№ 130
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500271 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261447/16.04.2024 г. от „Б. Д**“ АД, ЕИК
********* против решение № 260002/25.03.2024 г., постановено по г. д. № 620/2020 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от „Б. Д**“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.М. № ** против А. М. П. ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. К., ул. "Ген. К." № **, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 483.08 лева, представляваща санкционираща лихва за
периода 10.07.2018 г. - 13.09.2018 г., за която сума е издадена заповед № ***/******** г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. г. д. №
****/**** г. по описа на РС-К., както и законна лихва за периода 14.09.2018 г. – 24.01.2021 г.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответната част и да уважи посочените претенции.
Ответникът не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.
Предявени от „Б. Д**“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. М.М. № ** против А. М. П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. "Ген.
1
К." № **.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 483.08 лева, представляваща санкционираща лихва за
периода 10.07.2018 г. - 13.09.2018 г., за която сума е издадена заповед № ***/******** г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. г. д. №
****/**** г. по описа на РС-К., както и законна лихва за периода 14.09.2018 г. – 24.01.2021 г.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
І. по допустимостта:
Видно от приложеното ч. г. д. № ****/**** г. по описа на РС-К., на 14.09.2018 г.,
„Б. Д**“ ЕАД, ЕИК ********* е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК против А. М. П. ЕГН **********.
Издадена е заповед № ***/******** г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника А. М. П. ЕГН ********** за вземане в
размер на 27 515.64 лева - главница, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4 486.73 лева - договорна лихва, за периода
21.06.2017 г. – 13.09.2018 г.; 483.08 лева - санкционираща лихва за периода 10.07.2018 г. -
13.09.2018 г.; 120.00 лева - заемни такси, което вземане произтича от договор за кредит за
текущо потребление от 01.12.2016 г.
Депозирано възражение вх. № 11322/10.10.2019 г. по реда на чл. 414 от ГПК от
длъжника А. М. П. ЕГН **********.
Видно от писмо вх. № 10975/02.10.2019 г. от ЧСИ М. С. - Ц., рег. № ***, поканата
за доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжника А. М. П. ЕГН ********** на
27.09.2019 година.
Следователно едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е спазен от длъжника.
С разпореждане от 05.11.2019 г. е указано на заявителя „Б. Д**“ ЕАД, ЕИК
*********, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване
на съобщението.
Това разпореждане е връчено на „Б. Д**“ ЕАД, ЕИК ********* на 20.11.2019 г.
Исковата молба е депозирана пред РС–К. на 20.12.2019 г. (по пощата) – срокът е спазен.
Налага се изводът, че така предявеният иск е допустим.
ІІ. по същество:
С решение № 260002/25.03.2024 г., постановено по г. д. № 620/2020 г. по описа на
ОС – Пловдив е признато за установено, че А. М. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
К., ул. "Ген. К." № ** дължи на „Б. Д**“ ЕАД, ЕИК *********, на основание предсрочна
изискуемост на договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2016 г., следните суми:
27 515.64 лева - главница, ведно със законната лихва от 25.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 4 486.73 лева - договорна лихва, за периода 21.06.2017 г. –
13.09.2018 г.; 120.00 лева - заемни такса („разходи при изискуем кредит“), за които суми е
2
издадена Заповед № ***/********г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по ч. г. д. № ****/**** г. по описа на РС- К..
В тези части цитираното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Исковите претенции са отхвърлени за присъждане на сумата от 483.08 лева,
представляваща санкционираща лихва за периода 10.07.2018 г. - 13.09.2018 г., за която сума е
издадена заповед № ***/******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по ч. г. д. № ****/**** г. по описа на РС-К., както и законна лихва
върху главницата за периода 14.09.2018 г. – 24.01.2021 г.
Тези две претенции са предмет на въззивното производство.
1. по искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода
14.09.2018 г. – 24.01.2021 г.:
Видно от приетите писмени доказателства: договор за кредит за текущо
потребление (л. 52 - л. 53 от делото на ОС), Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление (л. 54 -л. 57 от делото на ОС), Промоционални условия по кредитна
програма „Д** П. П.“ (л. 58 - л. 59 от делото на ОС), Условия за ползване на лихвена
отстъпка по новоразрешаван кредит за текущо потребление при закупуване на
застрахователен продукт (л. 60 от делото на ОС), погасителен план и ГПР (л. 61 - л. 63 от
делото на ОС), такси по кредити за текущо потребление (л. 64 от делото на ОС), Декларация
от01.12.2016 г., подписана от А. М. П. ЕГН **********, за предоставена договорна
информация (л. 225 от делото на ОС), между страните е подписан на 01.12.2016 г. договор за
кредит за текущо потребление, съгласно който ищецът в качеството на кредитор предоставя
на ответника в качеството му на кредитиполучател кредит за текущо потребление в размер
на 28 000.00 лева.
Както вече беше посочено, с решение № 260002/25.03.2024 г., постановено по г. д.
№ 620/2020 г. по описа на ОС – Пловдив е признато за установено, че А. М. П. ЕГН
********** дължи на „Б. Д**“ ЕАД, ЕИК *********, на основание предсрочна изискуемост
на договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2016 г. главница в размер на 27 515.64
лева.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за забавено плащане върху парична
сума се дължи от момента, в който длъжникът изпадне в забава. В случая длъжникът би
изпаднал в забава в момента, в който даденият кредит стане предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е необходимо да са
налице две кумулативни предпоставки: да е налице неплащане на определен брой вноски и
предсрочната изискуемост да е надлежно обявена на длъжника, т. е. до него да достигне
волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно
изискуем.
В настоящия случай не е спорно между страните, като посочените обстоятелства
се установяват от заключението по счетоводната експертиза, че кредитът е бил надлежно
усвоен от ответника. Кредитът е бил своевременно погасяван до 28.02.2017 г., като след тази
3
дата не са извършвани каквито и да е било плащания.
Спорният въпрос е относно обстоятелството дали банката е отправила изявление
до длъжника, което да му е надлежно връчено, с което да е обявила остатъка от кредита за
предсрочно изискуем.
По делото се приети писмени доказателства: уведомление за предсрочна
изискуемост изх. № **-**-*****/******** г. и протокол за невръчено уведомление (л. 9 - л.
10 от ч. г. д. № 14847/2018 г. по описа на РС – Пловдив – приложено).
О тях е видно, че банката е изпратила уведомление до ответника за предсрочна
изискуемост на кредита, като е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава в
погасяванията. Заявено е, че от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена
главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
Уведомлението е изпратено на ответника на адрес в гр. П., ж. к. "Т."
Връчването е направено чрез частен съдебен изпълнител, като същото е връчено
по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Съгласно съставения протокол,
срокът за получаване на книжата е изтекъл на 10.07.2017 г. От протокола е видно, че адресът
в гр. П. е посетен три пъти от връчителя, като е отбелязано, че на посочения адрес живеят
други лица, както и че адресатът е непознат на живущите в жилищната сграда (входа).
Настоящата инстанция приема, че не е налице редовно връчване, тъй като
уведомлението до длъжника не е изпратено на адреса, посочен в договора.
Адресът в гр. П., на който е връчено уведомлението по реда на чл. 47 от ГПК, е
регистрираният настоящ адрес на ответника (справка от НБД „Население“ - л. 27 от ч. г. д. №
14847/2018 г. на РС – Пловдив - приложено).
В договора е посочен само постоянният адрес на ответника в гр. К. ул. "Ген. К."
№ **, като няма друг адрес за кореспонденция.
При това положение адресът в гр. К. е „последният посочен от
кредитополучателя адрес“, съгласно чл. 21 от Общите условия на банката за предоставяне
на кредити за текущо потребление (л. 14 от ч. г. д. № 14847/2018г. на РС – Пловдив –
приложено), на който е следвало да се извърши уведомяването на длъжника.
В съдебно заседание на 25.01.2021 г., в присъствието на ответника А. П., от
страна на банката е направено волеизявление, че счита задълженията за главница по
договора за кредит за предсрочно изискуеми.
Предвид личното явяване на ответника в съдебно заседание, то волеизявлението
от страна на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до него и е
произвело своето действие. Следователно е осъществена и втората предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит.
Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
4
не е надлежно упражнено преди подаването на заявлението, но упражняването на това право
се осъществи в самото исково производство, не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, трябва да
бъде съобразен от съда при определяне на дължимите суми.
Както вече беше посочено, в настоящия случай изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е направено в открито съдебно заседание от
25.01.2021 г., в присъствието лично на ответника, с оглед на което изявлението е породило
правни последици в момента на неговото отправяне и достигане до ответника.
Към тази дата е налице просрочие с повече от 90 дни, което е основание да бъде
обявен целия непогасен остатък от главницата за предсрочно изискуем, съгласно чл. 18. 2. от
Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Следователно процесната главница се дължи ведно с обезщетение за забавено
плащане от 25.01.2021 г.
При това положение претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
плащане за периода 14.09.2018 г. – 24.01.2021 г. се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
2. за искането за присъждане на сумата от 483.08 лева:
В открито съдебно заседание на 18.09.2023 г., в отговор на поставен въпрос,
вещото лице е заявило, че за периода от 10.07.2018 г. до 13.09.2018 г. (датата на изготвяне на
извлечението от сметка) дължимата санкционна лихва би била в размер от 483.08 лева.
Но лихва се дължи от момента на предсрочната изискуемост.
В случая намира приложение т. 2 от ТР № 3/27.03.109 г., постановено по т. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Както вече беше аргументирано, предсрочната изискуемост е настъпила на
25.01.2021 г.
Следователно не се дължи сума в размер от 483.08 лева, представляваща лихва за
периода от 10.07.2018 г. до 13.09.2018 г.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/25.03.2024 г., постановено по г. д. №
620/2020 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от „Б.
Д**“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.М. № **
против А. М. П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. "Ген. К." № **, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 483.08 лева, представляваща
санкционираща лихва за периода 10.07.2018 г. - 13.09.2018 г., за която сума е издадена
заповед № ***/******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, по ч. г. д. № ****/**** г. по описа на РС-К., както и за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода 14.09.2018 г. – 24.01.2021 г.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6