№ 649
гр. В., 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100602
по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Й.Б.” ЕАД /с
предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, против Н. К. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Б.“ № 25, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника е подписан Договор за мобилни
услуги от 18.10.2017 година за предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 18.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 18.99 лева.
Сочи се, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 59.63 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
05.02.2019 г. - 04.05.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между
“Теленор” и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 47.46 лв., равна на
три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7290993 843/05.07.2019 г.
Посочва се, че на същата дата - 18.10.2017г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като лизингодател, сключил с
ответницата Н. К. А. като лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка TELENOR Smart 4G White
за обща лизингова цена в размер на 137.77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 5.99 лв. Твърди се, че по договора за лизинг ответникът
дължи заплащане на сума в общ размер на 41.93 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 05.02.2019 г. - 04.07.2019 г., а именно:
5.99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2019г. -
1
04.03.2019г., начислена във фактура № **********/05.03.2019 г.;
5.99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.03.2019г. -
04.04.2019г., начислена във фактура № **********/05.04.2019 г.;
5.99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.04.2019г. -
04.05.2019г., начислена във фактура № **********/05.05.2019 г.;
23.96 лв. - сбор от 4 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за
отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г., начислени във фактура
№**********/05.07.2019 г.
Излага се, че вследствие на неизпълнението по договора с предпочетен номер
+********** 10, ответникът дължи сума в размер на 22.38 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № **********/05.07.2019г.
Поддържа се, че на 18.10.2018г. между страните е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок
от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24.99 с допълнителни 5000 МВ“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Сочи се, че ответникът не изпълнявал
задълженията си по споразумението в общ размер 70.10 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2019 г. - 04.05.2019 г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 3 от споразумението, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 62.46 лв., която не надвишава размера на три
месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7290993 843/05.07.2019 г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски ищецът поддържа,
че е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2
от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Твърди се, че горепосочените задължения са индивидуализирани следните Фактури:
1. Фактура № **********/05.03.2019 г. за отчетен период 05.02.2019 г. - 04.03.2019 г.,
срок за плащане - 20.03.2019 г., издадена за сумата от 50.03 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-19.06 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-5.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
-24.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
Ищецът претендира сумата в размер на 42.70 лв. от горепосочената фактура, поради
извършено частично плащане в размер на 7.33 лв., което погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер ++359********* до размер на 17.65 лв.
2. Фактура № **********/05.04.2019 г. за отчетен период 05.03.2019 г. – 04.04.2019 г.,
2
срок за плащане - 20.04.2019 г., издадена за сумата от 54.90 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-21.49 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-5.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
-27.42 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
3. Фактура № **********/05.05.2019 г. за отчетен период 05.04.2019 г. - 04.05.2019 г.,
срок за плащане – 20.05.2019 г., издадена за сумата от 50.10 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-19.08 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-5.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
-25.03 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
4. Фактура № **********/05.07.2019 г. за отчетен период 05.06.2019 г. - 04.07.2019 г.,
срок за плащане — 20.07.2019 г., издадена за сумата от 156.26 лв., представляваща
неплатени:
-23.96 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********;
-47.46 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-22.38 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
-62.46 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 106/2021 г. по описа на Районен съд - В., и
по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество суми в общ размер на 303.96
лева, представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.01.2021 г. до
изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
3
назначения му особен представител, в който исковете се оспорват изцяло като
неоснователни и недоказани. Наведено е възражение за изтекла погасителна давност.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 106/2021 г. по
описа на Районен съд – В..
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
На 18.10.2017 г. между ответницата и ищцовото дружество е сключен Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца с абонаментен
план „Тотал 18.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 18.99 лева. На същата
дата - 18.10.2017 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********,
мобилният оператор като лизингодател, сключил с ответницата Н. К. А. като
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка TELENOR Smart 4G White за обща лизингова цена в
размер на 137.77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 5.99 лв. На 18.10.2018 г. между страните е сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 24.99 с допълнителни 5000 МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24.99 лева.
Ищцовото дружество е издало на ответника следните Фактури:
Фактура № **********/05.03.2019 г. за отчетен период 05.02.2019 г. - 04.03.2019 г.,
срок за плащане - 20.03.2019 г., издадена за сумата от 50.03 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-19.06 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-5.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
-24.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
Ищецът претендира сумата в размер на 42.70 лв. от горепосочената фактура, поради
извършено частично плащане в размер на 7.33 лв., което погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер ++359********* до размер на 17.65 лв.
Фактура № **********/05.04.2019 г. за отчетен период 05.03.2019 г. – 04.04.2019 г.,
срок за плащане - 20.04.2019 г., издадена за сумата от 54.90 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-21.49 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-5.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
-27.42 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
Фактура № **********/05.05.2019 г. за отчетен период 05.04.2019 г. - 04.05.2019 г.,
4
срок за плащане – 20.05.2019 г., издадена за сумата от 50.10 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-19.08 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-5.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
-25.03 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
Фактура № **********/05.07.2019 г. за отчетен период 05.06.2019 г. - 04.07.2019 г.,
срок за плащане — 20.07.2019 г., издадена за сумата от 156.26 лв., представляваща
неплатени:
-23.96 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********;
-47.46 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-22.38 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
-62.46 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********.
Общото задължение по фактурите възлиза на 303.96 лева. Горепосочените фактури
не са платени в посоченият във всяка една от тях срок, поради което ищцовото дружество е
депозирало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
106/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение по чл. 4101 от ГПК за горецитираната сума,
която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите от
ответника.
След изтичане на определения за плащане срок по издадените фактури, сумите по тях
стават изискуеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по мобилни договори, за които са
издадени гореописаните фактури, ведно със законната лихва за забава, претендира плащане
на дължими и незаплатени лизингови вноски по, както и начислена неустойка поради
предсрочно прекратяване на договори.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилно устройство на
лизинг, при съответни месечни такси и условия и срок на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорените цени на услугите - абонаментни такси и цени на
услуги извън включените в съответния тарифен план, също така и лизингови вноски за
закупеното мобилно устройство. В договорите се съдържа описание на тарифният план,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
5
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
В договорите за мобилни услуги /стр. 2 и 3 от договорите/ и допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока, посочен в раздела на договора по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или
по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Договорите по своето съдържание и допълнителното споразумение отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те
са приети с положения подпис на абоната в самите договори, който не е оспорен и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях.
Едновременно с подписването на договорите за мобилни услуги ответникът е
декларирал, че е запознат и е съгласен с общите условия на Теленор за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни услуги (Общите условия) като е подписал декларация-съгласие.
В същата изрично е посочено, че на лицето е предоставена информация по чл. 4, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите.
Ответникът е имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги
като ищецът е предоставил същите при условията на тарифни планове, подробно описани в
документите. Няма спор, че с подписване на цитираните договори ищецът е предоставил и
съответните сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което е изпълнил
задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените
далекосъобщителни услуги - чл. 23, буква “б ” от Общите условия. Това обстоятелство се
установява и от издадените месечни фактури, които представляват извлечение от
автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до
мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги от страна на мобилния
оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати дължимите за това
месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има такива.
6
Задължението за месечни такси не е в зависимост от обстоятелството дали абонатът реално
е ползвал мобилната услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по
договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в чл. 27 на същите Общи условия.
Ответникът не е заплатил издадените фактури за услуги, които е ползвал в процесния
период за клиентските номера, които се асоциират с него. С оглед на обстоятелството, че се
касае за доказване на отрицателен факт - недължимост на претендираните суми и предвид
разпределената доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да ангажира
доказателства за своите твърдения, което не бе сторено в настоящото производство.
Ответникът не е възразил срещу процесните фактури.
Всички договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях съдържат
изрично уговорени клаузи за заплащане на неустойка при прекратяване по вина на абоната.
Размерът и условията, при които се дължат процесиите неустойки са посочени в
съответните текстове на споразуменията и са известни на абоната, който ги е приел с
подписването на документите. Размерът и основанията за възникване на неустойка са
съобразени със Споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния
оператор от 11.01.2018 година, поради което следва, че е извършен анализ за наличие на
неравноправни клаузи от органа, оправомощен по закон да следи за правата на
потребителите. С подписването на споразумението е гарантирано, че предвидените в
индивидуалните договори неустойки не нарушават права на потребителите и в този смисъл
не представляват неравноправни клаузи. За да е налице такава клауза е необходимо, същата
да отговаря едновременно на следните условия : да бъде уговорена във вреда на
потребителя, да не отговаря на изискванията за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приеме, че е клаузата е
неравноправна. В случая категорично липсва значителното неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и това се установява със сключване на
споразумението между мобилния оператор и КЗП.
В допълнение, преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители,
следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г„ II т. О./.
В допълнение, в практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 22.11.2018
година по дело С-295/17 е прието, че предварително определената сума, получавана от
7
икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов
клиент на договор за предоставяне на услуги с минимално предвиден срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на
посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното
законодателство е квалифицирана като неустойка), следва да се приеме за възнаграждение за
извършена възмездна доставка на услуги, Тоест, прието е, че става въпрос за вид
възнаграждение по договора, уговорено между страните , което е свързано с предвидими
вреди. По тази причина, фактът, че е уговорено това възнаграждение да не надхвърля три
месечни вноски, обуславя извод за липса на прекомерност.
Всички договори за мобилни услуги съдържат клауза, която предвижда при
прекратяване на договора по вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти. По-нататък в текста се уточнява, че месечният абонамент, приложим
за нуждите на начисляване на неустойката е най-високият съгласно условията на плана. При
съобразяване на изложеното и с оглед на уговореното относно месечния абонамент е видно,
че претендираните в исковата молба суми съответстват и дори са по-ниски от трикратния
размер на уговорените максимални месечни абонаменти. В тази връзка, освен че
претенцията се явява основателна, същата е и доказана по размер.
Претендираните неустойки, описани в предходния абзац са възникнали по всеки един
договор за мобилни услуги.
Всички договори за мобилни услуги съдържат клауза, която предвижда при
прекратяване на договора по вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство, съгласно ценова листа
към датата на сключване на договора за мобилни услуги и заплатената цена от длъжника при
предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора. Ответникът
е получил мобилни устройства с отстъпка в цената като е сключил договор за лизинг за срок
от 24 месеца.
Обстоятелството, че устройствата на лизинг са предадени и използвани от ответника
се установява чрез саморъчни подписи на ответника на съответните страници от договорите
за мобилни услуги и договорите за лизинг. С оглед датата на прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на абоната разликата между стандартната цена на предоставените
мобилни устройства, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора за
мобилни услуги и заплатената цена от длъжника при предоставянето на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора е дължима като неустойка и е начислена за
всички устройства във финалните фактури.
Едновременно с прекратяване на договорите за мобилни услуги са прекратени и
договорите за лизинг на мобилни устройства. Тъй като прекратяването е по вина на
лизингополучателя към датата на прекратяване на договорите и деактивиране на услугите за
ответника е възникнало задължение за неустойка, представляващи предсрочно изискуеми
8
вноски за лизинг на лизинговите активи, дължима на основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от
Общи условия на договор за лизинг, които са неразделна част от договорите за лизинг и са
подписани от ответника. Сумата е формирана от сбора на оставащите предсрочно изискуеми
вноски за лизинг по договорите, подробно описани в исковата молба и начислени в
съответните фактури.
Не е спорно, че ответникът е подписал договорите за мобилни услуги и е ползвал
същите до момента на деактивирането им съгласно Общите условия на доставчика. Не е
въведено твърдение да е заплатил дължимите абонаменти, такси за услуги и лизингови
вноски с настъпил падеж.
Ответникът е титуляр по сключените договори за мобилни услуги и по тази причина
е отговорен за изпълнението на задълженията по тях. Тези задължения включват заплащане
на месечен абонамент и стойността на потреблението за съответния отчетен период. За
дължимите суми се издава фактура на името на титуляра, която има срок за плащане в
съответствие с условията на сключения договор. С оглед разпоредбата на чл. 19 от Общите
условия в случай, че потребител е предоставил ползването на услугите по договора на трето
лице, той остава титуляр на правата и задълженията.
Текстът на чл. 19а от Общите условия предвижда едностранно право на потребителя
да прекрати договора за мобилни услуги с едномесечно писмено предизвестие при
съществено или системно нарушение на Общите условия и индивидуалния договор от
страна на Теленор. Съгласно чл. 12 от Общите условия ищецът осигурява услугите на
потребителите (описани в раздел II на условията) 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата.
С оглед на предходното се извежда безспорния извод, че ответникът е отговорен за
заплащане на задълженията, описани в съответните фактури. Обстоятелството, че
издадените фактури не са оспорени и/или не е отправено предизвестие за прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество сочи, че услугите са
предоставени и съответно потребени. Допълнителен аргумент в тази насока е основанието
за начисляване на претендираните неплатени задължения за минали периоди - абонаментни
такси, които се дължат при действащ договор за мобилни услуги, вноски за лизинг -
дължими на основание валиден и действащ договор за лизинг и такси за потребени услуги,
които са начислени в два поредни месеца.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по следните съображения.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията се
погасяват, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1
ЗЗД. След изтичане на определения за плащане срок по издадените фактури, сумите по тях
стават изискуеми. Видно от приложените фактури, сроковете за плащане на сумите по тях са
съответно: 20.03.2019 г., 20.04.2019 г., 20.05.2019 г. и 20.07.2019 г. Прилагайки
тригодишния давностен срок, с начална дата 20.03.2019 г. /датата на изтичане на срока по
9
първата фактура/, то като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява
датата 20.03.2022 г. На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на 25.01.2021 г., т.е. преди
изтичане на давностния срок. С оглед изложеното, възражението на ответника за погасяване
по давност на исковите суми се явява неоснователно.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество суми в общ
размер на 303.96 лева, представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг
към него, неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
25.01.2021 г. до изплащане на вземането.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените
разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото
ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 825.00 лева /25.00 лева за внесена държавна
такса, 400.00 лева - адвокатско възнаграждение и 400.00 лева – възнаграждение за особен
представител/. Ответникът следва да заплати направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 385.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и 360.00 лева -
адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. К. А. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Б.“ № 25, че „Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6 има
вземане спрямо Н. К. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ № 25 за сумата в общ
размер на 303.96 лева, представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг
към него, неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
10
25.01.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. К. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ № 25 да заплати на
„Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 106/2021 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер на 385.00
лева /25.00 лева - за държавна такса и 360.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Н. К. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ № 25 да заплати на
„Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, сумата в общ размер от 825.00 лева
/25.00 лева за внесена държавна такса, 400.00 лева - адвокатско възнаграждение и 400.00
лева – възнаграждение за особен представител/- направени разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
106/2021 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11