РЕШЕНИЕ

София, 25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	СТАНИМИРА И. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 9434 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на А.Д.И. срещу Постановление на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д.В.по изп. дело № 20188610400744, обективирано в съобщение с изходящ № 14015/23.05.2018 г., в частта, с която е отказано да се измени определения на взискателя – сдружение „С.К.П.– София“, размер на юрисконсултско възнаграждение по делото от 100 лева.

В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно като противоречащо на материалния закон. Твърди се, че няма основания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния допустим според чл. 78, ал. 8 ГПК размер, тъй като делото не е такова с фактическа и правна сложност. Сочи се, че юрисконсултът не е осъществил други действия освен искането за образуване на изпълнително дело, поради което не е налице хипотеза на процесуално представителство по изпълнителното дело, а само на представителство при образуване на изпълнителното дело.  Излагат се доводи, че липсват установени в законодателството критерий за определяне на точния размер на разноските, който се дължи при представителство от юрисконсулт в рамките на изпълнителното производство, поради което трябва да се използва установеният в съдебната практика критерий за фактическа и правна сложност на делото, а такива липсвали. Иска се намаляване на присъденото възнаграждение до минималния предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ размер и присъждане на адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

По делото не е постъпил е отговор на частната жалба от взискателя – сдружение „С.К.П.– София“.

Частен съдебен изпълнител Д.В.излага в становището си аргументи, че е присъдил разноски в поискания от взискателя размер, тъй като не е възможно отнапред да установи каква ще бъде фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поради това се приема, че съдебният изпълнител трябва да присъди всички разноски, за които има доказателства, а в хода на делото да се установи каква ще е фактическата и правната му сложност. Излага и довод, че доколкото в искането за образуване на изпълнителното производство юрисконсултът на взискателя – сдружение „С.К.П.– София“, не е овластил съдебният изпълнител да проверява имуществото на длъжника – жалбоподателката И., а е посочил кои конкретни действия по изпълнение да се приемат, е налице представителство по изпълнителното производство.

В жалбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за отказ за изменение на постановление за разноските – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (започнал да тече на 12.06.2018 г. съгласно съобщение на лист 32 от изпълнителното дело, жалба от 19.06.2018 г.).

При служебната проверка за редовност на въззивната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 278 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (документ за платена държавна такса в размер на 25 лева  – на лист 4 от делото; адвокатското пълномощно е на лист 64 от изпълнителното дело).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за хонорар на адвокат или друг професионален юрист в рамките на изпълнителното производство се дължи хонорар само с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. В случая участието на юрисконсулта на взискателя – сдружение „С.К.П.– София“, в изпълнителното производство се свежда до подаване на молба за образуване на производството, в която е посочено да се насочи изпълнение срещу банковите сметки и трудовото възнаграждения на длъжницата И. – жалбоподател в настоящото производство. Направено е и искане за събиране на справки от НАП за декларирано имущество на жалбоподателката И., както и искане за присъждане на 100 лева разноски.

Посочените действия не могат да се определят като такива с фактическа и правна сложност, при които на юрисконсулта се е наложило да издирва имуществото на длъжницата, а и размерът на вземането, за което се води производството – около 1 000 лева общо, не предполага намиране на имуществени активи с голяма стойност, за да се осъществи ефективно изпълнение. Поради това извършеното от юрисконсулта на взискателя не предопределя заплащане на възнаграждение в максимално допустимия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 100 лева.

Посочената по-горе разпоредба предвижда минимално възнаграждение за правна помощ в изпълнителното производство от 50 лева. По принцип съдът не е обвързан от този размер, тъй като чл. 78, ал .8 ГПК поставя само горна граница при преценката на съда за определяне на размерите на юрисконсултското възнаграждение. В конкретния случай обаче и самата длъжница И. иска намаляване на разноските до 50 лева. Настоящият съдебен състав намира, че посочената сума съответства на труда на юрисконсулт за съставянето на книжа за образуване на изпълнително дело в установения по делото обем. Поради това определеното възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали до 50 лева.

