№ 71
гр. София , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503880 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.04.2020г по гр.д. № 9143/2019г СГС, ГО, І-15 състав е уважил
предявените искове от Р. С. Б.-Г. против СО , като е осъдил СО да заплати сумата от
30 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания и 1500лв-
обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени в резултат на падане на
23.08.2018г , поради стъпване в издълбано място на асфалта на улица в гр.София.
Съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 30 000лв до 40 000лв. С решението си съдът е възложил разноските
по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС по делото се обжалва с въззивна жалба от СО , в осъдителната
част. Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния
закон, на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че по делото не се
установяват елементите на фактическия състав на закона за ангажиране на
имуществената деликтна отговорност на СО, че мотивите изложени от съда са
противоречиви , а изводите –необосновани. Поддържа, че съдът неправилно е
квалифицирал основанието за деликта. Поддържа,че определеното обезщетение за
1
неимуществени вреди , претърпени от ищцата е несправедливо, че неправилно е
приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е недоказан. Моли първоинстнационното решение
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни , еветуално размера на определеното
обезщетение да бъде намален.
Р. Б.-Г. е депозирала насрещна въззивна жалба, в която се съдържа писмен
отговор на въззивната жалба на СО. Ищцата пред СГС счита, че жалбата на СО е
неоснователна. Поддържа, че неправилно е отхвърлен частично предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, че определеното обезщетение е
несправедливо. Моли решението на СГС да бъде отменено в отхвърлителната част и да
бъде уважен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в пълен размер.
В о.с.з. въззивникът се представлява от юрк. Г. и юрк. С., които поддържат
въззивната жалба на СО и оспорват жалбата на ищцата. Поддържат, че по делото не е
изяснен механизма на настъпване на увреждането на ищцата и че определеното
обезщетение е завишено. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваната
част и предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, евенутално – присъдените
обезщетения да бъдат намалени по размер. Претендират юрк. възнаграждение и
разноски по делото.
Депозирана е писмена защита от СО, в която СО поддържа, че не е изяснен
механизма на увреждане на ищцата, както и че определеното обезщетение по размер е
несправедливо, като завишено.
Р. Б. - Г. се представлява в о.с.з. от адв. С., която моли решението на СГС да бъде
потвърдено в осъдителната част и да бъде отменено в отхвърлителната , като
предявените искове бъдат уважени изцяло. Поддържа, че предявените искове са
доказани по размер и основание, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са
доказани като тежки и продължителни. Претендира разноски по делото, съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
Въззивницата –ищца по НВЖ е депозирала писмени бележки по делото, чрез адв.
С. от САК, в които поддържа,че решението на СГС в отхвърлителната част е
несправелдливо и не е приложен правилно чл.52 от ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивните
жалби.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества
на една вещ- общински път , а причинени вследствие неправилната експлоатация на
вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т.е. касае се за вреди, които са в
резултат на нехарактерно състояние на вещта , които се дължат на неправилна
поддръжка , съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай отговорността
на нейния собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за
отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за
вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна,
обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
По делото се установява безпротиворечиво от събраните свидетелски показания и
от медицинската документация , че на 23.08.2018г ищцата е паднала, след като е
стъпила на неравност- издълбано място в асфалта , при слизане от трамвай на спирка
на площад Македония, в рамките на Община София, от което е претърпяла счупване на
бедрена кост, лечението на която травма й е причинило болки и страдания, чиято
компенсация се търси.
Фактът на падането на ищцата на посочената дата и място се установява от
3
разпита на свид. Б., който вижда ищцата паднала непосредствено след инцидента,
както и от медицинската документация по делото. Свидетелят безпротиворечиво
установява, че при слизане от първата врата на спрял трамвай, в който и той е пътувал
ищцата е паднала, като точно до нея на улицата, под трамвайната врата е имало дупка в
асфалта. Свидетелят установява местонахождението на инцидента, а именно в гр.
