Решение по дело №324/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260177 / 19.2.2021г.

гр. Перник, 19.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 324 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу В.И.Н., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 943.26 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 6, находящ се в гр. Перник, *****, от които главница в размер на 848.39 лева за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г.вкл,, и 94.87 лева – обезщетение за забава за периода от 10.05.2016 г. до 26.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 30.06.2011 г. от В.И.Н., договор от 13.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, удостоверение за наследници на С.Г.В. и удостоверение за наследници на И.Н.В..

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. Л. С.. В срока по чл. 131 от ГПК последният е депозирал писмен отговор, в който исковите претенции са оспорени по основание и размер. Посочено е че сумите са неправилно изчислени и завишени. Оспорва се извлечението от сметка и редовността на воденото от ищеца счетовдство. Поддържа се, че до имота не е доставяна топлинна енергия с необходимото качество и че същата не е отчитана правилно. Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника като се твърди, че липсват доказателства същият да е собственик респективно ползвател на имота. В тази връзка е представена справка от Агенция по вписванията. Прави се възражение за погасяване по давност на сумите.

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.  

В съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника адв. С. счита исковете за неоснователни и недоказани, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5405/28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 7586/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника, който е депозирал възражение.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представен по делото договор от 13.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че имот с адрес гр. Перник, *****, ап. 6 е продаден на И.Н.В., с ЕГН: ********** на 13.11.1990 г. От удостоверение за наследници на последния се установява, че е починал на 16.02.2007 г. като е оставил за свои наследници съпругата си С.Г.В. и сина си – ответника В.И.Н.. От своя страна С.Г.В. е починала на 07.03.2011 г., видно от удостоверение за наследници на същата, като е оставила свой наследник сина си – ответника В.И.Н..

Видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 30.06.2011 г. от В.И.Н. последният е декларирал еднолична собственост върху имот с адрес гр. Перник, *****, ап. 6 с придобивно основание наследство. 

От справка от Агенция по вписванията се установява, че през 2011 г. В.И.Н. се е разпоредил със свой имот в с. Люлин, общ. Перник.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 218/11.09.2001 г.  Налице е и договор № 97 между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г., както и договор № 76 от 01.09.2017 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 848.39 лева и съвпада с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 848.39 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 10.05.2016 г. до 26.03.2018 г. е в размер на 94.87 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. В тази връзка общият размер на дължимите суми възлиза на 943.26 лева. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. 

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 5405/28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 7586/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 30.06.2011 г., договор от 13.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, удостоверение за наследници на С.Г.В. и удостоверение за наследници на И.Н.В./ следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на бащата на ответника – на 13.11.1990 г. Както бащата, така и майката на ответника обаче са починали преди процесния период като техен единствен наследник е именно синът им. В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е изключителен собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му. Относно справката от Агенция по вписванията, то от същата е видно, че ответникът се е разпоредил с имот в с. Люлин, общ. Перник, а не с процесния имот. В тази връзка ответникът следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.

Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7586/2019 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 27.11.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода от 01.03.2016 г. до 30.09.2016 г.

Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, в размер на 848.39 лева, погасени по давност са главници на обща стойност 120.84 лева, начислени за периода от 01.03.2016 г. до 30.09.2016 г. вкл. Остават като дължими главници за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на общо 727.55 лева, до който размер исковата претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за периода от 10.05.2016 г. до 26.03.2018 г. в размер на 94.87 лева, погасени по давност са обезщетения за забава на обща стойност 21.03 лева, начислени за периода от 10.05.2016 г. до 26.03.2018 г. вкл. върху съответните главници. Остава като дължимо обезщетение за периода от 01.12.2016 г. до 26.03.2018 г. върху съответните месечни плащания в размер на общо 73.84 лева, до който размер исковата претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.  

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 7586/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да бъде присъдена сумата от 63.72 лева.

По разноските в производството по гр.д. № 324/2020 г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева държавна такса, 140 лева – възнаграждение за особен представител, 350[1] лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 15 лева – съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 535.25 лева.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 801.39 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 6, находящ се в гр. Перник, *****, от които главница в размер на 727.55 лева за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл., и 73.84 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 26.03.2018 г. вкл. върху съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7586/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 141.87 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 943.26 лева, от които 120.84 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 848.39 лева и 21.03 лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 94.87 лева относима към съответните главници, поради погасяване на претенциите в отхвърлената част по давност.

ОСЪЖДА В.И.Н., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 63.72 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 7586/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 535.25 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7586 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА