№ 8559
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110164800 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. М. М. срещу ****, с която са предявени
при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени помежду
си искове за признаване за установено, че клаузата в Договор за паричен заем №
****/21.06.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
268.20 лв., е нищожна, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност;
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; евентуален иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и
кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 268.20 лв. – платена без основание такса за
експресно разглеждане по Договор за паричен заем № ****/21.06.2022 г., ведно със
законната лихва от 27.11.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че с ответника /с предишна фирма ****/ са сключили Договор за
паричен заем № ****/21.06.2022 г., по силата на който му била предоставена в заем сума в
размер на 1 300 лв., при ГПР 49.70 % и лихвен процент 40.99 % , като лихвата за срока на
договора възлизала на 43.80 лв., а задълженията по договора трябвало да бъдат погасени в
срок до 21.07.2022 г., като в договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането
1
от него на такса за експресно разглеждане в размер на 268.20 лв. Излага, че е платил всички
задължения по договора, включително и таксата за експресно разглеждане. Релевира
възражения за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Сочи,
че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посочен е грешен ГПР, защото
таксата за експресно разглеждане не е включена като разход по кредита. Навежда
възражение за противоречие на процесната клауза със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото таксата в действителност е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Счита, че клаузата относно таксата за експресно разглеждане умишлено подвежда
потребителя в заблуждение относно посочения ГПР, което е заблуждаваща търговска
практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора, поради което е налице неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Възразява, че договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като заобикалянето е постигнато чрез уреждането на експресното разглеждане
като допълнителен пакет услуги, за което се начислява и събира възнаграждение, при
положение че всъщност не се касае за плащане на услуги, а за прикрити разходи по кредита,
с които се надхвърля допустимия от закона максимален размер на ГПР. Релевира
възражение за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане и поради
накърняване на добрите нрави, защото чрез нея се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва, с което се нарушава основният правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване. Счита, че платената от него сума въз основа на
нищожната клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен по
реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № ****/21.06.2022 г., по който той е предоставил
на ищеца сумата от 1 300 лв. за срок от 30 дни, а последният се задължил да върне на
21.07.2022 г. сума в общ размер на 1 612 лв., включваща освен главницата, но също
договорна лихва в размер на 43.80 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 268.20 лв. Излага, че на 26.06.2022 г.
ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора, като е заплатил на дружеството сума
в общ размер на 1 575.50 лв., с която е погасил следните задължения: 1 300 лв. – главница
по кредита; 7.30 лв. – договорна лихва, намалена поради предсрочното погасяване; 268.20
лв. – такса за бързо разглеждане. Сочи, че ищецът доброволно е кандидатствал за отпускане
на кредита, като е попълнил желаните параметри, включително желанието да ползва
услугата за експресно разглеждане на кредита, и е одобрил Общите условия на ответника,
като към договора се прилагат и Специални условия. Оспорва таксата за експресно
разглеждане да е нищожна. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит е
предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит –
възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на
кредита, и ищецът е имал възможност да се откаже. Счита, че ГПР е формиран изцяло в
съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да
2
подлежи на включване в него, след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима
за самостоятелна услуга, която не касае усвояването или управлението на кредита, а се
предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на
услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 11.04.2024 г. е допуснато увеличение на размера на
осъдителния иск до пълния размер на вземането от 268.20 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на клауза от договор за кредит, предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на такса за допълнителна услуга, и кумулативно
съединен с тях иск за връщане на платената въз основа на нищожната клауза парична сума.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на клаузата, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата поради
противоречие на закона, включително поради неравноправност, и само в случай на неговото
отхвърляне следва да бъдат разгледани последователно другите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между
страните на Договор за паричен заем № ****/21.06.2022 г. с посоченото съдържание и
твърдяното противоречие на договора и на процесната клауза със закона, включително
твърдяната неравноправност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, а в
тежест на ответника е да докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена.
В случая с Определение № 10359/07.03.2024 г. е обявено за безспорно сключването
между страните на Договор за паричен заем № ****/21.06.2022 г., по който ответникът е
предал на ищеца в заем сумата от 1 300 лв. за срок от 30 дни, при посочен ГПР 49.70 %,
включващ само договорната лихва, а ищецът се задължил да върне сума в общ размер на 1
612 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 43.80 лв. и такса за експресно
разглеждане в размер на 268.20 лв.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
3
Страните са уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на договора за
кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от договора, че преди
отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради
което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
Съгласно т. 4 от Общите условия на договора за кредит кредиторът се задължава да
даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок
от 7 календарни дни, считано от получаването му, а според т. 4.2. от същите кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя изрично да заяви получаването на
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за
отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до
15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4.3., когато искането за отпускане на кредит
постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден, но кредиторът не може да бъде отговорен за
забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя
/например при изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни
услугата в първия възможен момент. Според т. 4.4. за заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит, като тя е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е
включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница, а в т. 4.5. е предвидено, че
допълнителната услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на
сумата по заявения кредит и не увеличава шансовете на кредитополучателя да получи такъв.
В случая е установено поемането от ищеца на задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 268.20 лв.
Независимо от формалното посочване в договора за кредит, че бързото разглеждане
представлява допълнителна незадължителна услуга, от съдържанието на уговорките е
видно, че се касае за такса във връзка с действия по усвояването на кредита. Съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК обаче кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно клаузите,
предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане, влизат в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място, таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, е част от общия разход по кредита и следва
да бъде включена при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
4
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая в Договора за кредит изрично е посочено, а и не е спорно между страните, че ГПР не
включва таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане, като каквато кредиторът се е опитал да очертае таксата
за бързо разглеждане в изготвените Общи условия. Следователно посоченият в договора
ГПР не включва всички действителни разходи – включва само възнаградителната лихва, но
не и таксата за бързо разглеждане. Поради това съдът намира, че е налице противоречие на
сключения договор с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и
това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР същевременно представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не
позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Въпреки изричните указания до
ответника, че следва да докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена и че не
сочи доказателства за това, той не е ангажирал съответни доказателства. Същевременно
данни за индивидуално уговаряне на клаузата не могат да се почерпят и от самия договор,
който е сключен при общи условия, чрез използване на средства за комуникация от
разстояние и е очевидно типизиран. Щом клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП те я нищожна.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
от ищеца основания за нищожност на процесната клауза.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищеца е да докаже извършена от него в полза
на ответника престация на определено благо – заплащане на парична сума в размер на
268.20 лв. като такса за бързо разглеждане по процесния договор, и получаване на сумата от
ответника, а в доказателствена тежест на последния при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което в случая
5
предполага да установи наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на Договор за паричен заем № ****/21.06.2022 г. и включващо в съдържанието си
валидна клауза за такса за бързо разглеждане в размер на 268.20 лв..
В случая с Определение № 10359/07.03.2024 г. е обявено за безспорно заплащането
от ищеца на ответника на задълженията по договора, включително на сумата от 268.20 лв. –
такса за експресно разглеждане. Основателността на иска за прогласяване на клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на таксата за нищожна, неминуемо налага извод, че
плащането на сумата от 268.20 лв. е извършено при начална липса на основание, поради
което тя следва да бъде възстановена на ищеца.
По изложените съображения осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло, като
върху сумата от 268.20 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски по
делото, възлизащи на сумата от 100 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Й. М. М., ЕГН ***, с адрес: ****,
срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че клаузата в Договор за
паричен заем № ****/21.06.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 268.20 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие
на закона – на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и поради неравноправност по смисъла
на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
Й. М. М., ЕГН ***, с адрес: ****, следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 268.20 лв., представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане по Договор
за паричен заем № ****/21.06.2022 г., ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Й. М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
6
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7