По разноските:

В частната жалба е направено искане за присъждане на разноски за възстановяване на държавна такса за производството и за възстановяване на платеното от жалбоподателката И. юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото производство е вид спорно производство, което се развива в рамките на съдебния контрол над актове на овластен от държавата орган в рамките на изпълнителното производство. С оглед на тази негова особеност съдът на първо място следва да прецени дали въобще следва да се присъждат разноски в такъв вид производства. Чл. 81 ГПК предвижда, че съдът присъжда разноски с всеки свои акт, с който приключва производството пред съответната инстанция. В практиката си Върховният касационен съд (ВКС) посочва, че под „приключва производството“ се има предвид или решение на правен спор, или приключването на делото по начин, който изключва последващата висящност на делото пред същата инстанция по същия въпрос (Определение № 511/19.10.2016 г. по ч.т.д. № 2006/2016 г., II ТО).

В настоящия случай, макар и производството да се развива по частно дело, същото има за предмет контрол върху друг орган в рамките на гражданския процес (съдебен изпълнител), а актът на съда решава делото по окончателен начин. Поради това следва да се приеме, че правилото на чл. 81 ГПК се прилага и спрямо осъществявания от съда контрол в рамките на изпълнителния процес. Систематичното място на разпоредбата (в част първа – „Общи правила“, на ГПК) също дава основание да се приеме, че тя се прилага не само в исковото производство. Основание за същото дава и изричната разпоредба на чл. 541 ГПК, приложима към охранителните производства, която дава особено разрешение на въпроса за разноските в тези производства, а това означава, че ако такава разпоредба липсваше, то щяха да се прилагат общите правила от част първа на ГПК.

Доколкото настоящото производство се явява двустранно, то разноски следва да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 79 ГПК не е приложима, тъй като се отнася до разноските по изпълнението, т.е. за образуване на изпълнително производство и движението му, както и за реализиране на съответните изпълнителни способи, а не и в рамките на съдебния контрол. Този извод може да изведе и от тълкуването на разпоредбата в настоящата ѝ редакция, тъй като същата предвижда да не се събират разноски за изпълнителни действия, отменени от съда
(чл. 79, ал. 1, т. 2 накрая ГПК), но не дава отговор на въпроса как се разпределят разноските в производството, в което съдът е извършил отмяната. Поради това следва да се приложи общото правило на чл. 78 ГПК.

Доколкото жалбата е уважена в цялост, съдът следва да присъди на жалбоподателката И. дължимите ѝ се разноски в пълен размер. По делото се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, за което не е представен договор за правна помощ – представени са единствено адвокатско пълномощно и вносна бележка за сумата от 100 лева от А. Г.в полза на адвокатско дружество „Л.Г.“. Нито от пълномощното, нито от поясненията във вносната бележка (където общо е посочено, че се внася хонорар по изпълнителното дело, без да е ясно за какво точно действие – подаване на жалба, цялостно представителство, проучване на делото) може да се направи извод, че сумата от 100 лева е платена именно във връзка с настоящото дело. Поради това следва да бъдат присъдени само държавната такса пред съда – 25 лева, и таксата на ЧСИ за администриране на частната жалба от 48 лева, или общо 73 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д.В.по изп. дело № 20188610400744, обективирано в съобщение с изходящ № 14015/23.05.2018 г., в частта, с която А.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да плати на Сдружение „С.К.П.– София“, с ЕИК: *******, с адрес: София, бул. „*******, сумата в размер на разликата между 50 лева (петдесет лева) и пълния присъден размер от 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Сдружение „С.К.П.– София“, с ЕИК: *******, с адрес: София, бул. „*******, да заплати на А.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 73 лева (седемдесет и три лева) – разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. о.м. по мотивите