Решение по дело №765/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1065
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20227050700765
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………….

 

гр. Варна, ……………..2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в открито съдебно заседание на седми юли и двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:             ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря Камелия Александрова при участието на прокурора С. И. като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски касационно административно-наказателно дело (КАНД) 765/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „З.с.г.“ ЕООД, ЕИК **, с адрес гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 30, представлявано от Б.И.Я., чрез адв. Н. Я. срещу Решение № 193/08.02.2022 г., по АХД № 5341/2021 г., по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0001370/09.09.2021 г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в  Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП)  е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП.

С касационната жалба оспорващият счита решението на Районен съд – Варна за незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По конкретно счита, че неправилно въззивният съд е приел, че вмененото му нарушение се изразява в бездействие да се организира работата на водача, тъй като не са събрани доказателства от административно-наказателния орган и не е обсъдена създадената организация от страна дружеството по спазване на почивката на водачите. Сочи, че решението на ВРС е немотивирано, доколкото е прието, че вмененото нарушение се е изразявало в бездействие да се организира работата на водача. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да се отмени. Претендира присъждане на направените във въззивната и настоящата инстанции разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В представените писмени бележки счита, че неправилно съдът е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като липсва конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, място на извършване и в какво конкретно действие или бездействие се изразява.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, в отговор на касационната жалба счита решението на ВРС за правилно, постановено при спазване на процесуалния закон, а жалбата за неоснователна, а визираните в нея твърдения за неправилни и необосновани. Излага доводи за липса на създадена организация от страна на превозвача, така че да се спазят изискванията на чл. 7, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Обръща особено внимание, че предоставения от касатора Инструктаж – програма, липсва информация за времето на почивките по време на работа по чл. 7, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Моли съдът да потвърди процесното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Претендира на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на предявената касационна жалба. Счита, че въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, респективно - да се отмени НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страни следното:

Административен съд - Варна, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Предмет на касационен контрол е Решение № 193/08.02.2022 г. по АНД № 5341/2021 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0001370/09.09.2021 г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в  Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвП  е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП.

Установените от въззивния съд факти са следните:

На 04.06.2021 г. служители на РД „Автомобилна администрация“ – Варна извършили комплексна проверка по документи на превозвача на „З.с.г.“ ЕООД – Варна. При снемане на разпечатка от картата на водача Ф. М. Ф. от дигитален тахограф констатирали, че при извършен превоз на 12.04.2021г. на територията на Р България с пътен лист № **********/12.04.2021 г., с влекач марка „Скания“, кат. N3, с рег. № ******, след 4,5 часа управление, на водача не е осигурено ползването на непрекъсване от поне 45 мин. или алтернативно прекъсване от поне 15 мин. последвано от поне 30 мин., като му е осигурено прекъсване от 13 мин., последвано от прекъсване от 7 мин. Поради това, че превозвачът не е организирал работата на водача по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на  чл. 7, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на дружеството е съставен АУАН № 291444/04.06.2021 г. за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, пред. Второ от Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвП на „З.с.г.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

По делото е представена Инструктаж - програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност и хигиена на работещите, с която работодателят е наредил да се спазват правилата за управление, прекъсване и почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 г. Водачът Ф. М. Ф. е бил запознат с тази програма срещу подпис (служебна бележка № 33/02.04.2021 г.).

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. ВРС е приел, че констатираното административно нарушение е осъществено от жалбоподателя, поради липса на активни действия по организация на работата на водача от страна на дружеството за спазване на глава II от Регламент (EO) 561/2006 г., с което е осъществен състава на нарушение по чл. 104, ал. 1 ЗАвтП. Въззивният съд е счел, че при определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвтП и наказанието е правилно по вид и размер.

Решението на ВРС е неправилно.

Настоящият състав счита, че при постановяването на решението ВРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – налице е касационно основание по чл.348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяна на същото. Въззивният съд формално е изложил изводи за съответствието на АУАН и НП с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Предвидения в НП състав на нарушение е по чл. 104, ал. 1 ЗАвП и следва да съответства на словесното описание на нарушението, същевременно и на посочената в НП за нарушена материално правна норма на чл. 10, § 2, изр. 1, пред. Второ от Регламент (ЕО) 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП. ВРС е направил формален извод за съответствието на АУАН и НП с процесуалните правила на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН по отношение относимостта на нарушението към посочената материално правна норма  и към състава на нарушението по посочената в НП административнонаказателна разпоредба.

На следващо място в Решение № 193/08.02.2022 г., липсва конкретен анализ на изложените от жалбоподателя и ответника доводи, свързани с провеждането на инструктаж от страна на дружеството – превозвач на водача на ППС, във връзка с времето на почивките по време на работа по чл. 7, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила  имат квалификация по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК – ограничаване на правото на защита на наказаното дружество и липса на мотиви във въззивното решение. Изложените от ВРС декларативни мотиви относно правната квалификация на нарушението са равнозначни на липсата на мотиви – няма такива защо съдът е приел, че описаното в НП нарушение е реализирано и защо посочената в него правна квалификация е приета от съда за правилна. Тази липса на мотиви има за последица ограничаване на правото на защита, тъй като е оставен без отговор отправеното от наказаното дружество съществено за съставомерността на деянието възражение, че не водачът, а превозвачът е отговорен за неизползването на времето за почивка по време на работа. Правото на защита е ограничено и поради това, че ВРС не е извършил цялостна проверка на възражението за процесуална незаконосъобразност на НП, което той е длъжен да стори и служебно – бланкетно е изложено, че АУАН и НП съдържат всички реквизити изискуеми по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Така допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения налагат съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, който да се произнесе по всички релевирани от наказаното дружество възражения по процесуалната и материална законосъобразност на обжалваното НП, като изложи обосновани мотиви относно субекта на административно-наказателна отговорност и правилността на квалификацията на деянието от обективна страна.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 193/08.02.2022 г., по АХД № 5341/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

2.