Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при
секретаря Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д.
№ 938 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-0938-005729/15.11.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М.н.А.В.В. ***, ЕГН ********** са наложени административни
наказания: на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв., за това, че на 01.11.2017г. в 00:40
часа в ***, като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, собственост на Б.М.П.,
ЕГН ********** не спира на подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен
служител на МВР; Автомобила е спрян в гр. Плевен, ул. „Чаталджа“
до „Чистота“; отказва да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер
„Дръгтест 5000“ № ARHJ-0005;
Не притежава свидетелство за управление на МПС; Издаден талон за медицинско
изследване №0003224 – нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.150а,
ал.1 от ЗДвП.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР на В. са му отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.В.В., който го обжалва и моли съда да бъде отменено изцяло
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът
в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка
в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а
наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
С
оглед датата на връчване на наказателното постановление на В. – 26.03.2018г. и
датата на депозиране на жалбата му пред наказващия орган – 29.03.2018г., съдът
счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Акт
за установяване на административно нарушение Серия „Д“ №0271412 е съставен на 01.11.2017г.
от В.С.В. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна
полиция“ към О.н.М. срещу А.В.В. ***, ЕГН ********** за
това, че последният на 01.11.2017г.
около 00:40 часа в ***, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
номер ***, собственост на Б.М.П. с ЕГН ********** не спира на подаден сигнал
със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР. Автомобила е спрян в
град Плевен на улица „Чаталджа“ до „Чистота“. Отказва
да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство
ДРЕГЕР 7410 с фабричен номер 0390 и да му бъде извършена проверка за наличие на
наркотични вещества и техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР „Дръгтест 5000“ с фабричен номер ARHJ-0005. Не притежава СУМПС
/неправоспособен/. Издаден талон за медицинско изследване номер 0003224.
Автомобила спрян от движение – Нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят
е подписал акта без да изложи възражения.
От
показанията на актосъставителя и свидетел по делото В.С.В.
се установява, че заема длъжността мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М. ***.
Заявява, че на 01.11.2017г. е бил на робата за времето от 19:00 часа до 07:00
часа. Около 01:00 часа бил извикан да
окаже съдействие на свидетелите П.К. и М. – служители в 01
РУ гр. Плевен, които се намирали на ул. „Чаталджа” в
гр. Плевен. Посочва, че поканил А.В. да даде проба за наличието на алкохол в
кръвта с техническо средство и да бъде тестван за наркотични вещества с
техническо средство „Дрегер Дръг
Тест” 5000, но жалбоподателят отказал. Колегите му обяснили, че В. е управлявал
МПС „Фолксваген Голф” в с. Радишево,
където не е спрял на подаден от тях
сигнал. Заявява, че В. не притежавал СУМПС, поради което за
констатираните нарушения му съставил АУАН.
Заявеното
от актосъставителя се подкрепя и от показанията на
свидетеля П.Е.К. – присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето
на акта. Свидетелят твърди, че към момента на
установяване на нарушението и съставянето на акта е заемал длъжността старши
полицай, водач на патрулен автомобил, в група „Охрана на обществения ред” в 01
РУ гр. Плевен. На датата на процесното събитие
изпълнявал служебните си задължения по
планова специализирана операция „Битова престъпност”. Със св. К.М. ***, където
забелязали автомобил с включени светлини. Твърди, че бил облечен със светлоотразителна жилетка и подал сигнал за спиране на
водача със стоп палка по образец. Водачът не преустановил движението на
автомобила, а увеличил скоростта и се отправил в посока гр. Плевен. Заявява, че
включили звуков и светлинен сигнал на служебния автомобил „Рено Меган” и последвали автомобила. По пътя настигали
автомобила периодично, но не успели да
минат пред него, тъй като водача правел завой на ляво и на дясно по
пътното платно. Сочи, че уведомили и потърсили съдействие от други дежурни екипи.
В гр. Плевен, след завоя до „Басейнова Дирекция”
били спрели служебен автомобил на „Криминална полиция” от 02 РУ –гр.
Плевен и служебен автомобил на 01 РУ гр.
Плевен, пред които преследвания от тях автомобил спрял. Представил се на жалбоподателя
и му поискал документите за самоличност,
но последният заявил, че не е управлявал МПС-то и започнал да говори по
мобилния си телефон.
Свидетелят К. Г. М. дава показания, че работи
като полицай „Опазване на обществения ред” /ООР/ в 01 РУ-гр. Плевен. Сочи, че
на датата на процесното събитие със св. П.К. били
установили КПП в центъра на с. Радишево. Възприели лек автомобил, който се
приближавал към тях. Св. К. му подал сигнал за спиране със стоп палка по образец
на МВР. Тъй като автомобилът не спрял
със служебния автомобил го последвали,
като включили светлинен и звуков сигнал. Междувременно докладвали в
ефира, че преследват лек автомобил, който не спира. Сочи, че в гр. Плевен
полицейски служители направили заградителни мероприятия.
Твърди, че жалбоподателят спрял автомобила на десет метра пред заградителните мероприятия.
От
показанията на св. Р. И. Й. се установява, че работи като командир на отделение
в Първо РУ – гр. Плевен. Твърди, че получили информация от свои колеги, които преследвали лек автомобил, който не
спрял на подаден сигнал в с. Радишево. Тъй като знаели посоката на движението
на преследвания автомобил се позиционирали в началото на ул. ”Чаталджа” в гр. Плевен, където имало и други полицейски служители
от Второ РУ-гр. Плевен. Сочи, че в момента когато управляваното от жалбоподателя моторно
превозно средство се появило, му подали знаци
за спиране със фенери и стоп палка. Бил извикан екип от сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР гр. Плевен, който съставил АУАН на жалбоподателя, а той
и колегите му написали докладни записки по случая.
От
показанията на св. Ю.Ц.М. се установява, че на датата на процесното
събитие бил на работа с колегата си В.С.В.. Били извикани да окажат съдействие
на полицейски служители от 01 РУ към ОД
на МВР гр. Плевен, които били спрели лек автомобил „Фолксваген Голф” на
ул. ”Чаталджа” в гр. Плевен. Когато отишли на място
от колегите си разбрали, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал със стоп
палка. Сочи, че В. отказал да бъде изпробван за алкохол и наркотични вещества.
Съдът
кредитира изцяло показанията свидетелите В.С.В., П.Е.К., К.
Г. М., Ю.Ц.М. и Р. И. Й., които оцени като взаимно
непротиворечиви, логични, последователни, отразяващи
непосредствено възприети от тях факти.
Показанията
на тези свидетели разкриват последователен, логичен и безпристрастен разказ за
обстановката по извършеното нарушение и неговия автор. Съдът се отнася с
доверие към заявеното от посочените по-горе свидетели, тъй като показанията им
са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия
и се допълват взаимно. На следващо място следва да се подчертае, че показанията на П.Е.К., К.
Г. М. и Р. И. Й. са от особено значение
по делото, тъй като и тримата са очевидци на случая и възпроизвеждат
собствените си преки и непосредствени възприятия на обстоятелствата около процесното
събитие. Всеки един от посочените свидетели посочи по категоричен начин в
съдебно заседание, че А. В. е управлявал МПС-то.
Показанията на горепосочените свидетели съдът
прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата
по чл.102 от НПК относно участието на А. В.
в извършените нарушения. Фактите, описани в показанията им се подкрепят
от представените писмени доказателства – АУАН.
Внимателният
анализ на показанията на свидетелите, съпоставени с останалите доказателствени
средства сочи на липса на основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки един от тях последователно и логично
възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично
възприети, без да се ангажират с мнения
или предположения. Изпълняваната от
тях полицейска функция също не
дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази
насока.
В
обясненията си жалбоподателят В. заявява, че на 01.12.2017г. пътувал от с.
Радишево за гр. Плевен с лек автомобил „Фолксваген Голф”, управляван от св. И.В.Е.
по пътя били настигнати от лек автомобил „Рено Меган”,
който не бил обозначен като полицейски автомобил. Обясненията му са алогични,
непоследователни не съдържат правно валидни доводи и изцяло се опровергават от
събраните и коментирани по-горе гласни и писмени
доказателства и доказателствени
средства. Дадените от него обяснения не могат да се кредитират от съда, защото
те са израз на една защитна позиция, с която цели да избегне търсената от него
административно – наказателна отговорност. Тази позиция е защитна, защото тя не
е подкрепена от събраните и кредитирани от съда доказателства, като тя изцяло
им противоречи. Същите съдът схваща като защитна теза, макар че тяхната алогичност е толкова голяма, че трудно може да се
приемат за защитна позиция.
По
делото беше разпитан и доведения от жалбоподателя свидетел И.В.Е., които
твърди, че 01.11.2017г. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф” от с. Радишево в посока гр. Плевен. Заедно с него
пътувал и А.В. В.. След като преминал моста на с.
Радишево забелязъл на огледалото за обратно виждане,
че зад тях с движи лек автомобил с включени дълги светлини. След около две-три
минути автомобилът ги настигнал и започнал да криволичи на ляво и на дясно по
пътното платно, което го притеснило, поради което след около
Съдът
не кредитира показанията на св. И.Е., в частта й, в която твърди, че той е
управлявал леката кола, поради тоталните противоречия с показанията на
свидетелите П.Е.К., К.
Г. М. и Р. И. Й., които са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в
синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства.
