№ 92
гр. гр. Димитровград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200125 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г. КР. АБ. с адрес гр.Димитровград, ул.“З.З.“** вх.** ет.
** ап. **, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 21-
0254-000671/09.07.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ Димитровград, с
което за това, че на 12.06.2021г. в 20,30 часа в гр.Димитровград, на ул.“Емилиян Станев“- до
номер 15, управлява лек автомобил „*****“ с рег.№ Х **** КС, като не притежава СУМПС,
категорично отказва да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Test 5000“, издаден талон за
медицинско изследване с номер 0051336, с което за виновното нарушение на чл.150 от ЗДвП
и на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300(триста) лева, и на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000лв., а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.
Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за
незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, неустановеност на описаното нарушение. Моли да бъде изцяло
отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
1
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 12.06.2021г. полицейските служители- св.Л.Д. и св.Н.В., изпълнявал служебните си
задължения. Същите около 20,30 часа се придвижвали със служебния автомобил по ул.“З.З.“
в гр.Димитровград. Забелязали, че пред тях на същата улица, до блок №15, лек автомобил
„БМВ“ извършва маневри, за да паркира. Тъй като познавали лицето, което ползва този
автомобил и знаели, че същото е неправоспособен като водач на МПС, решили да извършат
проверка. Спрели до автомобила и установили, че в него е само водачът му и от предната
лява седалка слиза настоящият жалбоподател Г.А., когото служебно познавали от
посещения на сигнали за нарушаване на нощната тишина. Поискали документите на водача,
като такива не били представени. От справка с оперативния дежурен на полицията
установили, че жалб.А. е неправоспособен като водач на МПС и на същия не е било
издавано свидетелство за управление на МПС. Поради съмнения за употреба на наркотични
вещества, полицейските служители извикали друг полицейски служител- св.А.А., който
имал правото да извършва тестове за евентуална употреба на наркотици от страна на водачи,
с повереното му техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“. Пред него водачът А. отказал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Така му бил издаден талон за медицинско изследване №0051336, връчен в 21,20ч., с който
бил предоставен срок от 30 минути за явяване в ЦСМП-Димитровград за даване на кръвна
проба за изследване. В самия талон за изследване е описано, че водачът А. отказва проверка,
като се подписал на връченият му талон.
За констатираното нарушение, св.А.А. съставил на водача Г.А. АУАН
№390234/12.06.2021г., в който описал неправоспособност на водача и отказа на същия да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетелите по установяване на нарушението и
по съставянето на акта Н.В. и Л.Д., както и от жалбоподателя А.- без да посочва
възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно
постановление № 21-0254-000671/09.07.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково,
РУ Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.150 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалб.А. му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300(триста) лева, и на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000лв., а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 15.02.2022г.- видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващия орган
на 22.02.2022г. –видно от пощенското клеймо- т.е. в законоустановения срок.
2
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№390234/12.06.2021г., Наказателно постановление № 21-0254-000671/09.07.2021г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ Димитровград, показанията на актосъставителя
А.А., както и на свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта Л.Д.
и Н.В., които са кредитирани от съда по начин, описан по-долу, както и от останалите–
приложени по адм.-наказателната преписка и приети като доказателства по делото
документи.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№390234/12.06.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е описано правилно извършените от водача нарушения, като
описанието на установените нарушения е достатъчно ясно и разбираемо.
Показанията на разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, са категорични
относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е управлявал
автомобила, реакциите на водача и че същият е отказал да бъде тестван за евентуална
употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че тези свидетели освен в
рамките на служебните си правомощия, са изпълнявали и служебните си задължения.
Полицаите заявяват, че на жалб.А. са били разяснени процедурите за тестване за употреба на
наркотични вещества, които очевидно са били възприети, предвид факта, че водачът се е
възползвал от правото си да не желае тестване с техническо средство. Св.А. дори си спомня,
че водачът А. е заявил, че не желае да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, тъй
като бил употребил такива. Категоричен е за отказа на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества.
Останалите двама свидетели- Н.В. и Л.Д. също заявяват уверено, че са възприели маневрите
на лекия автомобил, готвещ се за паркиране. Тук следва да се отбележи, че след като едно
лице борави с лостовете за управление на едно моторно превозно средство, същото е със
стартиран двигател и се придвижва- независимо на какво разстояние, в каква посока и с
каква скорост, като това придвижване е посредством боравенето с лостовете за управление,
то тези действия неминуемо се приемат като управление на МПС.
Съобразно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
3
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“. В случая
както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложената и приета като
доказателство по делото справка за нарушител/ водач, на жалб.Г.А. е било издадено
свидетелство за управление на МПС- но на 24.06.2021г.- т.е. 12 дни след извършване на
процесното административно нарушение. Или към датата на извършването му- 12.06.2021г.,
жалб.А. е бил неправоспособен като водач на МПС. С това същият е осъществил състава на
чл.150 от ЗДвП и правилно както контролните органи, така и адм.-наказващият орган са
възприели така описаното нарушение за извършено и правилно са го отнесли към
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. В последствие правилно са го отнесли и към съответната
санкционна норма- тази на чл.177, ал.1, пр.2 от ЗДвП, която предвижда налагане на
наказание „Глоба“ от 100 до 300 лв. на всеки, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая адм.-наказващият орган е наложил най-високия размер на предвиденото наказание,
което обаче в случая се явява обосновано, доколкото са налице множество отегчаващи
отговорността обстоятелства- а именно- касае се за млад човек, който обаче е служебно
известен на полицейските органи, поради извършване на непристойни прояви, отделно от
това, самите полицейски служители заявяват, че жалб.А. им е известен с това, че не е
правоспособен като водач на МПС и че карал шофьорски курсове. Което обстоятелство се
потвърждава от справката за нарушител/водач, видно от която на жалб.А. е било издадено
СУМПС 12 дни след този случай, което от своя страна е утежняващо обстоятелство
доколкото един млад обучаващ се човек преди да е станал правоспособен вече нарушава
правилата за движение по пътищата и то още по време на обучението си за водач на МПС.
Което и обуславя налагане на най-високия размер на предвиденото наказание, което изцяло
съответства на тежестта на обществена опасност на деянието и на дееца.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители като обективни и
непротиворечиви, като дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на
служебните си правомощия и компетенции и чието внимание е било насочено в тази насока.
В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или недоброжелателност
от страна на полицейските служители или някакви мотиви, които да принудят тези
полицейски служители да възпроизведат обстановка, която не са възприели. Същите
заявяват, че след като е налице тестване на един водач или отказ на същия да бъде тестван за
4
употреба на наркотични вещества, задължително се издава талон за медицинско изследване,
в който талон водачът може да опише приема или не приема показанията на техническото
средство и пред когото стои възможността в предоставения срок да отиде до указаното му
медицинско заведение, за да даде кръв за изследване. Видно от представения талон за
медицинско изследване, водачът А. е подписал издаденият му талон, в който е описано, че
отказва да бъде тестван. Последващите действия на полицейските служители се продиктуват
единствено от поведението на водача, на който е връчен талона за медицинско изследване.
Видно от показанията на св.А.А., при посещение на водача в ЦСМП-Димитровград, от там
телефонират на полицейски служител, който трябва да отиде на място, за да бъде взета кръв
за изследване в негово присъствие. Ако водачът не се яви в ЦСМП, съответно не последва
обаждане до полицейските служители, както в случая е станало.
По отношение на второто описано нарушение, Съдът възприе същото за установено и
доказано по безспорен начин. Следва да се отбележи, че това е една възможност за всеки
един водач- да бъде тестван с техническо средство, като е предвидена възможност да откаже
такъв тест, като е налице и възможността да даде кръв за изследване. Липсва задължение
водачът да предприема каквито и да било действия, но недаването на кръвна проба или
отказът да бъде тестван с техническо средство законодателят е обвързал с ангажиране на
административно-наказателната отговорност на водача. В случая не се установи да има
нарушения в процедурата по тестване на водача за употреба на наркотични вещества- не се
спори, че същият е отказал тест с техническо средство, въпреки, че му е било предоставено
достатъчно време за изследването.
Съобразно разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, срока на явяването е до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи.
Ал.7 пояснява, че крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в
зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен
или друг превоз за отиване до него.
В случая показанията на св.А.А. са категорични в тази насока, а именно, че от мястото на
проверката до ЦСМП-Димитровград, разстоянието може да се измине пеша за около 10
минути. А на водача А. са били предоставени 30 минути.
Поради което и Съдът не намира нарушения на правата на нарушителя по отношение
предоставено време за явяване в медицинско заведение. В случая Съдът не открива
разминаване във времето, описано в АУАН и в талона за медицинско изследване.
Свидетелските показания са ясни в тази насока, а именно, че водачът след спирането му,
5
извършване на проверка, му е бил съставен АУАН и едва накрая е бил издаден талон за
медицинско изследване, което като времетраене оправдава изминалия период от време.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, Съдът не открива съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на водача до степен, в която той не
може да упражни правото си на защита в пълен обем. Ясно е описано както в АУАН, така и
в обжалваното НП, че водачът управлява МПС на посочения адрес и отказва да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от показанията на св.А.А.,
единствено служителите на „Пътна полиция“ разполагат с техническо средство за
евентуална употреба на наркотични вещества и на алкохол от водачите на МПС, като при
спиране на водач за проверка от полицейски служители от други служби, същите няма как
да проверят водача при съмнения, доколкото не разполагат с необходимото техническо
средство. Самата процедура е проведена правилно и законосъобразно, спазени са били
всички права на водача на МПС, същият не е бил поставен в невъзможност да упражни
правата си, издаден му е бил талон за медицинско изследване, подписал е същия, не се
възползвал от предоставената му възможност да даде кръв за изследване. В случая не се
откриват нарушения на правилата, по отношение описване на конкретния начин и
техническо средство, с което е можело да се извърши изследването, в случая изначално
водачът отказва да бъде тестван, а не да бъде тестван с конкретно техническо средство. При
съмнения за годността на техническото средство или верността на показанията му, е имал
възможност да даде кръвна проба, но не се е възползвал и от това си право. И както бе
отбелязано по-горе, водачът няма безусловно задължение да се подложи на тест с
техническо средство или чрез кръвна проба, но този му отказ законодателят е обвързал с
осъществяване състав на административно нарушение.
Без значение са причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка-
същите могат да са от най-различно естество, но разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не
предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е факта на
отказ да бъде тестван водача за употреба на наркотични вещества, независимо от неговото
становище, вътрешно виждане или убеждение, както и независимо от каквито и да било
други обстоятелства.
Поради което и Съдът намира проведеното административно-наказателно производство по
отношение нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за законосъобразно и правилно проведено,
без да се установяват съществени нарушения на материалния или процесуалния закон или
засягащи правото на защита на жалбоподателя. Правилно фактическата обстановка е била
отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП-
съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. Самия
текст на нарушението и санкцията предвижда адм.наказание за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Предвидените
6
наказания за така описаните нарушения са лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 24 месеца и глоба 2000лв.,
като същите са във фиксиран размер, без възможност за изменението им. Каквито наказания
по вид и размер е определил и адм.-наказващия орган.
Като цяло при издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени
процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон, при ясно
установена фактическа обстановка. Правилно са описани нарушенията- текстово и цифрово,
налице е съответствие между двете описания, както и правилно са отнесени нарушенията
към съответната санкционна норма, която в случая на първото нарушение се съдържа в
материалната такава на самото нарушение. Правилно са определени и размерите на
наложените наказания за констатираните две нарушения.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено изцяло- като законосъобразно и
обосновано.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0254-000671/09.07.2021г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ Димитровград, с което на Г. КР. АБ. с адрес
гр.Димитровград, ул.“З.З.“** вх.** ет. ** ап. **, ЕГН **********, за това, че на 12.06.2021г.
в 20,30 часа в гр.Димитровград, на ул.“Емилиян Станев“- до номер 15, управлява лек
автомобил „*****“ с рег.№ Х **** КС, като не притежава СУМПС, категорично отказва да
му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „Drug Test 5000“, издаден талон за медицинско изследване с
номер 0051336, с което за виновното нарушение на чл.150 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300(триста) лева, и на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв., а
на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки – като законосъобразно
и обосновано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7