Решение по дело №54/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 23. 03. 2012г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на пети март две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.…………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр.  дело № 00054 по описа за 2009г и  за да се произнесе взе предвид следното:

          

     Пред Т. районен съд е била депозирана искова молба от „ Б. „ ЕООД гр. С., със законен представител Л.З.А. срещу Г.Ж.А. ***- взискател по изп. д. № 332/ 2006 г на Съдебния изпълнител при Т. районен съд и Земеделска кооперация / ЗК/ „ К. „ в ликвидация, гр. Т.- длъжник по изп. д. № 332/ 2006 г на ЧСИ С. С. с Район на действие Окръжен съд Д., с обективно и субективно съединени искове, че водна помпа- сондаж, находяща се в Стопански двор в с. П. Г., общ. Т., не е собственост на ЗК „ К. „ в ликвидация, гр. Т. По исковата молба е било образувано гр. д. № 260/ 2007 год. по описа на Т. районен съд.

    В съдебно заседание от 11. 04. 2008 год. по това дело Е.Д.Н. ***, в качеството си на законен представител на „ А.**** „ ЕООД гр. С. като трето лице на основание чл. 181 ГПК / отм / е предявила срещу страните по делото установителен иск за собственост по чл. 97 ГПК / отм /, а именно, че водната помпа, находяща се в сондаж, собственост на ищеца „ Б. „ ЕООД гр. С. в стопанския двор на с. П. Г., общ. Т., като обосновава иска си с твърдението, че с постановление на съдебен изпълнител към ТРС по изп. д. № 38/ 2001 год.  от 28. 11. 2003 год. за възлагане на „ А. „ ЕООД на имущество на длъжника ЗК „ К. „ е придобило собствеността и върху водната помпа, като част от подобренията на съоръженията в имота- Ремонтна работилница/ оранжерии / с разгърната площ от 745 кв.м. находяща се в гр. Т., бивш стопански двор квартал 62, парцел XI А извън регулационния план на гр. Т.

   С Определение № 72/ 23. 05.2008 г по делото, ТРС е конституирал „ А. **** „ ЕООД гр. С. като трето заинтересувано лице, и е приел иска по чл. 97 ГПК / Отм/ за собственост на процесната водна помпа за съвместно разглеждане в производството.

   Във връзка с направен отвод по делото на съдийския състав от ТРС, с определение № 84/ 04. 03. 2009 год. по ч. гр. д. № 175/ 2009 г на Окръжен съд Д., делото е било изпратено за разглеждане на Районен съд Г. Т., където е било образувано под № 00054/ 2009 год. по описа на РС Г. Т.

  В първоначалната искова молба, предявена от ищеца „ Б. „ ЕООД се твърди, че на 09. 08. 2007 год. ЧСИ С. С.- рег. № 739 с район на действие ОС Д. по свое изп. дело № 332/ 2006 г е предприел опис на движима вещ- водна помпа- сондаж, находяща се в непрекъснато владение на ищцовото дружество от 2001 год. с придобиването на недвижимите имоти- парцели земя и сондажа, находящ се в тях  и се твърди още че същата помпа е собственост същото дружество, дори само на основание чл. 80, ал.1 ЗС, т.е. придобита по давност. Прави се и възражение, че помпата като движима вещ, не е била индивидуализарана чрез нейните индивидуални характеристики и не били представени документи за собственост на длъжника по изп. дело- ответника ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация. Прави се още и възражение, че „ Б „ ЕООД не е било осъдено и за него липсва задължение да предаде процесната водна помпа, още повече и че не му е било връчено запорно съобщение по изпълнителното дело.

  Предвид горното, ищецът „ Б. „ ЕООД моли съда да признае за установено спрямо страните по изп. д. № 332/ 2006 год. по описа на ЧСИ С. С. - № 739 с район на действие ОС Д.- Г.Ж.А. ***- взискател и ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация- длъжник, че длъжникът по изп. д. № 332/ 2006 год. на ЧСИ № 739- С. С. с район на действие ОС Д.- ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация не е собственик на водната помпа- сондаж, находяща се в Стопански двор в с. П. Г., общ. Т.

   Ответникът ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация оспорва иска като неоснователен, а ответникът Г.Ж.А. не взема становище по този иск.

  Така предявен искът е с правно основание чл. 336, ал.1 и ал. 2 ГПК /отм./.

   Като трето на спора лице заявило самостоятелни права на собственост върху процесната вещ- водната помпа, „ А. **** „ ЕООД гр. С. със законен представител Е.Д.Н. на основание чл. 181 ГПК е предявило срещу страните по първоначалната искова молба- „ Б. „ ЕООД гр. С., ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация и Г.Ж.А. *** иск за установяването правото му на собственост върху помпата.

   Този иск е с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК / отм. /, вр. чл. 384, ал.2 ГПК / отм/.

    Ответникът ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация е оспорил и този иск по основание, а останалите ответници по него не са взели становище.

 

   По иска на „ Б. „ ЕООД :

   От доказателствата по делото се установява, че с Договор за замяна на недвижими имоти № ДБ-32 от 26. 03. 2001 год., вписан под № 515, том III, вх. рег. № 725/ 26. 03. 2001 год. в СВ при РС гр. Т. ищецът „ Б. „ ЕООД е придобил правото на собственост върху Парцел I, квартал 24 с площ 17. 858 дка по рег. План на с. П. Г., общ. Т., прилежаща територия към обект „ Стопански двор „, при съседи: север- път,,изток- път, юг- парцели II, III, IV, V, VI, VII, VIII, квартал 24 и път, запад- с регулационна линия.

   От Постановление за възлагане на недвижими имоти от 28. 11. 2003 година на съдебния изпълнител при РС Т. по изп. № 38/ 2001 год. на взискателя по същото дело- „А. **** „ ЕООД гр. С. бил възложен в собственост имот- Ремонтна работилница/ оранжерии / с разгърната застроена площ от 745. 00 кв. м. ,бивша собственост на длъжника по същото дело- ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация, находяща се в гр. Т., бивш стопански двор, квартал 62, парцел XI  А по ПУП на гр. Т. От удостоверение № 199/ 25. 04. 2005 год. на СИС при РС Т. е видно, че в горния имот има подобрения в парцела- портал и портиерна, дълбок сондаж / само строителни работи /, открит басейн/ с помощни постройки/.

   Видно от Фактура № 596/ 10. 03. 1994 год. ЗК „ К. „ гр. Т. / с. В./ е закупило от ТКЗС в ликвидация гр. Т. водна помпа.

   Към момента на възлагането в собственост на имота по изп. дело № 38/ 2001 г – 28. 11. 2003 год. потапяща водна помпа се е намирала в същия имот.

   Видно от Определение № 30/ 31. 01. 2006 год. по н. ч. д. № 67/ 2005 г на ТРС, на 22. 05. 2004 год. Районният прокурор на гр. Т. установил, че Е.Д.Н.- законен представител на „ А. **** „ ЕООД гр. С. наела фирма, демонтирала водната помпа от водоизточника монтирала същата в друга база. От поканата за доброволно изпълнение по изп. д. № 332/ 2006 год. по описа на ЧСИ С. С. № 739 с район на действие ОС Д. е видно, че процесната водна помпа, върху която е насочено изпълнението по това дело се намира към момента на поканата в имота на „ Б. „ ЕООД гр. С. в стопанския двор на с. П. Г., общ. Т., от което  и от липсата на представени доказателства за собственост върху тази помпа, находяща се у „ Б. „ ЕООД в с. П. Г., както и от наличието на сключен между „ Б. „ ЕООД и „ А. **** „ ЕООД договор  за наем на водоем в имота на „ Б. „ ЕООД в с. П. Г., съдът намира за установено, се касае до една и съща потапяща водна помпа, а именно тази, която „ А. **** „ ЕООД е извадило от своя имот в гр. Т. и е монтирало във водоема в с. П. Г.. От това следва, че към момента на описа в имота на „ Б. „ ЕООД  по изп. д. № 332/2006 г на ЧСИ С. С.- 09. 08. 2007 год. последното дружество, в чието държане е била помпата, не е разполагало с документ за право на собственост върху помпата. По делото не са представени и доказателства от ищеца „ Б. „ ЕООД за изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 80, ал.1 ЗС.

    С влязло в сила съдебно решение № 106 от 28. 03. 2011 г по в. гр. д. № 1053/ 2010 год. на ОС Д. е бил отхвърлен отрицателен установителен иск на  „ А. **** „ ЕООД гр. С., предявен срещу ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация и други лица относно това , че ЗК ” К. „ гр. Т. в ликвидация като длъжник по изп. д. № 13977/ 2002 год. по описа на бившата АДВ- РД гр. В., ИРМ Д., не е била собственик на сондаж, басейн и два броя помощни постройки, находящи се в УПИ XI A, кв. 62 по ПУП на гр. Т. към момента на извършване на продажбата и възлагането им от публичния изпълнител от 07. 07. 2005 год.

   Настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите на горното решение относно извода на окръжния съд, че към момента на момента на възлагане ремонтната работилница/ оранжерии / в УПИ XI A, кв. 62 по ПУП на гр. Т. от публичния изпълнител с постановлението от 07. 07. 2005 год. длъжникът по изпълнителното дело- ЗК „К. „ гр. Т. в ликвидация е бил собственик на сондажа, басейна и двете помощни постройки в имота. Находящата се в сондажа процесна водна помпа, като съоръжение към този сондаж по същите причини  е останала собственост на ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация.

   Това е така по следните съображения:

По силата на постановлението от 28.11.2003 г. „А. ****” ЕООД  е придобило правото на собственост върху двете ремонтни работилници в процесния УПИ ведно с правото на строеж върху терена и нищо друго.На същото не е възложен в собственост самият терен,върху който са изградени сградите-нито целият,нито част от него.Фактът,че цената на процесиите сондаж,басейн и помощни постройки е включена при публичната продан и възлагането в цената на възложените в полза на ищеца сгради/работилници/,не води до възникване на право на собственост върху тях в негова полза по силата на постановлението.То е могло да придобие права само върху изрично възложените му от съдебния изпълнител обекти.Върху процесиите съоръжения,които не са включени изрично като предмет на постановлението от 28.11.2003 г.,то би могло да придобие право на собственост,но не по силата на постановлението,а по силата на способите,регламентирани с разпоредбите на чл.92,97 и 98 от ЗС.Способите по чл.97 и 98 от ЗС обаче в случая са неприложими,тъй като процесиите обекти не са присъединени /фактически свързани/ към сградите,възложени на дружеството,като част от главна вещ,нито са функционално свързани с тях като принадлежности,които ги обслужват,нямащи самостоятелно функциониране без тези сгради.След като дружеството не се легитимира като собственик по силата на възлагането и на терена,урегулиран в УПИ Х1А,кв.62,то  не се легитимира като собственик и по силата на приращението /чл.92 от ЗС/ върху процесиите съоръжения,трайно прикрепени към този терен.Несъстоятелни са доводите ,че придобивайки собствеността върху двете сгради в горния УПИ,дружесството е получило привилегията да ползва и да се разпорежда неограничено с целия терен- част от бивш стопански двор,и съоръженията,прикрепени към него,както и че като носител на право на строеж може да се разпорежда с целия парцел-застроена и незастроена прилежаща част към придобитите сгради.На първо място дадените с цитираната разпоредба на чл.45а ал.1 от ППЗСПЗЗ привилегии касаят бъдеща възможност за закупуване без провеждане на търг на прилежащите земи към закупените сгради.Горното означава,че с придобиване на собствеността върху сградите собствениците на последните не придобиват автоматично и право на собственост върху терена,върху който са построени,респ.върху нормативно определените им прилежащи площи,а придобиват само възможност да ги закупят впоследствие при облекчен режим.” А. **** „ ЕООД не е закупило по горния ред тези площи.Освен това същото дружество в случая не може да се възползва от горната привилегия,тъй като тя се отнася само за лицата,придобили сгради и съоръжения от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,към които ответната ЗК „К." не принадлежи.Като собственик на възложените две работилници в процесния УПИ ведно с правото на строеж върху терена „ А. **** „ ЕООД има право само да ползва терена,върху който се намират сградите,дотолкова,доколкото това е необходимо за използване на постройките по предназначение.Други права върху терена то няма,респ. не е придобило никакви права върху процесиите съоръжения,изградени върху терена,тъй като тяхното ползване по никакъв начин не е свързано с ползването на двете работилници по предназначение, а оттам и извода, че не е придобило и правото на собственост върху съоръжението- потапяща водна помпа- предмет на настоящото производство.

Предвид горните изводи следва да се приеме,че към момента на извършване на продажбата на процесиите обекти от публичния изпълнител и на възлагането им ответната ЗК „К."-гр.Т. не е загубила правото си на собственост върху тях поради придобиването на собствеността от „ А. **** „ ЕООД на основание-постановление за възлагане от 28.11.2003 г. по изп.д.№38/2001 г. на СИС при ТРС.Както по- горе бе прието за доказано ЗК „ К. „ гр. Т. е придобила правото на собственост върху водната помпа, като е закупила същата от ТКЗС гр. Т.в ликвидация с фактура № 596/ 1994 год.

За периода 28. 11. 2003 год. до 09. 08. 2007 год., когато ЧСИ С. предприел опис на водната помпа по изп. д. № 332/ 2006 год. спрямо ищеца „ Б. „ ЕООД в стопанския двор на с. П. Г., ищецът не е представил убедителни доказателства, да е придобил на деривативно или оригинерно основание правото на собственост върху водната помпа, поради което и към 09. 08. 2007 год. и респективно към момента на завеждането на исковата молба ответникът ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация е останал собственик на водната помпа, поради което искът се явява недоказан по основание  и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По иска на третото лице „ А. **** „ ЕООД :

За да не повтаря изводите си по- горе за периода до 07. 07. 2005 год., когато публичният изпълнител е извършил продажбата на сондаж, басейн и два броя помощни постройки, находящи се в УПИ XI A, кв. 62 по ПУП на гр. Т., за собствеността на водната помпа, съдът трябва да изследва тази собственост само за периода от 07. 07. 2005 година до датата на предявяването на иска- 11. 04. 2008 год.

   За този период съдът не е бил сезиран изрично от ищеца „ А. **** „ ЕООД за изтекла придобивна давност в негова полза относно собствеността на водната помпа, нито е бил представен някакъв друг титул за собственост, от което следва, че и през този период ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация не е загубила правото на собственост върху водната помпа. С оглед този извод, исковете по чл. 97, ал.1 ГПК / отм/ се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.

  

   С оглед крайния изход на делото, ищецът по първоначалната искова молба- „ Б.„ ЕООД и ищецът по исковата молба по чл. 181 ГПК / отм./- „ А. „ ЕООД следва да бъдат осъдени на основание чл. 64, ал.2 ГПК /отм/ да заплатят  поравно на ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация по 66. 00 лева за един адвокат. От ответника Г.Ж.А. не е представен списък на разноски по делото, поради което такива не му се дължат.

   Воден от изложеното, съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете по чл. 336, ал.1 ГПК/ отм/ предявени от „ Б. „ ЕООД гр. С., жк „ Л. „, бл. ***, вх. *, ап. ***, регистрирано с Решение № 1/ 28. 07. 1998 г и Решение № 2/ 03. 12. 1998 г на СГС по ф.д. № 9975/ 1997 г на СГС, със законен представител Л.З.А. *** в ликвидация, ул. „ Г. С. „ № ** и Г.Ж.А. ЕГН ********** ***, респективно длъжник и взискател по изп. д. № 332/ 2006 год. по описа на ЧСИ С. С.- № ***, с район на действие ОС Д., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация не е било собственик към 09. 08. 2007 год. на водна потапяща помпа, находяща се в Стопански двор в с. П. Г., община Т.

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете по чл. 97, ал.1 ГПК / отм/ вр. чл. 181 ГПК /отм/, предявени от „ А. **** „ ЕООД гр. С.,жк „ С. Т „ , бл. ***, вх.* ап. ** , ЕИК ………….., със законен представител Е.Д.Н., предявени срещу „ Б. „ ЕООД гр. С., ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация и Г.Ж.А. ЕГН ******** *** за признаване установено спрямо ответниците, че „ А. **** „ ЕООД гр. С. е собственик на водна помпа, находяща се в сондаж, собственост на „ Б. „ ЕООД гр. С. в стопански двор на с. П. Г., общ. Т.

 

  ОСЪЖДА „ Б. „ ЕООД гр. С. и „ А.**** „ ЕООД гр. С. да заплатят на ЗК „ К. „ гр. Т. в ликвидация по 66. 00 лева сторени съдебни разноски по делото. 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Д. в четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.

   Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :