П
Р О Т
О К О Л
Гр. София,
28.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 28-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АТАНАС АТАНАСОВ |
||
|
Секретар: |
ДАНИЕЛА ПИРАЛКОВА |
|
|
|
Прокурор: |
ДРАГОМИР ЯНЧЕВ |
|
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия АТАНАСОВ НЧД № 153 по описа за 2020 година.
На именното повикване в
09:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ П.К.,
се явява. Същият е доведен пред съда от
Затвора - гр. София.
ЯВЯВА СЕ упълномощения защитник адв. С.И..
В залата се явява преводача назначен по делото М.С.М..
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр. София, се представлява от
главен инспектор Т., с представена заповед за упълномощаване.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилите с писмо от 26.02.2020 г. на
началника на затвора: доклад за лишения от свобода П.К. от 25.02.2020 г.;
картон за колетни пратки и свиждане; докладна записка от 19.11.19 г.; заповеди
за възлагане и за освобождаване от работа; докладни записки - 5 броя; план за
изпълнение на присъдата и схема за оценяване на анализа на риска.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания за събиране на
други доказателства.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото доказателства.
НАМИРА ЧЕ ДЕЛОТО Е ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ – Считам че е налице само първата
предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от процесуалния закон, а именно: изтърпяно
е повече от ½ от наложеното наказание. Намирам че не са изпълнени
целите на наказанието, не е изпълнен плана на присъдата, рискът от рецидив не е
коригиран. Поради изложеното, моля да оставите молбата без уважение.
Гл. ИНСПЕКТОР Т. – В предходното съдебно заседание
изявих категоричното си становище относно депозираната молба на осъденото лице
по реда на чл. 437 от НПК. Вие от своя страна изискахте допълнителни
доказателства за настоящото с заседание, които ви бяха предоставени на 26-ти.
На основание събраните доказателства по делото в цялост, считам, че осъденото
лице е влязло в конфликт с установения правов ред - назначаване на работа, след
което е освобождаван, неизпълнявайки възложените му задачи. Поправянето и
превъзпитанието на едно лице на територията на пенитенциарните заведения
означава преди всичко уважаване към законовите норми на страната, към правовия
ред и законните интереси на администрацията. В настоящият съдебен казус същото
не е постигнато. Естествено, постигането на тази цел е съпроводено от страна на
осъденото лице с незачитане изцяло на заложените законови разпоредби, свързани
с полагането на обществено полезен труд, който е съществен коректив за неговото
превъзпитание на територията на затворническото заведение. Ноторно е известно,
че нормите на специалния закон са императивни и категорични и неспазването на
необходимото поведение не би следвало да се толерира и съответно на тази база е
формирано и становището на началника на затвора, което е отрицателно във връзка
с инициираната молба по реда на чл. 437 от НПК.
Не следва да се пренебрегва и гражданството на
осъденото лице, предвид факта, че за остатъка от наложеното наказание, в
случай, че постановите освобождаването му условно предсрочно, могат да бъдат
приложени мерки за пробационен надзор. В заключение искам да заявя, че
администрацията на Затвора – София, счита, че наложеното наказание в размер на
6 /шест/ години, определено по НОХД № 96 / 2016 г. на ОС- гр.Видин, следва да
бъде изтърпяно в неговата цялост.
Адв. И. – Аз изцяло бих преповторила пледоарията от
предходното съдебно заседание, но няма да го направя, за да не отегчавам
излишно съда и да не губя времето на съда, но поддържам всяко едно
обстоятелство, което съм заявила там, като към това бих добавила и следното:
СГП в днешното съдебно заседание не подкрепи с
доказателства единственото си твърдение - че моят подзащитен не е
коригиран и като не посочи, защо счита така, въз основа на кои точно
доказателства? Аз считам, че становището е напълно необосновано и недоказано.
Представителят на Затвора – гр.София и затворническата администрация посочи, че
събраните доказателства по делото не подкрепят твърдението, че той се е
поправил в пенитенциарното заведение. В действителност обаче наличните в досието
доказателства не подкрепят това твърдение по никакъв начин, а изходящите от
същия източник доказателства, доколкото доклада на ИСДВР е доказателство, сочи
абсолютно различна фактическа обстановка, а именно: че моят подзащитен е
положителен в отношението си към пенитенциарните служители, има положително
отношение и към останалите лишени от свобода, положително отношение има и към
служителите на надзорно охранителния състав, към тях се отнася с респект и
уважение. Не е имало нито една докладна, нито едно оплакване срещу неговото
поведение или за някакви проблеми, каквито и да били те.
Това че той има награди е положителна характеристика
за неговото поведение, трудова дейност и изпълнението на задачите, които са му
били възлагани във връзка с корекционната работа провеждана в пенитенциарното
заведение. Така също се потвърждава твърдението ми, че той има положително
отношение към труда и това е видно от затворническото досие изцяло, тъй като
той е работил в затвора в даракчийския цех като работник, като шивач, докато е
бил настанен в 10 група на затвора, където е имал множество поощрения и
награди, доказателства за изградени трудови навици и те се потвърждават от
това, че той е работил и преди постъпването си в затвора към 10 години, като
стилист и шивач. Той има такива професии и висше образование по тях. При
преместването си в ЗО „Казичене“ през 2017 г. работи като чистач. Тук следва да
посоча, че въпреки дадената възможност на ответната страна да представи
доказателства за това, че моят подзащитен има отрицателно отношение към труда,
каквото твърди представителя на затвора, такива доказателства не бяха
приведени, освен известните от досието четири докладни записки от четирима
служители на надзорно охранителния състав и това, което прави впечатление е, че
те са с абсолютно идентичен текст. Също така, те са от една и съща дата:
28.11.2018 г., едната е от 7,15 часа, другата е от 7,20 часа и третата е от
7,30 часа. Всички тези дребни наглед обстоятелства обаче говорят следното: че
тези докладни записки са били създадени с единствената цел да бъде хвърлено
петно на доброто име на моят подзащитен и най – вече, да бъде сринато
впечатлението изграждано до този момент от него, че той има положително
отношение към труда. И че това е така, съдя от факта, че малко след това е
наближавало условното предсрочно освобождаване, т.е. датата на която да се
разгледа делото. Няма да е силно да нарека това мероприятие „активно
мероприятие“, защото то в действителност е и такова и е имало единствената цел
да лиши от възможност моят подзащитен успешно да се представи по делото за
условно предсрочно освобождаване. Действително, така се получи благодарение на
тези твърдения. Виждаме ги отново приложени със същите тези доказателства и
също така се уверяваме, че за това негово твърдяно провинение, няма други
доказателства, т.е., няма системност в твърдяното нарушение, както преди тази
докладна записка, така и след това. Няма наложено и наказание, и в това се
уверихме от съдържанието на досието, което означава, че тези докладни записки
са били съвсем целенасочено и злонамерено създадени. Аз мисля, че те и миналата
година постигнаха своя успех, напълно неоправдано и моля уважаемия съд да вземе
предвид това мое изложение и да не допусне по същия начин тези създадени
доказателства, а те не са такива, защото отразяват напълно субективни виждания,
мнения и отношения и една целенасочена политика. Аз моля уважаемия съд да не ги
кредитира, по същия начин, както това е направил съда преди година.
Продължавам да поддържам, че в доклада на ИСДВР
присъстващите данни говорят за изключително положителни характеристики за моят
подзащитен, тъй като той приема напълно отговорно отговорността за
правонарушението, за което търпи наказанието Лишаване от свобода и по никакъв
начин не се подкрепя твърдението на представителя на затвора, че той не разбира
мотивите на собственото си поведение. Човек, който е приел отговорността, как
така не разбира мотивите? Дори елементарна логика няма в това твърдение, освен
че твърдението не е подкрепено с абсолютно нито едно доказателство. Самият
ИСДВР твърди, че моят подзащитен възприема присъдата с наложеното наказание.
Как при приемане на присъдата не разбира мотивите си?
Направи ми
впечатление докато разглеждах досието, че нямаше отразено нито едно включване
на моят подзащитен в курсове, индивидуална корекционна работа или общи
корекционни мероприятия. И в мен възникна въпроса: по какъв начин
затворническата администрация е работила с моят подзащитен? Срещала ли е също
така затруднения с езиковата бариера, защото се уверихме, както по настоящото
дело, така и в предходните дела по условно предсрочно освобождаване, че той не
може да се справи напълно с българския език, който ноторно е известно, че е
много труден и за чужденците е много трудно усвояем. Не стана ясно как е
работил ИСДВР с моят подзащитен, както и останалата част от затворническата
администрация, след като няма никакви следи в досието за тази работа. Ето защо,
аз считам, че такава работа с него не е била извършвана и твърдението за
недостатъчен резултат от корекционната дейност е доста обяснимо и доста
разбираемо, всъщност не е била извършвана работа по това, от което следва, че
на моят подзащитен е било оставено да си самокоригира поведението, в сравнение
с това, което той е имал преди постъпването в местата за лишаване от свобода.
Очевидно е успявал, щом няма наказания, очевидно е успявал да постигне едно
социално приемливо поведение щом е работил, очевидно е успявал и щом е имал
поведение на уважение, зачитане и респект към затворническата администрация и
към лишените от свобода. Аз ще посоча Постановление № 7 от 07.06.1975 г. на
Пленума на ВС, в което е указано, че следва да бъде отчетен започнал
корекционен процес, а не непременно изцяло завършен такъв. Също така и че за
изпълнени критерии за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието, следва да се съди по спазването
на правилата на вътрешния ред, закона и дали лишеният от свобода полага труд и
чувства труда като свое морално задължение. Аз считам, че всички тези критерии
са изпълнени, тъй като всички доказателства, които са в досието, говорят именно
в тази посока. В този смисъл е и Резолюция 76 / 2 / на Комисията към Съвета на
Европа – условно предсрочно освобождаване да се дава веднага щом се яви
благоприятна прогноза и че с генералната превенция не следва да се оправдава
отказ за условно предсрочно освобождаване, когато са налице данни за конкретния
лишен от свобода. Ето защо, надявам се да уважите молбата на моят подзащитен за
условно предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ – Повече от 4 години съм тук в затвора.
Старая се, всичко което правя, да го правя по най - правилния начин. В Полша
имам малко дете, при което бих искал да се върна. Не съм виждал семейството си
от 4 години. Година и половина работих при пребиваването си в Централния затвор
и нямаше никакви проблеми в този период. Много искам да се върна при
семейството си и много съжалявам за това, което съм извършил, което стана,
много съжалявам.
За да се произнесе СЪДЪТ взе предвид следното:
От наличните по делото доказателства по смисъла на чл.
439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, се установява следното: към настоящия момент от
изтърпяваната присъда, с която му е наложено наказание 6 /шест/ години Лишаване
от свобода, фактически осъденият П.К. е изтърпял наказание за срок от 4
/четири/ години и 25 /двадесет и пет/ дни, което значително надхвърля
необходимия за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК размер от наказанието.
При преценка за останалата предвидена в закона
предпоставка за предсрочно условно освобождаване, съдът на първо място
констатира, че и първоначално и след извършената преоценка е констатирана
значително нисък по своя размер риск от рецидив, който първоначално е бил 8
точки а впоследствие е завишен на 12 точки. Този отчетен риск е в ниските стойности
на риска от рецидив, определян като нисък по смисъла на установените предели на
риска., съгласно които риска от рецидив е нисък, когато попада между 0 и 40
точки. Видно е от приложената по делото схема за оценяване на риска, че
първоначално отчетения риск от рецидив, който е бил от 8 точки, впоследствие е
завишен с 3 точки в зоната на трудова заетост, както и с 1 точка в зоната на живот и обкръжение. За
съда не е ясно, въз основа на какви обстоятелства е завишена оценката на риска
в зоната на начин на живот и обкръжение, защото за това обстоятелство са налице
противоречиви данни в приложения по делото доклад от 25.02.2020 г., в който е
посочено, че е установено че осъденият лесно се влияе от криминално обкръжение,
безразсъдно рисково поведение, без да са посочени конкретни обстоятелства за
това и тези съждения са в противоречие с данните за личността на осъдения,
съдържащи се в същия доклад, а впоследствие в същия доклад в частта „мотивирано
становище“, като доказателство за завишаването на риска в зоната на личен живот
и обкръжение, е приложено копие от картон за колетни пратки и свиждания, като е посочено, че от него е
видно, че лишеният от свобода е провел последния си социален контакт с близки
на 14.10.2018 г. За съда не е ясно, как факта на проведен такъв контакт с оглед
обстоятелството, че лишеният от свобода е полски гражданин и социалната му
среда не е в България, може да бъде отчетено във вреда на осъдения и да доведе
това до завишение на риска в зоната на начин на живот и обкръжение.
Завишаването на оценката от риска в зоната на
трудовата заетост се основава на обстоятелствата, че лишеният от свобода е бил
освобождаван от възложени му трудови функции. По делото се установява, че това
е ставало два пъти: със заповеди от 28.11.2018 г. и от 19.11.2019 г. Съдът
констатира, че за издаването на заповедта от 28.11.2018 г. по делото се
съдържат достатъчно сведения, изразяващи се в четири докладни записки,
установяващи конкретни обстоятелства, които са дали основа за издаване на
същите заповеди. Същевременно за заповедта от 19.11.2019 г. е налице единствено
докладна записка от същата дата, в която не се съдържат конкретни фактически
твърдения, за разлика от докладните записки, които са били съставени в периода:
от 25 до 28 ноември 2018 г. и дали основание за издаване на предходната заповед
за освобождаване от възложени трудови функции на осъдения. Съдът не констатира,
че се установява от данните по делото наличие на трайно отрицателно отношение
от страна на осъдения към възложените му трудови функции, което да бъде
квалифицирано като такова попадащо под приложното поле на чл. 170, ал. 3 вр.
ал. 2 за ППЗИНЗС. Посочените норми изискват системност и упоритост, каквато в
случая, съдът счита, че не е установена.
Преценявайки приложения по делото актуален доклад с
дата: 25.02.2020 г., съдът констатира, че същият съдържа положителни по своето
съдържание характеристики, както на личността на осъдения, така и на
поведението му при изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода. Посочено е,
че същият смята присъдата за справедлива, изразява готовност за промяна на
криминалното си поведение, отнася се към служителите на затворническата
администрация с необходимото уважение и респект. Налице са данни, че същият е
награждаван по време на изтърпяване на наказанието си и няма наложени
дисциплинарни наказания. Както съдът посочи, по делото не се установяват
конкретните фактически основания за издаване на заповедта от 19.11.2019 г., с
която лишеният от свобода е освободен от работа, за да се приеме, че същият е
имал поведение насочено към нежелание за изпълнение на възложените му трудови
функции. В доклада като отрицателна предпоставка за уважаване на искането за
предсрочно условно освобождаване е посочен факта, че осъденият е отказал да
подпише приложеното му копие от плана на присъдата. Видно е от същия документ
приложен по делото, че е констатиран отказ на осъдения да подпише българския
текст на същия документ. Това конкретно е отразено в удостоверяването на отказа
от двамата свидетели. Сам по себе си, този отказ, при липсата на данни, че на
разбираем от него език е разяснено съдържанието на плана, не е основание да се
презюмира негативно отношение към пенитенциарната система, каквото заключение е
направено в доклада. В обобщение, съдът намира, че при съдържащите се в доклада
положителни данни за личността на осъдения, установеният изключително нисък
риск от рецидив, както и от обстоятелството, че видно от раздел „Сведение за
работните дни“ във формуляра за досието, от привеждане в изпълнение на
присъдата през месец април 2016 г., е отчетено, че значителен период от
изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода е полагал труд от месец юли 2016
г. непрекъснато до месец ноември 2018 г. След това с прекъсване от месец
декември 2018 г. до месец май 2019 г., последвано от полаган труд от месец юни
до месец ноември 2019 г., сочат че са налице основанията за предсрочно условно
освобождаване на осъдения, тъй като по - нататъшния му престой в затвора не би
допринесъл за поправяне на осъдения в по- голяма степен.
По отношение на доводите изложени от представителя на
началника на затвора, за това, че гражданството на осъдения се явява пречка за
приложение на института за предсрочно условно освобождаване, съдът намира, на
първо място, че никъде в закона няма ограничаване на приложението на този
принцип спрямо осъдени, които не са граждани на Република България.
Изпитателният срок, който се определя при предсрочно условно освобождаване е
приложим и по отношение на граждани на други държави, ако те след
освобождаването си извършат престъпления, за които бъдат осъдени от български
съд или осъдени със съдебен акт, който подлежи на признаване в Република
България. В конкретния случай лишеният от свобода е гражданин и на държава на
ЕС, в който съществуват достатъчно инструменти за взаимно признаване и
изпълнение на съдебни актове в сферата на наказателното право, позволяващи
включително и изпълнение на мерки за пробационен надзор наложени в една държава
– членка, по отношение на гражданин или пребиваващ в друга държава - членка. В
случая, такива пробационни мерки не са поискани, поради което и съдът не намира
за нужно да се произнася по тях.
Съдът намира за лишена от всякакво основание тезата на
представителя на затворническата администрация, според която същата счита, че
наложеното наказание на осъдения, следва да бъде изтърпяно изцяло. Такова
предварително становище, изключващо приложението на чл. 70 от НК изначално, се
явява в противоречие с изискванията на закона, според които този институт е
приложим спрямо всички осъдени, които са изтърпели съответната част от
наказанието и могат да поискат предсрочно условно освобождаване.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че следва да
бъде уважена молбата на осъдения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА предсрочно условно осъденият П.К., роден на *** г. в гр. Ласк, Полша, полски
гражданин, от изтърпяване на остатъка от наказанието наложено му по НОХД № 96 /
2016 г. на ОС - гр.Видин в размер на 9 /девет/ месеца и 2 /два/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен
срок в размер на 9 /девет/ месеца и 2 /два/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от днес пред САС.
На преводача да се изплати възнаграждение в размер на
150,00 лв. от бюджета на съда, за което да се издаде РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 10,30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: