№ / .02.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 64 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на В.Б.С. от гр. Варна срещу постановеното по НАХД № 4000/2020 година по описа на Районен съд - Варна, Решение № 260516/04.12.2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000788 от 11.09.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че въззивното решение не съдържа ясни мотиви по наведените с въззивната жалба твърдения. Твърди, че въззивният съд е направил неправилен извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила. Твърди, че деянието не е извършено, поради което не следва да носи административнонаказателна отговорност. В условията на евентуалност счита, че е приложим института на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, Х касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по В.Б.С. от
гр. Варна срещу Наказателно постановление № 23-0000788 от 11.09.2020 година на
началника на Областен отдел, „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което е
наказан за извършено нарушение по чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП), вр. чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент 165/2014 от 4 февруари
2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
(Регламент 165/2014 година) затова, че на 29.06.2020 година, 10.13 часа, на път Варна –
Добрич, след отбивката за с. Изворско, в посока гр. Варна управлява автомобил
кат. № 3, марка „Рено“, с рег. № В ** **РТ, с прикачено ремарке с рег. № В **
**ЕК не е представил
всеки ръчен запис
и разпечатка за периода от 09,52 часа на 04.06.2020 до 04,16 ч. на 05.06.2020.
От фактическа страна от въззивният съд е установено, че на 29.06.2020 година, около 10,13 часа, на пътя гр. Добрич – Варна, посока гр. Варна, след отбивката на с. Изворско е извършена проверка на влекач, марка „Рено“ от категория № 3, с регистрационен № В ** **РТ, с прикачено полуремарке с регистрационен № В ** **ЕК, управляван от В.Б.С. от гр. Варна. Видно от показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел З. Д. Ю., инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, водачът С. не е представил при поискване всички ръчни записи и разпечатки от аналоговия тахограф, удостоверяващи неговите дейности за периода 04.06.2020 година, 09,52 часа до 05.06.2020 година, 04,16 часа, с което прави невъзможна проверката на времето за управление и почивки.
Настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е приел, че в хода на административнотонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление нарушението е описано много ясно. Посочено е, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, като водачът С. не е представил ръчни записи и разпечатки за периода 04.06.2020 година, 09,52 часа до 05.06.2020 година, 04,16 часа. В акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и това е мястото на извършване на проверката, защото в хода и не са представени документите по чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози.
Задължение на всеки водач на превозно средство,
на което е монтиран аналогов тахограф, е да представи, по искане на оправомощен
служител на контролен орган,
всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28
дни, арг. чл. 36, § 1, б. iii) от Регламент 165/2014 година.
В хода на административнонаказателното
производство е представено Удостоверение за дейности, от което е видно, че за
периода за периода от 08,00 часа на 04.06.2020 година до 08,00 часа на
05.06.2020 година водачът е бил в почивка, но не е направил запис за това,
каквото е задължението му по чл. 34, § 1 от Регламент 165/2014 година, като не
е необходимо водачите да представят формуляри, свидетелстващи за действията им
във времето, когато не са били в превозното средство, арг. чл. 34, § 1, попр.
С1.
С оглед на изложеното настоящият състав намира,
че водачът С. не е изпълнил задължението си ръчно да впише периода на почивка.
С деянието си С. е осъществил състава на нарушението по чл. 93в, ал. 17, т. 3
от Закона за автомобилните превози.
Въззивният съд неправилно е приел, че тахографът
е дигитален и е приел, че нарушената разпоредба е на чл. 36, § 2 от Регламент
165/2014 година, каквато е и посочената в наказателното постановление нарушена
разпоредба. Нарушението, установено от настоящата инстанция, обаче, не е
съществено, тъй като разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за
автомобилните превози съдържа всички съставомерни елементи. Нарушението би било
съществено само ако санкционната разпоредба е бланкетна и запълващата
съдържанието и разпоредба не е посочена правилно в текстото и цифрово
изражение.
Съдът не споделя разбирането на касационния
жалбоподател, че нарушението следва да се квалифицира по чл. 105, ал. 3 от
Закона за автомобилните превози. Само при липсата на санкционна разпоредба,
съдържащи конкретни признаци на деянието би била приложима бланкетна разпоредба
на 105, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.
Наложеното административно наказание е в размера, предвиден в чл. 93в, ал. 17 от Закона за автомобилните превози. В Приложение № 16 към чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 година за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, деянието по чл. 36, § 1 от Регламент № 165/2014 година ЕС е квалифицирано, като много сериозно нарушение, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260516/04.12.2020 година, постановено по НАХД № 4000/2020 година по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.