лева на 3478.82
лева.
По отговорността за разноски : Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производството пред съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. В чл.143 от АПК е уредена отговорността за разноски при
отмяна и при потвърждаване на оспорения административен акт, а според
чл.144 от АПК, за неуредените случаи се прилагат правилата на ГПК. С
настоящото решение съдът изменя НП в частта му относно санкцията, като я
намаля, което по същество представлява потвърждаване на НП в една част и
отмяна – в друга (така определение №10291/01.08.2018г., постановено по
административно дело № 8147/2018 г. на ВАС, І отд.), следователно
разноските следва да се присъдят съразмерно.
Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. По делото е представен договор за
правна помощ, по който жалбоподателят платил в брой уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 580.00 лева. От въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност по чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Предмет на
договора за правна помощ е процесуално представителство по настоящото
дело, поради което минималният размер се определя по реда на чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възлиза на 510.00 лева. Действителната
правна и фактическа сложност на делото не е висока, делото е обявено за
решаване още в първото съдебно заседание и спорът е правен, а не
фактически, поради което съдът следва да намали възнаграждението до
минималния от 510.00 лева, от който да присъди в полза на жалбоподателя
част, съразмерна на отменената част от имуществената санкция, а именно
66.45 лева. Претенцията за разликата до 580.00 лева подлежи на отхвърляне.
8
В полза на въззиваемата страна съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева, който е минималният предвиден в
чл.27е от Наредбата за правната помощ, от които в тежест на жалбоподателя
възлага част, съответстваща на потвърдения размер на санкцията, а именно
69.58 лева. Принципът на съразмерността се прилага и при присъждане на
юрисконсултското възнаграждение – така определение № 419 от 18.10.2018
г., постановено по частно търговско дело № 1689/2017 г. на ВКС, I т. о.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.7, т.4 вр. ал.2, т.4 от ЗАНН
наказателно постановление № F590944/23.03.2021г. на Заместник-директора
на ТД на НАП град Бургас, с което на дружество „АСТРЕЯ 2 БГ“ ЕООД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление град Котел, ул.
**************** представлявано от управителя Г. Й. И., на основание чл.74,
ал.1 от ЗСчет. е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева за
извършено по чл.38, ал.1 от ЗСчет. административно нарушение, като намаля
санкцията на 3478.82 лева (три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и
осемдесет и две стот).
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК Национална агенция по приходите да заплати на дружество „АСТРЕЯ 2
БГ“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление град Котел, ул.
**************** представлявано от управителя Г. Й. И., сумата 66.45 лева
(шестдесет и шест лева и четиридесет и пет) лева, представляващи направени
по делото разноски, като претенцията за разноски за разликата до 580.00 лева
отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН дружество „АСТРЕЯ 2
БГ“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление град Котел, ул.
**************** представлявано от управителя Г. Й. И., да заплати на
Национална агенция по приходите сумата 69.85 лева (шестдесет и девет лева
и осемдесет и пет стот), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
10