Решение по дело №147/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260011
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20203600900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260011

гр. Шумен, 08.04.2022 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 147 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по депозирана искова молба от В.В.С. ЕГН ********** чрез адв. Г.Й.Й. от АК – Со- фия със съдебен адрес *** срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.. Ищцата твърди, че на 02.11.2018 г., в гр. Шумен, на пешеходна пътека, намираща се на кръстовището на бул. „...“ и ул. „..., Б.О.И.при управление на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ... блъска пресичащата от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходка В.В.С.. ПТП е настъпило на пешеходната пътека, като постра- далата е блъсната малко преди да стъпи на тротоара. Вследствие на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на ацетабулума; контузия на главата и разкъсно-контузна рана на окципиталната област на главата. Ищцата по спешност е била подложена на оперативна интервенция. Поради изключително тежките и многобройни травми по цялото тяло, в първите дни, пострадалата е била неподвижна. След изписването й от болницата, през първите 7 месеца, ищцата се е нуждаела от помощта на близките си за задоволяване на битовите и ежедневните й нужди. Поради получената травма в областта на главата, в първите 3-4 седмици ищцата е изпитвала често главоболие придружено със световъртеж. Към настоящия момент ищцата е ограничена в движенията си и почти не се движи, а когато се налага да се придвижи задължително ползва придружител и помощта на патерици.

            За МПС управлявано от Б.О.И.е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в за- страхователна полица № BG/30/118002492750 със срок за валидност от 29.08.2018 г. до 28.08.2019 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответ- ното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди, като е представила документите, с които разполага. По повод на образува- ната щета, застрахователят, едностранно, без подписано споразумение, е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 11 000.00 лв. Ищцата не е съгласна с определе- ната от застрахователя сума, счита, че справедливото обезщетение, за претърпени- те от нея неимуществени вреди, предвид получените травми е в размер на 50 000.00 лв. С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в раз- мер на 39 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 06.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

            „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изрично заявява, че не оспорва нали- чието на застрахователно правоотношение, касаещо посочения лек автомобил, по силата на застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Но оспорва пре- дявените от ищеца искове, поради тяхната неоснователност и недоказаност. Оспор- ва твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Счита, че описаните в исковата молба травми не са причинени в резултат на ПТП. Размерът на претенция- та за неимуществени вреди е неоправдано завишен и прекомерен. Направено е въз- ражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че ищцата не се е движела по пешеходната пътека, облечена е била в тъмни дрехи, навлязла е вне- запно, при ограничена видимост на платното и не се е съобразила с приближаващи- те МПС.

            От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            С влязло в сила на 26.03.2020 г. Решение № 138 от 10.03.2020 г. на Шуменския районен съд, постановено по АНД № 290/2020 г. по описа на съда, Б.О.И.е признат за виновен в това, че на 02.11.2018 г. в гр. Шумен на кръстовището на бул. „...“ и ул. „..., при управляване на МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ...нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна  повреда  на В.В.С. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник, обусловено от фрактура на главулечна ямка (ацетабулум) на таза в ляво за срок по-голям от един месец – средно за 12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 200.00 лв.

Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ...към датата, на която е осъществено процесното ПТП - застрахователна полица № BG/30/118002492750 със срок за валидност от 29.08.2018 г. до 28.08.2019 г.  (кон- стативен протокол за ПТП с пострадали лица – л.8-9).

По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение и от допълнителните разясне- ния на вещите лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че на 02.11.2018 г. около 22.40 ч. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ... управляван от Б.О.И.се е движел през тъмната част от денонощието по бул. „...“ в гр. Шумен в западна посока (към Руски паметник) със скорост 42.19 км./ч. Времето е било облачно, видимостта е била добра, поради светещо улично осветление. Пътното платно на булеварда е било сухо, без неравности с ширина 14 метра, двупосочно, разделено на 4 ленти, с наклон нагоре по посока на движението 5.5%. Непосредствено преди кръстовището с ул. „...“ има изградена пешеходна пътека с широчина 2.5 метра, която пресича булеварда по цялата му широчина, обозначена с маркировка М8.1 тип „зебра“ в бял цвят и с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. По посока на движение на лекия автомобил, преди навлизане в кръстовището с ул. „..., има въведено ограничение на максималната скорост до 30 км./ч., сигнализирано с пътен знак В26. При навлизане на автомобила в кръстовището с ул. „..., водачът се е движел  в лявата от двете ленти за движение. В същият момент от ляво на дясно на посоката на движение на автомобила е започнала да пресича пешеходката В.В.С. – 70 годишна, като същата е дърпала количка с две колела. Пешеходката е пресичала в близост до пешеходната пътека, на около 2.95 м. от източната й страна, като се е движела по продължението на тротоара в посока от гара Шумен към магазин Билла (от юг към север). Водачът на автомобила възприема със закъснение пешеходката и незабавно реагира с употреба на спирачки, но не успява да предотврати удара, като в процеса на намаляване на скоростта пешеходката е ударена с предната дясна част на автомобила. От удара пешеходката е била отхвърлена на предния капак, като при преустановяване на движението пада пред автомобила. След удара автомобилът се установява с предната част на разстояние 1.3 метра от източния край на пешеходната пътека (преди пешеходната пътека). Ударът е настъпил извън пешеходната пътека: на 2.95 метра преди източния й край и на 9.5 метра от левия край на платното за движение между предната дясна част на автомобила и дясната страна на пострадалата.  

Причината за настъпването на ПТП са неправилните действия на водача на лекия автомобил, който се е движел към обозначената и сигнализирана пешеходна пътека с превишена и технически несъобразена скорост, при която не е могъл да спре за да пропусне пресичащата платното за движение пешеходка и е осъществил удар с нея. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди ПТП е била 42.2 км./ч., като в случая се е отразила на механизма, на настъпването на ПТП. При движение с максимално разрешената скорост в участъка 30 км./ч. водачът би могъл да спре и да избегне удара с пешеходеца. ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът е бил внимателен и е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила или се е движел с максимално разрешената скорост от 30 км./ч. В район на ПТП не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на автомобила и водачът е имал пряка видимост към пресичащата пешеходка на разстоянието осветявано от късите светлини на фаровете – 50 метра. В същото вре- ме пешеходката не е имала възможност да възприеме автомобила като опастност при предприемане на пресичане на булеварда.

В съдебното заседание, вещото лице допълни, че дори пешеходката да се е движела по пешеходната пътека, при движение на автомобила със скорост 42.2 км./ч. ударът е нямало да бъде избегнат. В този случай ударът е щял да стане на пешеходната пътека, но нямало да бъде избегнат. Налице е закъсняване в реакцията на шофьора и това е причината за удара. При движение със скорост от 30 км./ч., МПС е щяло да спре преди мястото на удара.

В резултат на ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: една разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата, тилно в дясно и фрактура на таза в областта на левия ацетабулум. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка. След хоспитализацията на пострадалата е било проведено консервативно лечение, като още при постъпва- нето в болницата е поставена на леглови режим. Под анестезия и под рентгенов контрол е извършена закрита репозиция с директна скелетна екстензия през голе- мия пищял на левия долен крайник. Това е оперативна интервенция, при която се извършва наместване на крайника. Била е поставена екстензия, т.е. противотежест. От коляното са направени два отвора, през тях се поставя скоба на която има въже и се поставя противотежест, която тегли крайника и не му позволява да се измести бедрото, а да стои в правилно анатомично положение.. При изписването й от болницата на 13-тия ден след ПТП й е бил назначен режим на легло за срок от още 30 дена, след което да не натоварва крайника 90 дни. Етапите на лечението са екс- тензия, леглови режим и раздвижване. Не е провеждано динамично проследяване на състоянието на ищцата след изписването й от болницата. Не е била рехоспита- лизирана за рехабилитация. По данни на ищцата, тя сама се е раздвижвала. От извършен в гр. София контролен преглед е видно, че към 22.01.2019 г. фрактурата все още е неконсолидирана. В наличните медицински документи не са налице дан- ни за развитие на усложнения при протичане на оздравителния процес. С оглед на това възстановителния период при този вид фрактура на ацетабулума е около 12 месеца. Най-силни са били болките, които пострадалата е изпитвала през първия месец след претърпяното ПТП след което при липса на регистрирани усложнения в оздравителния процес същите би следвало постепенно да започнат да намаляват и отзвучават.

В конкретния случай легловият режим създава допълнителни неудобства, тъй като изисква всички дейности по болногледане, обслужване, хранене, тоалет и др. да се извършват в леглото и ищцата е била зависима изцяло от чужда помощ. Помощ е била необходима и в процеса на раздвижване.

Към настоящият момент фрактурата на левия ацетабулум е напълно консо- лидирана. Активните и пасивни движения в лявата тазобедрена става са възстано- вени. По данни на ищцата, тя изпитва непостоянни болки в лявата половина на таза, засилващи се нощем, при лягане на лявата й страна, при промяна на времето и при продължително ходене.

Ищцата страна от различни хронични заболявания, но те не са се отразили негативно на оздравителния процес.

От представените по делото писмени доказателства (уведомление от застра- хователя изх. № 522 от 07.02.2020 г.) се установява, че ищцата е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие и въз основа на това застрахова- телят е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 11 000.00 лв. сумата е приведена по банковата сметка на ищцата с преводно нареждане от 06. 02.2020 г.

            С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

            Исковете са допустими, разгледани по същество са основателни, поради следните съображения:

            Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

            В конкретния случай е безспорно, че на 02.11.2018 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Б.О.И., при което е причинена средна телесна повреда на В.В.С.. Наказателното производство е приключило с влязло в сила решение по чл.78а от НК. Това решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено по значение на влязла в сила присъда. В този смисъл т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК, то е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Б.О.И., за понесените от ищцата неимущетвени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претър- пяла неимуществени вреди.

Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „Фолксваген“, мо- дел „Голф“, с рег. № ... обективиран в застрахователна полица № BG/30/ 118002492750 със срок за валидност от 29.08.2018 г. до 28.08.2019 г. 

Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използва- нето на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомо- била на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се нами- ра автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са уста- новени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основа- ние за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена по- следица от поведението на застрахования водач.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резул- тат от страна на В.В.С., която не се е движела по пешеходната пътека, в тъмната част от денонощието облечена е била в тъмни дрехи, по неосветената част на платното за движение, което е осуетило възможността водачът на МПС да реагира своевременно и адекватно.

Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, не- говите конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреж- дането. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказа- телства се установява, че поведението на ищцата не е съобразено с  разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, като тя не е пресичала пътното платно по  пешеходната пътека. Но това нейно поведението не е допринесло за настъпването на ПТП. Видно от заключението на комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, причината за настъпването на ПТП са неправилните действия на водача на лекия автомобил. Скоростта на движение е била 42.2 км./ч. вместо разрешената в този участък скорост от 30 км./ч., водачът е  закъснял с реакцията си и не е могъл да спре без да предизвика удар при тази скорост на движение. Дори пешеходката да се е движела по пешеходната пътека, при скоростта, с която се е движел автомобила, това би променило само мястото на удара, който е щял да стане на самата пешеходна пътека, но нямаше да бъде избегнат. ПТП е било предотвратимо, ако водачът  се е съобразил с установеното в участъка ограничение на скоростта от 30 км./ч.

Тъмните дрехи на ищцата също не са допринесли за ПТП, тъй като видимостта към пешеходната пътека, предвид работещото улично осветление, е била добра. Ако водачът е внимавал и е наблюдавал пътното платно, той е щял да забележи пешеходката при осветяването й от включените късите светлини на авто- мобила, на 50 м. пред него и да реагира своевременно с аварийно спиране в опас- ната зона от 24.5 м. при скорост на движение от 42.2 км./ч.

Предвид гореизложеното, ищцата не е допринесла с поведението си за при- чинените й вреди.

По отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение за неиму- ществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,  следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкрет- ните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 70 години. Оздрави- телният процес е протекъл без усложнения, но е продължил около 12 месеца, като част от него (33 дни) пострадалата е прекарала на легло неподвижно с поставена екстензия. Получената травма е причина за интензивни болки, които са били най-силни през първия месец и след това постепенно са започнали да намаляват. Ищцата за продължителен период от време е била напълно зависима от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ са създали дискомфорт и не- гативни психични изживявания, тъй като е бил драстично нарушен обичайния начин на живот, на пострадалата. На тази основа, с оглед и на социално-икономи- ческите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата), включително протичащите инфлационни процеси през последна- та година, съдът приема за справедливо на В.В.С. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 50 000.00 лв. С оглед на това претенцията на ищцата за обезщетение на претърпените от нея неимуществените вреди, предвид изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 11 000.00 лв., е основател- на и доказана и следва да се уважи изцяло в искания размер от 39 000.00 лв.

Относно акцесорната претенция за законна лихва.

Ищцата претендира на основание чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 и във вр. с чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ, присъждането на законна лихва върху исканите обезщете- ния от датата на която застрахователят е изплатил сумата от 11 000.00 лв. – 06.02. 2020 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетенията.

В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за пре- търпените от него вреди (чл.45 он ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е вторично спрямо правото на увреде- ния, произтичащо от деликта, поради, което застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за забава върху нея до датата на изплащането му.

Чл.429, ал.1, т.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непо- средствен резултат от застрахователното събитие. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за застраховател- ното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.

            В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.

            В хода на процеса не са представени доказателства, от които да се установи, че застрахования деликвент е уведомил застрахователя за настъпилото застрахова- телно събитие. Но от представените по делото доказателства безспорно се устано- вява, че увреденото лице е уведомило застрахователят на 20.09.2019 г. На 06.02.20 20 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на ищцата. С оглед на това и на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищцата отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава за претендирания от нея период. Следователно претен- цията на ищцата за законна лихва, считано от 06.02.2020 г. до окончателното изпла- щане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.

Относно разноските по делото.

Независимо от изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството, че тя не е представила доказателства за извър- шени от нея разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение.

По делото е представен, сключеният между ищцата и процесуалния й пред- ставител, договор за правна защита и съдействие от 11.01.2022 г. с който е уговоре- но адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за оказаната от адвоката без- платна правна защита и съдействие. Сключеният между ищцата и процесуалния й представител договор е в противоречие с разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в която императивно е определен начина по който се формира адвокатското възнагражде- ние в случаите, когато адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие. Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнагражде- ние на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес, с оглед правната и фактическа сложност на делото и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на упълномощаването на адвоката – 16.11.2020 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител, адвокатско възнаграждение в размер на 1 700.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 560.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София,  ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.да заплати на В.В.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 39 000.00 лв., представляваща част от дъл- жимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени- те болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 02.11.2018 г., причинено от Б.О.И., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ...на основание застрахователна полица № BG/30/118002492750 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2020 г. до окончателното й заплащане,

Осъжда „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София,  ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.да заплати на адвокат Г.Й. *** с адрес на кантората в гр. София, бул. „....“, № 85, ет.2, ап.6 сумата от 1 700.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата В.В.С.безплатна адвокатска помощ.

Осъжда „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София,  ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на  1 560.00 лв.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: