№ 155
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100513638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20152807 от 07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 58430/2020
г. по описа на СРС, 56 състав, е признато за незаконно и е отменено на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ЕЛ. Й. П., извършено със заповед №
57/18.09.2020 г. на управителя на „С.“ ЕООД, с която ѝ е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между
страните, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата
до уволнението длъжност „мърчандайзер, продажби“ в ответното дружество,
което е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да
заплати на ищцата сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на оставането без работа в периода
от 30.09.2020 г. до 30.03.2021 г. поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
25.11.2020 г., до окончателното плащане. В тежест на ответника са възложени
сторените разноски в производството.
Срещу решението, с което исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от
ответника „С.“ ЕООД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е
необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон
и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
първия съд. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите, че по делото не е
било установено по категоричен начин извършването на нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищцата, във връзка с които е била издадена процесната
заповед, като са развити подробни съображения в подкрепа на тезата. На
следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е доказано
ищцата да е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ,
1
като не е била активна в платформата „Team look“ в периода 22.08.2020 г. –
14.09.2020 г. Неправилно също, според въззивника, решаващият състав на
районния съд е приел, че не е установено коя задача с краен срок 05.09.2020 г. не е
била изпълнена от ищцата, тъй като това се установявало от заключението на
СТЕ. Преценени в съвкупност, допуснатите от ищцата нарушения на трудовата
дисциплина, според работодателя са били достатъчни, за да се наложи
законосъобразно най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. В
обобщение на заявените оплаквания до въззивния съд е отправено искане да
отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата ЕЛ. Й. П. оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. Със същия е заявено становище за правилност на решението
на първия съд, като в подкрепа на изводите си страната е изложила подробни
доводи. Въззиваемата обръща внимание, че процесната заповед за уволнение не
съдържа изрично позоваване на представените от ответника 2 бр. фактури, нито
че договорите за продажба са били сключени точно с „Н.А.С.“ ООД. Намира за
правилни изводите на първия съд, че ответникът не е установил в производството,
че договори за продажба между „Н.А.С.“ ООД и „П.К.“ ЕООД са били сключени.
На следващо място, ответникът не е установил в производството, че осъществява
дистрибуция на нитрилови ръкавици. С отговора е заявено становище, че са
правилни разсъжденията на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал
ищцата да е извършила и другите две, посочени в заповедта за уволнение
нарушения. Искането е решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноски
за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало с трудов договор № 85/10.12.2014 г., по силата на
което ищцата е заемала при ответника длъжността „мърчандайзер, продажби“,
както и че със заповед № 57/18.09.2020 г. на управителя на ответното дружество
на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във
вр. с чл. 186, чл. 187, т. 8, пр. 1 и т. 7 КТ, и е прекратено трудовото
правоотношение, поради тежко нарушение на трудовите задължения и трудовата
дисциплина, тъй като служителят е злоупотребил с доверието на работодателя и
не е изпълнил негови законни нареждания от 30.08.2020 г. и от 14.09.2020 г.
Като писмени доказателства са приети 3 бр. фактури №№
**********/10.01.2020 г., **********/12.03.2020 г., **********/14.05.2020 г., от
които се установява, че ответникът е доставил на „Н.А.С.“ ООД нитрилови
ръкавици размери S, M и L. Посочено е, че фактурите са съставени от В.К..
По делото са представени фактура № **********/15.06.2020 г. и фактура №
**********/24.07.2020 г. с получател „Н.А.С.“ ООД, с посочен адрес“ гр. София,
бул. „Брюксел“ № 11Б и издател „П.К.“ ЕООД, адрес: гр. София, бул. *******
партер, съставени от ЕЛ. Й. П., за доставка на ръкавици нитрил размери S, M и L с
посочен начин на плащане по банков път по указаната във фактурите банкова
сметка.
Представено е извлечение за актуално състояние на „П.К.“ ЕООД от
ТРРЮЛНЦ, видно от което управител и едноличен собственик на капитала на
търговеца е ЕЛ. Й. П..
2
По делото са представени 2 бр. разпечатки, наименувани „пътен лист“ за
автомобил с рег. № ******* за периода 15.06.2020 г. – 16.06.2020 г. и 24.07.2020 г.
– 27.07.2020 г. Видно от съдържанието им е, че с посочения автомобил на
15.06.2020 г. са посетени 10 адреса на територията на Столична община в часовия
диапазон 10:11 ч. – 17:05 ч. , на 16.06.2020 г. – 11 адреса за времето от 10:17 ч. до
17:41 ч. , на 24.07.2020 г. – 7 адреса за времето от 10:48 ч. до 15:09 ч., на
27.07.2020 г. – 9 адреса за времето от 10:12 ч. до 17:11 ч.
Със заповед № 55/15.09.2020 г. ответникът, чрез своя управител, е изискал на
основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата писмени обяснения относно продадени на
клиент на работодателя на 15.06.2020 г. и на 24.07.2020 г. нитрилови ръкавици не
от ответника, а от „П.К.“ ЕООД, а доставката е била извършена от ищцата със
служебна кола на „С.“ ООД, съответно на 16.06.2020 г. и на 27.07.2020 г., защо от
22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. не е била активна в платформата „Team Look”, в
която съгласно изричните нареждания на работодателя, е следвало да влиза с
индивидуално потребителско име всеки работен ден, както и неизпълнение на
поставени задача с краен срок 05.09.2020 г.; защо не се е явила в офиса на
дружеството на 15.09.2020 г. в 10:00 часа, след като е била поканена от
работодателя с имейл от 14.09.2020 г.
По делото са представени депозираните от ищцата обяснения във връзка с
издадената заповед № 55/15.09.2020 г. В същите ищцата е заявила, че не е
извършвала доставки със служебен автомобил от името на „П.К.“ ЕООД на
посочените дати – 16.06.2020 г. и на 27.07.2020 г. Посочила е, че е възможно на
посочените дати да е посетила клиенти на работодателя си, но доколкото в
заповедта не е уточнено за посещението на кои клиенти се искат обяснения, не
може да даде повече информация. Уточнила е, че да посещава клиентите е нейно
задължение. По т.2 от заповедта е посочила, че за периода 22.08.2020 г. до
14.09.2020 г. е била на работа ежедневно, което обстоятелство би могло да се
установи от GPS системата на служебния автомобил, включително е
преизпълнила заложените месечни таргети, което пък според ищцата би могло да
се установи от постигнатите в работата резултати. По т. 3 от заповедта е
посочила, е не е получавала имейл, тъй като на 14.09.2020 г. достъпът до
служебната ѝ електронна поща е бил преустановен.
Представена е разпечатка от електронно писмо, изпратено на 14.09.2020 г. в
14:25 ч. от управителя на ответното дружество до ищцата на нейния служебен
ел.адрес, съгласно който от ищцата се изисква да бъде в офиса на следващия ден в
10:00 часа за важен разговор. Посочено е, че присъствието ѝ е задължително.
С приемо-предавателен протокол от 15.09.2020 г. е удостоверено предаването
от ищцата на лек автомобил Пежо 208, рег. № *******, собственост на „С.“ ООД.
Съгласно мотивите на процесната заповед за уволнение извършените
нарушения са следните:
1. На 09.09.2020 г. клиент на „С.“ ООД се обадил на служител на
дружеството, като по време на разговора е станало ясно, че поръчваните от него
стоки /ръкавици нитрил – размери S, M и L/ са му били продадени не от „С.“
ООД, а от „П.К.“ ЕООД на 15.06.2020 г. и на 24.07.2020 г., чийто едноличен
собственик на капитала и управител /от датата на учредяването й до този момент/
е ищцата. Посочено е, че с тези си действия ищцата е извършила тежко нарушение
на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. първо КТ.
2. В периода от 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. служителят не е бил активен в
платформата „Тeam Lоок”, в която съгласно изричните нареждания на
работодателя, изпратени на 30.08.2020 г., е следвало да влиза с индивидуално
3
потребителско име всеки работен ден, както и не е изпълнила задача с краен срок
05.09.2020 г. Посоченото съгласно заповедта бездействие от страна на ищцата
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т.
7 КТ.
3. С имейл от 14.09.2020 г. работодателят е поканил служителката да се яви в
офиса на 10.09.2020 г. в 10:00 ч., но същата не е изпълнила това нареждане, което
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т.
7 КТ.
На 30.09.2020 г. на ищцата е връчена заповедта, с която трудовото
правоотношение между страните е било прекратено.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е прието
заключението по съдебно-техническата компютърна експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Събева, съгласно което ответникът използва система за
проследяване изпълнението на задачите „Team Look”, в която всеки служител има
личен профил, който достъпва с потребителско име и парола. Всеки служител
може да задава задачи както на друг служител, така и на себе си. Профилът на
ищцата е бил деактивиран ръчно на 14.09.2020 г. в 17:14 ч. от Б.Щ..
