Мотиви към присъда № 15/ 01.03.2018 г. по НОХД№ 493/17 г. на РС-
Димитровград.
1.
Против Б.П.Т., род. на *** ***, б. гр.,
неженен, основно образование, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен
акт, с който той е обвинен в това , че на
15.09.2017 г. в гр. Димитровград,
чрез употреба на сила(избутал К.И.Т.) и заплаха)че няма да види повече дъщеря
си жива и че може да прати някой в чужбина да я убие) отнел от владението на К.И.Т.
*** чужди движими вещи на обща стойност от 96.97(деветдесет и шест лева и 97
ст.) лв., с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 198,
ал.1 от НК.
2.
ПРОКУРОРЪТ – г- н Палхутев претендира
доказаност на обвинението, излага прочит
на фактите и предлага налагане на съответно наказание.
3.
ЗАЩИТНИКЪТ- адв. А. П. пледира
невиновност за подзащитния си и моли за пълното му оправдаване по повдигнатото
обвинение.
4.
ПОДСЪДИМИЯТ- Б.П.Т. не се признава за виновен, твърди липса на
престъпление и моли да бъде оправдан
Съдът
намира:
Материален закон.
5. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК)
Чл. 143. (Изм. - ДВ,
бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)
Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на
волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си,
се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл. 198. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на
другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или
заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години..
По фактите.
6.
Подсъдимият живеел на семейни начала със
св. Р. ***. Последната била приятелка с г- ца М.Т., през 2016 те живеели заедно.
Т. изпитвала финансови затруднения и помолила св. Р. да закупи на изплащане
мобилен телефон на свое име, с лизингов договор, а Т. да и изплаща вноските. Р.
се съгласила и купила по този начин телефона, при месечна вноска от 80 лева за
срок от 24 месеца. Първоначално Т. редовно изплащала на св. Р. сумите, а в този
период от време Т. отишла да живее в Обединеното кралство. Междувременно в
началото на 2017 г. престанала да плаща пари на св. Р. и към септември 2017 г.
дължала сума от около 650.00 лева. В това време променила телефонните си
номера, така св. Р. нямала връзка с нея. Подсъдимият бил наясно със ситуацията,
решил да намери начин да се свърже с г- ца Т.. Знаел, че майка `и- г- жа К.Т.
обитавала апартамент в гр. Димитровград, ул. П****, тъй като преди време е
ходил там на гости при г- ца Т..
7. Св.
К.Т.(65г.) действително живеела сама на посочения адрес,била вдовица от около 8
години. През 2016 г. получила инсулт, със съответните поражения върху здравето
`и. Поддържала социалните си контакти, излизала всеки ден пред блока. Тя
познавала бегло подсъдимия, виждала го веднъж- две години преди септември 2017
г. Подсъдимият след като осъзнал, че вероятно г- ца Т. се укривала, с оглед
поведението `и, решил да потърси начин за връзка с нея, по тази причина на
15.09.2017 г. около обяд отишъл сам на адреса на св. Т.. Позвънил на входната
врата, св. Т. отворила вратата. Първоначално не го разпознала, провела кратък
разговор с него на входната врата, при който подсъдимият поискал от св. Т.
актуален телефон за връзка с дъщеря `и. Тя влезнала вътре в апартамента, а
подсъдимия не поканен влезнал след нея. Възприемайки този непознат за нея млад
и силен мъж в апартамента, св. Т. се уплашила силно от присъствието му.
Подсъдимият влезнал в хола и се подпрял на находящата се секция. Т. през това
време му дала телефонен номер, написан на бележка. Подсъдимият взел бележката,
но продължил да стои в стаята. Поискал от Т. да му предаде вещи, като залог за
това, че дъщеря `и ще си върне дълга, нямало да си тръгне с „празни ръце“. За
да го накара да напусне апартамента `и, Т. му предала въпреки волята си следните вещи: 1
бр. мобилен телефон „Сони Ериксън“ мод. 110i втора употреба на стойност от
20.00 лева; моб. телефон „Нокия“ мод. 7070d, втора употреба на стойност от
25.00 лева; 1 бр. сребърен синджир, проба 925
с тегло от 13 гр. на стойност от 51.87 лв. или всичко на стойност от
96.87 лева. Подсъдимият поискал да му бъде предаден и телевизор(марка Neo), находящ се в хола до секцията,
но Т. го излъгала, че телевизора не бил неин. По тази причина подсъдимият
прибрал в себе си вещите, не взел телевизора и напуснал апартамента. Слизайки
по стълбите надолу видял избягала котка на Т., взел я и я върнал. След като
напуснал дома `и, Т. се обадила на дъщеря си, споделила какво се е случило. От
Англия г- ца Т. се обадила на телефон в МВР- Димитровград около 14:40 часа и сигнализирала на органите на реда, какво се
е случило. На место се отзовали служители на МВР- св. Д. и св. Г.. Позвънили на
входната врата на Т. и тя им отворила. Възприели я притеснена, треперела. Тя им
разказала, че млад мъж влезнал насила в апартамента и я принудил да му предаде
вещи като залог, тъй като дъщерята на Т. му дължала пари. Обяснила, че му
предала евтини телефони и синджирче и последния си тръгнал. В хода на
проведената беседа, полицаите се усъмнили, че лицето им е известно и се
отправили към дома на подсъдимия. Там го намерили, обяснили му, че трябва да ги
придружи до РУ – Димитровград за справка, което той доброволно сторил. Там
подсъдимият признал, че е взел вещи от апартамента на Т., излагайки версията си
защо и по какъв начин го е сторил.Придружен от св. П. се върнал обратно до дома
си и предал доброволно посочените по- горе вещи.
8. След
като полицаите разпитали св. Т., същата се качила при съседката си св. А. за да
плати такса за стълбище. Разказала какво
`и се случило, не споменала а физическо насилие, била развълнувана.
9. Св.
Р. се опитала да се свърже с г- ца Т. по написания на бележката номер, който се
оказал грешен. Съвсем скоро след това, г- ца Т. се свързала със св. Р. и
казала, че ще започне да си плаща. След това се видели в България и уточнили
позициите по плащането. В последствие г- ца Т. започнала да изплаща дълга си
към св. Р., превеждайки `и по банков път на 10.11.17 г. сумата от 300.00 лв. и
на 22.12.17 г. сумата от 350.00 лв., с което задълженията били погасени.
10. Към
момента на извършване на деянието подсъдимият не бил осъждан по смисъла на НК.
11. Горната
фактическа обстановка бе приета за обективна от съда, след преценка и анализ на
събраните в хода на производство доказателства/ доказателствени средства,
отчитайки противоречия и съвпадения между тях, по пътя на логиката и житейски
обоснованото, по ред и начин, посочен
по- долу.
Разбор
на въпросите по чл. 301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
12.
Несъмнено се установи по делото, че на
15.09.2017 г. подсъдимият отишъл на
адрес апартамент в гр. Димитровград, ул. П***. Негова първоначална цел била да
се снабди с телефон за връзка с г- ца Т., която дължала пари на приятелката му
св. Р., но на практика това задължение тежи и върху него , защото с приятелката
си живеели на семейни начала.
13.
Безспорно се установи още, че не се е
легитимирал пред св. Т., която отворила вратата и възприела млад и здрав мъж,
първоначално непознат за нея, който от своя страна я изненадал с въпроси,
свързани с дъщеря `и.
14.
Не се установи безспорно по делото
подсъдимият да е използвал сила, за да нахлуе в жилището на Т.. Първоначалните
`и показания в тази връзка, дадени на досъдебното производство не се довериха
от съда. Причините за това са две. Първо самата Т. се отказва от тях в тази
част) , като в с.з. обяснява, причините за даването им. Второ и по важното е ,
че всички свидетели, които непосредствено след случая говорят с Т. я възприемат
не силно уплашена или сериозно повлияна от случая, а по- скоро като
развълнувана. С особена тежест в случая са показанията на свидетелите - полицаи
св. Д. и св. Г., които изцяло са в тази посока. Не е логично, ако е била
насилена физически, същата да има подобно поведение.
15.
Несъмнено се установи, че подсъдимият е
влезнал в апартамента. В тази връзка следва да се довери еднопосочния
доказателствен материал. Това влизане е продиктувано от неговото желание, той
не е поканен от Т., станалото е против нейната воля. Съдът довери показанията
на Т. за това обстоятелство, обясненията на подсъдимия в обратна посока са
нелогични.
16.
Според съдът, цялостното поведение на
подсъдимия- непривичното му присъствие, видимо агресивния му вид, влизане в
дома на възрастна и болна жена без покана от нея, отказът му да напусне след
като получава телефонен номер на г- ца Т. и фразата, че няма да напусне дома с
празни ръце- в комплекс сочат към неприкрита заплаха спрямо св. Т., свързана с
бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота ,здравето или
имота на св. Т.. Тази заплаха сломява волята `и, на практика против нея тя е
принудена да осъществи действия, които доброволно не би на правила. Като следствие
у нея възниква основателен страх от засягане на тези обекти. В
случая формата на натиск, макар и не
конкретизирана от страна на подсъдимия(какво точно ще `и причини) е изтълкувана
еднозначно като основателна и вероятна, особено важно е, че подсъдимият е
казал, че желае да получи нещо в залог, т.е. няма да си тръгне само с
телефонния номер.
17.
Не се доказа, че е отправена заплаха към
живота и здравето на дъщерята на св. Т..
18.
Няма доказателства, които да бъдат
приети с доверие от съда, сочещи към обвинителната теза, че използвайки заплаха
, подсъдимият отнема сам вещи, притежание на Т.. Показанията на Т. на
досъдебното производство са дискредитирани от дадените в хода на съденото
следствие, а и в контекста на установеното от съда- няма как да бъдат
кредитирани. Съдът приема за установено, че движимите вещи- 1 бр. мобилен
телефон „Сони Ериксън“ мод. 110i
втора употреба на стойност от 20.00 лева; моб. телефон „Нокия“ мод. 7070d, втора употреба на стойност от
25.00 лева; 1 бр. сребърен синджир, проба 925
с тегло от 13 гр. на стойност от 51.87 лв. или всичко на стойност от
96.87 лева са предадени от страна на Т.. Това предаване не е доброволно, а е в
резултат на заплата, така тя е била принудена да го стори, с цел да отстрани
опасността от личността си, т.е. да се освободи от присъствието на подсъдимия.
19.
В
резултат от осъществената заплаха, Т. претърпява нещо против волята си, чрез
акт на лично разпореждане предава посочените вещи на подсъдимия.
20.
Има провизорен, но достатъчно силен
аргумент, подкрепящ тези мотиви. Т. твърди, че подсъдимия поисква да му се
предаде и телевизор(видим на снимковия албум), но не го е сторил, след като
разбрал, че не е собствен на Т.. Не е логично да вземе сам вещи, които по
неговите думи не стрували повече от 20 лева, а да остави телевизор, който не е
тежка или обемиста вещи и очевидно струва повече. По – скоро, вещите са му
предадени от страна на Т., а конкретно телевизора- не е .
21.
Степента на агресия не е твърде
съществена, т.е. не е извън психическото въздействие върху волята на Т.. Показателен
е факта, че подсъдимия връща избягалото домашно животно(котка) на Т. след като
вече е държал у себе си вещите.
22.
Тук е момента да се посочи, че
подсъдимият е съзнавал, че с поведението си заплашва Т., че в резултат на
ситуацията , в която умишлено я поставя, тя му предава против волята си движими
вещи. Това деяние е обществено опасно, неправомерно, ако подсъдимият не бе
влезнал в дома на Т., не бе споменал, че иска вещите, тази възрастна жена доброволно
не би го сторила. Подсъдимият е искал да получи в залог вещи, така той е
разбирал характера на постъпката си, последиците от нея и е желал настъпването
им. Действал е при условията на пряк умисъл.
23.
Дали това поведение според подсъдимия е
достатъчно опасно, дали според неговия стереотип и морал – оправдано е без
значение. Виновността и обществената укоримост са налице, защото извършеното от
него не е приравнено на дължимото поведение, което една обикновено и стандартно
разсъдлива личност би имало в този случай. Напротив, обичайно честният и
морален човек не би поставил една видимо по- възрастна и болна жена в състояние
такова, щото да бъде уплашена за живота и здравето си, с цел да извърши нещо
противно на волята си.
24.
Горните изводи сочат, че подсъдимият
принуждава Т. да извърши нещо против волята си, като използва за това заплаха.
Не се установи използвана сила, нито пък се установи подсъдимият посредством
използваната заплаха сам да е придобил вещите.
25.
Деянието е довършено, защото вещите са
взети от подсъдимия.
26.
Всички тези елементи, сочат към
съставомерност на деянието по текста на чл. 143, ал.1 от НК- извършено е
престъпление принуда от страна на подсъдимия, който е действал виновно.
27.
Няма пречка за този съд да признае
подсъдимият за виновен в престъпление по чл. 143, ал.1 от НК, при налично
обвинение по чл. 198, ал.1 от НК. Фактите са едни и същи, твърдени са и в
обвинителния акт. Принудата е по- леко наказуема от грабежа. От друга страна,
грабежа е съставно престъпление, включващо в себе си ( в случая със заплахата)
престъпление против свободно формиране на волята на жертвата + насилствено
отнемане на вещи. Ако е налице принуда, но липсва насилствено отнемане от
страна на подсъдимия лично на вещите, то грабеж няма.
28.
Това естествено не води до признаване на
подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление, а съдът при сбъдване на
посочените предпоставки по- горе следва да квалифицира деянието по съответната
норма на особената част на НК(аргумент от чл. 301, ал.1, т.2 от НПК).
29.
По посочените причини, съдът призна
подсъдимият за виновен в това, че на
15.09.2017 г. в гр. Димитровград
принудил К.И.Т. ***, да извърши нещо против волята си- да предаде движими вещи
на обща стойност от 96.97(деветдесет и шест лева и 97 ст.) лв., като използвал
за това заплашване- престъпление по чл. 143, ал.1 от НК. Съответно подсъдимият
бе оправдаван по обвинението в това, че
чрез употреба на сила отнел от К.И.Т. с
намерение противозаконно да ги присвои движими вещи на обща стойност от
96.97(деветдесет и шест лева и 97 ст.) лв.- престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
За наказанието
30.
Подсъдимият подлежи на наказание,
съобразно общите и специални правила на НК.
31.
При преценка на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че от една страна като смекчаващи
следва да се отчетат не високата стойност на вещите, сравнително по- ниския
интензитет на отправената заплаха, практическото съдействие при разкриване на
обективната истина, младата му възраст и добро съдебно минало. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете асоциалното разбиране , демонстрирано от страна на
подсъдимия- че не е наясно, че извършеното от него е престъпление, както и
факта, че жертвата е възрастна и болна жена. Така значителен е превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства- като качество и количество.
32.
При тези обстоятелства, съдът на
основание чл. 143, ал.1, вр. чл. 54 от НК наложи на подсъдимия минималното
предвидено в закона наказание- лишаване от свобода за срок от 3 месеца.
33.
Налице са всички необходими по смисъла
на чл. 66, ал.1 от НК предпоставки за отлагане изпълнението на това наказание.
Подсъдимия не е осъждан, наказанието е под изискуемия минимум, но най- вече за
превъзпитание и поправяне на подсъдимия не е необходимо да търпи ефективно това
наказание. За това съдът отложи изпълнението за срок от 3 години.
Веществени доказателства и разноски
34.
Веществените доказателства по по делото-
мобилен телефон „Сони ериксън, 110i“,
мобилен телефон „Нокия, 7070d“
и сребърен синджир проба 925, с тегло от 13.00 грама, следва да бъдат върнати
на К.И.Т. ***
35.
Предвид признаване на подсъдимия за
виновен, той бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР- Хасково направените по
делото разноски в размер на 108.73(сто и осем лева и 73 ст.) лв. и
60.00(шестдесет лева) лв. по сметка на
РС- Димитровград
Мотивиран
така, съдът произнесе своята присъда.
Съдия: