Решение по дело №3380/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1453
Дата: 2 ноември 2018 г. (в сила от 27 ноември 2018 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20182120203380
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

1453

гр. Бургас, 02.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 3380 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К.Д.Г., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 18-0769-001098/14.05.2018г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” - Бургас към ОДМВР, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания - „Глоба” в размер на 900 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Твърди се наличие на психическо заболяване на Г. към момента на извършване на деянието, което изключва неговата вменяемост, поради което и неговата административнонаказателна отговорност е била неправилно ангажирана от АНО. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното писмо към преписката вземат становище жалбата да бъде оставена без последствия и наложеното наказание на жалбоподателя да бъде потвърдено. 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

На 11.10.2017 г. около 05:55 часа в гр. Бургас по бул. „Тодор Александров” в посока от ПВ „Юг” към кръстовище с ул. „Спортна” до бензиностанция „Лукойл” Ф 563 собственият на жалбоподателя лек автомобил „Шевролет Каптива” с рег. № ******* се движел със скорост от 151 км./ч. при разрешена скорост за движение за този пътен участък в населено място с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Скоростта е била отчетена от стационарна камера за видеонаблюдение „SIRAFFIC Linx ERS 400”, със заснета снимка № 0005.sly. Участъкът от пътя e бил сигнализиран с пътен знак Е-24. Жалбоподателят подал декларация с данни по чл. 188 ЗДвП, като посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата и час.  След запознаване с материалите в преписката свидетелят Н. съставила АУАН срещу жалбоподателя, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Н. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.

 

Видно от писмените доказателства - заключение, изготвено от д-р Г. се установява, че Г. е бил приет и лекуван в ЦПЗ"Проф д-р И.Темков" Бургас от 18.10.2017г. до 28.11.2017г. с диагноза биполярно афективно разстройство. Според, приложена като писмено доказателство по настоящето дело, Г. страда от биполярно афективно разстройство, протичащо с манийни и/или депресивни фази, което състояние не му е позволявало на да разбира свойството или значението на извършеното, или да ръководи постъпки си в периода м.07-08.2017г. до хоспитализацията му и до края на м. 11.2017г. Според експертизата съзнанието на жалбоподателя е било болестно променено и той не е бил в състояние да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

При това положение съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на извършване на деянието-предмет на настоящото АНП /11.10.2017г./ жалбоподателят е страдал от психическо заболяване, което временно го е лишило от способността да съзнава значението на извършените от него действия и съзнателно да ги ръководи и изключва неговата отговорност за това деяние действия.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, следователно за да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗАНН. Според препращата норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Изследвайки субективната страна на извършеното, съдът предвид доказателствата по делото достигна до извод, че Г. се е намирал в състояние на невменяемост към момента на извършване на деянието, за което е санкциониран по административен ред. Това обстоятелство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 33, ал. 1 НК изключва отговорността на нарушителя, тъй като субект на административнонаказателна отговорност може да бъде само вменяемо лице. Следователно процесното деяние не се явява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като не е било извършено виновно от жалбоподателя. След като не е налице административно нарушение, то издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно, като издадено без основание, в противоречие с чл. 53 ЗАНН и следва да се отмени.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-001098/14.05.2018г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” - Бургас към ОДМВР, с което на К.Д.Г., ЕГН: ********** за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания - „Глоба” в размер на 900 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС