Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Велико Търново, 15.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10103 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът С.В.К.
***, чрез процесуалния си представител ***Д. от ВТАК, е обжалвал решение №15 от
17.02.2020 г., постановено по АНД №329/2019 г. по описа на Свищовският районен
съд като неправилно.
Систематизирани, оплакванията на касатора
касаят неправилно приложен от районният съд закон с оглед приетото от него досежно формалната и материално-правната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Лаконично се поддържа и, че съдът
неправилно е преценил доказаността на
административно-наказателното обвинение предвид тежестта да се установи
предмета на доказване, която е за административно- наказващия орган.
Ответникът по касация РУ – Свищов при ОДМВР – Велико Търново не взема
становище по нея, прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е
потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №19-0352 – 001007 от
09.07.2019 г. на началника на Районно управление град Свищов при ОДМВР – Велико Търново, с
което на настоящият касатор за нарушение на
разпоредбата на чл.103 от ЗдвП и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 100 лв. и е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на разпоредбата на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от с.з е наложено
наказание глоба от 150 лв. и за нарушение на разпоредбата на чл.137е от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.4, т.7 от същия закон е наложено наказание глоба от 50
лв.
За да постанови този резултат, след преценка на събраните писмени и
гласни доказателства, от фактическа страна съдът е приел за установено
следното, а именно: на 15.06.2019 година, около 19 часа и десет минути, на
територията на община Свищов, на третокласен път №3-406, километър 61 + 120 в
посока към село Козловец, настоящият касатор, в
качеството му на водач, който е лишен от свидетелство за управление на МПС, е
управлявал мотопед „Априлия Леонардо 150“ с
регистрационен номер ***, собственост на трето лице, като в процеса на
управляването на това превозно средство при подаден сигнал за спиране от
служител на МВР, не спира плавно в най – дясната част от платното за движение
на посоченото място, като вместо това увеличава скоростта си. При това касаторът е управлявал превозното средство през период от
време, през който му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и
с отнето свидетелство за управление на такова средство, за които наказания е
налице влязло в сила наказателно постановление №18-0352-000461/15.05.2018 г.,
като не ползва и защитна каска. Съдът е възпроизвел в решението си съдържанието
на показанията на разпитаните пред него свидетели, подробно описвайки
обстановката, при която са констатирани претендираните чрез процесното
постановление нарушения. Позовал се е и на изготвената по повод на
констатираните от пътните полицаи докладна записка досежно
възприетите от тях факти и обстоятелства, имащи значение за предмета на
доказване. Констатирал е начина на връчване на съставения акт за установяване
на нарушение, както и вписаните в него възражения на касатора.
Констатирано е, че при издаване на наказателното постановление, обстоятелствената
му част е допълнена с описание на влязлото в сила наказателно постановление, чрез
което е отнето на касатора правото да управлява МПС
за определен период и съответно му е отнето СУМПС.
От правна страна съдът е приел, че няма допуснати процесуални и
формални нарушения при издаването и на АУАН и на процесното пред него НП. Изрично
е аргументирано, че обстоятелствата, при които са извършени нарушенията са
описани ясно и точно. Извън това съдът е приел, че доказателствата, които са
събрани от него установяват съставомерността на
извършените от касатора противоправни
деяния. При това съдът е приел и правилното определяне на предвидените от
закона санкционни последици, като изрично е посочил, че с оглед
характеристичната справка на касатора, наложените санкции
са адекватни.
Решението е правилно, като съдът правилно е приложил закона.
От доказателствата по делото се установява, че на 2.06.2019 г. около 19
часа касаторът на път III – 405,
км.61+120 в посока към село Козловец е управлявал описания в НП мотопед, като
при подаден сигнал за спиране от контролен орган не е спрял в най – дясната
част от пътното платно, а ускорява скоростта си. Констатирано е и, че касаторът управлява този мотопед в срок, през който не е
притежавал СУМПС, което свидетелство е било отнето въз основа на влязло в сила
наказателно постановление. Най – сетне, по време на управлението на МПС касаторът не е поставил защитна каска. Посочените
обстоятелства, описани в АУАН, са констатирани в присъствието на свидетеля К.Е.С.,
като този свидетел е разпитан и пред съда, давайки показания, които
потвърждават отразеното в акта. Впрочем пред съда е разпитан и актосъставителя, като той дава
идентични като съдържание показания.
Посочените деяния се вписват в изискванията на съставите на чл.175,
ал.1, т.4, чл.177, ал.1, т.1, предложение второ и чл.183, ал.4, т.7,
предложение първо от ЗДвП.
Според първият посочен в постановлението състав се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. За да е съставомерно
поведението на дееца по този състав е достатъчно с конклудентни
действия да не се изпълни законово нареждане на компетентен орган, контролиращ
и регулиращ движението по отворените за обществено ползване пътища, без да е
необходимо изрично изразено противопоставяне на такова нареждане. В процесният случай доказателствата установяват поведение на касатора, което не е било съобразено с безспорно
възприетото от него нареждане да спре управляваното МПС отдясно на пътното
платно, за да му бъде извършена проверка. Впрочем за касационната инстанция е
очевиден и мотива за това действие на касатора
предвид констатираните останали нарушения, извършени при управлението на МПС.
Съдът правилно е съобразил и доказателствата, които обосновават извода за съставомерното поведение на касатора.
Несподелими са процесуалните очаквания на касатора за probatio diabolica от страна на административно-наказващия орган при издаването на
постановлението, което да обхваща казуистично описание на всички възможни факти
и релевантните за тях доказателства. Достатъчно е да се напомни на касатора, че за АНО е валидно разписаното в чл.53, ал.2 от ЗАНН. Очертаните в постановлението факти и обстоятелства са потвърдени и пред
съда от неопроверганите свидетелски показания.
Според вторият посочен административно - наказателен състав на чл. 177,
ал.1, т. 1 от ЗДвП се наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред. Впрочем касаторът и не
твърди, че има правото да управлява МПС. Всъщност от неоспорената пред въззивният съд справка за нарушител се установява, че с НП
№18-0352-000461 от 15.05.2018 г., за което е отбелязано влизане в сила, на
водача е отнето правото да управлява МПС за срок от две години, считано от
отнемането на СУМПС. Извън това, събрано е и самото постановление, което
потвърждава отразеното в справката. Касационното оплакване в този случай е
свързано с неправилното прилагане от страна на съда на правната норма поради
неяснота коя именно хипотеза на чл.150а от ЗДвП била нарушена. Оплакването е неоснователно.
Съставът на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП не съдържа диспозиция, която за част от
обективните си признаци да препраща или отпраща към разпоредба на същия или
друг закон, тъй като всички признаци на нарушението се съдържат в самата
санкционна норма. Видно от доказателствата по делото е, че е налице отнето
СУМПС и то по административен ред, като твърдения за обратното или
доказателствени искания в тази насока не са ангажирани пред въззивния
съд, нито е оспорена справката, въз основа на която е обосновано нарушението.
Впрочем, постановлението, с което касаторът е бил
лишен от право да управлява МПС му е връчено, опри което оплакването, че е
налице нарушено право на защита, понеже не ставало ясно коя от хипотезите на
чл.177, ал.1, т.1 от закона във вр. с чл.150а, ал.1
от него е приложима, е най – малкото необосновано.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложен от съда закон досежно нарушението на чл.137е, квалифицирано по чл.183,
ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП, според който текст „Наказва се с глоба 50
лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене
на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска“. В контекста на процесният
случай е меродавен именно този състав с оглед обстоятелството, че именно
водачът на мотопеда не е ползвал предпазна каска. Без значение за проявлението на състава е
дали този случай е бил налице и пътник или не, след като такова административно
обвинение липсва.
Най – сетне, правилно районният съд не е приложил в никоя от хипотезите
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвид обществената опасност на дееца, която се
установява от справката за извършените от него нарушения именно на ЗДвП.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №15 от 17.02.2020 г., постановено по АНД
№329/2019 г. по описа на Свищовският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.