РЕШЕНИЕ
№ 1823
гр. Пловдив, 16.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2158/2020
година по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на К.И.И. ЕГН**********, с адрес *** подадена чрез
процесуалния представител адв. М.К. против Решение № 960 от 19.06.2020г.,
постановено по АНД № 2035/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив - ХХ н.с., с
което е потвърдено Наказателно постановление №20-1030-001013/14.02.2020год.,
издадено от *** група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Пловдив за ангажирана
спрямо касатора административно – наказателна отговорност относно административно
нарушение на чл.21 ал.1 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/, за
което основание чл.182 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба в размер на 700.00 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС“,
като са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР. В жалбата
се излагат съображения,
че атакуваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен и постановен в
нарушение на съдопроизводствените правила, в която връзка се излагат аргументи,
свързани с неправилна преценка на
доказателствения материал. В тази връзка се сочи се, че нарушението не е
осъществено от касационния жалбоподател, като се навеждат и доводи за
съществени пороци на административно – наказателния процес, ограничаващи
правото му на защита. Редовно призован, в съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява. Претендира разноски.
Касационният
ответник ОД на МВР – сектор „Пътна полиция“ чрез *** група, редовно призован в
съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага да се потвърди.
Касационният
съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление, издадено на основание АУАН с бл.№
019219/21.01.2020г.,
с
което по отношение на касационният жалбоподател е било установено
административно нарушение на разпоредбите на чл.21
ал.1 от ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили
в това, че на 19.11.2019г. проверка в гр.Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до №1
управлява лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № РВ 0030 ТА,
собственост на Иво Георгиев Цветков, като в населено място се движи със скорост
от 106 км/ч при максимално разрешена от 50 км/ч, като нарушението е установено
с техническо средство ARH CAM S1 №1174СА. С издаденото наказателно постановление от 14.02.2020г. било
дадено описание на осъщественото административно нарушение, което е посочено
като водач, превишаващ разрешената максимална скорост за населено място, над 50
км/ч, за което на нарушителя било определено и наложено на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 700.00лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок 3 месеца“, като са отнети и 12 контролни
точки от талона на водача. За да потвърди така издаденото наказателното постановление,
районният съд е приел от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
че по безспорен и несъмнен начин е изяснено от субективна и обективна страна
извършено от касационният ответник административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДВП.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за това дали има установено по категоричен и несъмнен начин административно нарушение,
дали е налице съставомерно виновно поведение на посочения за автор на
административното нарушение и възможността за приложимостта на разпоредбите за
маловажен случай по чл.28 ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд
законосъобразно е приел, че по административната преписка и по делото са
събрани необходимите доказателства относно механизма на извършеното нарушение, като
е налице годен субект на нарушението. В тази връзка изложените мотиви за
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила,
конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН относно изясняване на
обстоятелствата по нарушението, автора и нарушените законови разпоредби са
правилни. Посочил, че е налице конкретика и яснота относно това дали е
осъществено деянието, че необходимия анализ на доказателствата налага изводите
за осъщественото нарушение. Законосъобразен е направеният от съда извод, че
така установеното в НП административно нарушение безспорно не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН на неправомерно деяние. Посочил е,
че установеното при проверката деяние дава съществено отрицателно въздействие
върху охраняваните обществени отношения по движение по пътищата, поради което и
законосъобразно административно – наказващия орган е определил съответното на
него административно наказание по реда на чл.27 ал.1 -3 ЗАНН.
Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От
събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може
да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице хипотезата на управление
на МПС в населено място над разрешената скорост от 50 км/ч, като превишението е
повече от 50 км/ч.. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца
са високи, а наложената санкция в един минимален размер е оправдана с оглед на
причинените общественоопасни последици. Изводите на районния съд в тази насока
са законосъобразни, защото са съобразени с наличието на конкретни доказателства,
които обосновават законосъобразността на атакувания съдебен акт. Налице е и
коректен снимков материал, както и достатъчно доказателства за автора на
административното нарушение. В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата
съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните по делото доказателства. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник. Същият не е направил съответното искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 960
от 19.06.2020год., постановено по АНД № 2035/2020 год., по описа на Районен съд
– Пловдив - ХХ н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.