Независимо от тези негови „житейски” съждения, съдът съобразно правилата на
формалната логика, съобразно останалата събрана по делото доказателствена маса
безспорно и по несъмнен начин установи тяхната необективност и
противоречивост. Те единствено целят да подкрепят защитната теза на
жалбоподателя, което обективно се дължи на обстоятелството, че свидетелят е в
приятелски отношения с В. и с показанията си цели единствено да го оневини,
поради което съдът намира, че
показанията му са пристрастни и повлияни
от защитната версия на жалбоподателя.
Обясненията
на В. и показанията на св. Е. от една страна категорично се оборват от гореобсъдените и напълно възприети от съда други
доказателства, а от друга страна противоречат на житейската логика.
Да
се даде вяра на обясненията на В. и показанията на св. Е. означава да остане
без разумен и ясен отговор въпроса - защо и поради какви причина полицейските
служители са преследвали управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство от село Радишево до
град Плевен, защо са потърсили съдействие от други техни колеги, които са провели заградителни
мероприятия на ул. „Чаталджа“ в гр. Плевен, където
накрая В. е спрял.
Казано
по друг начин, за съда не съществува никакво съмнение, че И.В.Е. твърди неверни
факти и обстоятелства, поради което независимо от изхода на делото протокола от
проведеното на 28.08.2018г. с.з. по н.а.х.д.№938/2018г. следва да се изпрати на
РП-Плевен по компетентност с оглед проверка за наличието на достатъчно данни,
от които може да се направи основателно предложение за извършено престъпление от общ характер по
смисъла на чл.290 от НК.
При
така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
По отношение нарушението по чл.103 от ЗДвП:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съгласно която „При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.
Неизпълнението на това задължение е обявено за наказуемо от
нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, по силата на която: „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“.
Относно нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Съдът
не констатира допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаване на обжалваното НП по
отношение на посоченото като второ нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което
е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева.
Служителите на Сектор „Пътна полиция” гр.
Плевен опитали да извършат на водача А.В.В. проверка
за наличие на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР 7410 с фабричен номер 0390 и
да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества и техните
аналози с техническо средство ДРЕГЕР „Дръгтест 5000“
с фабричен номер ARHJ-0005, но жалбоподателят отказал. Заради отказа на
жалбоподателя, бил издаден талон за медицинско изследване. Видно от приложения
по делото талон за медицинско изследване жалбоподателят е получил и не е дал
кръв за химическо изследване.
Събраните
по делото доказателства недвусмислено сочат, че като водач на МПС
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в
издишания въздух и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. отказал е да бъде
проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол.
Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.”
Относно нарушението по чл.150а, ал.1
от ЗДвП.
АУАН
е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение – разминаване
между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация.
Както вече се посочи от фактическа страна в АУАН нарушението е описано
като „водачът е неправоспособен“
От
представената делото справка за
нарушител е видно, че В. е правоспособен водач на МПС и е притежавал СУМПС,
което е отнето по реда на чл.171 от ЗДвП.
При наличие на валидно СУМПС, което е отнето,
то квалификацията на нарушението в такава хипотеза е по чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
а не посочената в АУАН разпоредба на
чл.150 от ЗДвП, тъй като тя е приложима, когато водач на
МПС изначало е неправоспособен, т.е. да не притежава валидно СУМПС.
Когато СУМПС е издадено и е валидно такова, но е отнето от контролните органи
на конкретно правно основание, то нарушението се квалифицира по чл.150а от ЗДвП.
За
нарушение по чл.150 от ЗДвП приложимата санкционната норма е тази на чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП, а за нарушение по чл.150а, ал.1
от ЗДвП – санкционната норма е чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Поради това и законодателят използва различни
термини в чл.150 и
в чл.150а, ал.1
от ЗДвП. Само вторият законов текст визира нарушения, свързани с
валидността на СУМПС, било по време, било относно категорията на управляваното МПС.
В
настоящия случай в наказателното постановление едва за първи път от фактическа
страна е описано, че жалбоподателят „управлява след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред“ като от правна страна наказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Налице е разминаване между
правната квалификация, направена в акта за нарушение и в наказателното
постановление. Недопустимо е в административно-наказателното производство при
издаването на наказателното постановление наказващият орган да прави нова
квалификация на деянието.
Предвид
на това съдът намира, че наказателното постановление, е издадено в нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. По този начин се нарушава правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение по
пътищата се твърди, че е извършил.
С
оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление в частта му по т.3
относно нарушение по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП
е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва
да се отмени.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №
17-0938-005729/15.11.2017 г. на Началника на
Сектор „Пътн.полиция“ към О.на М. в частта, в която на А.В.В.
***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и на
основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №
17-0938-005729/15.11.2017 г. на Началника на
Сектор „Пътн.полиция“ към О.на М. в частта, в
която на А.В.В. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: