Определение по дело №361/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260095
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           

                  /21.10.2020 г., гр. Провадия

 

Провадийски районен съд, II състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                           Районен съдия: Елена Стоилова 

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 361/2020г. по описа на ПРС, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.Я.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу К.М.Т. с ЕГН **********, с адрес ***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, насрещен иск и отговор на насрещния иск като на основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на      02.12.2020 год. от 13:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

ДОПУСКА на страните по двама свидетели при режим на водене за съдебното заседание.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия, отдел Дългопол и Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора да изготвят социален доклад по случая, който да представят по делото в срок до 3 дни преди насроченото по делото заседание.

ДА СЕ НАПРАВИ справка от ТД на НАП гр.Варна относно сключени трудови договори от ответника и подаване на данъчни декларации като самоосигуряващо се лице и справка от ТД на НОИ гр.Варна за получавани доходи от ответника за периода м.01.2020г. до деня на изготвяне на справката.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:  

Страните живели на съпружески начала повече от 10 години. От съвместното им съжителство се родили децата М. С.Я., с ЕГН **********, родена на *** год. и С. С.Я., с ЕГН **********, роден на *** год.. В началото отношенията между страните били добри, имали незначителни конфликти, които преодолявали. Така било до началото на 2020г., когато молителят забелязал, че ответницата ставала потайна и непрекъснато говорела по телефона, като казвала, че говорила с майка си.

На 05.05.2020г. ответницата отново говорела по телефона като майката на молителя й взела от ръцете мобилния апарат и го дала на молителя. Той видял, че ответницата е говорила с бившия си приятел от с.Пет могили, че са си разменяли съобщения, от които той разбрал, че ответницата често е оставяла телефона си включен, за да може приятеля й да чува какво си говорят страните, че са говорили обидни думи за молителя и майка му. Молителят ударил на ответницата шамар. На другия ден се обадил на майка й и й разказал за случилото се, майка й казала, че ще говори с ответницата да прекрати връзката си.

На следващия ден майката и брата на молителката отишли в дома й в с.Цонево и я прибрали в дома си в с.Пет могили, като децата останали при молителя. Те се притеснили , че майка им ги изоставила. Децата били свикнали с дома на молителя, тъй като израснали там. Майката на молителя и сестра му му помагали в грижите за децата.

Молителят твърди, че има малко камионче, с което извършва транспортни услуги.

Иска се предоставяне на родителските права по отношение на децата на молителя, като на майката се определи режим на личен контакт с тях. Определяне на местоживеенето на децата при молителя на адрес с.Цонево, ул.“Седемдесет и пета“ № 38. Осъждането на майката да заплаща на децата си чрез техния баща месечна издръжка в размер на 155 лева на всяко едно от тях считано от деня на предявяване на исковата молба с падеж 1 -во число на текущия месец.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който е обективиран и насрещен иск.

В него той заявява, че иска е допустим, но основателен. Признава се, че страните са живели на семейни начала около 10 години в дома на молителя в с.Цонево и че имат две общи деца М. Я. и С. Я.. Твърди се, че докато са живели заедно ответницата се е грижела за децата и домакинството. Молителят нямал постоянна работа и доходи, дължал пари на различни хора. Затова след майчинството ответницата започнала да работи на постоянна работа и да осигурява основно доходите на семейството. Тя заплащала разходите за домакинството и гледала децата, водила ги на училище, когато молителя го нямал.

По искане на молителя ответницата изтеглила кредит в размер на 10 000 лева от банка ДСК, за да може той да си върне дълга към лице на име Атанас.

Твърди се, че често молителя е тормозел ответницата, бил груб с нея. През м.май 2020г. той й нанесъл побой, след който тя решила да го напусне, искала да вземе и децата със себе си, но молителя ги настроил срещу нея и майка й.

Ответницата твърди, че децата й  имат нужда от нея, тя разполагала с доходи за да ги издържа. В дома й имало подходящи условия, за да живеят децата там. 

Иска се предоставяне на родителските права по отношение на децата на ответницата, като на бащата се определи режим на личен контакт с тях. Определяне на местоживеенето на децата при ответницата на адрес с.Пет могили, общ.Нова Загора. Осъждането на бащата да заплаща на децата си чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на 150 лева на всяко едно от тях.

Предлага постигане на споразумение с ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от по насрещния иск.

В него се твърди, че се противопоставя родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени за упражняване на майката.

Твърди се, че от напускане на семейното жилище до момента на подаване на отговора ищцата по насрещния иск не била посетила децата си нито един път. Тя се обаждала на децата веднъж на 10 -15 дена.

Ищцата по насрещния иск не поздравила дъщеря си С. за рождения й ден.

Ищцата по насрещния иск продължавала да получава полагащите се на децата детски надбавки. От напускането й на жилището до подаване на отговора изпратила 300 лева за децата на 23.09.2020г. и тетрадки за училище.

Твърди се, че ответника по насрещния иск продължава да се грижи за децата и те се чувствала щастливи и спокойни. Той насърчавал децата да се чуват с майка си по телефона и не възпрепятствал техния контакт.

Иска се отхвърляне на насрещния иск.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявени са обективно съединени искове и насрещни такива с правна квалификация по чл. 127 от СК - за определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо детето, определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на личен контакт, чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на децата месечна издръжка.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищците по предявените искове, че носят доказателствената тежест за всички обстоятелства, от които черпят правата си – обстоятелството, че с ответника имат общи деца; че са разделени от м.май 2020г.; че само бащата полага грижи за децата; родителския си капацитет, качества, възможности относно упражняването на родителските права върху децата, наличието на жилище, където да живеят децата, липсата на заинтересованост у майката да вижда децата си. 

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже, че докато са живели с ответника основно тя е осигурявала доходите на семейството, че ответника й е нанесъл побой през м.май 2020г., че е настройвал децата срещу майка им.

Указва на ответника по насрещния иск, че следа да докаже, че майката не е посетила децата си от раздялата между страните, че продължава да получава детските надбавки за децата и е изпратила 300 лева за децата на 23.09.2020г., както и тетрадки.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, определя за безспорно между страните, че са живели на семейни начала около 10 години, че имат две деца  М. С.Я., с ЕГН **********, родена на *** год. и С. С.Я., с ЕГН **********, роден на *** год., че страните са разделени от м.май 2020г..

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

На страните следва да бъдат допуснати до разпит по двама свидетели за установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба и отоговора.

Предвид засягането в настоящото производство на права и законни интереси на непълнолетни деца, следва на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия, отдел Дългопол както и Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора да изготвят социален доклад по случая.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140 от ГПК.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

 

Да се изпрати на страните копие от определението, а на К.Т. и от отговора на С.И..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..