Съгласно заключението през месец август 2020 г. ищцата е достъпвала
профила си в системата на 04.08.2020 г., на 14.08.2020 г., на 17.08.2020 г. и на
22.08.2020 г. След 22.08.2020 г. потребителят не е излизал от системата. Не са
отразени влизания, защото не е излизал. Не е налице функция за автоматично
излизане от системата в края на всеки работен ден. Поддръжката на системата,
достъпът и контролът са осъществявани от ответника. Достъпването на акаунтите
не е свързано с използването на електронен подпис или биометрични данни. На
30.11.2020 г. е била изтрита информация от акаунта на Е.П.. Извършвани са
действия от този акаунт след прекратяването на трудовото правоотношение.
Потребител с административни права, каквито П. не е имала, съгласно
заключението, може да сменя паролата на всеки потребител. Вещото лице е
посочило, че промяна на паролата на акаунта на П. е била извършена на
14.09.2020 г., след което акаунтът е бил блокиран. Без въвеждане на парола е
невъзможно достъпване на акаунта. Паролата освен на потребителя, е била
известна и на администратора. Според експерта работодателят е имал пълен
контрол върху системата.
За периода 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. до П. е имало поставена една задача
в системата, озаглавена „Таблица ключови клиенти“. Тази задача е била регулярна
– за всеки предходен месец. Задачата е била поставена от Д.М. /управител на
ответника/, който също е имал права за писане по тази задача. Ищцата не е имала
активност по тази задача до 14.09.2020 г. Задачата е била приключена от Д.М. на
13.11.2020 г. От приложение № 1 към експертизата се установява, че задачата
относно таблицата с ключови клиенти е възлагана ежемесечно на Е.П. от Д.М.,
като задачите винаги са приключвани от последния, а ищцата е докладвала по
същите, при това не всеки месец. През месец януари 2020 г. активност по тази
задача е имал само Д.М.. През месеците февруари – юли 2020 г. ищцата е
докладвала по задачите за таблицата след указания като краен срок за изпълнение.
Задачата за периода 27.07.2020 г. – 05.08.2020 г. е докладвана от ищцата на
04.08.2020 г., като е посочила, че няма промяна в списъка.
От събраните чрез разпит на свидетелите Б.П. и Б.Щ., служители на
ответника, гласни доказателствени средства се установява, че причина за
уволнението на ищцата е, че тя, чрез собственото си дружество, е продавала на
клиент на ответника ръкавици за еднократна употреба, артикул, продаван и от
4
ответника, ползвайки служебен автомобил. Ищцата е била потърсена за
обяснение, но не се явила в офиса. Задълженията на ищцата са били да показва
стоките на клиентите, ако се стигне до продажба – тя или дружеството получава
заявка и продажбата се осъществява от ответника. На П. е бил предоставен списък
с клиенти, като било позволено да набира и нови клиенти, извън списъка. За
изпълнение на задълженията на П. са били предоставени служебни телефон,
лаптоп и автомобил. Според показанията на свидетелката Щ. служителите били
задължени да влизат с потребителско име и парола в системата всеки ден и в края
на работния ден да излизат. Щ. е преустановила достъпа на ищцата до системата.
Свидетелите не са запознати ищцата да е допускала други нарушения на
трудовата дисциплина.
В съдебното заседание, проведено на 07.06.2021 г., ответникът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че не оспорва, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния отработен месец е в размер на 700 лева.
Извършена е констатация, че в трудовата книжка на ищцата след отбелязването за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, не е вписано, че ищцата
е започнала работа по трудово правоотношение със същия или друг работодател.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед
предмета на спора, с който съдът е сезиран, задължение на съда е служебно да
следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са
изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на
заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни
наказания.
При проверка правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, но има изключения. Съдът прилага
императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, което ще рече, че при решаване на делото по същество,
въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон и
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд /така Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1679/2010 г., III г. о., ГК и др./.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. В изпълнение на задължението си да следи за прилагането
на относимите императивни материалноправни норми и в светлината на
ангажираните пред въззивната инстанция доводи от двете страни, по
правилността на решението въззивният съд приема следното:
В конкретния случай спорни между страните по делото се явяват
обстоятелствата законосъобразно ли е прекратен трудовият договор от
работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради извършени от ищцата три
дисциплинарни нарушения, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
По първото посочено в заповедта за изпълнение нарушение:
При извършване на проверка дали работодателят е изпълнил задължението
си по чл. 193, ал. 1 КТ да изиска от работника обяснения във връзка с твърдяното
5
допуснато нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд не се съгласява с
изводите на първоинстанционния, че обяснения от ищцата са били изискани
надлежно.
С решение № 722/2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. ІV г. о. ВКС, решение №
68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС и решение № 270/2013 г. по гр. д.
№ 1328/2012 г. ІV г. о. ВКС е прието, че в искането на обяснения работодателят не
е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното
деяние. Приема се, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Посочва се, че
искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е
подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата.
В случая при изискването на обяснения от работника работодателят е
поискал такива относно продадени на 15.06.2020 г. и на 24.07.2020 г. нитрилови
ръкавици не от ответника, а от „П.К.“ ЕООД, като доставката е била извършена от
ищцата със служебна кола на „С.“ ООД, съответно на 16.06.2020 г. и на 27.07.2020
г. Основателно с дадените от ищцата обяснения, същата е посочила, че в
заповедта, с която са изискани обясненията , не е уточнено във връзка с
посещението на кои клиенти се искат обясненията, доколкото служебните
задължения включват посещаване на клиентите. Не е посочено и мястото на
извършване на нарушението, което ако беше сторено, в известна степен би
допринесло за конкретизиране на клиента, на който работодателят твърди ищцата
да е извършила продажба и доставка на ръкавици не от и за сметка на
работодателя си, а от собственото на ищцата дружество „П.К.“ ЕООД.
Потвърждава се и от представените от ответника справки за движението на
предоставения на ищцата служебен автомобил, обозначени като пътни листове, че
рутинно в работен ден ищцата е посещавала по няколко адреса /между 7 – 11/. С
оглед характера на работата, възложените задължения и начина, по който
същите са изпълнявани, според състава на въззивния съд от ищцата не може да се
очаква безпогрешно да се ориентира във връзка с посещението на кой/кои
клиент/и от нея се изисква да даде писмени обяснения. Ето защо основателни в
тази връзка се явяват въведените от служителя в исковото производство доводи,
че едва с отговора на исковата молба ответникът конкретно е посочил
дружеството и адреса на неговия склад, където твърди да са осъществени
доставки на стоки при проявена злоупотреба с доверието му от страна на ищцата.
Дали отправеното от работодателя искане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ
достатъчно ясно указва кое е нарушението, за което се искат обяснения, съгласно
константната практика на ВКС във всеки конкретен случай се преценява с оглед
нарушението и данните по делото. С оглед изложеното по-горе, по отношение на
това дисциплинарно нарушение според настоящия състав на съда е налице
хипотезата на чл. 193, ал. 2 КТ. Следователно доводите на въззивника, съдържащи
се в жалбата относно това доказано ли е в производството извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение, описано в пункт първи на процесната заповед, не
следва да се обсъждат по същество.
Следва да се даде отговор на въпроса дали по отношение на другите две
нарушения работодателят е спазил законовите изисквания за провеждане на
дисциплинарно производство и ако това е така, дали тези нарушения са тежки по
смисъла на КТ и поотделно или в съвкупност обуславят правилност на преценката
6
на работодателя за налагане на най-тежкото наказание „уволнение“.
Със заповед № 55/15.09.2020 г. работодателят е поискал обяснения от ищцата
защо от 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. не е била активна в платформата „Team
Look”, в която съгласно изричните нареждания на работодателя, е следвало да
влиза с индивидуално потребителско име всеки работен ден, както и относно
неизпълнение на поставена задача с краен срок 05.09.2020 г.; защо не се е явила в
офиса на дружеството на 15.09.2020 г. в 10:00 часа, след като е била поканена от
работодателя с имейл от 14.09.2020 г. Доколкото по делото е установено, че в
системата за проследяване на задачи за посочения период с краен срок на
изпълнение е имало само една задача относно таблицата за ключови клиенти,
следва да се посочи, че обяснения от служителя са били надлежно изискани, като
в предоставения срок такива са дадени. Спазен е и срокът за налагане на
дисциплинарното наказание. В тази част заповедта за уволнение е съобразена с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Във връзка с тези нарушения на трудовата дисциплина следва да се посочи,
че настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение
съображения относно недоказаност от страна на работодателя ищцата да е
извършила вменените нарушения на трудовата дисциплина и същите да
обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, като на основание
чл. 272 ГПК препраща към изложените в тази част на решението мотиви. В
допълнение на същите следва да се посочи и следното:
На първо място, ответникът, чиято е тежестта за това в производството, не е
установил по делото, че за ищцата, с оглед заеманата от нея длъжност, е било
налице задължение в началото на всеки работен ден да влиза в системата „Team
Look” и в края на всеки работен ден да излиза от същата система или че част от
задълженията на заеманата от нея длъжност е било проявяването на някаква
активност в интернет платформата. Нещо повече, както е посочил в мотивите си
първият съд, от пояснението на заключението на вещото лице по съдебно-
компютърната експертиза по делото е установено, че след прекратяване на
трудовото правоотношение до акаунта на ищцата е осъществен достъп, като част
от данните са били изтрити, с оглед което и не може да се приеме за доказано, че
сочените нарушения, изразяващи се в неактивност в системата и неизпълнение на
задачата с краен срок 05.09.2021 г. са били действително осъществени.
Що се отнася до доводите на въззивника, че ищцата не е била „активна в
системата“, т.е. че не е извършвала някакви действия, следва да се посочи, че в
производството не е представена длъжностна характеристика за заеманата
длъжност, нито други актове на работодателя, с които на П. да се възлага
извършването на конкретна дейност на компютър. От свидетелските показания на
разпитаните свидетели, служители на ответника, се установява, че задълженията
на ищцата са били да показва стоките на клиентите, ако се стигне до продажба –
тя или в дружеството се получава заявка и продажбата се осъществява от
ответника, съответно стоките се доставят от ищцата. Дори да се игнорира
обстоятелството, че по делото е установено, че системата е била манипулирана от
работодателя и данни от акаунта на П. са били изтрити след уволнението , то е
видно, че за целия изследван период /м.01.2020 г. – м.09.2020 г./ ищцата не е
имала почти никаква активност в системата. Последното е обяснимо именно с
естеството на трудовите ѝ функции, свързани с посещения на клиенти с поверения
ѝ служебен автомобил.
Следователно дори да се допусне, че ищцата не е била „активна“ в системата
в указания в заповедта за уволнение период и не е изпълнила задача с краен срок
7
05.09.2020 г. относно таблицата за ключовите клиенти, с оглед естеството на
трудовите функции тези нарушения според състава на въззивния съд по своята
тежест не обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
По отношение на третото посочено в заповедта за уволнение нарушение –
неявяването в офиса на работодателя в 10:00 часа на 15.09.2020 г., за което
нареждане на работодателя се твърди ищцата да е била уведомена по имейл,
изпратен на 14.09.2020 г., въззивният състав на съда, противно на решаващия
състав на СРС, приема, че ответникът не е доказал в производството, че ищцата е
узнала за това нареждане на своя работодател. По делото е установено, че
електронното писмо е изпратено до П. в 14:25 ч. на 14.09.2020 г. От заключението
на компютърната експертиза, пояснено по реда на чл. 200 ГПК, е установено, че
същият ден /14.09.2020 г./ паролата за достъп на П. до акаунта в системата е
била променена, след което профилът е бил деактивиран от друг служител на
работодателя в 17:14 ч. Не са налице данни, че преди да бъде променена паролата
и деактивиран акаунтът на ищцата, последната е узнала и е имала обективна
възможност да узнае съдържанието на изпратеното писмо. Ето защо и
неявяването на следващия ден в 10:00 часа в офиса на дружеството, не може да
се третира като неизпълнение на законно нареждане на работодателя и тежко
нарушение на трудовата дисциплина, за което на служителя да бъде наложено
наказание „уволнение“.
Наведените с въззивната жалба доводи, че служителите на ответното
дружество са били на „надомна работа“ от обявяването на извънредното
положение насетне, се опровергават от събраните по делото доказателства –
представените пътни листове и свидетелските показания на разпитаните
свидетели, от които по делото е установено по несъмнен начин, че задълженията
на ищцата са били свързани с посещения „на място“ на клиентите на дружеството
за показване на продуктите, които ответникът продава, доставки на същите и т.н.,
като за осъществяването им на ищцата е бил предоставен служебен автомобил.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съвпадат, макар
изложените съображения да се различават в някои части от тези, съдържащи се в
решението на първоинстанционния съд. В тази част съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Основателни се явяват и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане
без работа, възлизащо на сумата от 4200 лева. В тази връзка не са изложени
конкретни доводи за порочност на решението по обусловените искове, с оглед
което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден и в частите, с които
първият съд е уважил тези искове.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
въззиваемата има право да бъдат присъдени разноските за въззивното
производство. Искане в този смисъл е своевременно заявено, а по делото е
представен договор за правна и защита и съдействие с предмет осъществяване на
процесуално представителство пред въззивния съд, видно от съдържанието на
който е договорено и заплатено в брой възнаграждение на адвоката в размер на
650 лева. Сума в посочения размер следва да бъде възложена в тежест на
въззивника, доколкото предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ
8
неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено от въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20152807 от 07.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 58430/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, II Гражданско
отделение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплати на ЕЛ. Й. П., ЕГН **********, сумата от 650 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280
ГПК пред Върховния касационен съд. Срокът за обжалване на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК тече от 31.01.2022 г., както е обявено в откритото съдебно заседание на
17.01.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9