№ 2170
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100511894 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2022 г. по гр.д. № 31197/21 г., СРС, ГО, 175 с-в е
признал за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „Г.П.-М“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ****, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“ №
23Б, сумата от 127,88 лева, представляваща стойност на потребена без правно
основание топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за
имот, нахоящ се в гр. София, ул. ****, гараж 7, аб. № 404536, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
24.08.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39248/2020
г. на СРС, 175 състав. Отхвърлил е предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу „Г.П.-М“ АД установитслни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14,91 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г.
1
върху главницата за цена на топлинна енергия; сумата от 17,11 лева,
представляваща стойност на потребена без правно основание услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,59
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
15.07.2020 г. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
39248/2020 г. на СРС, 175 състав. Осъдил е „Г.П.-М“ АД да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59,02
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 531,23
лева, представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Г.П.-М“ АД на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал.8 ГПК сумата от 21,30 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението в частта, в която СРС, ГО, 175 с-в е признал за установено
по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, че „Г.П.-М“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, сумата от 127,88 лева,
представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, нахоящ се в гр.
София, ул. ****, гараж 7, аб. № 404536, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39248/2020 г. на СРС, 175 състав,
както и в частта на присъдените разноски е обжалвано с въззивна жалба от
ответника „Г.П.-М“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Оборище“, ул.“****, представлявано от Изпълнителния
директор Г.И.Г., чрез пълномощника юрисконсулт Г.Р., със съдебен адрес:
гр.София, район „Студенски“, бул.“**** с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че решението на съда е неправилно поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводсвените правила и необосновано. Съдът не е разгледал
съображенията на ответника по отношение основателността на иска, като
дружеството не е сключило договор за продажба на ТЕ за стопански нужди с
2
топлопреносното предприятие/ищец, като това твърдение се повтаря
няколкократно. Ищецът не посочва реално издавани фактури за процесните
суми, не са ангажирани доказателства на каква база са определени
претендираните суми, нито как са отчетени. Ищецът твърди, че ответното
дружество се е обогатило с цената на консумирана БГВ, но това твърдение е
останало недоказано. Съдът не е разгледал и направеното възражение за
погасяване на претенциите на ищеца по давност. Не се изяснява
обстоятелството на какво основание ищецът е осигурявал ТЕ/БГВ/ в
процесния имот, след като не е бил подписан договор по предвидения за това
ред и начин. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отемени
процесното в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ 23
Б, представлявано от Изпълнитения директор А.А. и Председателя на УС
И.Е., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Т. оспорва въззивната
жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на следните вземания:
127,88 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, нахоящ
се в гр. София, ул. ****, гараж 7, аб. № 404536, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,91 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г., сумата от 17,11 лева, представляваща
стойност на потребена без правно основание услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2,59 лева за периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г., за които е
3
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39248/2020 г. на СРС, 175 състав.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия в имот, нахоящ се в гр. София, ул. ****, гараж 7, аб. №
404536, че между ответника и топлофикационното дружество не е бил
сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди по см. на чл.149,
ал.1, т.3 от ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал
енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Моли да се установят вземанията му в горепосочените
размери.
Ответникът „Г.П.-М“ АД, ЕИК **** е оспорил исковата молба с
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач не е оспорило предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
От доказателствата по делото СГС приема, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Обстоятелството на топлостабдяването на сградата в режим на ЕС, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, се установява от
представените протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор на
изпълнител на услугата дялово разпределение, от представените от ТЛП
индивидуална справка за дялово разпределение и документ за главен отчет,
както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От
СТЕ се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни
тела, а единствено един брой топломер за топла вода. Процесното вземане е
формирано от цена на доставена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ и за сградна инсталация. Топлинната енергия за БГВ е
начислена по реален отчет, като вещото лице заявява, че показанията от
протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била
4
изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ /отм./ на
база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за
периода. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните
разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е
извършвано в съответствие е действащата правна уредба на ЗЕ, НТ /отм./ и
Общите условия на ищцовото дружество. Експертът е установил, че през
процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични технически проверки на всеки две години и съответства на
одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, СГС също кредитира СТЕ,
доколкото заключението се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през
процесния имот, а не единствено на счетоводните записи на ищцовото
дружество. То съответства изцяло и с осчетоводената стойност на топлинната
енергия, установена от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
поради което възражението за нередовност и недостоверност на счетоводните
записи е изцяло неоснователно. Съгласно СТЕ стойността на реално
доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. след
отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в
размер на 51,19 лева/ се равнява на 127,91 лева, което надхвърля размера на
исковата претенция от 127,88 лева. От приетата ССЕ се установява, че сумите
по изравнителните сметки не са отнасяни към вземания за предходни
периоди, както и че в счетоводството на ищеца липсват данни за извършени
плащания на процесната сума, но такива не се и твърдят от ответника. При
тези данни следва да се приеме за доказано, че ищцовото дружество е
доставило за процесния период и имот топлинна енергия на стойност от
127,88 лева, с която стойност дружеството-доставчик е обедняло поради
липса на сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди за имота.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния писмен договор
за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/
от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция,
дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като
5
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. като продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, " Потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при
присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната
станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост.
Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопрсносното
предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните
топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите
условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
Изводът е, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния
договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва енергията
за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за
продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за
започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект /чл.
22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години.
Лицата, които се обогатяват неоснователно за сметка на
топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна
енергия, са следните: на първо място това е лицето, което е присъединило
обекта си към топлопреносната мрежа, без да сключи договор за доставка на
6
топлинна енергия за небитови нужди, на второ място - лицето което не е
подновило договора си след изтичане на неговия срок, като е продължило да
ползва доставяната енергия, и на трето място - лицето, което е придобило
вещни права и е влязло във владение на присъединения обект, без да сключи
договор е топлопреносното предприятие от свое име. Когато упражняват
фактическата власт върху имота лично или чрез трети лица, този кръг от
субекти ползват топлинната енергия за присъединения обект, без
същевременно за тях да съществува договорно задължение за заплащане на
нейната цена, поради което се обогатяват със стойността на доставката като
спестяват разходите за заплащането й.
В конкретния случай от приетия Договор за учредяване право на строеж
върху общинска земя от 25.09.2003г. се установява, че Столична община е
учредила в полза на ответника „Г.П. - М“ АД правото на строеж върху парцел
1-388, кв. 164, м. „Подуяне- център“, с административен адрес: ул. **** за
изграждане на жилищна града състояща се от седем етажа, магазини в
партера, ателиета в подпокривното пространство и гаражи в сутерена. От
приетото Разрешение за ползване от 14.12.2006г. се установява, че така
предвидената сграда е построена и въведена в експлоатация, а от
разрешението за ползване от 08.09.2008г. се установява, че е въведена в
експлоатация и абонатната станция на сградата. От приетия Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016г. се установява, че към
посочената дата процесният имот - гараж № 7 - е съществувал като
самостоятелен обект и е бил собственост на ответното дружество. Имотът не
е и сред тези, запазени за Столична община по силата на договора за
учредяване право на строеж. Ответникът не твърди и не доказва процесният
топлоснабден имот да е бил отчужден по време на процесния период или да е
установено владение върху него от страна на трето лице, поради което съдът
намира за доказано по делото, че ответното дружество е било собственик и е
владяло процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****,
гараж 7, и поради тази причина се е обогатило за сметка на ищцовото
дружество със стойността на доставена ТЕ, чието плащане е спестило.
По делото е безспорно, че писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с
оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно
7
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за
небитови нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие
да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило
без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата
на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на
топлинна енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи.
Предвид гореизложеното, СГС намира, че са налице всички
кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск за главница за
стойност на потребена без основание топлинна енергия. Доколкото между
страните няма сключен писмен договор, искът с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД се явявя основателен за посочената от СРС сума.
Неоснователно се явява твърдението, че районният съд не се е
произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност. Приел го е за
неоснователно, тъй като считано от датата на възникване на най-старото
процесно вземане-01.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 24.08.2020 г. не е изтекла погасителната
давност за вземането, която е петгодишна съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979г.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2022 г. по гр.д. № 31197/21г. на
СРС, ГО, 175 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9