София, на трамвайна спирка по трасето от пл. Македония към Алабин, като датата се
установява от събраната медицинска документация. Свидетелят установява още, че на
процесната спирка от трамвая се слиза на пътното платно и трамвайната линия е
оградена с колчета за безопасност.
Безпротиворечиво е установяването по делото, че на посоченото място в асфалта
на пътя има издълбана дупка, която според показанията на свид. Б. се е паднала под
отворената първа врата на трамвай, от която ищцата е слязла. Свидетелят действително
не е видял падането на ищцата, възприел я е веднага след това. Но като очевидец
излага обстоятелствата , че е била паднала , при слизане от първата врата на трамвая и
че там е имало дупка в асфалта.Тези показания са изложени факти от очевидец, не се
опровергават от доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани. Свидетелят
установява състоянието на асфалта в района на трамвайната спирка , от което съдът
следва да направи изводи за ангажираността на ответната СО по поддръжка на улиците
и спирките в състояние безопасно за жителите и гостуващите в гр. София.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че инцидентът не е установен
категорично като механизъм, както и че е налично съпричиняване на увреждането от
страна на ищцата. Механизмът на увреждането е установен от посочения свидетел Б. и
от изслушаната СМЕ. Действително свидетелят не е очевидец на падането на ищцата,
но изложените от него факти са достатъчни за възприемане на изводи относно
механизма на инцидента. Изслушаната СМЕ , подкрепя твърдяния механизъм на
настъпване на увреждането на ищцата като възможен и в съвкупност с изслущаните
свидетелски показания обосновава извод за механизма на увреждането на ищцата. Ето
защо съдебният състав приема като безпротиворечив извода, че ищцата е паднала на
слизане от трамвай като е стъпила в неравност на асфалта- издълбано място,
вследствие което е претърпяла физически и психологични травми.
По делото е спорно дали падането на ищцата е причинено от бездействие на
служители и лица, на които СО е възложител на работата да поддържат тротоарните
настилки и да сигнализират опасности . Поддържа се, че основанието на предявения
иск е чл.50 от ЗЗД, т.е. вредите са настъпили от характерно състояние на самата вещ.
Съдът намира , че са налице основанията за ангажиране на отговорността на СО
за бездействие на нейни служители по поддържането на общинските тротоари ,
съответно за вреди причинени от това бездействие.
4
Този извод съдът приема като съобразява,че общинските пътища, улици и
булеварди са общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от ЗП/, като изграждането, ремонтът и
поддържането им е задължение на общината /чл. 31 ЗП/. В случая инцидентът е станал
на спирка на масовия градски транспорт в София, представляваща част от общинската
инфраструктура и ответната СО има задължение да я поддържа целогодишно във вид,
в който да може да се ползва по предназначението си. Това задължение на СО
произтича и от чл.48,т.2, б.”а” от ППЗП, вменяваща на съответната община
организацията по поддръжката на общинските пътища. В случая се установява,че
ищцата е паднала като е слизала на спирка на трамвай, пердставляваща част от пътното
платно, според свид. Б. и от горепосочените разпоредби следва ,че поддръжката на
тази част от пътното платно, като част от общинската инфраструктура е задължение на
ответната СО. От установения механизъм на увреждане следва, че пътното платно
при спирката за масов обществен транспорт не е било поддържано във вид, в който да
позволява на пътниците да слязат безпрепятствено и безопасно от транспортното
средство, което е основание да се ангажира деликтната отговорност на ответника , а не
да се търси отговорност за вреди от обичайно състояние или екплоатация на вещи.
От обстоятелството, че на пътното платно, на което са слизали пътници от
масовия градски транспорт е имало неравности, издълбани участъци , представляващи
опасност за слизащите граждани налага изводът, че длъжностни лица на служба при
ответника не са изпълнили задължението да поддържат в изправност общинската
инфраструктура . Общината, като юридическо лице имащо задължение да осъществява
правни действия чрез натоварени от нея лица, отговоря за причинените от тези лица
вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в
случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди . В
случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на
настилката на спирката- пътно платно в годно – безопасно за слизащите от ППС-
състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя –
Столична Община за обезщетяване на вредите.
От всичко изложено се установява, че вследствие падането си, причинено от
стъпване в неравност на асфалта при слизане от трамвай ищцата е претърпяла
увреждане –счупване на бедрената кост. Причинната връзка между бездействието на
служителите на общината и увреждането на ищцата се установява от приетата
неоспорена СМЕ. Във връзка с лечението си ищцата е претърпяла болки и страдания,
установено от изслушаната СМЕ и от свидетеля Г..
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди на деликтно основание се явява доказан по основание.
5
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото се установява, че вследствие на падането си ищцата е получила
счупване на бедрена кост. Претърпяла е оперативно лечение за наместване на
счупването с поставяне на метален имплант. Според вещото лице имплантът няма да се
вади. Възстановителният период на ищцата е продължил около 5 месеца, в който се
включва и рехабилитацията след 4-ти месец. Според вещото лице ищцата се е
възстановила, не се установява функционален дефицит в движенията на крайника,
походката й е самостоятелна и може да извърши клек.
Свид. Г. , син на ищцата установява, че майка му е претърпяла след инцидента
операция, че й е поставен имплант, за който е заплатила 1400лв. Свидетелят
установява, че първоначално майка му не можела да ходи , имала е болки, не можела
да се грижи за себе си. Първият месец била напълно неподвижна, трябвало да я вадят
от леглото и да й се помага за всичко. Към края ня третия месец ищцата започнала да се
движи сама, с патерици. Според свидетеля ищцата е имала продължително време
болки, имала страх да пътува сама в градския транспорт. Понастоящем установява, че
майка му работи на същата работа като преди инцидента и пътува със същия
транспорт.
Предвид изложеното – доказания като обективен факт на претърпяна травма-
счупване на бедрена кост, претърпяната операция,сравнително дългия период на
болки- според свидетеля около 3 месеца, сравнително дългия възстановителен период,
първоначалните затруднения в ежедневнието, невъзможността на ищцата да стане, да
се обслужва, както и необходимостта от помощ в ежедневието за период от около 3
месеца, но и като взе предвид настъпилото възстановяване на ищцата , съдът приема,
че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени
вреди възлиза на сума от 30 000лв, поради което исковата претенция в размер на 30
000 лв следва да бъде уважена . При определяне размера на обезщетението съдът
следва да съобрази доказаните вреди на ищцата, времето на тяхното настъпване, както
и икономическото положение в страната, така че обезщетението да не обогати
неоснователно получаващото го лице.
По отношение на имуществените вреди
По делото се установява, че ищцата е направила разноски за лечение от 1500лв.
Разходооправдателните документи са издадени на името на ищцата, по време
относимо към претърпяния инцидент. От изслушаната и неоспорена в тази част СМЕ
се установява, че на ищцата е поставен имплант, което е било необходимо за нейното
6
лечение. Направените разноски от ищцата за лечение са разходи- вреди за ищцата –
направени в пряка причинна връзка с увреждането на ищцата вследствие падане,
поради стъпване в дупка на асфалта. Изложеното прави предявеният иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди доказан по основание и размер.
Ответникът във въззивната жалба направил възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата .
Освен че е преклудирано- такова възражение не е направено с отговора на ИМ в
сроковете по чл.131 от ГПК, това възражение е напълно недоказано, като тежестта на
доказване на възражението е върху ответника, поради което и възражението за
съпричиняване по същество е неоснователно.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 2 състав
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете въззивни жалби разноските остават за
страните така , както са направени.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2604 от 27.04.2020г, постановено по гр.д. №
9143/2019г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-15 състав, изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7